РЕШЕНИЕ
№260096
04.12.2020 г., град Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Добрич, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Г. ЖЕЧЕВА
МЛ. СЪДИЯ ГЕОРГИ
ПАШАЛИЕВ
при участието на секретаря Румяна Радева,
като разгледа докладваното от
мл. съдия Георги Пашалиев въззивно гражданско дело № 745 по описа на Окръжен
съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г.Б. срещу Решение №
90 от 16.07.2020 г. по гр. дело № 576/2019 г. на Районен съд Б., в частта, с
която e признал за
установено, че Г.А.Б. има задължение към „Водоснабдяване и канализация Добрич”
АД, в размер общо на 2 222, 79 лв., представляващо незаплатена цена за
използвани водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 29.06.2018 г.
– 13.02.2019 г. за обекти, находящи се в с. К., община Б., ***№ 46, бл. 3, жилище
332, 333 и бл. 4 ап. 4, ведно със законната лихва върху сумата в размер на 2
222, 79 лв., от датата на подаване на заявлението за изпълнение до
окончателното изплащане на сумата. Съдебният акт се обжалва се и в частта, с
която е уважен искът за сумата от 131, 27 лева, представляваща обезщетение за забава.
В процесуалния документ се излагат доводи за
неправилност на съдебния акт поради необоснованост, нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Твърди се, че правните изводи на съда противоречат на
чл. 30 от Наредба № 4/2004 г., защото е
приел, че следва да се фактурират загубите
на вода от общия водомер на комплекса, а не от сградната водопроводна
инсталация.
Като процесуално нарушение се изтъква непроизнасянето
на съда по множество възражения, направени в първоинстанционното производство.
Сочи се, че ищецът не се е съобразил с указанията на
съда да представи наличната документация за водомер № 18106. Оттук се прави
извод за незаконосъобразност на извършеното отчитане. По отношение на
представено уведомление от М.М.до Община Б. се изтъква, че същото е
неподписано. Въззивникът твърди също, че заявлението за откриване на партида на
комплекс „***“ няма входящ номер. В констативен протокол от 12.06.2018 г. са
извършени поправки, без подпис на лицето, което ги е извършило. Счита, че е
приложима разпоредбата на чл. 178 от ГПК и приложените документи нямат
доказателствена сила.
Иска съдебният акт да бъде отменен и да бъде
постановен нов, с който исковете да бъдат отхвърлени. В условията на
евентуалност прави искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда. Претендира и заплащане на разноски за двете инстанции.
Пред въззивния съд се явява процесуалният представител
- адвокат Т.С., който се придържа към становището, заявено с въззивната жалба.
Въззиваемата страна е подала отговор, в който заявява,
че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен. Изразява несъгласие с
твърдението на въззивника за нарушение на чл. 30 от Наредба № 4/2004 г.
Позовава се и на чл. 25 от Общите условия на „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД.
Иска решението на първата инстанция да бъде
потвърдено.
Не се представлява в съдебно заседание.
Въззивният
съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
Не е спорно, че между страните съществува
облигационно правоотношение, по силата на което ответното дружество „Водоснабдяване
и канализация Добрич” АД се е задължило да предоставя на Г.Б. водоснабдителни и
канализационни услуги (ВиК услуги) на адрес: с. К., жилищен комплекс „***“, община
Б., ул. „***, жилище 332 и 333 и бл. 4, жилище 4, а последната се е задължила
да ги заплаща.
Във всеки от трите имота на абоната Г.Б.,
с кл. № 15566, има по два индивидуални водомера. Същите са с
№ 16573, № 16773, № 16560, № 16559, № 17637 и № 16784. Показанията на
средствата за измерване са отразени в представените по делото карнети.
