Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260055 25.03.2021
година град
Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
единадесети март 2021 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 622 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 КТ и във вр. чл. 225 КТ.
Производството е образувано
по искова молба на Д.М.Т. срещу Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица –
изток“ ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. чл. 225 КТ.
Ищецът твърди, че е работил по трудов договор № 974/16.10.1992 г. с ответното
дружество, като последната заемана от него длъжност била „шофьор лек автомобил
до 9 места“. Твърди, че трудовото му правоотношение било прекратено със заповед
№ ЧР-02-132 от 25.08.2020 г. на управителя на ответното дружество, чрез
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 КТ, връчена му на 25.08.2020 г. Твърди, че дисциплинарното наказание му било
наложено за това, че на 03.07.2020 г. управлявайки лек автомобил Лада
Нива-Урбан с рег. № ****, превозвал на територията и извън територията на
рудника торба, в която се намирали две бутилки с вместимост по 5 литра, всяка с
гориво с червен цвят и мирис на бензин, без да има надлежен документ за това, и
за периода от 03.06.2020 г. до 07.07.2020 г. не попълвал стриктно пътните листи
на автомобил Лада Нива ВАЗ с рег. № ****, вследствие на което на 07.07.2020 г.
е констатирана липса на 40 литра бензин от автомобила. Твърди, че била нарушена
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и че не е извършил
вмененото му нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че заповедта не
отговаря на изискванията на чл. 195 КТ досежно второто вменено нарушение, тъй
като не били посочени конкретни действия или бездействия по неправилно
попълване на пътните листи, нито каква е връзката между това и липсата на
бензин от автомобила. Твърди, че е допуснато нарушение на чл. 189 КТ, тъй като
работодателят не взел предвид всички относими обстоятелства при избора на дисциплинарно
наказание, в това число, че е дългогодишен работник, не е наказван, а дадените
обяснения са тълкувани превратно и тенденциозно в негов ущърб. Твърди, че като
шофьор на лекия автомобил Лада Нива-Урбан с рег. № **** нямал никакви
задължения и функции по отчитането на горивото, тъй като не му е известно кой
го управлява, кой попълва документите и кой отчита горивото, а автомобилът се
ползвал от отдел „Сигурност“. Твърди, че на 03.07.2020 г. по разпореждане на О.А.
закарал лекия автомобил Лада Нива-Урбан с рег. № **** на автомивка в участък
„Автотранспорт“, където срещнал работника С.И.С., с когото се познавал. Твърди,
че колегата му С. го попитал от къде ще минава на връщане и дали може да си
остави чанта с мръсни дрехи, които да прехвърли в своята кола на паркинга.
Твърди, че колегата му С. сложил торбата в колата, а той не я видял, тъй като
бил зает с миенето на колата. Твърди, че след това минал покрай паркинга,
където колегата му С. си взел торбата, а той продължил към гаража. Твърди, че
по-късно бил повикан от колегата А. около 15 часа, от когото разбрал, че в
автомобила на колегата С. била открита торба гориво. Твърди, че му показали
запис от камера, на който се виждало, че колегата му С. прехвърля торба от
управляваната от него кола в своята кола на паркинга, на което той казал, че
това била торба с мръсни дрехи. Твърди, че на 07.07.2020 г. отново бил повикан
да даде обяснение пред комисия какво е имало в торбата, на което пак отговорил
същото, но му казали, че от управлявания от него тогава автомобил Лада
Нива-Урбан с рег. № **** имало липса на гориво, но той не могъл да даде
обяснение, защото нямал отношение към този автомобил. Твърди, че след това
колегата С. му казал, че откритото гориво било на брат му. Твърди, че не можел
да отговаря за липсата на 7,1490 л. гориво от автомобил Лада Нива-Урбан с рег.
№ ****, тъй като нито отчитал горивото, нито отговарял за него. Твърди, че
автомобилът Лада Нива ВАЗ с рег. № **** пък се управлявал от 5 човека, като той
само попълвал документите. Твърди, че действително имало допусната грешка през
месец юни относно математически изчисления, но той сам си открил грешките и ги
коригирал в месечния отчет за юни. Твърди, че след 03.07.2020 г. нямал никакъв
достъп до този автомобил и няма връзка с установената липса на 40 литра гориво
от този автомобил. Твърди, че поради уволнението започнал работа на 4 часа при
друг работодател „Д Карс-2019“ ЕООД по трудов договор от 31.08.2020 г. и
месечно възнаграждение от 305 лв. Поради това иска от съда да постанови
решение, с което да признае за незаконно прекратяването на трудовото
правоотношение и да се отмени заповедта, с която същото е прекратено, да бъде
възстановен на заеманата длъжност и да бъде осъден ответникът да му заплати
обезщетение по чл. 225 КТ в размер на 9566 лв. за времето от 26.08.2020 г. до
25.02.2021 г., през което останал без работа заради уволнението, ведно със
законната лихва датата на предявяване на иска. Претендира разноски. Представя
писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица –
изток“ ЕАД, в който взема становище, че исковете са допустими, но
неоснователни. Не оспорва обстоятелствата досежно сключения безсрочен трудов
договор № 974/16.10.1992 г. с ищеца за изпълнение на длъжността „шофьор лек
автомобил до 9 места“, което било прекратено със заповед № ЧР-02-132 от
25.08.2020 г. на управителя на ответното дружество, чрез налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ,
връчена на ищеца на 25.08.2020 г., както и че на 03.07.2020 г. ищецът е
управлявал лек автомобил Лада Нива-Урбан с рег. № **** на територията и извън
територията на рудника, в който е превозвал жълта найлонова торба, която в
последствие е взета от С.С. и качено в управляван от него личен лек автомобил
Ауди А3, в който автомобил на същия ден било открито, че в същата чанта се
съдържат 2 туби с гориво с червен цвят и мирис на бензин. Излага съображения за
спазване на процедурата за мотивиране на заповедта и знание у ищеца за
попълване на пътните листи, индикацията на горивото с червен цвят, както и че
той носи отговорност за липсващо гориво от управляваните от него автомобили.
