Решение по дело №5907/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260593
Дата: 7 юли 2021 г. (в сила от 28 юли 2021 г.)
Съдия: Боян Димитров Кюртов
Дело: 20205330205907
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер 260593                            07.07.2021г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На двадесети януари                           двехиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер     5907  по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е наказателно постановление № 20-1030-006576/16.07.2020г. на ** група в Сектор ПП - гр.Пловдив, с което на Г.Н.В., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лв. за нарушение по чл.25, ал.1, вр. с чл.179, ал.2, вр ал.1, т.5 от ЗДвП, както и Глоба в размер на 50 лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.А от ЗДвП.

          Жалбоподателят В. лично чрез своя повереник, моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и съдебно заседание.

          Въззиваемата страна - ПП - Пловдив, не изпраща представител и не взема становище по делото, въпреки предоставената й възможност.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

          На неустановена дата през месец май или юни 2020г. около 18.00 ч.  свидетелката К. управлявала лек автомобил Форд с рег №**в гр.Пловдив. На ул.Съединение в близост до №41 и Пазара в ЖК Тракия спряла в дясна лента за престой. В този момент покрай нея преминал автобус на градски транспорт по линия № 9. При заобикалянето на Форда, автобуса застъргал лявото странично огледало и предната броня на лекия автомобил. Водачът на същия спрял, предложил да пишат двустранен протокол за ПТП, но тъй като нямало съгласие по случая, се качил обратно в автобуса и потеглил. От своя страна свид.К. сигнализирала органите на МВР. Преписката била разпределена на свид.Й.К.. Последният по дата на инцидента посочен от К. като 21.05.20г.  отправил запитване до превозвача и установил, че водач по линия № 9 на посочената дата е бил жалб.В., а автобуса е Мерцедес с рег № **. Ето защо свид.К. извикал двамата водачи и огледал съответно автобуса и Форда на свид.К.. За целта изготвил и протокол за ПТП от 01.07.20г. В него посочил , че двете МПС имат щети съответно в лява част странично на леката кола, а на автобуса в задна дясна страна. От това заключил, че щетите са съответни една на друга и действително е имало ПТП между тях. Кредитирайки с доверие казаното от свид.К., съставил АУАН № 9988882/30.06.20г. срещу жалбоподателя за нарушение нормите на чл.25, ал.1 ЗДвП за причинено ПТП и за липсата на съдействие от негова страна за установяване на щетите по чл.123, ал.1, т.3 б.А ЗДвП. Въз основа на посочения акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.

          Тази фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя Й.В.К. разпитан като свидетел в настоящото производство, а също така и частично от показанията на свидетелите А.С.А., К.Г.Д. и С.И.Р., както и от писмените доказателства представени по делото. Следва да се посочи, че последните трима категорично отричат на датата посочена в акта и НП да е настъпвало ПТП с участието на жалб.В.. А. твърди, че като ** по поддръжката на автобусите на процесната дата е огледал автобуса с рег. № **управляван от В. в края на работния ден и той нямал никакви щети. Свид.Р. твърди, че на 21.05.20г. по повод рожден ден на своя приятелка излязла малко по-рано от работа и пътувала до последна спирка с В., когото като редовен пътник познавала, като не било настъпило никакво ПТП. Същото твърди и свид.Д., кондуктор в автобуса. При това положение остават изолирани показанията на свид.К., която е единствен очевидец, че описаното от нея се случило именно на 21.05.20г. Доколкото обективни следи от ПТП са били забелязани от свид.К. по автобуса, при това съответни на щетите по Форда, то явно все пак ПТП е имало между двете МПС. Свид.К. потвърди, че именно жалб.В. е бил водач на автобуса в този момент. Също така твърди, че последния подал на тел.112 сигнал за случая. Бе изискана справка от ЕЕН 112 за подаден такъв сигнал на дата 21.05.20г., но според получения отговор такъв сигнал не е подаван на тази дата. Прави впечатление също така, че протокола за оглед на двете МПС е от 01.07.20г., а датата на съставяне на АУАН е от предния ден. Последното сочи, че свид.К. вече е имал увереност, че именно В. е причината за ПТП. Горното навежда на извод за настъпило ПТП, но не безспорно да е установено същото да е настъпило на дата 21.05.20г. Същевременно дори да се установи, коя е точната дата на настъпване на ПТП, настоящата инстанция не разполага с възможност да измени в този смисъл НП, тъй като от една страна ЗАНН не предвижда възможност за изменение на обвинението по реда на чл.287 НПК, а на следващо място настоящата инстанция се явява въззивна такава. Делото е образувано по жалба на В., поради което и принципно не е възможно да се извърши такова изменение на обвинението. При това положение според Съда единствената възможност е да се отмени процесното НП, тъй като не се доказа по несъмнен начин именно на 21.05.20г. да е настъпило процесното ПТП, съответна да са извършени вменените нарушения от жалбоподателя на ЗДвП на посочената дата. Дори обратното, доказа се, че инцидента не е бил на тази дата.

Това е нарушение на чл.57, ал.1 от ЗАНН, което налага отмяна на процесното НП като незаконосъобразно. В тази връзка следва да се допълни, че чл.53, ал.2 от ЗАНН допуска саниране на пороци допуснати в АУАН, но не и в НП, тъй като последното представлява и правораздавателен акт. Следвало е наказващия орган да прояви по-голяма активност при изследване на случая, тъй като от самото начало жалб.В. е отричал настъпването на подобно ПТП, като дори депозирал възражение по реда на чл.44 ЗАНН.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-006576/16.07.2020г. на ** група в Сектор ПП - гр.Пловдив, с което на Г.Н.В., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лв. за нарушение по чл.25, ал.1, вр. с чл.179, ал.2, вр ал.1, т.5 от ЗДвП, както и Глоба в размер на 50 лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.3, б.А от ЗДвП.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.