Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София
04.06.2018г.
№………………………
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
наказателно отделение, 17-ти въззивен състав, в открито съдебно засеД.е на 30
март 2018г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я ПЕТЪР
МИНЧЕВ
при
секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА и с участието на прокурора БОРИСЛАВ БАЛЕВ изслуша
докладваното от съдия Петър Сантиров ВНОХД № 418 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С присъда на СРС, НО, 103-тии състав от 31.05.2016г.
по НОХД № 11835/2009г. подсъдимата Р.И.М. е призната за НЕВИНОВНА в това, че на
29.11.2007г. в гр.София, от магазин, находящ се в ж.к.“********, в качеството
си на длъжностно лице - „продавач-консултант“, назначена на посочената длъжност
с трудов договор № 92/17.07.2007г. и допълнително споразумение към
горепосочения трудов договор от 17.09.2007г., присвоила чужди пари, връчени и в
това и качество и поверени и да ги пази- сумата от 216 лв., собственост на ЕТ „Д.-
Е. Т.“, управляване от Е.Г. Т., поради което и на основание чл.304 от НПК е
ОПРАВДАНА по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл.201 от НК.
Със същата присъда е отхвърлен като
неоснователен предявеният граждански иск против подсъдимата с правно основание
чл.45, ал.1 от ЗЗД за инкриминираната сума.
Недоволни от присъдата са останали
прокурорът от СРП и ГО.
В подадения протест се твърди, че
присъдата е неправилна и необоснована. В допълнение се твърди, че съдът не е
анализирал правилно доказателствата по делото и неправилно се е доверил на
показания на свидетели, дадени в съдебно засеД.е, въпреки наличието на
противоречия с тези, дадени на досъдебното производство.
В жалбата на гражданския ищец се
релевират оплаквания свързани с оценъчната дейност на съда, които в по-голямата
си част са бланкетни. Излагат се доводи за житейска нелогичност на поведението
на подсъдимата. Твърди се, че съдът неправилно се е доверил на показанията на
св.М., дадени в съдебно засеД.е, въпреки наличието на показания в друг смисъл,
дадени на досъдебното производство.
В закрито засеД.е от 22.02.2018г.
настоящият съдебен състав е приел, че не се налага събирането на нови
доказателства и разпит на подсъдимия и
насрочил делото за разглеждане в открито съдебно засеД.е.
Пред въззивният съд прокурорът от СГП поддържа
подаденият протест, като счита първоинстанционната присъда за неправилна и незаконосъобразна.
Представителят на ГИ поддържа подадената
жалба, като излага доводи, че присъдата на СРС е неправилна и незаконосъобразна
и следва да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимата да бъде
призната за виновен по първоначално повдигнатото му обвинение.
Защитника на подсъдимата смята, че
присъдата на СРС е правилна и законосъобразна, поддържа доводите си изложени в
предходната съдебна инстанция и се солидаризира с мотивите на първостепенния
съд, като моли съдът да потвърди оправдателната присъда. Същото иска и
подсъдимият в последната си дума.
Съдът като взе предвид доводите и
възраженията на страните, доказателствата по делото, и като извърши цялостна
служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл.314 от НПК, не
констатира основания за нейната отмяна.
Присъдата на СРС е правилна и
законосъобразна. Съдът е положил всички усилия, за да изясни правилно всички
обстоятелства по делото. Проведено е съдебно следствие, по което страните нямат
възражения. При постановяване на присъдата са спазени основните принципи на НПК,
залегнали в нормите на чл.13 /разкриване на обективната истина по реда и със
средствата на НПК/, чл.14 /по вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото/, чл.18
/непосредственост/. Изяснени са обстоятелствата по чл.102 от НПК. Съдът е
възприел фактическа обстановка, правилно изведена от доказателствената
съвкупност по делото. Доказателствата и доказателствените източници са обсъдени
подробно и задълбочено, при спазване нормите на НПК и правилата на формалната
логика. Анализирани са свидетелските показания, противоречията в тях, както и
доводи защо едни показания се ценят за сметка на други. Посочени са писмените
доказателства и въз основа на кои от тях съдът е формирал съжденията по фактите
и правото. Позовал се е на извършените и приети експертизи. В резултат на
цялостната си аналитична дейност СРС е стигнал до правилно установена
фактическа обстановка. Правните изводи на съда са пряко изводими от тази
фактическата обстановка и са съобразени нормите на НК, теорията и практиката.
Независимо от това, че се солидаризира
с всички изводи на първостепенния съд, настоящата съдебна инстанция извърши
самостоятелен анализ на всички материали по делото, което е нейно задължение
съгласно нормата на чл.314, ал.1 от НПК. При този анализ съдът достигна до
следните изводи:
от фактическа страна:
Подсъдимата Р.И.М. е родена на ***г***.
Тя е българка, български гражД.н, с висше образование, неосъждана, неомъжена, работи.
Живее на адрес: гр.София, ж.к.„********, ЕГН: **********.
С трудов договор № 92 от 17.07.2007г.
подсъдимата М. била назначена на длъжност „продавач-консултант“ при ЕТ „Д.- Е. Т.“
с управител св. Е.Г.Т.. Към договора е сключено и допълнително споразумение от
17.09.2007г. Работното място на подсъдимата към м. ноември 2007г. било в
магазин, находящ се в гр.София, ж.к.„********.
В трудовите задължения на подсъдимата
влизало да обслужва и консултира клиентите на магазина, да получава парични
суми за закупените стоки, да издава касови бележки.
Преди инкриминираната дата М. работила
в други магазини на работодателя, а именно в ж.к.„Младост 1“ и „Младост 1 А“. На последното място на подсъдимата направило
впечатление, че св.Г.Т. - управител на магазините оставяла стоки с дни в
магазина в „Младост 1“, но на продавачките било казвано, че има липса на стоки.
Един ден на М. било казано,че мястото и на работа се променя, като следва да
отиде в магазина в ж.к.„Слатина“ да обучава нови работници.
В продължение на седмица подсъдимата
работила в магазина в ж.к.„Слатина“. След като разбрала, че в магазина ще има
ревизия тя отишла там на 29.11.2007г., но видяла, че е разбит катинара и не
посмяла да влезе, а изчакала да дойде св. Г.Т., след което започнали да броят
стоките. Впоследствие Т.излязла от магазина.
Същият ден около 18.00ч. св.Т.отново
дошла в магазина, където освен подсъдимата работела и св. Й.М.. Т.им казала, че
изчезват стоки от магазина. Възникнал спор с подсъдимата, който прераснал в
караница, поради обстоятелството, че Т.искала да удържи от заплатата на
подсъдимата.
В един момент подсъдимата заявила на
Тонкова, че не може да работи повече по този начини и напуска работата,
написала молба за това. След това помолила св.Т.да си вземе заплата от оборота
на магазина, тъй като имала информация, че на други работници не заплащало.
Тогава св.Т.и разрешила да вземе пари от оборота с думите: „Вземи колкото има в
касата и ми се махай от главата“, след което излязла от магазина. Подсъдимата
взела от касата на магазина сумата от 216лв. и си тръгнала. Това станало пред
св. Й.М., която след случката останала в магазина и се обадила на св. Е. Т.-
Величкова, за да я информира за случилото се.
По-късно същия ден св.Т. и св.М.отишли до сградата на 01
РУ-СДВР, за да подадат жалба, но това не било сторено. Жалба била подадена на
следващия ден до СРП от св.Т..
по
доказателствата:
Фактическата обстановка, приета от съда
се установява от съвкупният доказателствен материал по делото, като съдът
обсъди доказателствата както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
Свидетелски показания:
Е.Т. /дадени в с.з. от 05.02.2013г.,
както и прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2, дадени пред друг състав на съда,
показания 25.02.2016г./; св. Й.М. /дедени в с.з. от 09.05.2013г. и прочетени по
реда на чл.281, ал.1, т.2 пред друг състав на съда на 09.02.2011г., показания в
с.з. от 31.05.2016г./. Относно последния свидетел съдът неправилно в мотивите
си се е позовал на показания дадени на ДП и прочетени по реда на чл.281, ал.4
от НПК. Такова прочитане е имало в съдебно засеД.е, проведено на 09.02.2011г.
Впоследствие поради промяна на съдебния състав делото е започнало от началото
на съдебното следствие. В съдебното засеД.е, проведено на 09.05.2013г. са
прочетени само показанията дадени в предходно съдебно засеД.е пред друг състав
на съда. Но в това засеД.е нито прокурора, нито ГИ и неговият повереник, нито защитника и
подсъдимата са искали четене на показания от ДП и такова не е извършено. В този
смисъл и позоваването на тези показания е ирелевнатно, доколкото същите не са
приобщени по нито една от процедурите предвидени в чл.281 от НПК. От друга
страна дадените показания пред два съдебни състава от св.М.са достатъчно ясни,
категорични, логични и последователни. Същата ясно обяснява и че показанията
дадени пред орган на ДП не са четени от нея, не всичко е вярно записано, тя е
била притеснена и заплашена от работодателя. Също така, свидетелката заявява
категорично и недвусмислено, че поддържа именно показанията си дадени пред
съдебния състав. Следва да се има предвид, че при дадени ясни и подробни
показания пред съд същите имат приоритетно значение. Съгласно нормата на чл.7
от НПК, ДП има подготвителен характер /ал.2/, а съдебното производство заема
централно място в процеса. Тази норма е в глава втора – „Основни принципи“ и се
явява ръководен принцип в наказателния процес на Република България. Ето защо
настоящият съдебен състав приема да кредитира изцяло тези показания дадени в
две съдебни засеД.я.
Св.Т./с.з. 12.03.2015г./ Относно този свидетел съдът се
солидаризира с анализ на СРС, че същите не следва да се кредитират в частта, че
подсъдимата сама е решила да си вземе парите от касата и си е тръгнала. Това
противоречи на показанията на св.М., които съдът кредитира в тази част; св.К.-В./с.з.
от 18.06.2015г./.