По делото е изготвена съдебно-счетоводна
експертиза. В заключението е посочено, че счетоводството на водоснабдителното
дружество е водено редовно. От счетоводните записвания се извлича, че дължимата
сума от ответницата по фактури с № ********* от 31.07.2018 г. и с № *********
от 21.02.2019 г. е 3080, 01 лева. След погасяване на 428,
61 лева, дължимата сума възлиза на 2651, 40 лева. Обезщетението за забава за
периода от 28.05.2017 г. до подаване на заявлението е в размер на 153, 36 лева.
Вещото лице е посочило, че фактура с №
********* от 31.07.2018 г. касае дължимите суми за количеството
вода общо потребление, отчетено по водомер с № 16807, който е общ за целият
комплекс „***“. Изчислено е като от консумираната от целия комплекс вода за
месец юли 2018 г. – 3505 куб.м., се изважда сбора от отчетената вода по
индивидуалните водомери – 559 куб.м. Разликата от 2946 куб.м., която
представлява обща вода за разпределение, се дели на 559 куб.м. Полученият
коефициент за РОВ – 5, 348, се умножава
по потребената от всеки абонат вода. За ответницата потребената вода по
индивидуалния водомер е 137 куб.м., а водата общо потребление за плащане е 732,
438 куб.м.
Другата фактура с № ********* от
21.02.2019 г. съдържа дължимите суми за количеството вода общо потребление,
отчетено по водомер № 18106, който е общ за блокове 1, 2, 3 и 4 от комплекс „***“.
Количеството вода общо потребление за периода 30.10.2018 г. – 13.02.2019 г. е
била изчислена по същата формула като горната. Така, след сторниране на 3, 578
куб.м. вода се е получило крайното количество вода общо потребление за плащане
от 112, 876 куб.м. Водата, отчетена по индивидуалния водомер е 78 куб.м.
Заключението е обективно и е изготвено
от лице с необходимата квалификация, поради което съдът го възприема в цялост.
Събрани са и гласни доказателствени
средства, посредством разпита на свидетелите Р.Г.и П.П.– служители във
водоснабдителното дружество. От показанията им се установява, че водата, с
която се захранва комплекс „***“, минава през два отделни водомера.
Първоначално цялата вода е минавала през един водомер, а впоследствие е било
направено водопроводно отклонение за блокове 1, 2, 3 и 4 от комплекса. Резултатът
от изграждането на второто водопроводно отклонение се изразява в това, че
четирите блока се захранват с вода отделно от останалата част от комплекса и
същата се отчита отделно.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, тъй като са ясни и непротиворечиви.
По делото са събрани и други
доказателствени средства: кореспонденция между страните относно оплаквания
свързани с количеството разпределена обща вода; жалба на Г.Б. до КЕВР и решение
на регулаторния орган; предварителен договор за водопроводни и канализационни
системи между ищеца и „Олд тауър“ ЕАД; договор за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на битови отпадъчни води между ищеца и „Олд тауър 7“ ЕООД;
заявление за откриване на партида на М.М.; констативен протокол за монтаж на
антимагнитно защитно устройство на водомери; уведмомление на М.М.до кмета на
Община Б.. Същите са неотносими към предмета на делото, поради което не следва
да бъдат анализирани.
„Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД
е подало заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд Б. на дата 23.04.2019 г., с
което е искало да бъде издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за
сумата от 2651, 40 лева, дължима за неплатени ВиК услуги за периода от
29.06.2018 г. до 13.02.2019 г., както и за сумата от 131, 27 лева – обезщетение
за забава. Първостепенният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение
№ 206/30.04.2019 г., с която е разпоредил на ответницата да заплати на
дружеството, претендираните суми. След като длъжникът е подал възражение по чл.
414 от ГПК, в изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят е предявил
установителен иск за вземането си.
При
тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Първоинстанционното производство е
образувано по предявен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр.
с чл. 124, ал. 1 от ГПК на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД срещу Г.Б. за
установяване дължимостта на сумата от 2 651, 40 лв., представляваща незаплатена
цена за използвани водоснабдителни и канализационни услуги за периода от
29.06.2018 г. – 13.02.2019 г. за обекти, находящи се в с. К., община Б., ***№
46, бл. 3, жилище 332, 333 и бл. 4 ап. 4. Предявен е и иск за установяване
дължимостта на сумата от 131, 27 лева, представляваща обезщетение за забава.