Излага съображения за това как е установено наличието на двете туби бензин у
колата на работника С. и как е прехвърлено в неговия автомобил от управлявания
от ищеца автомобил, за сигнал до РУ-Раднево и образувано досъдебно производство
№ 140/2020 г. за извършено престъпление в съучастие от двамата служители.
Твърди, че по тоя повод била съставена комисия, която констатирали липси на
гориво от двата управлявани от ищеца леки автомобила Лада Нива-Урбан с рег. № ****
и Лада Нива ВАЗ с рег. № **** в периода от 03.06.2020 г. до 07.07.2020 г.
Излага съображения, че представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина
извършените от ищеца деяния по липса на гориво от двата управлявани от него
автомобила и за правилно приложение и преценка на всички обстоятелства при
избор от работодателя на дисциплинарното уволнение като съответстващо
дисциплинарно наказание в случая. Иска от съда да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани. Представя писмена защита.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
С протоколно определение от 17.12.2020 г. е коригиран
и обявен за окончателен доклада, обективиран в определението от 26.11.2020 г.,
с което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и
ненуждаещи се от доказване фактите: сключения между страните безсрочен трудов договор № 974/16.10.1992 г.,
като последната заемана от ищеца длъжност е била „шофьор лек автомобил до 9
места“; прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № ЧР-02-132 от
25.08.2020 г. на управителя на ответното дружество, чрез налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, връчена
на ищеца на 25.08.2020 г.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Принципно,
за
да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението
за незаконно и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи,
че е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е било
прекратено с оспорената заповед /тези обстоятелства са безспорни и
ненуждаещи се от доказване/, като оттук насетне в тежест на ответника е да
установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена
от компетентен орган, носител на работодателската и в частност -
дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е
мотивирана,
че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото
правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на
нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане
на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения
преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в
разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
Константна е обаче
съдебната
практика, постановена
в решения по чл. 290 ГПК от ВКС /решение № 86/11.04.2014
г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г. III г.о. и множество други решения/, че съдът е
длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата молба факти и
не може служебно да разширява предмета на делото по отношение на факти, които
не са въведени в процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба,
поради което съдът ще разгледа единствено фактите, посочени в исковата молба и
които най-условно биха могли да се групират както следва: липса на
мотиви в заповедта /чл. 195 КТ/; липса на извършени тежки нарушения на
трудовата дисциплина /чл. 186, чл. 187 и чл. 190 КТ/ и несъответствие на
наложеното наказание с тежестта на нарушенията /чл. 189 КТ/.
I. По отношение на първото въведено с исковата молба
твърдение за незаконосъобразност на заповедта /чл. 195 КТ/:
Заповедта е съставена в изискуемата от закона писмена форма и е посочен като нарушител ищецът Д.М.Т. /чл. 195 КТ/. В оспорената заповед са изложени изключително подробно обстоятелства относно вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина чрез техните фактически и правни описания, нарушените норми и правила, дата на извършване на нарушенията на трудовата дисциплина, т.е. заповедта е мотивирана съобразно формалните изисквания на закона. В заповедта са посочени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, наложеното наказание и законните текстове, въз основа на които е наложено същото. Поради това съдът намира възражението на ищеца, че заповедта не е мотивирана досежно второто вменено нарушение на трудовата дисциплина за неоснователно. Неправилното попълване на пътни листи се осъществява винаги чрез действие, в случай те да са попълвани, и по никакъв начин не е нужно да се посочват конкретните действия по попълването им, а е достатъчно да се посочи в какво се състои неправилното им попълване. Отделно от това, неправилното попълване на пътните листи ответното дружество твърди да води до липса на гориво в отчетния автомобил, от където се обуславя връзката между двата факта. Поради това е неоснователно възражението на ищеца, че не била посочена връзката между тези два факта. Затова и съдът намира възражението на ответника за немотивираност на заповедта за неоснователно.
Ясно
и точно е посочено в заповедта в т.II.1 и
т.II.2 нарушението на трудовата дисциплина,
което е вменено във вина на ищеца относно неправилно попълваните пътни листи и
причинната връзка между това и твърдяна за установена липса на гориво от
автомобила. Посочен е период на извършване на нарушението, в какво се състои то.
