Р Е Ш
Е Н И Е № 572
гр.Пловдив, 07. 05. 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно отделение, в закритото заседание на седми май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав
:
Председател: Светлана Изева
Членове: Радостина Стефанова
Анна Дъбова
като разгледа докладваното от Радостина Стефанова
ч.гр.д.№ 628/2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.435
във вр. с чл.460 във вр. с чл. 462 от ГПК във вр. с чл.136 ал.1 т.1 и т.2 от ЗЗД.
Образувано е по подадена
жалба от Б.И.Б., ЕГН – **********, и С.Д.Б., ЕГН – **********, в качеството на длъжници, чрез адв.И. С., против
Разпределение № 1/21.01.2019г., Разпределение № 2/21.01.2019г. и Разпределение
№ 3/21.01.2019г., и трите издадени по изп.д.№ 20188250400628 от ЧСИ Стефан
Горчев, рег. № 825. Молят да бъдат
отменени като незаконосъобразни по съображения изложени в подадената жалба.
Въззиваемата страна „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК – *********, чрез адв. Я.Д., в качеството на първоначален взискател в изп.
производство, депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.
Въззиваемите страни
Община – Калояново, ТД на НАП –Пловдив, „Бисер Олива“ АД, „Б. 96“ ЕООД,
„Прокредит Банк /България/ ЕАД, в качеството им на присъединени взискатели, не
взимат становище по жалбата.
Въззиваемата страна „Еко
продукти 2006“ ЕООД, в качеството на солидарен длъжник, не взима становище.
От страна на ЧСИ Стефан
Горчев, рег. № 825 по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани мотиви, че подадената жалба е процесуално
допустима, но е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на подадените жалби и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт на
съдебния изпълнител и следва да се
разгледа по същество.
Б.И.Б. и С.Д.Б. са солидарни
длъжници по изп. дело, като двамата притежават в СИО процесните 3 бр. недвижим
имоти, спрямо които е насочено принудително изпълнение. По изп. дело е
проведена публична продан на тези 3 бр. недвижими имоти, тяхна собственост,
респ. са издадени и 3 бр. протоколи за Разпределения - № 1/21.01.2019г., №
2/21.01.2019г. и № 3/21.01.2019г. /на л.574 и сл., 578 и
сл., 582 и сл. по преписката/.
1.Първото възражение се отнася до неправилност на
приложението на чл.136 от ЗЗД. По- конкретно жалбоподателите намират, че в
атакуваните Разпределения съдебният изпълнител е включил в реда по чл.136 т.1
от ЗЗД суми за разноски, които по никакъв начин не са сторени по повод
реализиране и принудителни способи. Става въпрос за неправилно включените
платени такси за изпращане на ПДИ от присъединените взискатели „Бисер Олива“ АД
и „Б. 96“ ЕООД.
По отношение на това
възражение „Уникредит Булбанк“ АД взима становище, а ЧСИ съответно излага
мотиви по чл.436 от ГПК, че тези такси за изпращане на ПДИ попадали в
приложението на чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД, тъй като са свързани с образуване на
изпълнителното дело.
Въззивната инстанция, с
оглед разясненията на т.6 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д.№ 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС, намира, че таксите за изпращане на ПДИ не се включват в обхвата „такси
по образуване на изпълнителното дело“, нито са необходими разноски по см. на
чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД „по обезпечаването и принудителното изпълнение“. В ТР
№2/2013г. наред с таксата за образуване на изпълнително дело са изброени макар
и нелимитативно и други необходими такси като възнаграждение за един адвокат,
такса за налагане на запор върху вещта или вземането, или за възбрана по
изпълнителното дело, за извършването на опис и публична продан на вещта,
разноските за възнаграждение на пазача, за пренасяне на вещта в магазин или
изнасянето й пред дома на длъжника, разноските за събиране на възложеното за
събиране вземане и др. От естеството на горните разноски се налага извод, че в
обхвата на първи ред по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД могат да намерят място само
такива разноски, които пряко допринасят за съхраняване на вещта в патримониума
на длъжника и за осъществяването на принудителното изпълнение. Таксите за изпращането
на ПДИ, както и таксите за други книжа с уведомителен характер като различни
съобщения във връзка с изпълнителното дело нямат подобна обезпечителна функция.
Относно записаното в
мотивите по чл.436 ал.3 от ГПК, че платената такса конкретно по Разпределение
№3/21.01.2019г. била погасена по реда на
чл.76 ал.2 от ЗЗД следва да се посочи, че цитираната разпоредба е неприложима
към правилото на чл.136 ал.1 т.1 от ГПК.
2.На следващо място, жалбоподателите възразяват, че в
Разпределение № 1/21.01.2019г. неправилно съдебният изпълнител е включил към
общия размер на вземанията по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД на първоначалния взискател „Уникредит Булбанк“ АД
- разноските в размер на 480 лв., платени на 07.11.2018г. за извършване на повторна оценка от вещо
лице. Посочват, че от приложеното бордеро към Молба с пощенско клеймо от
08.11.2018г. се констатира, че тази сума
е била платена не от взискателя, а от С.Б. – длъжник, който по-рано е
оспорил оценката на имотите и е поискал извършване на повторна такава от друго
вещо лице. Предвид на тези аргументи, считат, че общият размер на вземанията по
чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД на първоначалния взискател „Уникредит Булбанк“ АД следва да бъде не
11 941,77 лв., а с 480 лв. по-нисък, или сумата от 11 461,77 лв.
Въззивната инстанция
намира, че възражението на длъжниците е неоснователно, доколкото от материалите
по преписката се установява, че оценката на процесните имоти е оспорена както от С.Б. – длъжник, така и от „Уникредит Булбанк“ АД. Двете
страни са внесли по 480 лв., съответно „Уникредит Булбанк“ АД – с Молба от
08.11.2018г. /на л.269, том 1/, прилагайки платежно нареждане от 07.11.2018г.
/на л.270/ и С.Б. – Молба от 12.11.2018г. /на л.276/, прилагайки платежно
нареждане от 08.11.2018г. /л.277/. Тъй като „Уникредит Булбанк“ АД първа във
времето е внесла депозит за вещо лице, съдът приема, че за изготвяне на
повторната оценка за експертиза е
използван именно депозитът от 07.11.2018г. Допълнително внесеният депозит от Б.
в размер на 480 лв. по същото искане и за същото основание не се явява
необходим за целите на експертизата, поради което подлежи на връщане на
подателя извън разпределенията, тъй като всъщност дублира внасянето на указания
депозит.
3.Жалбоподателите формулират оплакване, че в Разпределение № 1/21.01.2019г. е допусната
грешка при изчисление на сумите за погасяване по втори ред - вземанията на
Община Калояново за данъци върху процесния имот в село Дълго поле. Посочват, че
Общината не е присъединен взискател по делото, който да е възложил на ЧСИ
принудително събиране на своите вземания; нито е присъединен по право взискател
/какъвто е Държавата/. Предвид на това вземанията й за данъци върху продавания
имот следва да се удовлетворят изцяло и само от този имот, тъй като Община Калояново няма право да се
удовлетворява от проданта на други имоти
на длъжниците. Поддържат, че по силата на закона, на Община Калояново се полага
за погасяване цялата сума от 115,96 лв., а не само част от нея.
Възражението е
неоснователно. От разпоредителната част на Постановлението за Разпределение №
1/21.01.2019г. се чете, че сумата в размер на 17,24 лв. е само за ДНИ за
процесния имот, а не и за ТБО, тоест
правилно е въведена в обхвата на чл.136
ал.1 т.2 от ЗЗД.
4.Жалбоподателите възразяват, че аналогични неточности като
по-гореописаните /по т.3/ са допуснати и в Разпределение № 2/21.01.2019г.
и Разпределение № 3/21.01.2019г. при
изчисление на сумите за погасяване по втори ред
- вземанията на Община Пловдив за данъци за всеки от продаваните имоти на длъжниците, а именно
апартамент и гараж. Община –Пловдив не
получава всички дължими суми, въпреки, че единствена е с привилегия по закон
във втори ред и сумите са достатъчни за цялостно погашение.
Възражението е
неоснователно. От разпоредителната част на Постановлението за Разпределение №
2/21.01.2019г. се чете, че сумата в размер на 65,11 лв. е само за ДНИ за
процесния имот, , а не и за ТБО, тоест правилно
е въведена в обхвата на чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД.
От разпоредителната част
на Постановлението за Разпределение № 3/21.01.2019г. се чете, че сумата 638, 50
лв. е само за ДНИ за процесния имот, а не и за ТБО, тоест правилно е въведена в обхвата на чл.136 ал.1 т.2 от ЗЗД.
В обобщение, жалбата на
длъжниците се явява основателна поради включването и в трите Разпределения съответно
№1, №2 и №3 от 21.01.2019г. на таксите за изпращане на ПДИ в първи ред по чл.136 ал.1 т.1 от ЗЗД –
„вземания за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение“, което
води тяхната незаконосъобразност в цялост. В тази насока основателни са
доводите, направени от тях, че подлежащите на разпределение суми от първи ред
за първоначалния взискател стават съвсем различни, а това рефлектира върху реда
като цяло и размерът на неудовлетворения остатък ще бъде друг и ще даде
отражение при разпределението по следващите редове – всички изчисления и
коефициенти ще се окажат други.
Обжалваните
Разпределение № 1/21.01.2019г., Разпределение № 2/21.01.2019г. и Разпределение
№ 3/21.01.2019г. се ще бъдат отменени поради
несъобразяване с разпоредбите на чл.460 от ГПК във вр. с чл.136 ал.1 т.1 от ГПК.
По мотивите, ПдОС – V
възз.гр.с.
Р
Е Ш И :
Отменя Разпределение № 1/21.01.2019г., Разпределение № 2/21.01.2019г.
и Разпределение № 3/21.01.2019г., и трите издадени по изп.д.№ 20188250400628 от
ЧСИ Стефан Горчев, рег. № 825, като незаконосъобразни.
Връща делото на съдебния
изпълнител за изготвяне на нови разпределения съобразно гореописаните
задължителни указания.
Решението може да се обжалва в едноседмичен срок по реда на чл.274 от ГПК пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател:
Членове :