По главния иск в тежест на дружеството е
да докаже, че е предоставило на ответницата водоснабдителни и канализационни
услуги на стойност 2 651, 40 лв.,
за
периода от 29.06.2018 г. – 13.02.2019 г.
По делото стана ясно, че претендираната
сума, като сбор от двете процесни фактури, е формирана въз основа на отчетена
вода по индивидуалните водомери на Г.Б. и въз основа на отчетената вода по
общия водомер. Показанията на тези водомери са необходими за коректното
изчисляване на задълженията на ответницата към водоснабдителното дружество. От
процесуалното ѝ поведение, както в първоинстанционното производство, така
и във въззивното, става ясно, че оспорва количеството начислена вода общо потребление,
а не това отчетено по индивидуалните водомери. Оттук се извежда, че спорен
е въпросът за претендираната сума от
2651, 40 лева, но единствено в контекста на разпределената за плащане обща
вода. Заплащането на количеството вода по индивидуалните водомери не е предмет
на спора, поради което същото и сумата, дължима за него, трябва да бъдат
отграничени и в тази част искът да бъде уважен. По двете
фактури, за процесния период, по индивидуалните водомери е отчетена вода от
общо 215 куб.м. (137 куб.м. + 78 куб.м.). Съобразно цените, отразени в
счетоводния документ, за доставяне на вода – 2, 115 лева, за отвеждане на
отпадъчни води – 0, 252 лева и за пречистване на отпадъчни води – 0, 240 лева,
дължимата сума за водата по индивидуалните водомери възлиза на 672, 61 лева с
ДДС (по фактура с № ********* от 31.07.2018 г. – 428, 59 лева, а по фактура с №
********* от 21.02.2019 г. – 244, 01 лева). По делото се установи, че
въззивницата е погасила 428, 61 лева от общата сума по фактурите – 3080, 01
лева. Претендираната сума от 2651, 40 лева е остатъкът след плащането. Следователно
искът трябва да бъде уважен за частта равна на разликата между дължимата сума
за водата по индивидуалните водомери – 672, 61 лева и погасената от 428, 61
лева, което е 244, 00 лева.
В останалата част за сумата от 2407, 40
лева претенцията следва да бъде отхвърлена, тъй като водоснабдителното
дружество не проведе успешно доказване на релевантните факти. От
доказателствата по делото не се установява реалното доставяне на количеството
разпределена обща вода. В заключението на експертизата е посочено, че след
прилагане на определена формула на ответницата са начислени за плащане 112, 876
куб.м. и
732, 438 куб.м. обща вода. За правилното изчисление обаче е необходимо да бъдат
установени показанията на индивидуалните водомери и на общите. Съобразно
тежестта на доказване, ищцовото дружество не ангажира нито едно доказателство,
от което да се установи какви са били показанията на всеки от двата общи
водомера - № 16807 и № 18106, за релевантните периоди. Няма карнети нито
протоколи за извършено отчитане на общите водомери. Липсата на такива
доказателствени средства дава основание на съда да приеме, че при отчитането на
общите водомери са нарушени правилата на Раздел II от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор – отчитане на количествата питейна
вода, както и на глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Доколкото не е доказано/ реалното доставяне на общата
вода, искът подлежи на отхвърляне за сумата от 2407, 40
лева. При това положение възраженията на въззивника не следва да бъдат
коментирани от окръжния съд.
Съгласно чл. 269 от ГПК съдът е
ограничен от посоченото в жалбата. С процесуалния документ е предизвикана
въззивна проверка на първоинстанционния акт в частта, с която искът по
чл.
422 във вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК е уважен за сумата от 2
222, 79 лв. и в частта, с която е уважена претенцията за забава.
