№ 867
гр. Б., 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20222120202958 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод жалба на Н. И. М.. с ЕГН ********** от гр.Б.,
кв.... и съдебен адрес в гр.Б., ул.... чрез адв.С.К. АК-Б. срещу Наказателно постановление №
22-0434-000054 от 29.07.2022г. , издадено от Началник РУ в ОДМВР-Б. 02 РУ-Б., с което за
нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП и на основание същата разпоредба, му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразоно поради нарушена процедура. Представят се нови писмени доказатества
, с което се цели да се докаже , че поради връчване на нечетливо копие от на талона за
изследване на кръвта жалбоподателят е бил лишен от тази възможност в шокова зала на
УМБАЛ Б., където отишъл и му било отказано да бъде изпробван.
В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото,
жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява упълномощен адвокат.
Поддържа се жалбата .Сочат се нови писмени доказателства. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган – началника на 02 РУ-Б. при ОДМВР - Б.,
надлежно призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което
преписката се изпраща в съда се прави искане за оставяне на жалбата без уважение. Не
представя становище по жалбата.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.
59, ал.2 ЗАНН. Това е така, защото видно от приложената разписка (л.4) НП е връчено на
жалбоподателя на 11.08.2022г., а жалбата е депозирана пред административнонаказващия
1
орган на 12.08.2022г (л.3) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 05.07.2022г свидетелите Ст. Д. Ж. и В. Г. и двамата младши инспектори в 02 РУ-
Б., около 21,30 часа изпълнявали служебните си задължения в кв.Б. в състава на „Бреза 8“ за
времето от 19,00 часа на 05.07.2022г до 07,00 часа на 06.07.2022г. В посочения по-горе час
по ул.“О.“, до дом № ... спрели за проверка лек автомобил марка „Мазда“ с рег.№.... При
проверката на документите на водача установили, че жалбоподателят Н. И. М.. управлявал
собствения си лек автомобил. От направената справка в ОДЧ установили, че същият е
криминално проявен, но не се издирва. В хода на проверката поведението на водача им се
сторили странно–имал забавени реакции, миришел на алкохол и завалвал думите, поради
което потърсили съдействието на колегите си от състава на „Бреза 6“. На място се отзовал
свидетелят К.И. на длъжност младши инспектор във 02 РУ-Б.. Пристигайки на място
свидетелят И. установил, че водачът М. бил във видимо нетрезво състояние, залитал,
говорел несвързано и неразбираемо. Свидетелят И. започнал да го тества с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 сериен номер ARPM-0790. По време на извършване на
пробата няколко пъти водачът М. саботирал вземането на пробата, като подавал
недостатъчни въздух и дърпал главата си от Дрегера преди устройството да е отчело
резултат. След това започнал да си слага езика на тапата за подаване на въздух, опитвайки
се да я запуши и така отново да саботирал проверката. М. бил предупреден да не прави
опити да осуетява проверката, но не показал реакция. След няколко неуспешни опита да
даде проба (общо три пъти) М. казал, че му било писнало да „духа“ и категорично отказал да
даде проба. Било му обяснено какви са последствията, но М. казал, че не го интересуват.
Съставен му бил акта за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков
№205381 и талон за изследване на кръвта, които му били връчени в 22,30 часа. Обяснено му
било, че в рамките на 45 минути от момента на връчване на талона за изследване следва да
се яви в УМБАЛ Б. да даде кръв за проба, а М. казал, че няма да отиде. Докладвано било в
ОД -24 за случая и свидетелят И. заедно с колегата си от състава на „Бреза 6“ отишли да
чакат М. пред шокова зала на УМБАЛ-Б.. Там стояли до 23,30 часа, но М. не се появил.
Актосъставителят И. квалифицирал горното като нарушение по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Актът бил съставен в присъствието на свидетелите-очевидци – полицейските служители
С.Д. и В. Г. като първият се подписал като свидетел в акта. Жалбоподателят подписал акта,
видно от собственоръчно положения подпис и получил препис от него, което се доказва от
подписа му в графата „Разписка“ на същия документ. М. не направил възражения при
предявяване на акта, нито се възползвал от правото си по чл. 44, ал. 1 ЗАНН да подаде
писмени възражения в тридневен срок.
Въз основа на АУАН на 29.07.2022г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
2
орган счел, че горните факти, нарушават разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, поради което и
на основание същата норма, наложил на Николов административно наказание – „Глоба” в
размер на 2000 лева, както и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24
месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като
съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка,
в която посока са и обясненията на актосъставителя в докладната записка (лист 7 от делото),
които съдът кредитира изцяло, като логични, последователни и взаимно допълващи се.
