Решение по дело №179/2025 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 120
Дата: 7 май 2025 г. (в сила от 29 май 2025 г.)
Съдия: Христина Янева Костадинова - Чолакова
Дело: 20252230200179
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Сливен, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -

Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. Стоянова
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20252230200179 по описа за 2025
година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба, подадена от К. И. Т., ЕГН **********, чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, против НП № 24-0804-
009906/30.12.2024г. на началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което
на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) й е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева, за
извършено нарушение по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно. К. Т.
имала издадено СУМПС първоначално в България, което по-късно било
заменено с такова, издадено от Великобритания, която тогава била член на ЕС
и съгласно чл. 161, т. 5 от ЗДвП с него можело да се управлява на територията
на РБ. В конкретния случай в НП не била посочена предпоставката водач,
който управлява без да е правоспособен. Твърди се, че е придобила
правоспособност в Р България, водила се на отчет като водач в сектор „Пътна
полиция“ ОД МВР-Сливен, като само е подменяла СУМПС, удостоверяващо
правоспособността й от една държава или от друга държава членка на ЕС, при
1
което издаденото СУМПС от Великобритания било редовно и не водело да
загуба на правоспособност. На официалната страница на МВР на РБ, в раздел
Брекзит било посочено, че след изтичане на преходния период в България,
СУМПС, издадено от Обединеното кралство ще бъде признавано като
СУМПС издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за
движение по пътищата от 1968г. и отговарящо на изискванията на
Приложение № 6 към нея. В съответствие с Известие относно пътуването
между ЕС и Обединеното кралство след края на преходния период 02.12.2021г.
и в изпълнение на принципите за последователност и предвидимост по чл. 13
от АПК, компетентният орган МВР е огласил публично, че тези СУМПС ще се
третират като издадени от държава, която е договаряща страна по
Конвенцията за движение по пътищата от 1968г. и отговарящи на
изискванията на Приложение № 6 към нея. Посоченото изпълнявало едно от
условията на чл. 161, ал. 1 от ЗДвП за признаване валидността на СУМПС,
издадено от друга държава. Твърди се, че в настоящия случай СУМПС от
Обединено Кралство Великобритания било валидно по силата на
Споразумението за оттегляне, Известие относно пътуването между ЕС и
Обединеното кралство от след края на преходния период от 02.12.2021г. и
официалното обявление на МВР по силата на чл. 13 от АПК и на осн. чл. 161,
ал. 1 от ЗДвП, е валидно СУМПС за категориите, посочени в него на
територията на България.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли наказателно постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно като отново се позовава на основанията, посочени в
жалбата. Освен това счита, че наказващият орган е приложил санкционната
разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, но не е посочил конкретната
хипотеза на цитираната разпоредба.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание не изпраща процесуален представител. По делото е депозирано
становище от надлежно упълномощен процесуален представител, с което
моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно
като излага подробни съображения за това. Прави възражение за
прекомерност, в случай че насрещната страна претендира разноски за
адвокатско възнаграждение.
2
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в своята съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 12.12.2024г. в 11.30 часа, актосъставителят П. С. и свидетелят А. Д.
изпълнявали служебните си задължения като извършвали контрол по ЗДвП.
По бул. „Цар Симеон“ до хлебозавод „Демея“, посока юг-север забелязали
движещ се лек автомобил „Ситроен Ц4“ с рег. № СР 10 WYY, английска
регистрация и решили да го спрат за проверка. Подали сигнал със стоп палка,
при което водачът спрял като при проверката представил СУМПС и СРМПС,
издадени от Великобритания и българска лична карта. Автомобилът бил
собственост на водача. При извършената проверка се установило, че водачът-
жалбоподателката управлявала моторното превозно средство с английско
СУМПС. Направена била справка с Оперативната дежурна част (ОДЧ), при
което се установило, че нямало данни същата през последната година да е
напускала и влизала в пределите от РБ и не е спазила тримесечния срок за
подмяна на свидетелство за управление.
