РЕШЕНИЕ
№ 1221
гр. Варна, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20213110107498 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иска на КР. Г. КР., ЕГН
********** от гр.*******, против В. Г. КР. ЕГН ********** от гр.Варна
ул."*******, за признаване за установено между страните по делото, че
ищецът КР. Г. КР., ЕГН ********** Е собственик на 1/2ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******, с адрес гр.Варна
***********************, находящ се на пъви етаж сграда с идентификатор
******* с предназначение на сградата: Жилищна сграда -многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор *******, с Предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с Брой нива на обекта: 1 и с
посочена площ в документа за собственост: 81,31кв.м. и с прилежащи части:
изба с площ 2,64кв.м. и 1,2174% ид.ч. от общите части на сградата при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - *******.2, под
обекта - няма и над обекта -*******3, Стар идентификатор – няма, въз основа
на осъществено за периода 1991г. - 2021г. давностно владение.
Претендира разноски.
Обстоятелства, на които се основава иска:
1
В исковата молба се твърди, че страните са брат и сестра. Родителите
им Г.К.Г. и В.Д.Г., по време на брака си, закупили от ОбНС-Варна на
10.11.1982г. по реда на НДИ недвижим имот - апартамент № 1 в гр.Варна
*******, целият с площ 81,31кв.м., състоящ се от три стаи, баня, тоалет,
коридор и два балкона при граници: квартална улица, тревна площ, ап.№ 2,
стълбище и паркинг, ведно с принадлежащата му изба с площ 2,64кв.м. с
граници: изба на вх.Б, изба на ап.20, коридор и тревна площ, както и
1,3174%ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж.
След смъртта на баща им Г.К.Г. на 30.06.1991г., правото на собственост
върху описаното жилище принадлежеше на нас - нежовите наследници, както
следва: 4/6ид.ч. на майка ни В.Д.Г. (3/6ид.ч. следстиве прекратена СИО и
1/6ид.ч. по наследство) и по 1/6ид.ч. за мен и за ответницата.
На 02.11.1993г. майка им В.Д.Г. дарила на страните притежаваните от
нея 4/6ид.ч. от описанито по-горе жилище, като си запазила пожизнено и
безвъзмездно право на ползване. Майка им починала на 25.03.2021 г., с което,
на основание чл.59, ал.1 от ЗС, нейното право на ползване е погасено.
Още когато станали пълнолетни, родителите им казали, че този
апартамент ще е за ищеца и това обстоятелство се знаело от сестра му и не се
е оспорвало. Независимо от дарението, ответницата по никакъв начин не се
отнасяла към имота като собственик. Тя живеела вече в **** и не се
интересувала от него. Нямала ключ от него, не отсядала в него, когато се
прибира в България, не участвала в поддръжката и ремонтите му. Още при
подписването на дарението, тя заявила на майка и, че винаги била считала, че
този апартамент е на брат й, както и че няма и няма да има каквито и да било
претенции за дял от този апартамент. Винаги след това заявявала
„Апартаментът е твой, както си решиш ти".
След смъртта на баща им Г.К.Г., б.ж. на гр.Варна, починал на
30.06.1991г., ищецът установил фактическа власт върху имота, която
продължава и до настоящия момент.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата.
В него се сочи, че искът е допустим и основателен. По същество прави
ПРИЗНАНИЕ на иска.
2
Сочи, че знае за производството, че всичко, изложено в ИМ е вярно, че
въпреки, че е подписала дарението, никога не е считала, че има дял в този
апартамент и винаги е казвала на брат си, че той е негов, че не е участвала в
поддръжката му и винаги е отсядала на други места.
В с.з. ищецът поддържа иска и моли за произнасяне по реда на чл. 237
от ГПК, а ответникът се явява в с.з. и изрично сочи, че поддържа
ПРИЗНАНИЕТО НА ИСКА.
Съдът приема за установено следното:
Налице са предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска: налице е признание на иска,; не са налице
отрицателните предпоставки на чл. 237 ал.3 от ГПК, поради което съдът,
основавайки се на признанието, следва да постанови решение, с което да
уважи исковата претенция.
Разноски не се претендират от ищеца, както същият сочи в ход по
същество на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото КР. Г. КР., ЕГН ********** от гр.*******, и В. Г. КР. ЕГН
********** от гр.Варна ул."*******, че ищецът КР. Г. КР., ЕГН **********
Е собственик на 1/2ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
*******, с адрес гр.Варна ***********************, находящ се на пъви
етаж сграда с идентификатор ******* с предназначение на сградата:
Жилищна сграда -многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор *******, с Предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент, с Брой нива на обекта: 1 и с посочена площ в документа
за собственост: 81,31кв.м. и с прилежащи части: изба с площ 2,64кв.м. и
1,2174% ид.ч. от общите части на сградата при съседни самостоятелни обекти
в сградата: на същия етаж - *******.2, под обекта - няма и над обекта -
*******3, Стар идентификатор – няма, въз основа на осъществено за периода
1991г. - 2021г. давностно владение, на основание чл. 124 ал.1 от ГПК.
3
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4