№ 122
гр. Пазарджик , 15.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500437 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
Страните не се явяват, редовно призовани.
На второ повикване в 10:23 ч. не се явяват страните, редовно призовани.
Постъпила е молба от жалбоподателя „ЕЛИТ – ПРО БГ“ ЕООД чрез
пълномощника си адв. Д., в която моли да се даде ход на делото. Изразява
доводи по съществото на спора. Възразява против молбата на отсрещната
страна за пренасрочването и отлагането на делото като неоснователна.
Съдът докладва две молби на ответника МВР с искане за отлагане на
делото поради ангажираност по друго дело на юристконсулта, осъществяващ
процесуално представителство на Министерството и по настоящето.
Съдът, намира че не е налице разпоредбата на чл.142 ал.2 от ГПК.
Липсват данни за страната да има препятствие, което тя да не може да
отстрани с оглед явяването си в днешното съдебно заседание. От друга
страна, процесуалния представител на МВР е упълномощен да го
представлява от образуване на исковото производство, докато делото, по
което той твърди, че е ангажиран за днешното съдебно заседание – другото
дело, същият е ангажиран в един по-късен момент. На последно място,
1
липсват данни упълномощеният юристконсулт да е единствения такъв в
Министерството, който да представлява страната.
Предвид изложеното съдът намира, че няма основание да се отложи
делото, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Пазарджишки районен съд №260133 от 12.04.2021г.
постановено по гр.д.№1778/2020г. по описа на същия съд, е осъден ответника
„Елит-Про Бг“ ЕООД - гр. Пазарджик, ЕИК ****, ул. „****, да заплати на
ищеца Министерство на вътрешните работи - гр. София сумата 17112,44 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за периода от 22.06.2017
г. до 31.01.2018 г. за ползването на недвижим имот, представляващ обособена
част от подземни гаражи, намиращи се под част от площад „Васил Левски“ в
гр. Пазарджик, след прекратяването на договор за наем, сключен на
27.10.2015 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 27.07.2020
г. до пълното и изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 17112,44
лв. до 24446,34 лв., представляваща наемна цена за същия имот по договора
за наем от 27.10.2015 г. за периода от 01.02.2017 г. до 21.06.2017 г., поради
погасяване по давност.Със същото решение е осъден ответника „Елит-Про
Бг“ ЕООД - гр. Пазарджик, ЕИК ****, ул. „****, да заплати на ищеца
Министерство на вътрешните работи - гр. София сумата 376,68 лв.,
представляваща неустойка за забава по чл. 17 от договора за наем от
27.10.2015 г., отнасяща се за периода 24.07.2017 г. - 31.10.2017 г., като е
отхвърлен иска за разликата над 376,68 лв., отнасяща се за периода 01.02.2017
г. - 23.07.2017 г., поради погасяване по давност.Ответното дружество „Елит-
Про Бг“ ЕООД - гр. Пазарджик е осъдено да заплати на Министерството на
вътрешните работи сумата 934,30 лв., представляваща разноски по делото, а
ищеца Министерството на вътрешните работи е осъден да заплати на „Елит-
Про Бг“ ЕООД - гр. Пазарджик сумата 428.09 лв., представляваща разноски
по делото.
Решението се обжалва в осъдителните му части от ответника в
2
производството „Елит-Про Бг“ ЕООД - гр. Пазарджик, ЕИК ****, чрез
процесуалния си представител адв.Д. в срока по чл.259 ал.1 от ГПК.
Излага доводи, че в частта относно присъденото обезщетение по чл.236
ал.2 от ЗЗД за сумата от 17112.44лв за периода от 22.06.2017г. до
31.01.2018г. за ползване на недвижим имот е нищожно тъй като ищецът е
поискал само присъждане на дължими наемни вноски по договор с рег.№
1983ДВ-46 от 27.10.2015г. и няма искане за присъждане на обезщетение за
ползването на имота след прекратяването на договора,като в определението
на съда по чл.140 от ГПК с №260444 от 26.11.2020г. била приета правна
квалификация по чл.232 ал.2 от ЗЗД,като в нарушение на диспозитивното
начало съдът се произнесъл извън определения от страните по спора и даден
от него правна квалификация,като е присъдил обезщетение по чл.236 ал.2 от
ЗЗД. Излагат се и доводи, че за периода от 01.11.2017г. до 31.01.2018г.
дружеството жалбоподател е било в обективна невъзможност да заплаща
наем по договора, тъй като насрещната страна не е издавала фактури за това,
каквото признание е направено с исковата молба, поради което се навежда от
жалбоподателя извода, че исковите претенции се явяват основателни само за
периода от 24.07.2017г. до 30.10.2017г. Счита още, че неустойка не се дължи
тъй като договорът за наем е прекратен на 21.06.2017г, като присъдената с
решението неустойка за забава по чл.17 от договора за наем,се отнася за
периода 24.07.2017г. до 31.10.2017г. или за период след прекратяването на
наемното правоотношение. Моли да се обезсили решението в осъдителната
му част по отношение присъдено в полза на ищеца обезщетение по чл.236
ал.2 от ЗЗД в размер на 17112.44лв, за периода 22.06.2017г.-до 31.01.2018г. за
ползване на процесния недвижим имот и присъдената законна лихва, а при
условията на евентуалност, да се отмени решението в тази му част и се
отхвърли иска. По отношение присъдената неустойка за забава по чл.17 от
същия договор в размер на 376.68лв за периода 24.07.2017г. до 31.10.2017г.
жалбоподателят моли да се отмени решението в тази му част и се отхвърли
претенцията като неоснователна, с присъждане на разноските.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от насрещната страна МВР-София чрез юрисконсулт Д.Б., в който
въззивната жалба се квалифицира като неоснователна. Поддържа се, че
обжалваното решение е обосновано и правилно, постановено при спазване на
3
процесуално-правните и материално-правните разпоредби. Счита, че
решението не страда от порок водещ до неговата нищожност, като в тази
връзка се поддържа, че тези доводи се правят за първи път с въззивната жалба
поради което са и преклудирани.Оспорва се довода в жалбата, че
дружеството било в обективна невъзможност да заплати дължимия наем
поради липса на изложени факти и обстоятелства,както и че са издавани
проформа фактури, останали продължително време неплатени и че
задължението за плащане на месечен наем произтича от сключения между
страните договор, а не по силата на издавани фактури. Счита, съдът въз
основа на подробен анализ и изследване на релевантните факти е постановил
правилно и законосъобразно решение, което моли да бъде потвърдено в
обжалваната му част.Претендира разноски.
Няма направени доказателствени искания от страните пред въззивната
инстанция по реда на чл.266 от ГПК.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
15.10.2021 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:26
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4