На 12.12.2024г. на жалбоподатеката бил съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия АД бл. № 769162 за това, че на
12.12.2024г. в 11.30 часа в гр. Сливен, бул. „Цар Симеон“ до хлебозавод
„Демея“, посока юг-север управлявала лек автомобил „Ситроен Ц4“ с рег. №
СР 10 WYY, английска регистрация, нейна собственост с английско
свидетелство за управление, като при направена справка с ОДЧ се установило,
че нямало данни през последната година да е напускала и влизала в пределите
от РБ и не е спазила тримесечния срок за подмяна на свидетелство за
управление. Така описаното в акта било квалифицирано като нарушения на
чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. На датата на съставянето му актът бил предявен и
подписан от нарушителя, като в него не били вписани възражения. На същата
дата, видно от приложеното на л. 10 от делото сведение, жалбоподателката
посочила, че на 12.12.2024г. около 11.30 часа управлявала собствения си лек
автомобил „Ситроен Ц4“ с рег. № СР 10 WYY, английска регистрация.
Притежавала СУМПС, което също било издадено от Кралство
Великобритания. През м. юли 2024г. като не можела да конкретизира точна
дата, се завърнала от Великобритания в България с управлявания от нея
автомобил. На 12.12.2024г. била спряна от полицейски служители, които й
съставили АУАН поради това, че в тримесечен срок от завръщането си в
3
България не подменила свидетелството си за управление на МПС.
Възнамерявала да регистрира автомобила си в КАТ-Сливен след шест месеца.
Въз основа на съставения АУАН, на К. Т. била издадена Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 24-1670-
000509/12.12.2024г. от младши полицейски инспектор към ОДМВР Сливен,
РУ Сливен за нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, с която била наложена
принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. "а" от
ЗДвП - прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а
именно 6 месеца и били отнети 2 бр. рег. табели № СР 10 WYY и СРМПС №
521256750059. Тази заповед била обжалвана, като след направена служебна
справка съдът установи, че с Решение № 290/04.02.2025г., постановено по
АНД № 648/2024г. по описа на АС-Сливен същата е била отменена.
Въз основа на съставения акт, административнонаказващият орган издал
обжалваното наказателно постановление, в което възприел описаната в АУАН
фактическа обстановка и приел, че водачът е извършил следното: „Български
гражданин управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство без да е
подменено след пребиваване повече от три месеца“ като е приел, че с това
виновно е нарушил чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, поради което на осн. чл. 177, ал. 1, т.
2 от ЗДвП му наложил административно наказание „глоба” в размер на 100
лева. В НП било посочено, че на основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията
по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена
опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници
в движението.
В АУАН и в НП актосъставителят и наказващият орган са се позовали на
притежаваното от жалбподателката английско СУМПС TODOR755298K99GG
24. Надлежно заверено копие от него е представено от процесуалния
представител на жалбоподателката на л. 59 от делото. В точка 4а от същото е
посочена датата на издаването му: 21.03.2019г., а в точка 4б е посочен срокът
му на валидност: 20.03.2029г.
Видно от разписката НП било получено лично от жалбоподателката на
22.01.2025г., като на 04.02.2025г. против него била подадена жалба.
От приложената по делото справка за нарушител-водач се установява, че
на 13.12.2024г. К. Т. подала заявление за издаване на свидетелство за
управление на МПС от ОД на МВР – Сливен, като е приложила карта за
медицински преглед №798/13.12.2024г. На 14.01.2025г. от ОД на МВР-Сливен
й е било издадено СУМПС *********, валидно до 14.01.2035г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като
безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на
4
делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима-насочена срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за
това лице. Разгледана по същество, съдът я намира за основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН
е съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство
не се установи жалбоподателката да е извършила нарушение на чл. 162, ал. 1
от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че българските
граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на
Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е
издадено от държава членка на Европейския съюз, или от друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или
от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната.
В настоящият случай безспорно е установено, че К. Т. на 12.12.2024г. в
11.30 часа в гр. Сливен, бул. „Цар Симеон“ до хлебозавод „Демея“, посока юг-
север управлявала лек автомобил „Ситроен Ц4“ с рег. № СР 10 WYY,
английска регистрация, нейна собственост с английско СУМПС
TODOR755298K99GG 24. Следва да се отбележи, че както в АУАН, така и в
НП не е посочена датата на издаване на английското СУМПС, която има
значение за съставомерността на вмененото на наказаното лице нарушение.
От приложените по делото доказателства се установява безспорно, че
СУМПС на жалбоподателката е издадено от Обединено кралство
Великобритания на 21.03.2019г. и е със срок на валидност 20.03.2029г. Към
момента на издаването му, споразумението за оттегляне на Великобритания от
ЕС не е влязло в сила (същото е в сила от 31.01.2020г.), поради което
5
държавата - издател е била държава-членка на Европейския съюз.
Съгласно Споразумението за оттегляне, публикувано в Официален
вестник на ЕС на 31.01.2020г., правото на Съюза ще продължи да се прилага за
Обединеното кралство и на територията му за „преходен период“,
продължаващ до 31 декември 2020г. Въпреки, че към момента на издаването
на СУМПС на К. Т. не е било прието Споразумението за оттегляне, то същото
е издадено в преходния период и правото на Съюза се прилага за Обединеното
кралство в този преходен период, поради което свидетелството за управление
на МПС е валидно. Това обстоятелство се подкрепя и от Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 20.12.2006г. относно
свидетелства за управление на превозни средства, която е приложима и в
Обединено кралство Великобритания до края на преходния период -
31.12.2020г. От това следва, че до 31.12.2020г. страните-членки на ЕС и
Обединено кралство Великобритания взаимно признават издадените от тях
СУМПС. След този период е приложима Конвенцията за движението по
пътищата, подписана във Виена на 08.11.1968г. Договарящи страни по нея са
както Република България, така и Обединено кралство Великобритания.
Затова, за да бъдат признати у нас издадените след 31.12.2020г. от Обединено
кралство Великобритания СУМПС, те трябва да съответстват на приложение
№ 6 към Конвенцията за движението по пътищата. Изискванията на
Приложение № 6 към Конвенцията се съдържат в изискванията към
приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
съвета от 20.12.2006г., като Директивата въвежда допълнителни изисквания за
целите на ЕС.
Преценката за валидност на СУМПС, издадени от Обединено кралство
Великобритания преди 31.12.2020г., със срок, изтичащ след тази дата, е
предоставена на всяка отделна държава-членка на ЕС. В този смисъл на
официалната електронна страница на Министерство на вътрешните работи на
Република България, в раздел Брекзит, е общодостъпна информация, според
която след изтичане на преходния период, предвиден по Споразумението за
оттегляне на Обединеното кралство от Европейския съюз, в Република
България СУМПС, издадено от Обединеното кралство, се признава като
СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата от 1968г. и отговарящо на изискванията на
6
приложение № 6 към Конвенцията.
Република България в действащото си законодателство няма разпоредба,
която да изключва валидността на издадените преди 31.12.2020г. от
Обединено кралство Великобритания СУМПС, чийто срок все още не е
изтекъл. В съответствие с Известие относно пътуването между Европейския
съюз и Обединено кралство Великобритания, след края на преходния период
от 02.12.2021г. и в изпълнение на принципите за последователност и
предвидимост по чл. 13 от АПК, компетентният й орган-Министерство на
вътрешните работи, е огласил публично, че тези СУМПС ще се третират като
издадени от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата от 1968г. и отговарящи на изискванията на
приложение № 6 към нея.
В настоящия случай е безспорно, че СУМПС на К. Т. е издадено от
Обединено кралство Великобритания на 21.03.2019г. и е със срок на
валидност 20.03.2029г., поради това по силата на Споразумението за
оттегляне, Известие относно пътуването между Европейския съюз и
Обединено кралство от след края на преходния период от 02.12.2021г., при
отчитане на съдържанието на официалното обявление на МВР, по силата на
чл. 13 от АПК и на основание чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, същото е валидно
свидетелство за управление на МПС за категориите, посочени в него на
територията на Република България.
Поради изложеното съдът счита за недоказано, че към 12.12.2024г. К. Т.
не е притежавала валидно СУМПС, валидно за категорията, към която спада
управляваното от нея моторно превозно средство. Ето защо процесното
наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски.
Предвид изхода от спора в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят направените от него съдебни разноски-заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева. Съдът намира за неоснователно
направено възражение от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като същото е съобразено с разпоредбата на чл. 8, вр. чл.
7
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0804-009906/30.12.2024г. на
началник сектор в ОДМВР Сливен, РУ Сливен, с което на К. И. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. С.к. №.., вх.. , ет...., ап.. е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева, на основание чл.
177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен да заплати в полза на К. И. Т., ЕГН
********** разноски в размер на 400 (четиристотин) лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС-Сливен
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8