Съдът няма причина да се усъмни в добросъвестността на свидетелите И. и Г. (докладна
записка на лист 8 от делото) и описаните от тях факти в докладните записки, поради което
цени изложеното от тях. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от
жалбоподателя, който не излага никакви конкретни доводи, оборващи възприетата от АНО
фактология. Представя се оригинала на копието талона за изследване предаден на
жалбоподателя на 05.07.2022г в 22,30 часа за спрвака (заверено копие от същия бе
представено и прието към доказателствата по делото на лист 19). Видно от същото копието
е нечетливо. Но не в това е проблемът. Изтъква се, че заради нечетливото копие от талона
М. не могъл да даде кръв, тъй като в шокова зала, където се явил (не стана ясно кога от 22,30
до 23,30 часа) не му взели кръв заради това, че не могли да разчетат към кой момент му
били връчен талона за изследване.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Съдът не споделя и доводите за нарушено право на защита, свързано с връчване на
нечетливо копие от талона за изследване. Видно от приложения акт (л.6) самият
жалбоподател с подписа си е удостоверил, че е запознат с текста му и едва тогава му е
връчен преписа, поради което и възраженията му, че поради нечетливостта му е било
накърнено правото на защита е неоснователно. Неоснователно е и възражението, че
жалбоподателят се явил в шокова зала, но му било отказано вземането на кръв поради
нечетливостта на копието от талона. На жалбоподателя му е било указано, че 45 минути
3
след връчването на талона следва да се яви в УМБАЛ-Б. Там на място са го чакали
свидетелят И. –актосътавител и неговия колега от състава на Бреза 6 да 23,30 часа, но М.
така и не се явил. Следователно същият или се е явил по-късно от посоченото в талона
време или въобще не е ходил там.
По същество на нарушението съдът следва да посочи следното.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно
средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на
алкохол/наркотично вещество или не изпълни предписанието за медицинско изследване, се
наказва с „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина“ за срок от две години и „Глоба“ от 2000 лв. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на
ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група
пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по
пътищата. За да бъде законосъобразно ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал.3 от
ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични
вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията
на алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа алтернативни способи
и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на
едно нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния
- отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за
медицинско изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и също
нарушение - това по чл. 174, ал.3 от ЗДвП - Решение № 984 от 02.06.2017 г. на АдмС - Б. по
к. а. н. д. № 973/2017 г. Основната цел да се запрети такова деяние е да липсва възможност
водачите на МПС, чрез отказ да избягват контрола за наличие на алкохол/наркотици или
упойващи вещества. Законодателят е преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и
за това той е наказуем много по-строго, отколкото нарушението по чл. 174, ал.1 от ЗДвП. В
конкретния случай от показанията на актосъставителя и от приложения по делото талон за
медицинско изследване се установява, че въпреки че е бил поканен - жалбоподателят е
отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и въпреки че
му е бил издаден талон за медицинско изследване – той не се е явил и не е дал проба. Съдът
намира, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление,
отправено „обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере
срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото
му нарушение, поради което и административнонаказателната му отговорност е ангажирана
правилно. В случая на жалбоподателя е даден достатъчен срок, за да може да се придвижи
до УМБАЛ-Б., но той се е отказал. При това положение доводите му, че не е могъл да даде
кръв поради нечетливото копие от талона за изследване се намира от съда като опит за
изграждане на защитна версия, която категорично се оборва от събраните доказателства.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
4
чл. 174, ал.3 ЗДвП – „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да се управлява
МПС“ за срок 2 години, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда
въпроса за намаляване му, което прави излишно обсъждането на възражението за
неправилно приложение на чл. 27 ЗАНН.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран
не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава
от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН би
било незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, досежно второто вменено
нарушение, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно
индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
потвърди в тази му част.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3
ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. В конкретния случай административнонаказващият орган не е
поискал от съда разноски, поради което и съдът няма как служебно да се произнесе по тях.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, Б.кият районен съд, Пети
наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0434-000054 от 29.07.2022г. ,
издадено от Началник РУ в ОДМВР-Б. 02 РУ-Б., с което на Н. И. М.. с ЕГН ********** от
гр.Б., кв.... и съдебен адрес в гр.Б., ул.... чрез адв.С.К. АК-Б. за нарушение на чл. 174, ал.3
ЗДвП и на основание същата разпоредба, му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 24 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
5
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6