№ 3713
гр. Варна, 29.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20233100501711 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпили:
1/ въззивна жалба вх. № 44344 /13.06.2023 г., подадена от Застрахователно
Акционерно Дружество "ОЗК Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Възраждане", ул. „Света София" № 7, ст. 5,
представлявано заедно от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, срещу
решение № 1835/23.05.2023г., постановено по гр.д. № 11108/2022 г. на ВРС, 9 с-в, В
ЧАСТТА, в която ЗАД "ОЗК Застраховане" АД, е осъдено да заплати на Д. М. Д., ЕГН
**********, сумата над 10 202,61 лв. /десет хиляди двеста и два лева и шестдесет и една
стотинки/ до присъдените 14 640,02 лв. /четиринадесет хиляди шестстотин и четиридесет
лева и две стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за нанесените
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца недвижим имот,
находят се в **********, причинено в резултат на ПТП, реализирано на 03.12.2021г. около
18:00 часа в гр. Варна, ул. „Тунджа“ No 21, по вина на водача на ППС с рег. № *******,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" при
ответното дружество, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано
от датата на изпадане на ответника в забава, а именно - 05.05.2022г. до окончателното
погасяване на задължението. Жалбоподателят е осъден да заплати и сторените съдебно-
деловодни разноски.
2/ частна жалба вх. № 52822 /13.07.2023 г., подадена от Застрахователно
Акционерно Дружество "ОЗК Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Възраждане", ул. „Света София" № 7, ст. 5,
представлявано заедно от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, срещу
определение № 7904 / 29.06.2023г., постановено по гр.д. № 11108/2022 г. на ВРС, 9 с-в, с
което ВРС е оставил без уважение молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК с вх. №
44341/13.06.2023г., депозирана от ответника ЗАД "ОЗК Застраховане" АД за изменение на
Решение № 1835/23.05.2023г., постановено по гр. д. № 11108/2022г. по описа на Районен
съд - гр. Варна, 9 състав в частта за разноските, присъдени на ищеца Д. М. Д. чрез
намаляването им от 2835,60 лв. на 1804,80 лв.
1
Във въззивната жалба вх. № 44344 /13.06.2023 г., подадена от ЗАД "ОЗК
Застраховане" АД, се излага, че решението е неправилно и необосновано, поради
нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че съдът неправилно е преценил
доказателствата и доводите на страните по делото, в резултат на което съдът, при
постановяване на решението и присъждане на обезщетението, не е взел предвид
предоставеното от ищеца Д. и приложено по делото платежно нареждане от 22.12.2021 г. за
превод към банкова сметка на „Джордан 08" ЕООД на сумата от 3120 лв. с основание
фактура № 51 от 22.12.2021г. за доставка и монтаж на ролетна щора. Посочва се, че
застрахователното обезщетение следва да репарира действителните вреди към датата на
процесното застрахователно събитие и не следва да води до неоснователно обогатяване на
ищеца за сметка на застрахователя. Стойността на реално извършен разход в размер на 3120
лв. е напълно игнорирана от първоинстанционния съд, който не е отчел заплатената сума, а е
приел за възстановителна стойност хипотетичната средна цена, посочена от вещото лице. По
този начин при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, е
нарушено правилото, посочено в чл. 386. ал. 2 от КЗ, съгласно което обезщетението трябва
да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, както и на разпоредбата на чл. 400, ал. 2 от КЗ, която
регламентира, че за възстановителна стойност на застрахованото имущество, се смята
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Сочи се, че е необоснован изводът на първоинстанционния съд, че размерът на
реалната стойност на вредата се установява единствено по посочените цени в приетата по
делото съдебна техническа експертиза и следва да се определи на 19 156 лв. с ДДС. Сочи се
също, че съдът не е разгледал в съдебния си акт възражението на ответника за
преизчисляване на резултатите на експертизата, изложено в хода по същество и не е
обсъдил приложеното по делото с молба от 01.03.2023 г. заключение, изготвено на
06.02.2022 г. в хода на образуваното досъдебно производство № 447/2021г., а именно два
месеца след процесното застрахователно събитие, съгласно което стойността на щетите по
ищцовата жилищна сграда е общо 16 648,95 лв. Съдът не бил приспаднал и заплатената от
въззивника сума. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. М. Д., с
ЕГН **********, с който се оспорват доводите изложени във въззивната жалба, като се
твърди, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано, постановено при спазване
на материалните и процесуалните разпоредби. Сочи се, че приетото заключение по
назначената съдебно-техническа експертиза, в т. 1, определя стойност на гаражна врата с
доставка и монтаж в размер на 5 725 лева. Не се противопоставя на твърдението, че
приложената по делото фактура на стойност 3 120 лева е заплатена на основание извършени
дейности по доставяне на гаражна врата и нейното монтиране. Сочи се, че въпросната
фактура за сумата в размер на 3 120 лева включва единствено извършена работа по
доставяне и монтаж на ролетната щора, както е описано в самата фактура, както и във
въззивната жалба на жалбоподателя и че в работата, заплатена от ищеца по фактура на
стойност 3 120 лева, не се включва цената на ролетната щора/гаражната врата. Плащането
на 3 120 лева било направено за извършване на логистичната дейност на гаражната врата,
която включва физическото пренасяне до недвижимия имот, както и нейното монтиране на
място. Твърди се, че е неправилно твърдението на жалбоподателя, че била налице
идентичност между посочената в т. 1 от заключението на вещото лице работа, а именно
гаражна врата с доставка и монтаж и посоченото основание в платежното нареждане, а
именно единствено доставка и монтаж. Възразява се и срещу твърденията на жалбоподателя
за вземане под внимание на заключение, извършено в хода на досъдебно производство.