Възможно е с оглед характера на работата, някои дисциплинарни нарушения да са
описани с посочване на периода на извършването им. В някои случаи спецификата
на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден на извършване на
нарушенията, а контролирането им е възможно само като краен резултат. Тогава изискванията
на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на
поредицата от нарушения – Решение № 1685/05 г. по гр.д. № 3106/03 г. ВКС, III
г.о., Решение № 857/25.01.2011 г. по гр.д. № 1068/2009 г. IV г.о. ВКС. А дали това
представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, както е посочено в
заповедта, е въпрос по същество, а не въпрос за мотивираността на заповедта.
Посочените
в заповедта обстоятелства са достатъчни както за осъществяване на защита от
страна на ищеца срещу нея, така и за проверка от съда на нейната
законосъобразност (в този смисъл Решение № 322 от 07.11.2012 г. на ВКС по гр.д.
№ 278/2011 г., ІІІ г.о.; Решение № 432 от 07.11.2011 г. на ВКС по гр.д. №
65/2011 г., ІV г.о.; Решение № 126 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1060/2012
г., ІІІ г.о.; Решение № 205 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 236/2010 г., ІV
г.о.; Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 999/2009 г., ІV г.о.).
Поради
всичко изложено до тук съдът намира, че не е допуснато нарушение на нормата на
чл. 195 КТ при ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца.
II. По отношение на другите две въведени с исковата молба
твърдения за незаконосъобразност на заповедта /липса на извършени тежки нарушения
на трудовата дисциплина и несъответствие на наложеното наказание с тежестта на
нарушенията съгласно чл. 189 КТ/:
1.
По отношение на първото вменено на ищеца нарушение на трудовата дисциплина –
превозването на чанта с 2 туби по 5 литра индикирано гориво и изнасянето й
извън територията на рудника без наличие на надлежен документ:
Основен
момент във възраженията на ищеца по същество на вмененото му дисциплинарно нарушение
е, че не е превозвал твърдените 2 туби по 5 литра дизелово гориво, както и че
не е бил в знание да ги е превозвал, тъй като е знаел от колегата му С.С. това
да е торба с дрехи.
По
делото са събрани множество писмени доказателства и гласни доказателства, от
които се установява безпротиворечиво, че ищецът е управлявал на дата 03.07.2020
г. лек автомобил „Лада Нива-Урбан“ с рег. № ****, като в периода между 13,00
часа и 14,00 часа е бил в участък „Автотранспорт“ за да измие автомобила по
поръчение на началниците. На автомивката, докато ищецът е мил автомобила,
неговият колега С.С. го помолил да закара до личния му автомобил „Ауди А3“
личния му багаж с работни дрехи, на която молба ищецът откликнал. В тая връзка
колегата му С.С. сложил пред предната дясна седалка не „торба с работни дрехи“,
а жълта найлонова торба с 2 туби по 5 литра всяка и пълни с индикиран в червен
цвят бензин, като през това време ищецът продължавал да мие автомобила. От
всички доказателства по делото безспорно се установява, че във въпросната торба
е имало 2 туби по 5 литра, в които е имало индикирано в червен цвят гориво, а
не работни дрехи на лицето С.С. /съвкупния анализ на гласните доказателства и
писмените доказателства/. По делото е приет като писмено доказателство протокол
за доброволно предаване от 03.07.2020 г. /л.46/, който установява доброволното
предаване от лицето С.С. на полицейския служител П.С.жълта найлонова торба с
надпис „Била“, в която се намирали 2 туби по 5 литра всяка, пълни с червена
течност с мирис на бензин. От показанията на свидетелите, гледали записите на видеокамерите,
в това число и докладът на служителя И.И. /л.41/, се установява, че на
видеокамерите се виждало пренасяне на жълта на цвят найлонова торба с червен
надпис и обемно съдържание. Поради това се установява, че ищецът е превозвал
въпросната чанта с две туби по 5 литра, в които е имало индикирано в червен
цвят гориво, но пък не се установява ищецът да е знаел какво е било точното съдържание
на тази чанта. Това е така, защото колегата му С.С. е сложил чантата пред
предната дясна седалка докато ищецът е миел автомобила, тоест ищецът не е видял
съдържанието ѝ в този момент, нито има преки доказателства да я е видял в
последващ момент, макар че е бил длъжен, тъй като чантата е била отдясно на
него във видима зона /предна дясна седалка/. Установява се, че колегата му С.С.
е свалил торбата от автомобила, след като ищецът я е превозил до колата на С. на
общинския паркинг, тоест принципно по делото няма никакви доказателства ищецът
да е бил в пряк физически досег с тази чанта и съдържанието ѝ. Единственият
период, в който ищецът е могъл да бъде в досег и да е видял визуално чантата, е
по време на нейния превоз. Установява се, че разстоянието от автомивката до
автомобила на лицето С.С. и изключително кратко. Според съдията-докладчик
принципно е налице огромна разлика между пълна с работни дрехи торба и торба с
2 туби по 5 литра всяка, не само от гледна точка на обем на торбата, но и
формата, която би заела торбата от намиращите се в нея обекти.
Съгласно
чл. 186 КТ само виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на
трудовата дисциплина. В тази връзка се поставя въпросът дали ищецът е действал
небрежно или умишлено в съдействие на колегата му С.С. при отнемане на
въпросното индикирано гориво.
