Р Е Ш Е Н И Е
№ 1015/1.6.2023г.
Град Пловдив, 01.06.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на тридесети май две хиляди и
двадесет и трета година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 965 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на В.В.С. *** против заповед № Л-1321 от 05.04.2023
г. на зам.-главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
(ГДИН), с която е наредено лишеният от свобода В.В.С., ЕГН **********, СР, ЗТ,
да бъде преместен в затвора в град Бобов дол за доизтърпяване на наложеното
наказание.
Жалбоподателят иска отмяна на оспорената заповед и да остане в Затвора
Пловдив, защото е подал молба за преосвидетелстване пред ТЕЛК, работи в Затвора
Пловдив и по този начин е намалил присъдата си с четири месеца, бил е свидетел
по дело за разкриване на престъпление в Затвора Бобов дол за наркотици и го е
страх за живота му.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли тя да бъде
отхвърлена. Счита, че заповедта е законосъобразна, тъй като правилно е приложен
законът – чл.43, ал.4 и чл.58 ЗИНЗС, както и заповед № Л-919 от 08.03.2017 г.
на главния директор на ГДИН.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, адресат
на оспорената заповед, за когото заповедта е неблагоприятна, и в срока по чл.62,
ал.3 ЗИНЗС, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения:
Оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство – е
издадена на основание чл.58 ЗИНЗС и е за първоначално настаняване на
жалбоподателя, като е взет предвид неговия постоянен адрес *** и заповед №
Л-919 от 08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН, с която е определен редът и
начинът на разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове
и затворнически общежития.
Представените в съдебното производство от процесуалния представител на
ответника писмени доказателства не са нови и са заповеди на главния директор на
ГДИН, представляващи основание за издаване на оспорената заповед.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна.
Съгласно чл.58 ЗИНЗС осъдените се разпределят в местата за лишаване от
свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до
постоянния си адрес и изискването на чл.43, ал.4, както следва: 1. в затворите
– осъдените с първоначално определен специален режим; 2. в затворите или
затворническите общежития от закрит тип – осъдените с първоначално определен
строг режим; 3. в затворническите общежития от открит тип – осъдените с първоначално
определен общ режим. Т.е., законът въвежда две изисквания при разпределяне в
местата за лишаване от свобода – осъдените да бъдат настанявани най-близо до постоянния си адрес и минимална жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган – зам.-главния директор на ГДИН, на когото със
заповед № 1-94 от 11.01.2021 г. на главния директор на ГДИН, точка ІІ, е
делегирано правомощие да премества лишени от свобода от един затвор в друг в
случаите по чл.58 ЗИНЗС, във връзка със заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. на
главния директор на ГДИН, изменена със заповед № Л-4037 от 13.09.2018 г. на
главния директор на ГДИН. Доколкото чл.13, ал.6 ЗИНЗС въвежда общо правило, че главният
директор на ГДИН може да делегира със заповед правомощия на своите заместници
или на началниците на местата за лишаване от свобода или на областните служби „Изпълнение
на наказанията“, то следва да се приеме, че делегирането на правомощия е
възможно и допустимо и зам.-главният директор на ГДИН е действал съобразно
делегираните му правомощия, в които се включва правомощието да издава заповеди
за първоначално разпределение на осъдените лица.
Оспорената заповед е
издадена в изискуемата от закона писмена форма и съдържа задължителните
реквизити по чл.59, ал.2 АПК, като са посочени фактическите и правни основания
за нейното издаване. Действително се установява, че е налице заповед № Л-919 от
08.03.2017 г. на главния директор на ГДИН, с която е определен редът и начинът
на разпределение на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и
затворнически общежития, както и че постоянният адрес жалбоподателя е в град
Перник. Съответно, затворът в град Бобов дол е определен от главния директор на
ГДИН като място за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от закрит тип
за лишените от свобода от област Перник.
Тези факти не се
оспорват от жалбоподателя, като без правно значение за законосъобразността на
оспорената заповед е възражението му, че няма близки, които да го посещават в
Затвора Бобов дол. Законът поставя изискване единствено да се преценява възможността
за изтърпяване на наказанието най-близо до постоянния адрес на осъденото лице и
в случая това изискване е спазено. Наличието на близки роднини или личните
отношения на осъденото лице с тях не може да влияе върху преценката за
определяне на мястото за изтърпяване на наказанието лишаването от свобода. Не
може да влияе върху тази преценка също предстоящото освидетелстване пред ТЕЛК,
за което жалбоподателят не е представил никакви доказателства – нито действащо
към настоящия момент решение на ТЕЛК, нито подадено заявление за
преосвидетелстване. От друга страна, тези права на лишените от свобода са
гарантирани от закона (ЗИНЗС, Глава десета „Медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода“, чл.128 и сл.) без значение в кой затвор изтърпяват
наказанието си.
Следователно напълно
неоснователни и недоказани са възраженията на жалбоподателя в тази насока. В
този смисъл може да се направи извод, че при издаване на оспорената заповед
материалният закон е приложен правилно. Съобразени са императивните изисквания
на закона, които, както се каза по-горе, са две – осъдените лица да бъдат
настанявани най-близо до постоянния си адрес и минимална жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.
Недоказано се явява
твърдението на жалбоподателя, че бил е свидетел по дело за разкриване на
престъпление в Затвора Бобов дол за наркотици и го е страх за живота му. В тази
насока освен направеното с допълнението към жалбата от 27.04.2023 г. голословно
твърдение липсват всякакви доказателства, установяващи участие на жалбоподателя
в качеството на свидетел по досъдебно производство. От друга страна,
административният орган няма задължение да извършва преценка на подобни
обстоятелства.
При издаване на
оспорената заповед са спазени административно-производствените правила.
Правнорелевантните факти са установени по безспорен начин и няма спор по тях.
Жалбоподателят е запознат с издадената заповед и е гарантирано правото му на
защита, включително чрез оспорване на заповедта пред съд.
Водим от всичко
изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да се
отхвърли. С оглед изхода на делото и направеното от процесуалния представител
на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно
следва да се уважи и да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ГДИН сумата 80
лева на основание чл.143, ал.3 АПК, във връзка с чл.27ж от Наредбата за
заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен
съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.С. *** против
заповед № Л-1321 от 05.04.2023 г. на зам.-главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), с която е наредено лишеният от свобода В.В.С.,
ЕГН **********, СР, ЗТ, да бъде преместен в затвора в град Бобов дол за
доизтърпяване на наложеното наказание.
Решението е окончателно.
Съдия: