№ 103
гр. Ямбол, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Росица Ст. Стоева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500112 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "СВМ - България" ЕООД с ЕИК *********,
подадена чрез пълномощника адв.С.Е. от ЯАК против Решение №59/08.02.2022 г.,
постановено по гр.д.№2015/2021 г. по описа на ЯРС.
С посоченото решение първостепенния съд е ОТХВЪРЛИЛ предявените от „СВМ-
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Дражево, общ.
Тунджа, обл. Ямбол, ул. „Извън регулация“ № 1, представлявано от Д.В.Д., чрез
пълномощника му адв. С.Е.- ЯАК против Г.С.Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***, със
съдебен адрес в гр. ******, чрез адв. С.- СлАК, искове с правна квалификация чл.203, ал.2
КТ, вр. с чл.45 ЗЗЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 4639,29 лв., представляваща обезщетение за вредите, настъпили за ищеца вследствие на
предприетото от ответника неоснователно прекратяване на трудов договор №74/23.10.2020
г., на основание чл.327, ал.1 КТ, както и мораторна лихва върху дължимата сума, считано от
датата на прекратяване на трудовия договор - 28.05.2021 г. до завеждане на исковата молба
28.06.2021 г. в размер на 10,00 лв., ведно със законната лихва от датата на постъпване на
исковата молба в съда 28.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и е
ОСЪДИЛ „СВМ-България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Г.С.Г., ЕГН **********
сумата от 555,00 лв. – разноски.
С въззивната жалба решението на ЯРС се атакува изцяло, с твърдения за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Твърдят се допуснати от
първостепенния съд нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон. В
жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания, като се сочи
липса на анализ на събраните по делото доказателства, което водело до липса на мотиви и
същевременно е заявено несъгласие с изводите на ЯРС. Заявени са и доводи за нарушение на
материалния закон. Иска се отмяна на решението на ЯРС и постановяване на ново, с което
предявения в производството иск бъде уважен изцяло. Заявена е и претенция за присъждане
на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от Г.С.Г., чрез пълномощника
адв.А.С. от АК-Сливен, в който е заявено становище за неоснователност на въззивната
1
жалба, съответно за правилност и законосъобразност на атакуваното решение. Изложени са
подробни съображения по същество. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на
сторените разноски по делото.
В о.с.з. въззивника "СВМ - България" ЕООД се представлява от пълномощника
адв.С.Е. от ЯАК, която поддържа въззивната жалба и моли за уважаването й. Излага
съображения и в писмена защита. Претендира за присъждане на разноски, съгласно списък
по чл.80 ГПК.
В о.с.з. въззиваемия Г.С.Г. се явява лично и с пълномощника си адв.А.С. от АК-
Сливен, която поддържа становището за неоснователност на въззивната жалба по
аргументите в писмения отговор. Сочи, че в случая работникът е добросъвестен и е действал
в защита на свои законни права и интереси. Същият е имал основание да прекрати трудовия
си договор на основание чл.327, ал.1, т.3 от КТ и го е сторил, а работодателят не му е
оспорил това право, а е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
същото правно основание, поради което твърдението, че работникът е злоупотребил с
правото си да прекрати трудовия си договор и дължи обезщетение за срока на
предизвестието, е неоснователно. По възраженията, които са повдигнати във въззивната
жалба за вината на работника счита, че въпросът за вината тук не може да възникне, тъй
като няма вина. Иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира за
присъждане на разноски за въззивната инстанция, съгласно списък по чл.80 ГПК.
След преценка на доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено
следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че са били в трудови правоотношения, а това се потвърждава и
от представения трудов договор №74/23.10.2020 г. по който Г.С.Г. е бил назначен при
ищцовото дружество на длъжност „техник поддръжка”, считано от 26.10.2020 г. Договорът
бил сключен със срок за изпитване от 3 месеца, уговорен в полза на работодателя. В чл.4 от
договора страните уговорили трудово възнаграждение за срока на изпитване в размер на
1546,43 лв., а след изтичане на изпитателния срок - "трудовото възнаграждение се
предоговаря между страните".
На 17.05.2021 г. ответника отправил до ищеца заявление с искане трудовия му
договор да бъде прекратен на осн. чл.325, ал.1 КТ, на което с писмо от 18.05.2021 г.
работодателя отговорил, че не приема заявлението и не е съгласен ТД да бъде прекратен по
този ред. Със същото писмо от ответника Г. са поискани в 3-дневен срок, писмени или устни
обяснения за причините за неявяването му на работа на датите 13.05.; 14.05.; 17.05. и 18.05.
2021 г. В тази връзка работника депозирал писмени обяснения на 20.05.2021 г., в които
изложил, че на 13.05.2021 г. и на 14.05.2021 г. бил на работа от 08.30 ч. до 17.30 ч. на
работното си място, находящо се в с.Дражево, ул.„Извън регулация“ №1, като първия ден
работил по почистването, рязането и изнасянето на клони от дърветата по двора, на
следващия - по почистването на гаража с лодки и подреждането на инструменти около тях.
На 17.05.2021 г. в 08.30 ч. отишъл на работа, подал заявление за освобождаване от работа,
след което работил по оформянето на изкопните ямки около фиданките. Не след дълго
почувствал силен световъртеж, нестабилност и гадене, което не му позволило да извършва
работата си, отишъл при личния лекар и след обстоен преглед му назначили лечение и му
дали болничен лист за временна нетрудоспособност за времето от 18.05.2021 г. до
21.05.2021 г., представен по делото. Представен е и болничен лист за временна
нетрудоспособност на ответника за времето от 01.06.2021 г. до 20.06.2021 г. за разрешен му
отпуск по болест от 20 дни, от които 6 дни при болничен режим на лечение и 14 дни - при
домашен.
По делото ищеца е представил писмени доказателства - отправени запитвания от
управителя на ищцовото дружество до Р.М.Г., Н.С.М. и Г.Х.М. да дадат сведения дали на 13
и 14.05. служителите Й.М.М. и Г.С.Г. са пристигнали на работното място със служебен
транспорт, тръгнали ли са си от работното място със служебен транспорт, изпълнявали ли са
служебните задължения на работното си място. В отговор служителката Р.Г. посочила, че на
13.05.2021 год. посочените служители не са пътували с тях и не ги е виждала на работа. На
14.05. не са пътували със служебен транспорт, а са пристигнали около 11 ч., с личен
автомобил, да подават молби за напускане. Служителката Н.М. посочила, че последно е
пътувала с двамата на 12.05.2021 г., на 13.05. не ги е виждала, а на 14.05 дошли да подават
молби за напускане. Г.М. посочил, че на 13.05 и 14.05.2021 г. Й. и Г. не са пътували със
служебния автомобил и не ги е виждал да работят.
Със заявление от 26.05.2021 г., отправено до управителя на ищцовото дружество
2
ответника Г.С.Г. заявил, че на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ прекратява трудовия си
договор №74/23.10.2020 г. без предизвестие, считано от датата на получаване на
заявлението. Като причини за прекратяване на ТД изложил: неизпълнение от страна на
работодателя на уговореното в чл.4, изр.2 задължение за предоговаряне на трудовото
възнаграждение след изтичане на изпитателния срок. По повод описаното заявление
работодателя издал Заповед №00000001/28.05.2021 г., с която на основание чл.327, ал.1, т.3
КТ е прекратено трудовото правоотношение с Г.С.Г..
В подкрепа на твърденията си ищецът е представил копие от обява от 14.06.2021
год. за заемане на длъжността – инженер поддръжка газови инсталации, както и
професионално писмо покана от 08.04.2021 г., с което е поканена делегация от общо 5 лица,
вкл. ответника, за периода между 26.04 и 30.04.2021 г. в офисите на Бургундска компания по
механика, за да се запознаят, посетят заводите и за подписване на продължение на
договорни отношения между страните.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св.Г. заявява, че работила при ищеца в периода от 15.02.2021 г. до
30.09.2021 г., като офис-мениджър. Ответника работил в дружеството на длъжност
„техник“. Договора му бил трудов и когато започвали работа всички били обучавани, най-
напред от управителя, а след това от колежката им Н.. Знаела, че ответника бил обучаван,
като не било ставало въпрос за увеличение на заплатата му в нейно присъствие. Знаела, че
не бил сам по обекти и винаги е имало някой с него. Посочва, какъв е редът за увеличаване
на заплатите във фирмата - заплатите се увеличават след като работника навлезе в работата
и започне да работи сам по обектите. Имали служебен транспорт и всички заедно ходели на
работа, офисът им бил отворен, а не на отделни кабинети, всеки ден г-н Д. раздавал
задачите. Нямало как някой да дойде на работа и да остане незабелязан. Не била
присъствала на разговор за увеличаване заплатата на ответника. Не помни точната дата, но
знае, че към 11,00 ч. Й. и Г. дошли и искали да им напише молби за напускане. Не й
обяснили защо искат да напускат. Казала им лично да си напишат молбите, но те си
тръгнали в последствие.
Свидетелката Н.С.М. заявява, че работи в ищцовото дружество, като технически
ръководител „шеф монтаж газови инсталации“. Познавала ответника, той работил при тях,
като работили заедно, но не му била пряк ръководител. Не знаела как го водили по трудов
договор, но извършвали профилактика на газови инсталации. Когато започнал работа, тя
работила с него, като му предала всичко което знае и той се учил от нея. Не можела да
посочи колко време работили заедно и кога ответника започнал да работи сам, но изкарали
профилактиката зимата заедно. С шефа им заедно отишли във Франция, но не била
запозната да му е провеждано обучение там. Имало период в който не била го виждала на
работа, като не знае колко дни не е бил на работа, като й казвал, че иска предоговаряне на
заплатата му. Това било точно преди да напусне работа. Тя пътувала със служебен
автомобил, като ответникът не пътувал с тях. Възлагала задачите на ответника само когато
г-н Д. отсъствал, а в останалото време - той възлагал задачите. Не била присъствала на
разговор на Г. с работодателя му за увеличение на заплатата. Сочи, че в малкия период от
време, в което била в базата, си спомня, че Г. и Й. рязали разни дървета, сели райграс,
парцелът бил доста голям, имало места които се виждали от офиса, като имало места които
не се виждали
Свидетеля Й.М.М. твърди, че работил при ищеца, заедно с Г.Г., Н.М. и Р.М.. Във
фирмата работил до 28.05.2021 г., като напуснал без предизвестие. Когато започнал работа,
ответника работел вече там. Заедно работили като техници по поддръжка на газови системи
и съоръжения. Нямал имал опит и не бил работил на такава длъжност преди това. Заявява,
че нямало обучение, още от първия ден и направо на работа, като почиствали самите
излъчватели. Освен това вършели и много обща работа - почистване и др. подобни.
Ответникът напуснал поради неизпълнение на подписания договор, след изтичане на
изпитателния срок. По едно и също време напуснали, на 28.05.2021 г., като срещу него
също имало заведено дело, на същото основание. Твърди, че Г. многократно искал да бъде
предоговорено трудовото му възнаграждение, като говорил с управителя г-н Д., а отговора
на последния бил, че ще си помисли и отлагал всеки път. Единият разговор бил на
31.03.2021 г., другия около 19.04.2021 г., като не знаел дали е имало разговор и на
01.04.2021 г. На 31.03.2021 г. ответника на два пъти попитал г-н Д. дали ще предоговорят
трудовото му възнаграждение, но последния отговорил, че ще си помисли. В офиса не били
разговаряли за предоговаряне - това се случвало предимно навън. Ответникът не бил писал
3
писмено до управителя на ищцовото дружество за това - питали само устно и многократно.
Във Франция ходили заедно с г-н Д. и с Г.. Пътуването било с цел обучение за новите
излъчватели, които трябвало да пристигнат в България. Докато били във Франция не се
запознали с новите излъчватели, даже не стигнали до завода, а докато били там почиствали
лодките на г.н Д.. От 26.04.2021 г. до 30.04.2021 г. стояли във Франция, в гр.Сен Жак, като
г-н Д. им поел разходите. До колкото бил запознат, на ответника не му бил заплатен
болничния лист за карантината, като имало конфликт и му било отказано да се изплати този
болничен лист. Като се върнали от Франция, на ответника пак му било отказано
предоговаряне на трудовото му възнаграждение с думите "ще си помисля". На 13,14 и
17.05.2021 г. Г. и свидетеля били на работа, като отишли с личния автомобил на последния,
като никъде не било записано, че трябва да ползват служебния транспорт на фирмата.
Задачите им били поставени предварително, работили предимно в двора като обирали
камъни, рязали дърва и пренасяли циментови стълбове. В началото на седмицата г-н Д. им
задал задачите за седмицата, всеки понеделник имало оперативка и се задавали задачите за
следващата седмица. Нетното му възнаграждение било 1200 лв., като очаквал да получи
увеличение поне с още 500 лв. миниум, като когато започнал работа му било обяснено, че
след изтичане на изпитателния срок, двете страни ще се съберат да предоговарят трудовото
възнаграждение, което не било изпълнено от управителя.
Свидетелката К.М.И. заявява, че знаела за многократните разговори между Г. и г-н
Д. за предоговаряне на трудовото му възнаграждение. Такова не било постигнато, като на Г.
му се отговаряло "по нататък, момента не е подходящ". Разговорите се водили навън. Тя
работила като хигиенистка, Г. бил на длъжност „техник, поддръжка на газови инсталации“,
като пътувал по обекти и трябвало да поддържа газовите инсталации в изправност. Още от
първия ден когато започнал работа, тръгнал да пътува по обектите, като му обяснили, че
всичко било просто и щял да се справи с течение на времето. Преди това Г. работил във
фирма занимаваща се с търговия с продукти, като бил шофьор и закупчик. Имал средно
техническо образование, но никога преди това не бил работил такава работа и нямал
никакво обучение. При назначаването му била казано, че ще започне с 1200 лв., като след
три месеца ще му бъде увеличена заплатата на 1500 лв., но след многократни разговори това
не се случило до 12.05.2021 г. На 19.04.2021 г. преди да заминат за Франция му било казано,
че след като се върнат ще седнат и ще говорят. След като се върнали, Г. подлежал на
карантина и след като минал периода, бил извикан в офиса и му казали, че няма да му платят
болничния за карантината. Той попитал пак за предоговаряне, като г-н Д. му казал да се маха
и ще се видят в съда. На 13.05.2021 г. Г. бил на работа, като работили и носили клони. На
14.05.2021 г. също работили, като на 17.05.2021 г. й се обадил Й. да каже, че Г. не бил добре,
понеже му се виел свят и повръщал. За задачите твърди, че им ги давали в понеделник на
оперативка, като за цялата седмица се знаело какво трябва да се прави. Г. се справял с
работата, като ходел по обектите с Й.М. и Н.М. - не бил ходил сам. Очаквал, че след три
месеца след като навлезе в работата, ще му бъде увеличена заплатата. Ходели на работа със
служебен транспорт и с личен също. През последните дни когато се изострили отношенията
му с г-н Д., Г. ходел на работа с Й.. На 13.05 и 14.05 г-н Д. бил в Гърция и не бил в имота
си, но на 17.05 когато им поискал молбите за напускане и дрехите бил там.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в закона срок и
отговаря на изискванията на закона. Въззивника е легитимиран и има правен интерес от
обжалването.
При служебната си проверка по чл.269 от ГПК, въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
При преценка по същество решението се прецени за правилно, а въззивната жалба -
за неоснователна. Изложените от ЯРС, в атакуваното решение мотиви се споделят и на осн.
чл.272 ГПК настоящия съд препраща към тях.
Предявеният пред първоинстанционния съд иск правилно е квалифициран като
такъв с правно основание чл.203, ал.2 КТ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Работникът носи отговорност по чл.203, ал.2 КТ, когато вредата е причинена
умишлено. Липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл.203, ал.2 КТ,
тъй като вредата може да е причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява
престъпление. Когато вредите са причинени небрежно или причината за тяхното настъпване
4
е неустановима, работникът отговаря по реда на чл.203, ал.1 КТ, а когато са причинени
умишлено, отговорността се определя от разпоредбите на гражданския закон. Разпоредбата
на чл.203, ал.2 КТ препраща към гражданския закон относно реализацията на отговорността
на служител или работник, причинил вредата умишлено (в т.см. Решение №8/01.02.2018 г.
на ВКС по гр.д.№1111/2017 г., IV г.о.; Решение №9/31.01.2018 г. на ВКС по гр.д.
№1504/2017 г., IV г.о.).
За да се ангажира пълната имуществена отговорност на работника, е необходимо да
се установят всички елементи от сложния фактически състав на чл.45 ЗЗД, а именно да се
установи наличието на деяние, чийто автор е ответникът; деянието да е противоправно; да е
причинена имуществена вреда и да е налице причинна връзка между деянието и вредата,
както и специфичните елементи от фактическия състав на чл.203, ал.2 КТ. Когато
причинителят на увреждането докаже, че не е действал виновно, не би могло да се
реализира отговорността му на посоченото основание.
Както правилно е посочил първостепенния съд, съобразно твърденията в ИМ, за да
се ангажира деликтната отговорност на ответника е необходимо ищецът при условията на
пълно и главно доказване да установи, че ответникът, като страна (работник) по трудово
правоотношение незаконно (без основание) е прекратил с едностранно волеизявление ТПО
по чл.327, ал.1 КТ, които действия са извършени виновно и от същите е произтекла за ищеца
имуществена вреда в претендирания размер от 4639,29 (трикратния размер на последното
брутно трудово възнаграждение на работника), както и наличието на пряка причинна връзка
между противоправното деяние и вредата.
В случая няма спор между страните, че трудовото правоотношение с ответника е
прекратено на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ, за което работодателят е издал Заповед
№1/28.05.2021 г., въз основа на постъпило от Г.Г. на 26.05.2021 г. едностранно изявление.
Не може обаче с необходимата категоричност да се приеме твърдението на ищеца-
работодател за започнало дисциплинарно производство спрямо ответника. Действително от
ответника са поискани обяснения за причините за неявяването му на работа на датите 13.05.;
14.05.; 17.05. и 18.05.2021 г., но повод за това е отправено от последния на 17.05.2021 г.
заявление с искане трудовия му договор да бъде прекратен на осн. чл.325, ал.1 КТ. Именно
на това заявление, с писмо от 18.05.2021 г. работодателя отговорил, че не го приема и не е
съгласен ТД да бъде прекратен по този ред и изискал обяснения. Следва да бъде отбелязано
и че и след като ответника депозирал на 21.05.2021 г. поисканите обяснения и до датата на
подаване на заявлението за прекратяване на ТПО от 26.05.2021 г. работодателят не е
предприел конкретни действия по налагане на дисциплинарно наказание със съответната
заповед. Конкретни данни за започнало дисциплинарно производство не се съдържат и в
показанията на разпитаните по почин на ищеца свидетели, напротив при съвкупна преценка
на всички събрани по делото гласни доказателства по-скоро може да се изведе извод, че
ответникът е бил този, който неколкократно е подал молби за прекратяване на ТПО между
страните. Вярно е, че работодателят оспорва основанието за прекратяване на трудовият
договор, но предвид на това, че презумпцията за законност на прекратяването на ТПО не е
оборена по надлежния ред, то съдът приема, че ответника е упражнил законосъобразно
правото си по чл.327 КТ.
При изложеното до тук и след анализ на всички събрани по делото доказателства
въззивния съд намира, че в хода на процеса ищецът не е установил при условията на пълно
и главно доказване нито един от елементите на фактическия състав на деликтната
отговорност. Извършеното от ответника действие - отправяне на писмено волеизявление за
прекратяване на ТД не може само по себе си да има противоправен характер, още по - малко
да е извършено умишлено и с цел причиняване вреда на работодателя. На следващо място,
твърдяната вреда в ИМ - оставане без обучен работник в период, в който ищцовото
дружество е имало възложени поръчки, както и невъзможността да се намери и обучи в
кратък срок работник има само хипотетичен характер, а по делото ищеца не е ангажирал
каквито и да било доказателства, чрез които да докаже наличие на реално претърпяна вреда,
която съответно да подлежи на обезвреда. Не се установи и необходимото наличие на
причинно – следствена връзка между твърдяната вреда и поведението на ответника и това е
така, защото дори да се приеме, че не са били налице основания за прекратяване на ТД на
осн. чл.327, ал.1, т.3 от КТ заради неизпълнение на задължения на работодателя уговорени с
т.4 от него, то от това не следва автоматично извод, че работодателят има право да получи
обезщетение и то в размер на трикратното брутно трудово възнаграждение на ответника.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че доколкото не се
5
установява незаконосъобразно ответника да е прекратил трудовото си правоотношение на
основание чл.327, ал.1, т.3 КТ, то не би могло да се приеме, че е налице противоправност на
деянието, от което за ищеца да е произтекла имуществена вреда в претендирания размер от
4639,29 лева (трикратния размер на трудовото възнаграждение на работника), както и
наличието на пряка причинна връзка между противоправното деяние и вредата. Всичко това
обуславя невъзможността да бъде ангажирана отговорността на ответника на деликтно
основание, поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
По същия начин, законосъобразно и правилно се е произнесъл и първостепенния
съд и по тази причина атакуваното решение, като нестрадащо от пороците, визирани във
въззивната жалба, следва да бъде потвърдено, а жалбата против него – отхвърлена.
С оглед крайния резултат от въззивното производство, на въззиваемата страна
следва да се присъдят направените за тази инстанция разноски. Въззивния съд присъжда на
въззиваемата страна разноски в размер на 555 лв. - заплатено адв.възнаграждение за защита
пред въззивната инстанция, предвид наличието на надлежно искане в тази насока,
доказателства за сторени разноски и представен списък по чл.80 ГПК.
Така мотивиран, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №59/08.02.2022 г., постановено по гр.д.№2015/2021 г.
по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА „СВМ-България“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Г.С.Г. с ЕГН
********** направените за въззивната инстанция разноски в размер на 555 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6