Съдът кредитира показанията на св.Т. в
частта относно това, кога и как е започнала работа подсъдимата, факта че е работил
в магазина в ж.к.“Слатина“, че за последния месец на подсъдимита не е било
изплатено трудово възнаграждение. В частта относно вземането на парите тази
свидетелка не е присъствала, и прави преразказ на чуто от други лица, които
също са свидетели по делото, ето защо в тази част показанията и не следва да се
кредитират, доколкото това е свиделство по слух, а не свидетелстване за лично
възприети конкретни факти и обстоятелства от обективната действителност.
Първостепенния съд е анализирал подробно
всички свидетелски показания, както и обясненията на подсъдимата. Въззивният
съд смята, че този анализ е подробен, пълен, обсъдени са всички показания в
тяхната цялост и поотделно, отговорено е защо едни показания се кредитират в
една част, а в друга не, обсъдени са наличните противоречия. Ето защо този
състав изцяло се присъединява към така направения анализ. Във въззивните
протест и жалба не са наведени доводи, които да не са обсъдени от СРС и от
настоящият съдебен състав не открива служебно други обстоятелства, които да
налагат преоценка на така направените анализи на гласните доказателства.
Правилно
изводите на съда по доказателствата се основават и на писмените доказателства
прочетени и приобщени по надлежния ред, а именно заверен препис от трудов
договор № 92/17.07.2007г., заверен препис от длъжностна характеристика,
допълнително споразумение към трудов договор, заверен препис от касова
наличност, дневен финансов отчет, справка за съдимост на М..
от
правна страна:
Нормата на чл.201 от НК предвижда
състав на престъпление за длъжностно
лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му
качество или поверени му да ги пази или управлява. Следва да се отбележи че с
Решение на КС № 19/1995г. /ДВ, бр.97 от 1995г./ е обявена за
противоконституционна парагр. 19 от ЗИД , ДВ бр.50/1995г., с който се изменя
чл.201, като след думите „поверени му да ги пази или управлява“ се добавя „като
се разпореди с тях в свой или чужд личен интерес“. В този смисъл неправилно СРС
в мотивите си е цитирал последната отменена от КС съд част от чл.201 от НК.
Подсъдимата е имала качеството на длъжностно
лице по смисъла на чл.93, ал.1, б.„Б“ от НК, а именно изпълнявала е работа,
свързана с пазене и управление на чуждо имущество при едноличен търговец. Това
е видно от характера на трудовото и правоотношение и задълженията и съгласно
трудовия договор и длъжностната и характеристика.
Установява се и, че М. е взела пари от
касата на процесният магазин в ж.к.„Слатина“ на инкриминираната дата. Не се
установи обаче тези пари да са взети противозаконно. Напротив, парите са взети
след разрешение от управителя на търговеца св.Т.с уговорката между подсъдимата
и управителката, че по този начин същата получава заплатата си. Това се
потвърждава и от факта, че действително се установи безспорно, че на М. е било
дължимо трудово възнаграждение з м.11, 2007г. Т.е. касае до законно заплащане
на дължимо трудово възнаграждение. Дали физически това е станало чрез предаване
от едно лице на друго, или чрез действията на подсъдимата няма значение, доколкото
в случая е важна правната характеристика на тези действия. Начина на заплащане
на трудово възнаграждение може да се извърши по различни физически и технически
способи, които са ирелевантни.
Ето защо в случая съдът е на становище,
че е налице обективна несъставомерност, поради обстоятелството, че парите са
взети от касата от подсъдимата след разрешение от управителя Т.под формата на
заплащане на трудово възнаграждение, т.е. не е налице изпълнителното деяние
„присвои“.
Несъставомерността от обективна страна
изключва анализ на субективната страна. Но за яснота следва да се отбележи, че
при наличието на всички елементи от обективна страна в подобен случай са
правилни разсъжденията на СРС за липса на субективна такава т.е. на умисъл. А
деянието по чл.201 от НК може да бъде извършено само умишлено.
Стандартите на НПК, заложени в нормата
на чл.303, ал.1 и 2 налагат обвинението да бъде доказано по сигурен и несъмнен
начин. Тежестта на доказване е за държавното обвинение. Тези стандарти не са
покрити по настоящото дело, ето защо настоящият състав се солидаризира с
изводите на първата инстанция по фактите, правото и доказателствата и приема,
че правилно и законосъобразно е постановена оправдателна присъда спрямо
подсъдимото лице.
Логична последица от признаването на
подс. за невиновен по повдигнатото му обвинение е и отхвърлянето на гр. иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД. Ето защо присъдата следва да бъде потвърдена и в
тази и част.
Присъдата следва да бъде потвърдена и в
частта за разноските, доколкото предвид изхода на делото и съгласно нормата на
чл.190, ал.1 от НПК те следва да останат за сметка на държавата.
По изложените съображения настоящия съдебен
състав на СГС намери за неоснователни протеста на СРП и жалбата на ГИ за отмяна
на първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, във вр. с
чл.338 от НПК, СГС, НО, 17-ти въз. състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда на СРС, НО, 103-ти състав от 31.05.2016г. по НОХД № 11835/2009г.като
правилна и законосъобразна.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: Членове:1. 2.