Съобразявайки пределите на въззивната
проверка и с оглед извода за неоснователност на иска за сумата от 2407, 00
лева, Решение № 90 от 16.07.2020 г. по гр. дело № 576/2019 г. на Районен съд Б.
следва да бъде отменено в частта, с която съдът e признал за установено, че Г.А.Б.
има задължение към „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, в размер общо на 2
222, 79 лв., представляващо незаплатена цена за използвани водоснабдителни и
канализационни услуги за периода от 29.06.2018 г. – 13.02.2019 г. за обекти,
находящи се в с. К., община Б., ***№ 46, бл. 3, жилище 332, 333 и бл. 4 ап. 4.
Вместо него трябва да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен в
тази част.
В частта, с която районния съд е
отхвърлил иска за сумата над 2 222, 79 лв. до пълния претендиран размер от
2651, 40 лева, решението е влязло в сила като необжалвано.
Предявен е и акцесорен иск по
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с който се
претендира обезщетение за забава в размер на 131, 27 лева. Периодът, за който
се претендира обхваща времето от 10.09.2018 г. до 23.04.2019 г. Съгласно чл.
33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор, потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
ВиК услуги в тридесетдневен срок след датата на фактуриране. Както стана ясно
по-горе, главният иск е основателен за сумата от 244, 00 лева (по фактура
с № ********* от 31.08.2018 г. – 155, 48 лева, а по фактура с № ********* от 21.02.2019
г. – 88, 52 лева). Поради неплащането на тази сума в срок ответницата дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 86 от ЗЗД.
За плащането на дължимата сума по
фактура с № ********* е изпаднала в забава на 31.08.2018 г. Независимо от това
съдът следва да се съобрази с началния срок, посочен от ищеца – 10.09.2018 г. При
това положение дължимото обезщетение за забава по тази фактура,
върху сумата от 155, 48 лева, е в размер на 9, 76 лева.
По фактура с № ********* е изпаднала в
забава на 25.03.2019 г. Дължимото обезщетение за забава върху главницата от 88,
52 лева възлиза на 0, 74 лева.
Оттук се извежда, че ответницата дължи
обезщетение за забава, за периода от 10.09.2018 г. до 23.04.2019 г., върху
главницата от 244, 00 лева, в размер на 10, 50 лева. На тази основа Решение №
90 от 16.07.2020 г. по гр. дело № 576/2019 г. на Районен съд Б. следва да бъде
потвърдено в частта, с която е уважил иска за обезщетение за забава за сумата до
10, 50 лева. В частта на произнасянето над тази сума, до пълния претендиран
размер от 131, 27 лева, съдебният акт следва да бъде отменен, а искът да бъде
отхвърлен, тъй като е неоснователен.
По
отношение на разноските във въззивното производство:
При този изход на спора, в полза на
въззивната страна се поражда правото да ѝ бъдат заплатени направените
разноски в първоинстанционното и във въззивното производства.
Пред първата инстанция своевременно е
направила искане за присъждане на разноски – адвокатско възнаграждение в размер
на 1500, 00 лева и депозит за вещо лице – 200, 00 лева. Приложени са
доказателства, от които се установява, че тези суми действително са заплатени
от ответницата.
Пред въззивната инстанция са представени
доказателства за внесена държавна такса в размер на 69, 46 лева.
Ето защо, окръжният съд възлага в тежест
на водоснабдителното дружество разноски съобразно отхвърлената част от иска – за
първоинстанционното производство, в размер на 1693, 59 лева, а за въззивното в
размер на 69, 15 лева. За 261, 85 лева от претендираните разноски в
първоинстанционното производство е постановен осъдителен диспозитив, поради което настоящата инстанция
следва да присъди разликата до 1693, 59 лева, което възлиза на 1431, 74 лева.
Г.Б. дължи разноски съобразно уважената
част от иска, което за заповедното производство се равнява на 0, 40 лева, при
направени разноски от общо 105, 65 лева, а за първоинстнационното 1, 32 лева
при направени разноски от общо 350, 00 лева.
С оглед на горното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 90 от 16.07.2020 г. по гр.
дело № 576/2019 г. на Районен съд Б. в частта, с която е признал за установено, че Г.А.Б. от с. К., ул. „***, жилище
332, има задължение към „ВиК - Добрич” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети
март“ № 59, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
206 по ч.гр.д. № 325/2019 г. по описа на Районен съд Б., в размер на 2 222, 79 лв., представляващо
незаплатена цена за използвани ВиК услуги за периода от 29.06.2018 г. –
13.02.2019 г. за обекти, находящи се в с. К., община Б., ***№ 46, бл. 3, ап. Жилище 332, 333 и бл. 4 ап. 4, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422 от ГПК,
на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети
март“ № 59, срещу Г.А.Б. от с. К., ул. „***, жилище 332, за установяване
съществуването на вземане, за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 206 по ч.гр.д. №
325/2019 г. по описа на Районен съд Б., за сумата до 2 222, 79 лв.,
представляваща незаплатена цена за използвани водоснабдителни и канализационни
услуги за периода от 29.06.2018 г. – 13.02.2019 г. за обекти, находящи се в с. К.,
община Б., ***№ 46, бл. 3, жилище 332, 333 и бл. 4 ап. 4.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 90 от 16.07.2020 г. по
гр. дело № 576/2019 г. на Районен съд Б. в частта, с която е признал за установено,
че Г.А.Б. от с. К., ул. „***, жилище
332, има задължение към „ВиК - Добрич” АД, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети
март“ №59, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
206 по ч.гр.д. № 325/2019 г. по описа на Районен съд Б., за сумата до 10, 50
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 10.09.2018 г. до 23.04.2019
г.
ОТМЕНЯ Решение
№ 90 от 16.07.2020 г. по гр. дело № 576/2019 г. на Районен съд Б. в частта, с
която е признал за установено, че Г.А.Б. от с. К., ул. „***, жилище 332, има
задължение към „ВиК - Добрич” АД, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, бул. „Трети март“ № 59, за което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 206 по ч.гр.д. № 325/2019 г. по описа на Районен съд Б., за
сумата над 10, 50 лева до пълния претендиран размер от 131, 27
лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 10.09.2018 г. до
23.04.2019 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422 от ГПК,
на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 59, срещу Г.А.Б. от с. К., ул. „***,
жилище 332, за установяване съществуването на вземане, за което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 206 по ч.гр.д. № 325/2019 г. по
описа на Районен съд Б., за сумата над 10, 50 лева до пълния претендиран размер
от 131, 27 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 10.09.2018
г. до 23.04.2019 г.
ОТМЕНЯ Решение № 90 от 16.07.2020 г. по
гр. дело № 576/2019 г. на Районен съд Б. в частта, с която е осъдил Г.А.Б. от
с. К., ул. „***, жилище 332, да заплати на „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул.
„Трети март“ № 59, направените разноски по ч.гр.д. № 325/2019 г. по описа на
Районен съд Б. за сумата над 0, 40 лева до пълния размер от 89, 38 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 90 от 16.07.2020 г. по гр.
дело № 576/2019 г. на Районен съд Б. в частта, с която е осъдил Г.А.Б. от с. К.,
ул. „***, жилище 332, да заплати на „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети
март“ № 59, направените разноски по гр.д. № 576/2019 г. по описа на Районен съд
Б. за сумата над 1, 32 лева до пълния размер от 126, 89 лева.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация
Добрич“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул.
„Трети март“ № 59, да заплати на Г.А.Б.от с. К., ул. „***, жилище 332, сумата
от 1431, 74 лева, представляваща разноски, направени в производството по гр.д.
№ 576/2019 г. на Районен съд Б. и сумата от 69, 15 лева,
представляваща държавна такса, платена по в.гр.д. № 745/2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.