Няма
никакви преки или косвени доказателства по делото, че ищецът е действал
умишлено като съучастник на колегата си С.С. за отнемане на въпросните 2 туби с
индикирано гориво от ответното дружество. Напротив, установява се, че тази дейност
е изцяло осъществена от лицето С.С..
По
отношение на проявена небрежност от страна на ищеца, съдът намира, че
въпросната чанта е била доста обемиста, след като в нея е имало 2 туби по 5
литра всяка, което чисто визуално я отличава значително от една пълна с работни
дрехи чанта. Доста съмнително е принципното обстоятелство, че лицето С.С. е
отишъл пеш до автомобила си, а само торбата е оставил на ищеца да я превози с
автомобила, което навежда на извод, че чантата е била тежка и трудна за
пренасяне, дори и на кратко разстояние. Наистина, колегиалността предполага да
се съдейства на колегите, но когато са налице съмнителни обстоятелства, следва
да се положи необходимата грижа, за да не се прояви небрежно съучастие в
противоправна дейност на друг човек, бил той и колега по работа. В цялата тази
връзка от събития и факти е доста странно обстоятелството, че лицето С.С., след
пренасяне на въпросната „чанта с работни дрехи“ до неговата кола, не е
приключил работа, а всъщност се е върнал и продължил да работи в ответното
дружество, тъй като работното време не е било свършило, а по-късно викнат от
работа да отвори автомобила си пред разследващите органи. На фона на това
обстоятелство, цялата теза за превозване на „чанта с работни дрехи“ по обедно
време и на кратко разстояние, остава доста съмнителна и необоснована защитна
теза. Всички тези обстоятелства налагат извод, че ищецът е действал лекомислено
в случая, проявил е небрежност, като е бил длъжен и е следвало да се усъмни в
съдържанието на поставената от колегата му С.С. чанта пред предна дясна седалка
на управлявания от ищеца служебен лек автомобил.
С посоченото
деяние ищецът поради проявена небрежност е нарушил заповед № 84/12.04.2006 г.
на управителя на ответния рудник /л.90/, забраняваща изнасянето на горива без
разрешително за това; заповед № РД-09-005 от 03.01.2020 г. на изпълнителния директор
на „Мини Марица-изток“ ЕАД /л.98/, забраняваща превозването на горива без
надлежен документ както вътре на територията на рудника, така и извън него. Последната
заповед е сведена до знанието на ищеца /виж списъка на л.106/. Принципно самото
деяние в случая представлява нарушение на трудовата дисциплина и без дори да е
предвидено като такова в изрична заповед или друг документ на работодателя.
Това е така, защото самото съучастие към чуждо противоправно деяние /отнемане
на чужда вещ/, макар и при проявена форма на вина небрежност, е достатъчно
укоримо и не е необходимо да бъде изрично забранено във вътрешен акт на работодателя.
Винаги кражбите и присвояванията на СМЦ от работодателя представляват
дисциплинарно нарушение. Кражбата, обсебването и длъжностното присвояване, са
престъпления съгласно НК, което неминуемо обосновава тези деяния да
представляват нарушения на дисциплината като част от обществените отношения,
свързани с полагането на труд.
Константна
е съдебната практика, че и примерно изброените нарушения на трудовата
дисциплина в чл. 190, ал. 1 КТ не са абсолютна предпоставка за налагане на
дисциплинарно уволнение, а същите трябва да представляват тежко нарушение на
трудовата дисциплина /аргумент от т.7 на ал. 1/ и че следва да се съобразят във
всеки конкретен случай критериите по чл. 189, ал. 1 КТ /виж чл. 190, ал. 2 КТ/.
Съгласно съдебната практика (Решение № 551 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
64/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 372 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д.
040/2009 г., IV г. о., ГК, ) тежестта на конкретното нарушение следва да се
преценява с оглед обстоятелствата дали работникът спазва изискванията за
безопасни условия на труд; тази преценка е комплексна и обхваща всички
обстоятелства, свързани с дисциплинарното нарушение, вкл. и значимостта на
неизпълнените трудови задължения, настъпилите или възможните неблагоприятни
последици за работодателя, съпътстващите нарушението обстоятелства, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение и
отношението му към трудовия процес. Законосъобразността на дисциплинарното
уволнение се преценява и с оглед на поведението на санкционирания служител /в
този смисъл решение № 791/2005 г. по гр.д. № 328/2003 г. на ІІІ ГО на ВКС/.
Относно
тежестта на извършеното от ищеца нарушение и съответността на наложеното
дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 189, ал. 1 от КТ, съдът намира, че
работодателят законосъобразно е преценил тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на ищеца. Съдът
намира, че правилно работодателят е счел осъщественото от ищеца деяние като представляващо
тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ
във вр. чл. 187, ал. 1, т. 7 и т. 10 КТ във вр. чл. 126, т. 7, т. 10 и т. 13 КТ, като дори е пропуснал да го отбележи като злоупотреба с доверието на
работодателя по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ във вр. чл. 187,
ал. 1, т. 8, предл. 1 КТ във вр. чл. 126, т. 9 КТ, което подлежи на
дисциплинарно наказване.