Доказателствата и доказателствените средства, събрани по реда на НПК в хода на
2
наказателно производство следвало да имат обвързваща сила единствено по отношение на
наказателното производство. Моли съда да потвърди решението, както и да му бъдат
присъдени разноските за въззивната инстанция.
В частната жалба вх. № 52822 /13.07.2023 г., подадена от Застрахователно
Акционерно Дружество "ОЗК Застраховане" АД, се сочи, че обжалваното определение,
постановено по реда на чл. 248 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно. На основание чл.
214, ал. 1 от ГПК бил изменен размера на частичния иск до сумата от 14 640.02 лв. и
съответно бил уважен в този размер. Минималното адвокатско възнаграждение следвало да
бъде определено в размера, посочен в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към
датата на упълномощаването и инициирането на съдебното производство /ДВ. бр. 68 от
31.07.2020г./, а именно 969,20 лв. Твърди се, че представеният по делото договор с дата
31.03.2022г. целял да се обоснове по-високия размер на адвокатско възнаграждение,
съобразно настъпилите изменения в нормативната уредба. Дори и да се приемело, че ищецът
бил сключил със своя процесуален представител договор за правна защита и съдействие чак
на 31.03.2023г., преди последното по делото открито съдебно заседание /24.04.2023 г./, то би
следвало договор да не е съществувал към датата на подаване на исковата молба /17.08.2022
г./ и дори и към датата на първото по делото открито съдебно заседание /13.02.2023 г./. В
този случай била приложима разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от ЗАдв., съгласно която при
липса на договор, минималното възнаграждение се определя съгласно наредбата на Висшия
адвокатски съвет. Следователно, отново приложима била редакцията на Наредбата към
датата на подаване на исковата молба. Сочи се, че изменението на чл. 7 от Наредба №
1/09.07.2004г. с ДВ бр. 88/2022г. имал действие занапред, поради което и било неприложимо
към датата на предявяване на исковата молба. Новата правна норма не можела да преуреди
онези правоотношения и факти, които били със завършен фактически състав към момента на
влизането й в сила. т. е. новата правна норма нямала обратно действие. Моли да бъде
отменено определението на ВРС като недопустимо и незконосъобразно и да се измени
Решение № 1835/23.05.2023г., постановено по гр. д. № 11108/2022г. по описа на Районен
съд -гр. Варна, IX състав в частта за разноските като се намалят присъдените на Д. М. Д. на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебно - деловодни разноски от 2835,60 лв. до размера от
1804,80 лв, както и да му бъдат присъдени разноските за въззивната инстанция.
В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК, е постъпил отговор на частната жалба от Д. М. Д.,
с който се оспорва последната като неоснователна и необоснована. Твърди се, че размерите
на минималните адвокатски възнаграждения съгласно Наредба № 1/2004 г. следва да се
отчитат към момента на сключване на договор за правна защита и съдействие и че
неправилно жалбоподателят счита, че отправният момент за пресмятане на минималните
адвокатски възнаграждения бил упълномощаването за образуване на производство или
инициирането на съдебното производство. Сочи се, че договорът за правна защита и
съдействие на ищеца в настоящото производство е сключен на 31.03.2023г. и че правилно
жалбоподателят твърди, че актуалните размери на минималните адвокатски възнаграждения
са въведени с ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г. Сочи се, че във връзка с горепосочените
обстоятелства следва извода, че адвокатското възнаграждение за правна защита и
съдействие на ищеца в производството в размер на 2 000 лева е обосновано с оглед на
действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на оказаното
професионално съдействие. Моли да бъде отхвърлена изцяло частната жалба на
жалбоподателя като неоснователна и необоснована.
