№ 801
гр. Стара Загора, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Свилен Жеков
при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова
като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело №
20225530101048 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр.
чл.415 ГПК.
Ищецът „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /предишно наименование
„ЮБЦ“ ЕООД/ твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по реда на чл. 410 ГПК за вземанията си към П. М. И., в размер
на 55,20 лв. представляващи потребени и незаплатени далекосъобщители
услуги по договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер **** от дата **** г. В резултат на това било образувано ч.гр.д. № *** г.
по описа на Старозагорски районен съд и издадена заповед за изпълнение.
Ответницата била уведомен за издадената заповед за изпълнение при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК е предявен настоящия установителен иск срещу П. М. И..
Ищецът сочи, че между „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД, и ответницата на дата **** г. бил сключен договор за срок от 24 месеца
с презмет предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер
****, с което била уговорена за ползване интернет услуга за номер ***** при
условията на тарифен план VIVACOM Mobix 60 LTE, с месечна абонаментна
такса 21,80 лева /с ДДС/, както и ТВ услуга при условията на тарифен план
VIVACOM TV 2L с месечна абонаментна такса 24,99 лева /с ДДС/.
1
Въз основа на договора били издадени фактури № ********** г., ****
г., за периода от 08.01.2019 г. до 07.03.2019 г. за ползваните от ответницата
услуги както следва: 1/ фактура № ********** г. с начислена за отчетен
период 08.02.2019 – 07.03.2019 г. сума в размер на 28,80 лв. /с ДДС/, от които:
1.1/ за Месечен абонамент VIVACOM Mobix 60 LTE и приложимите към него
отстъпки – 11,51 лева; 1.2/ за Месечен абонамент VIVACOM TV 2L и
приложимите към него отстъпки – 12,49 лева; 1.3/ ДДС ставка 20% - 4.80
лева. Падежът на фактурата бил *** г. и 2/ фактура № **** г. с начислена за
отчетен период 08.03.2019 – 07.04.2019 г. сума в размер на 28,80 лв. /с ДДС/,
от които: 2.1/ за Месечен абонамент VIVACOM Mobix 60 LTE и
приложимите към него отстъпки – 11,51 лева; 2.2/ за Месечен абонамент
VIVACOM TV 2L и приложимите към него отстъпки – 12,49 лева; 2.3/ ДДС
ставка 20% - 4.80 лева. Падежът на фактурата бил 25.03.2019 г. Ответницата
не е заплатила посочените фактури. Съгласно чл. 29 от Общите условия на
мобилния оператор „29. (изм. 26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.)
предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,
следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от издаване
на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги обусловило правото на БТК /чл.50 от ОУ във
връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок
дължимите суми за предоставените услуги;/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. При неспазване на което и да е
задължение в т. 43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение
на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответницата мобилният оператор е издал по клиентски номер №
**** на *** г. крайна фактура № **********.
Вземането в размер на 55,20 лв. ищецът „ЮБЦ“ ЕООД придобил на
10.03.2020 г., съгласно Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г.,
сключен със „С. Г. Груп“ ЕАД, /законен правоприемник на „С.Г. Груп“ ООД/,
което дружество от своя страна придобило вземането от „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, на дата 24.02.2020 г., съгласно
Уведомление по т. 1.1.1. от договор за цесия от дата 16.10.2018 г. Мобилният
оператор с търговска марка „БТК“ ЕАД прехвърлил вземания спрямо
физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от
договора.
Към исковата молба било приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г. Груп“ ЕАД /законен
правоприемник на „С.Г.Груп“ ООД/, което дружество уведомява длъжника от
името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в
2
качеството си на цедент от 01.10.2019г.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
съществуването на вземането на ищеца спрямо ответницата за сумата от 55,20
лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по повод на договор с
клиентски номер ****, сключен между ответницата и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания” ЕАД, за което са издадени
фактури № ********** г., **** г., за периода от 08.01.2019 г. до 07.03.2019 г.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала
отговор на исковата молба. Не се явява в откритото съдебно заседание, за
което е редовно призована.
С молба докладвана в проведеното на 08.09.2022 г. открито съдебно
заседание по делото /а и още с исковата молба/, ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответницата, редовно призована /вж. призовка, л. 54 от делото/, не
изпраща представител в откритото съдебно заседание, не се представлява от
пълномощник и не е заявено искане за гледане на делото в отсъствие на нейн
представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, становището на ищеца
и като взе предвид приложимото право, намери за установено следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1
ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение против
ответницата. От нея не е депозиран писмен отговор на исковата молба в срока
по чл. 131 ГПК, нейн представител не се е явил в първото заседание по
делото, респ. нейн упълномощен процесуален представител, не е направено
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие, а ищецът двукратно е
заявил изрично искане да бъде постановено неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание. С разпореждане от 21 март 2022 г., връчено
в местоработата на ответницата /съобщение, л. 50 от делото/, са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание. Освен това съдът намира че е налице и
условието, предвидено в чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК - искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства, че
ответницата не е заплатила дължима сума в размер на 55,20 лв. по фактури №
********** г. и **** г. /крайна фактура № **********/*** г./ както и с оглед
на представените с исковата молба доказателства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки, следва да бъде
постановено неприсъствено решение, с което предявения от Ищецът
„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/,
против П. М. И., установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр.
чл.415 ГПК да бъде уважен.
3
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответницата следва да заплати на ищеца
направените разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв. за исковото
производство и за адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лв., както и
тези, направени в заповедното производство – 25,00 лв. за държавна такса и
180,00 лв. за адвокатско възнаграждение /така т.12 на Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК/ или общо сумата от
410,00 лв. разноски за двете производства.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване
/така и определение № 579/28.11.2016 г. на ВКС по гр.д. № 2859/2016 г., I г.о,
определение № 394/26.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. № 1418/2014 г., I т. о./.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, Старозагорски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК /при условията на чл. 239, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение/, по отношение на П. М. И., ЕГН:
********** и адрес: гр. *********, съществуването на вземането на
„УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД /предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/ с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„България“ № 81, вх. „В“, ет. 8 за сумата от 55,20 /петдесет и пет лева и
двадесет стотинки/, по фактури № ********** г. и **** г. /крайна фактура
№ **********/*** г./ - незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по
повод на договор с клиентски номер **** от дата **** г., ведно с законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 24.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2009/26.11.2021 г. по
ч.гр.д. № *** г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК П. М. И., ЕГН: ********** и
адрес: гр. ********* ДА ЗАПЛАТИ на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД
/предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/ с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „България“ № 81, вх. „В“, ет. 8 сумата
в размер на 205,00 лв. /двеста и пет лева/ разноски за исковото производство
както и сума в размер на 205,00 лв. /двеста и пет лева/, разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № *** г. по описа на Старозагорски
районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4