При
оценка поведението на работника/служителя се взема предвид формата на вината,
мотивите за извършване на деянието, осъзнава ли неправомероността на същото и
неговите последици, съжалява ли за стореното, готов ли е да поправи вредите,
ако такива са настъпили и пр. (в този смисъл разясненията в решение № 109/13.08.2018
г. по гр.дело № 3323/2017 г. на ВКС, IV г.о.). Деянието в случая е извършено небрежно,
а ищецът не признава пред работодателя тази своя вина. Неговата съпричастност
към цялостното деяние на колегата му С. е незначителна, но пък и същевременно
вредоносна, тъй като спомага за кражбата на гориво от рудника.
През
последните години се наблюдава значителна по обем дейност по противоправно
отнемане на индикирано гориво от рудниците на „Мини Марица-изток“ ЕАД, с което
в последствие се осъществява дори и търговска дейност /налице са множество
публично известни акции на правоохранителните органи по откриване на индикирано
гориво в спирани от органите на реда автомобили, както и претърсвания и
изземвания на множество туби с индикирано гориво от гаражи, къщи, изоставени
стопански дворове и други/. Всеизвестно е, че престъпното мислене е
по-изобретателно и предхожда изобретателността на разследващите органи по
откриване и превенция на престъпната дейност. Затова трябва обществото да
проявява нетърпимост към престъпната изобретателност.
Имуществените
последици от дисциплинарното нарушение не са големи, но същото е тежко с оглед
поведението на работника, което е насочено срещу доверието, което следва да
съществува между ответник и работодател поради личния характер на трудовото
правоотношение. Без значение е също така обстоятелството дали са констатирани
липси от процесното гориво в рудника. Присвояването/кражбата на СМЦ, в частност
на гориво от страна на работника, винаги е било преценявано в съдебната практика
като тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като представлява най-тежката
форма на злоупотреба с доверието на работодателя /например решение № 62 от
18.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 955/2010 г. на 3-то ГО; решение № 32/15.02.2012
г. на ОС-Стара Загора по в.гр.д. № 14/2012 г. на 1-ви гр.с-в, необжалвано;
решение № 68 от 23.02.2018 г. на ОС-Стара Загора по в.гр.д. № 1529/2017 г. на
1-ви гр.с-в, недопуснато до касационно обжалване/. То освен че носи пряка
материална вреда, носи и други нематериални вредни последици за работодателя.
Вредните последици, които квалифицират нарушението като тежко нарушение на
трудовата дисциплина могат да са не само материално съизмеримите, но и такива,
които са дали отрицателно, разстройващо отражение върху трудовия процес /в този
смисъл решение № 305 от 01.06.2010 г. по гр.д. № 620/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС
и решение № 461/17.06.2010 г. по гр.д. № 626/2009 г. на ІІІ г.о. на ВКС/.
Липсата на наказване на такъв вид нарушения на трудовата дисциплина от страна
на работодателя носи не само спад в авторитета му спрямо работниците, но и носи
като пряка последица отрицателно въздействие върху трудовия колектив и
цялостния трудов процес. Ответното дружество има дейност, която е пряко
свързана с употребата тежка техника и големи количества гориво, които горива са
индикирани с цвят с цел превенция от присвояване. Тази индикация на горивото в
червен цвят в случая не е възпряла ищеца да съдейства на колегата си С., като
допусне по небрежност превозване в управлявания от него служебен автомобил
чанта с 2 туби по 5 литра индикирано гориво, по обедно време и когато няма
прекъсване или свършване на работно време на никоя смяна.
От
друга страна ищецът е дългогодишен работник в ответното дружество, няма
наложени дисциплинарни наказания, което обстоятелство следва да се отчете при
преценка на избора на дисциплинарно наказание.
В
разпоредбата на чл. 188 от КТ са посочени в низходящ ред според тежестта им -
трите вида дисциплинарни наказания, които работодателят може да налага.
При
всички тези обстоятелства съдът намира, че в тяхната съвкупност не обосновават
избора на най-тежкото дисциплинарно наказание от страна на работодателя, а
именно дисциплинарно уволнение.
Това
е така, защото ищецът е примерен и изпълнителен в работата си дълги години
/почти 30 години, трудов договор от 1992 г., всички оценки за работата му са
положителни, виж трудовото досие на ищеца/, инцидентното е допуснал по
небрежност да съучаства в чуждата престъпна дейност в конкретния случай. Работодателят
би следвало да изследва всички тези обстоятелства и в случай на ниска
съпричастност и възможност за поправяне, да се даде възможност на работникът да
оправдае доверието на работодателя. В това и смисълът на разпоредбата на чл.
189 КТ.
Без
значение е в случая обстоятелството, че управлявайки микробус преди години е
бил хванат негов колега отново с гориво, тъй като при управление на автобус и
микробус с работници, няма вменено задължение на шофьора да проверява и следи
всеки служител, а в случая са били ръководители, какво пренася със себе си.
