Р Е Ш Е
Н И
Е № 260358
гр. Пловдив, 14.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 13.08.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 11195 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от
„Кимекс“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „Дивет-Ит“ ЕООД, ЕИК *********, с която е
предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 13 920 лева,
представляващо неплатено цена за доставени стоки – арматурна заготовка във
връзка с ремонта на стадион „Спартак“ в гр. Варна, за която е издадена фактура
№ **********/30.10.2018 г.
В исковата молба се излагат
твърдения, че ищецът е доставил на ответника 9638 кг. арматурна заготовка за
обект стадион „Спартак“ гр. Варна на стойност 13920 лева, за която е издадена
Кантарна бележка № 9744/30.10.2018 г., за която сума е издадена посочената
по-горе фактура. Твърди се, че плащане по фактурата не било извършено от
ответника. С телепоща ищецът поканил ответника да плати сумата по фактурата в
7-дневен срок, но не последвало плащане, което пораждало интерес в ищеца да
предяви настоящия иск.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответника. Ответникът признава, че ищецът му е доставил 9638 кг.
арматурна заготовка за обект стадион „Спартак“ гр. Варна на стойност 13920
лева, за която е издадена Кантарна бележка № 9744/30.10.2018 г. за която е
издадена фактура № **********/30.10.2018 г. Счита, обаче, че това вземане е
погасено чрез прихващане преди подаване на исковата молба. В отговор на
отправената от ищеца покана за плащане по процесната фактура ответникът е
направил изявление за прихващане с насрещно свое вземане към ищеца. Вземането
на ответника спрямо ищеца е сума в общ размер на 18 374.40 лева, която
сума ответникът е платил авансово на ищеца за доставка на 13 200 кг.
арматурна заготовка, за която е издадена проформа фактура ********** от
06.11.2018 г. и която е платена с преводно нареждане на ищеца. Така уговорената
доставка не извършена и до момента, като вече е ненужна за ответника, поради
което той счита договора за развален, каквото волеизявление е направено в
отговора на поканата и каквато връзка е направено изявление за прихващане.
Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правна
квалификация с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.327, ал.1 ТЗ, вр. с чл.318 ТЗ.
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва, да установи че между страните са
налице облигационни отношения по доставка на стоки, подробно описани в исковата
молба, че е доставил описаните в исковата молба и във фактурите стоки на
ответника, продажната цена, настъпване на падежа на задълженията, че между
страните е извършено извънсъдебно прихващане по начина по който се твърди в
исковата молба, както и размера на вземането си. Ответникът носи насрещно доказване. Ответникът следва
да докаже, че процесното вземане е погасено чрез прихващане, преди подаване на
исковата молба в съда.
С Определение от 18.12.2019 г.
като безспорно между страните е отделено от съда, че ищецът е доставил на ответника 9638 кг. арматурна заготовка за
обект стадион „Спартак“ гр. Варна на стойност 13920 лева, за която е издадена
фактура № **********/30.10.2018 г. Тези обстоятелства изрично се
признават от ответника в отговора на исковата молба.
Същото се признава и в отговор на
покана, представен от ответника /л.26/, в което е отразено, че доставката е
приета и не е заплатена.
Спорен по делото е въпросът дали вземането на ищеца е погасено чрез
прихващане преди подаване на исковата молба в съда с насрещно вземане на
ответника.
В отговора на исковата молба ответникът е направил изявление за осъществено
материално-правно възражение за прихващане, доколкото се твърди, че такова е
настъпило преди подаване на исковата молба в съда към дата 14.02.2019 г.
Както е обосновал в протоколно определение от 03.06.2020
г., съдът намира, че с отговора на исковата молба не е сезиран със съдебно
възражение за прихващане. В отговора на исковата молба ответникът се позовава
на настъпило преди процеса погасяване на задълженията му чрез прихващане с насрещно свое вземане към ищеца, а
имено към 13.01.2019 г. като счита, че от тази дата нататък задължението е
погасено.
В отговора на исковата молба не е поставено като
евентуално условие, ако съдът не приеме, че такова погасяване чрез прихващане е
настъпило преди процеса и ако ищецът оспори това вземане на ответника, да го
счита като съдебно прихващане, при което погасяването чрез прихващане да
настъпва със съдебно решение. Такова искане не е направено. Това искане се
прави в първото по делото открито съдебно заседание, като съдът счете същото за
преклудирано. Възражението за прихващане може да бъде направено от страните
най-късно в срока за отговор на исковата молба в случаите, когато са касае за
неликвидни /спорни/ вземания. След срока на отговора на исковата молба до
приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, вкл. и пред въззивната
инстанция, може да се прави възражение за прихващане, но само когато насрещните
вземания са ликвидни, безспорни.
В случая ищецът оспорва вземането на ответника, с което
последния твърди, че е извършено извънсъдебно прихващане. Не са представени и
доказателства, от които да е видно, че ищецът се е съгласил с така направеното
от ответника изявление за прихващане. Предвид което по делото не се доказа, че
процесното вземане на ищеца е погасено чрез прихващане с насрещно вземане на
ответника преди подаване на исковата молба.
С оглед изложеното и предвид признанието на ответника, че
между страните са налице облигационни отношения по доставка на арматура за
стадион „Спартак“
гр. Варна, както и че ищецът му е доставил 9638 кг. арматурна заготовка за този обект на стойност 13920 лева, за
която е издадена фактура № **********/30.10.2018 г., приета от
ответника, съдът намира, че исковата претенция е доказана по основание и размер
и следва да се уважи изцяло.
Като законна последица от уважаване на иска наред с
главницата следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 04.07.2019 г. до окончателното плащане, каквото искане
е направено своевременно по реда на чл. 214, ал.2 ГПК в открито съдебно
заседание, проведено на 03.06.2020 г. /л.50/
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се пораждат за ищеца. Същият доказа следните
разноски – 556.80 лева – платена държавна такса /л.12/ и 1100 лева, платено
адвокатско възнаграждение, за плащането на което е представено доказателство –
платежно нареждане /л.35, л.66-69/. Общо разноските, направени от ищеца в
размер на 1 656.80 лева. Ищецът
претендира разноски по представения списък по чл.80 /л.65/ в размер на 1100
лева – платено адвокатско възнаграждение и 75 лева – депозит за ССчЕ. Съобразно
изричното искане на ищеца следва да му се присъдят единствено разноски за
адвокатско възнаграждение, доколкото не се претендира платената държавна такса.
Платения депозит в размер на 75 лева подлежи на връщане от съда, при нарочна
искане от страните, доколкото по делото не е изготвена ССчЕ, за която същия е
платен.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Дивет-Ит“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Света Петка“ № 22, представлявано от И. И. – У. ДА ЗАПЛАТИ НА „Кимекс“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Баба Тонка“ № 4,
представлявано от И. К. – У. сумата в размер на 13 920 лева, представляваща неплатена цена за доставени стоки – арматурна заготовка
във връзка с ремонта на стадион „Спартак“ в гр. Варна, за която е издадена фактура
№ **********/30.10.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда - 04.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и
сумата в размер на 1100
лева - разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