Въззивната и частната жалби са подадени в сроковете по чл.259, ал.1 и чл. 263 ал.2
от ГПК, съответно и чл. 248 ал. 3 от ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащи
на обжалване съдебни актове, процесуално допустими са и отговарят на останалите
съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК.
3
Жалбоподателите не се позовават на процесуални нарушения във връзка с доклада по
делото, спорът не е от естество, при което служебното начало да има превес над
диспозитивното и състезателното начало, не е налице хипотеза, в която да се налага
обезпечаване на правилното приложение на материална норма.
Не са направени доказателствени искания от страните.
Предвид допустимостта и редовността на въззивните и частна жалби и на основание
чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане:
1/ въззивна жалба вх. № 44344 /13.06.2023 г., подадена от Застрахователно
Акционерно Дружество "ОЗК Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Възраждане", ул. „Света София" № 7, ст. 5,
представлявано заедно от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, срещу
решение № 1835/23.05.2023г., постановено по гр.д. № 11108/2022 г. на ВРС, 9 с-в, В
ЧАСТТА, в която ЗАД "ОЗК Застраховане" АД, е осъдено да заплати на Д. М. Д., ЕГН
**********, сумата над 10 202,61 лв. /десет хиляди двеста и два лева и шестдесет и една
стотинки/ до присъдените 14 640,02 лв. /четиринадесет хиляди шестстотин и четиридесет
лева и две стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение за нанесените
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца недвижим имот,
находят се в **********, причинено в резултат на ПТП, реализирано на 03.12.2021г. около
18:00 часа в гр. Варна, ул. „Тунджа“ No 21, по вина на водача на ППС с рег. № *******,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" при
ответното дружество, ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва, считано
от датата на изпадане на ответника в забава, а именно - 05.05.2022г. до окончателното
погасяване на задължението. Жалбоподателят е осъден да заплати и сторените съдебно-
деловодни разноски.
2/ частна жалба вх. № 52822 /13.07.2023 г., подадена от Застрахователно
Акционерно Дружество "ОЗК Застраховане" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район „Възраждане", ул. „Света София" № 7, ст. 5,
представлявано заедно от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, срещу
определение № 7904 / 29.06.2023г., постановено по гр.д. № 11108/2022 г. на ВРС, 9 с-в, с
което ВРС е оставил без уважение молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК с вх. №
44341/13.06.2023г., депозирана от ответника ЗАД "ОЗК Застраховане" АД за изменение на
Решение № 1835/23.05.2023г., постановено по гр. д. № 11108/2022г. по описа на Районен
съд - гр. Варна, 9 състав в частта за разноските, присъдени на ищеца Д. М. Д. чрез
намаляването им от 2835,60 лв. на 1804,80 лв.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.11.2023г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
НАПЪТВАНЕ КЪМ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГ СПОСОБ ЗА ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА
4
ПРИКАНВА страните към постигане на споразумение, като разяснява, че
сключването на спогодба е доброволен способ за уреждането на спора, който има
преимущество пред спорното производство, като при постигане на спогодба заплатената от
ищеца държавна такса се връща в половин размер.
НАСОЧВА страните към МЕДИАЦИЯ като алтернативен способ за разрешаване на
спорове, на осн.чл.140 ал.2 ГПК и чл.11 ал.2 Закона за медиацията.
РАЗЯСНЯВА, че медиаторът може да съдейства на страните за доброволното
разрешаване на спора им, който да приключи с постигане на споразумение, одобрено от
съда. Освен това, чрез медиацията страните могат да разрешат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и да постигнат и по тях споразумение.
Медиацията може да бъде осъществена в ЦЕНТЪР ЗА МЕДИАЦИЯ към Окръжен
съд - Варна, адрес гр.Варна ул.„Ангел Кънчев" № 12, ет.4 /сградата, в която се помещава
СИС при ВРС/, без заплащане на такси.
За участие в медиация страните могат да се обърнат към координатора за ВОС:
Нора Великова - ет. 4, стая 410, на тел. 052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.
За предприемане действия по започване на процедура по медиация или в случай на
постигане на спогодба следва да уведомят съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5