В
случая с оглед всички установени обстоятелства съдът намира, че с оглед
критериите в чл. 189 КТ и при наличието на различни по вид дисциплинарни
наказания съгласно чл. 188 КТ, ответното дружество е подходило крайно тежко към
избора на дисциплинарно наказание на ищеца. Съдът намира, че дисциплинарното
уволнение се явява твърде тежко наказание за ищеца, а същият при налагане на
някое от наказанията с по-нисък интензитет би спомогнало да се постигне ефекта
от наказанието спрямо ищеца. Видно от нормите на КТ дисциплинарното
уволнение е най-тежкото наказание по чл. 188 КТ и съгласно чл. 190 КТ то се
налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина. Например налагането на
предходното по интензитет наказание „предупреждение за уволнение“ би постигнало
в точност превъзпитателен ефект върху служителя и би спомогнало на работодателя
да запази своя дългогодишен квалифициран работник, който освен извършваната
работа е работил в миналото на други длъжности, съвместявал е и съвместява
други длъжности и задължения, редом с редовната си длъжност /виж трудовото
досие на ищеца/.
От
изложеното следва извод, че наложеното с процесната заповед дисциплинарно
наказание “уволнение” относно превозване на територията на рудника и изнасяне
извън територията на рудник без надлежен документ на чанта с 2 туби по 5 литра
всяка с индикирано гориво, не съответства на тежестта на извършеното нарушение
на трудовата дисциплина и поради това се явява незаконосъобразно при неправилно
приложение на разпоредбата на чл. 189 КТ.
2.
По отношение на второто вменено на ищеца нарушение на трудовата дисциплина – неправилно
попълване на пътни листи и констатирана липса на бензин от 40 литра:
По
делото се установява, че въпросните пътни листи и установена липса на гориво от
40 литра бензин касаят лек автомобил Лада Нива Урбан с рег. № ****, който обслужва
отдел „ТБ“ в ответното дружество /виж доклада на И.И. на л.40 и л.42 и
справката за разхода на л.59/. Този автомобил е управляван от служители от
отдел „ТБ“ при ответното дружество, а ищецът е зареждал същия с гориво и е
водил пътните му листи.
Със
заповед № ЧР-04-25 от 06.06.2019 г. на управителя на ответния рудник е
възложено на ищеца да управлява при изпълнение на служебните си
задължения ВАЗ 21214 с рег. № ****. Налице е посочване на въпросния лек
автомобил в различните документи кат ВАЗ 21214 или Лада Нива Урбан, но това е
без значение, след като е посочен регистрационният номер на автомобила, който
ясно го отличава от всички останали автомобили. С посочената заповед е посочено
ищецът при управлението на автомобила да се грижи за същия с грижата на добър
стопанин, което касае дължима грижа към автомобила като съвкупност от
технически компоненти, а не досежно неговото отчитане с пътни листи. Съответно
от приложеното трудово досие на ищеца /виж заповеди на л.199,204,207,210/ е
видно, че за едни леки автомобили му е възлагано само управлението, а за други
и техническото обслужване, като за въпросния Лада Нива Урбан с рег. № **** е
възложено само управлението, но не и техническото обслужване.
От
гласните доказателства се установи, че ищецът е попълвал пътните листи на
въпросния лек автомобил Лада Нива Урбан с рег. № ****, макар други лица да са
го управлявали, тоест той единствено въз основа на показанията на километража в
края на работния ден попълва пътните листи и ги отчита. При така създадения ред
за управление и отчитане на лекия автомобил от различни лица е създадена
изначално неустановима възможност на различни лица да отклонят гориво от
автомобила, без да може да се разбере кой го е сторил. Това е така защото
автомобилът е управляван от различни лица, ищецът е водил пътни листи и го е
зареждал, но едва в края на месеца е направена рекапитулация за изминатите
километри и съответно е установена липса на гориво от около 40 литра /виж
писмените доказателства, приложени към отговора/. Поради това съдът намира за
безспорно установено, че от въпросния автомобил е отклонено около 40 литра
гориво по одобрената разходна норма от ответното дружество, но по никакъв начин
това отклоняване не би могло да се свърже точно с ищеца, който се установи само
да е попълвал пътните листи, но не и да го е управлявал. При така установеното
всяко едно лице, управлявало автомобила в периода е могло да отклони въпросното
гориво, било и на няколко пъти от различни лица, но по никакъв начин не се
установи с каквито и да било доказателства по делото, че отклоняването е
осъществено именно от ищеца. Затова за самото отклоняване на горивото и липсата
му в размер около 40 литра не би могло да се дири дисциплинарна отговорност от
ищеца. Другояче би стоял въпросът относно ограничената имуществена отговорност
на материално-отговорните лица, но докато там е обвързана отговорността, то при
дисциплинарното наказване следва да се установи безспорно вината и причинната
връзка между нарушаване на трудовата дисциплина от ищеца и настъпилия резултат
– установената липса на гориво. Поради изложеното съдът намира, че не се
установява ищецът да е отговорен за липсата на около 40 литра гориво от
въпросния Лада Нива Урбан с рег. № ****.
По
делото са приети като писмени доказателства пътни листи за въпросния автомобил Лада
Нива Урбан с рег. № **** за периода от 01.06.2020 г. до 02.07.2020 г.
/л.413-436/, от които е видно, че автомобилът е управляван през периода от
различни лица, приеман е от различни лица. Видно е, че е налице корекция в
множество пътни листи, което поставя под съмнение правилното ежедневно
попълване на начален и краен километраж на въпросния автомобил. На няколко
места са били сгрешени начален и краен километраж, това се отразява и на
последващи пътни листи, тъй като краен километраж на единия ден и начален
километраж на последващия ден, тоест една грешка води до последваща така по
„ефекта на доминото“. Установява се, че една част от пътните листи са приети и
проверени от служител на ответното дружество /предимно Гочева/, друга част не
са приети, вероятно заради неправилното им попълване.
Видно
от длъжностната характеристика за длъжността, на която е бил ищецът /л.248/, в
основни функции и задължения е възложено да попълва ежедневно и правилно
пътните листове при всяко пътуване /т.2.12/. Като цяло съдът намира, че
попълването на пътните листи е елементарна техническа дейност, която не изисква
почти никаква кой знае колко сложна умствена дейност /отчитане на километража в
началото на работния ден и в края на работния ден, смятане на разликата между
крайния и началния километраж/. Правилното водене на пътните листи е от особено
значение при отчетността на всяко МПС, затова и тази отчетност преминава последващо
приемане и проверка. Въпросните поправки в пътните листи единствено водят на
извод, че вероятно не са ежедневно попълвани или макар и ежедневно без нужната
елементарна грижа от страна на ищеца. Това е довело до допускане на множество
грешки в пътните листи от 25.06.2020 г,. 26.06.2020г., 29.06.2020 г. и
30.06.2020 г., дори е видно, че пътните листи от месец юли 2020 г. дори не са
коригирани и въобще не съответстват на коригираните пътни листи от края на
месец юни 2020 г., а поради това и не са приети от служител на ответното
дружество. Самото неправилно попълване на пътните листи представлява нарушение
на основно задължение по трудовата характеристика, което представлява
задължение по смисъла на чл. 126, т. 4 КТ за изпълняване работата с нужното качество.
Това нарушение обаче въобще не представлява нарушение на трудовата дисциплина
по смисъла на чл. 187 КТ, най-малко тежко такова по смисъла на чл. 190 КТ.
Отделно
от това в заповедта е посочено нарушението като причина-следствие в следния
смисъл: неправилно попълване на пътни листи в периода от 03.06.2020 г. до
07.07.2020 г., което е довело до констатирана липса на гориво от 40 литра.
Най-напред се установява неправилно водене на пътните листи от 26.06.2020 г.
насетне, но не и преди това. На второ място съдът намира, че неправилното
попълване на пътните листи не води до наличие на констатираните липси в случая,
не само заради малкия период на неправилно попълване, а и заради
обстоятелството, че автомобилът е управляван от различни лица и всяко едно от
тях би могло да отклони горивото.
Поради
изложеното съдът намира, че второто вменено с обжалваната заповед тежко
нарушение на трудовата дисциплина въобще не представлява нарушение на трудовата
дисциплина и затова в тази част заповедта е незаконосъобразна поради липса на
осъществено от ищеца тежко нарушение на трудовата дисциплина с описаните в
заповедта обективни и субективни елементи. Налагането на дисциплинарни
наказания се осъществява само при виновно неизпълнение на трудовите задължения
/чл. 186 КТ/. В случая е посочено в уволнителната заповед неизпълнението на
трудовите задължения като „неправилно попълване на пътни листи“, което би могло
да бъде прекратително основание по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ /при
липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на
работата/, с оглед липсата на каквито и да било факти в заповедта за виновно
осъществено от ищеца неправилно попълване на пътните листи.
Като
заключение по повод на двете вменени на ищеца тежки дисциплинарни нарушения на
трудовата дисциплина, съдът намира, че наложено на ищеца най-тежко
дисциплинарно наказание „уволнение” е незаконосъобразно и ще следва да се
отмени оспорената заповед, с която същото е наложено.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
от КТ:
Този иск е обусловен от основателността на иска
за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Предвид
основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ще следва да се уважи и
искът за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност „шофьор
на лек автомобил до 9 места“ в участък „Автотранспорт” в ответното дружество,
от която е бил уволнен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ във вр. чл. 225 КТ:
Този иск също е обусловен от основателността на
иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, който се
установи да е основателен.
Не се спори между страните, че ищецът в периода
след 25.08.2020 г. /дисциплинарното наказание е наложено чрез връчване на
заповедта на 25.08.2020 г. и до която дата ищецът се е водил на работа в
ответното дружество видно от отбелязването в трудовата книжка/ и до 31.08.2020
г. включително не е работил на друга работа, а от 01.09.2020 г. до 15.10.2020
г. е работил по трудов договор на друга работа /л.13 – трудов договор от 31.08.2020
г. с „Д Карс 2019“ ЕООД/. Това е видно и от констатацията на трудовата му
книжка в последното съдебно заседание, което отговаря на представеното заверено
копие от същата като приложение към исковата молба. Поради това ищецът има
право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 26.08.2020 г. до 31.08.2020
г. и от 15.10.2020 г. до 25.02.2021 г. и на обезщетение по чл. 225, ал. 2 КТ за
периода от 01.09.2020 г. до 14.10.2020 г. включително.
Следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна
практика на ВКС искът е с правно основание чл. 225 КТ, като отделните хипотези
по ал. 1 и ал. 2 единствено определят размера на това обезщетение.
Съгласно приетото заключение на СИЕ, което съдът
кредитира като компетентно и добросъвестно, се установява, че БТВ по смисъла на
чл. 228 КТ за определяне на обезщетението по чл. 225 КТ е това за месец юли
2020 г. и е в размер на 2060,55 лв., а за 1 ден е в размер на 89,59 лв.
С оглед възраженията на ищеца, че към БТВ следва
да се включи и компонентата „ангажирано работно време“ съдът намира, че
правилно вещото лице е дало вариант без включване в БТВ на този компонент. Това
е така, защото ангажираното работно време е време на разположение, което няма
постоянен характер, защото ищецът е работил на 8-часов работен ден, а тази компонента
касае време извън постоянното работно време, в което ищецът следва да е на
разположение и при нужда да бъде повикан за изпълнение на длъжността. За това
разположение му се дължи възнаграждение. Обаче дали в даден месец ищецът ще
бъде включен в график „на разположение“ или не и за колко дни ще бъде включен в
този график, не прави получаваното възнаграждение като такова с постоянен
характер. Действително, вещото лице е посочило, че това възнаграждение се дължи
ежемесечно, а това поради включването на ищеца в ежемесечен график за
разположение, но това не прави възнаграждението като такова с постоянен
характер. Поради това съдът намира, че в БТВ не следва да се включва
компонентата „ангажирано работно време“ и съдът ще присъди обезщетението по чл.
225 КТ на база дадения от вещото лице вариант на обезщетението без тази
компонента.
От заключение на СИЕ е видно, че обезщетението по
чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 26.08.2020 г. до 31.08.2020 г. е в нетен размер
от 322,52 лв., обезщетението по чл. 225, ал. 2 КТ за периода от 01.10.2020 г.
до 14.10.2020 г. включително е в нетен размер от 2291,00 лв., съответно
обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ за периода от 15.10.2020 г. до 25.02.2021 г.
е в нетен размер от 8108,82 лв.
Видно е, че сборът от установено дължимото обезщетение
по чл. 225 КТ е в нетен размер от 10 722,34 лв.
Ищецът претендира с исковата молба сумата от общо
9566 лв. за обезщетение по чл. 225 КТ /сбор от 366 лв. и 9200 лв./. Без
значение е за основателността на иска посочените отделно суми, тъй като както
се посочи по-горе те не касаят основателността, а само начина на изчисление на
размера на обезщетението. А и логично към датата на исковата молба ищецът не е
знаел или предполагал до кой точно момент ще работи при новия работодател. А
това обуславя принципно уважаване на иска без необходимост от разграничаването
по ал. 1 и ал. 2 на чл. 225 КТ, след като се посочи периодът, за който се
уважава иска. Така и ще се преклудира от силата на пресъдено нещо възможността
ищецът да претендира втори път за едно и също вземане.
С оглед диспозитивното начало в гражданския процес
ще се уважи иска по чл. 225 КТ до претендираната сума от 9566 лв., независимо
от установения дължим размер от 10722,34 лв.
Относно разноските и дължимата държавна такса:
При този изход на спора ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените разноски в
производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, които се доказаха в размер на 1480
лв., платени в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие № 0217592 от 24.09.2020 г. /л.21/ и списък за разноски по чл. 80 ГПК.
Следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество да бъде осъдено
да заплати по сметка на РС-Раднево държавната такса за производството, която
съдът определя в размер на 442,64 лв. съгласно чл. 1 и чл. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (по 30 лв. за искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ, и 382,64 лв. за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ) и заплатеното
от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за
незаконно по предявения иск от Д.М.Т.,
ЕГН **********, с адрес ***, срещу Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини
Марица-изток” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с
адрес на управление село Ковачево, община Раднево, дисциплинарното наказание
„Уволнение”, наложено на Д.М.Т., и ОТМЕНЯ
заповед № ЧР-02-132 от 25.08.2020 г. на управителя на Рудник „Трояново-север“
за налагане на дисциплинарното наказание „Уволнение” и за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца Д.М.Т..
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***, на
заеманата преди незаконното уволнение длъжност „шофьор на лек автомобил до 9 места“ в участък „Автотранспорт” в Рудник
„Трояново-север“.
ОСЪЖДА Рудник „Трояново-север“,
клон на „Мини Марица-изток” ЕАД, вписано в търговския регистър при АВп с ЕИК
8330175520038, с адрес на управление село Ковачево, община Раднево, да заплати на Д.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 9566,00 лв. (девет хиляди петстотин шестдесет и шест лева),
представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ за периода от 26.08.2020 г. до 25.02.2021 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска – 22.10.2020
г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток” ЕАД, вписано в
търговския регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление село
Ковачево, община Раднево, да заплати на
Д.М.Т., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1480 лв. (хиляда четиристотин и осемдесет лева), представляваща разноски за
производството.
ОСЪЖДА
Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток” ЕАД, вписано в търговския
регистър при АВп с ЕИК 8330175520038, с адрес на управление село Ковачево,
община Раднево, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС-Раднево, държавна такса за производството в размер на 442,64 лв.
(четиристотин четиридесет и два лева и 64 ст.) и сумата от 300 лв. (триста
лева) заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от 25.03.2021 г. съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: