Мотиви
към присъда от 18.01.2018 година по НОХД
№ 439/2017 по описа
на Елховският районен съд
Производството е образувано по внесен от ЕРП обвинителен акт, с
който срещу подсъдимия И.С.Д., с ЕГН **********,*** е повдигнато обвинение за престъпление по
чл.343в, ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителя на РП - Елхово поддържа повдигнатото срещу
подсъдимия обвинение, счита същото за доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и субективна страна от
събраните по делото доказателства.
Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и на основанията на чл.78а от НК същият да бъде
освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер, съобразен с
имотното му състояние.
Подсъдимият И.С.Д., участва в производството лично, и заедно с
упълномощен от него защитник – адв. Г. ***.
Разпитан в хода на съдебното следствие подсъдимия се признава за виновен и дава
обяснения по делото. В хода на съдебните прения защитникът му адв. Г. моли за
освобождаването му от наказателна отговорност с прилагане на административно
наказание по реда на чл.78а от НК в разумен размер. При последната си дума
подсъдимия моли за налагане на минимално наказание.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, констатира следното:
Подсъдимият по делото И.С.Д., е пълнолетен
български гражданин на 37 години, с
начално образование.
Подсъдимият И.С.Д. към
27.04.2017 година не е притежавал,
а и към момента не притежава свидетелство
за управление на МПС, поради което и същият е
неправоспособен да управлява МПС.
На 27.04.2017година подсъдимият Д., независимо, че не
е притежавал необходимата
правоспособност да управлява МПС е предприел управление на МПС - автомобил марка
„Форд Мондео" с peг. № У *** АК, по път I-7, в посока от гр.Ямбол към гр.
Елхово. Около 07.40 часа на същата дата,
подсъдимия е управлявал посоченото по –
горе моторно превозно средство в участък от път
I-7, км.282 - разклона за с.Бояново, обл.Ямбол.
На същото това място са се намирали полицейските служители от РУ -
Елхово при ОДМВР – Ямбол -
свидетеля Г.Д.Б. - полицейски инспектор и колегата му полицай Стоян Янъков. Полицаите спрели управлявания от
подсъдимия автомобил за проверка. В хода
на последвалата такава св. Б. изискал от водача на автомобила - подсъдимия Д. личните
му документи и документите на управляваното от него МПС. Подсъдимия представил
лична карта и документите на автомобила и заявил, че не притежава свидетелство
за управление на МПС. Св. Б. извършил проверка, чрез оперативния дежурен при РУ
– Елхово относно правоспособността на подсъдимия, при което се установило, че
подсъдимия никога не е притежавал
свидетелство за управление на МПС.
За констатираното нарушение св.Б. съставил срещу
подсъдимия И.С.Д. Акт за установяване на административно нарушение серия Г с
бланков № 765257 от 27.04.2017 година, за извършени две административни
нарушения, едното от които по чл.150 от ЗДвП.
Видно от приложеното по делото заверено копие от
Наказателно постановление №16-3392-000622 от 06.12.2016 година на Началник РУ– Тунджа
при ОДМВР – Ямбол подсъдимия И.С.Д. преди
датата на извършване на настоящото деяние е бил
наказван по административен ред за друго такова деяние -
управление на МПС без свидетелство за управление на МПС, за което на
основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 във
вр. чл.150 от ЗДвП му е било наложено наказание глоба в
размер на 150.00 лв. Видно от
отбелязването върху разписката към горното наказателно постановление, то е
получено лично от подсъдимия на 27.12.2016
година и е влязло в законна сила от
04.01.2017 година.
От извършената справка за нарушител /водач/ в
информационната система на МВР се установява, че подсъдимия И.С.Д., е
неправоспособен водач на моторно превозно средство. От същата се установява и
че подсъдимия в периода 2006 – 2016 година е наказван с четири влезли в сила НП
и два фиша, за нарушения по ЗДвП.
От приетата към доказателствата справка за съдимост на
подсъдимия се установява, че той е
бил осъждан веднъж - с определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 681/2005
година по описа на РС – Сливен, влязло в
сила от 12.07.2005 година за престъпление по чл.197, т.3 във вр.
чл.195, ал.1, т.4 и вр. чл.20, ал.2 във
вр. чл.55, т.2, б.б във вр. чл.2, ал.1
и ал.2 от НК, за което му е наложено
наказание глоба в размер на 700.00 лв.,
за което е реабилитиран.
От разпореждане изх. № С160028-035-0180570/19.08.2016
година на ТД – Бургас на НАП, за частично прекратяване на производство по
принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК, прието към доказателствата във връзка с установяване обстоятелствата
относно изпълнение на наложеното с горното определение наказание глоба се
установява, че по горното НОХД № 681/2005 година на
РС – Сливен е издаден
изпълнителен лист от 13.07.2005
година, образувано е изпълнително
дело № 280500002684/2005 г. същото с
цитираното разпореждане е прекратено поради изтекъл 10-годишен давностен срок
за събиране на вземането, считано от 1
януари на годината, следваща
годината, през която е следвало да се платят,
на основание чл.225, ал.1, т.7
във вр. чл.173, ал.2 от ДОПК. От горното следва, че 10 годишният давностен срок е започнал да тече от 01.01.2006 година и е изтекъл до 01.01.2016
година. Броен от тази дата срока
по чл.86, ал.1, т.3 от НК е изтекъл на 01.01.2017 година, или от тази дата е
настъпила и реабилитацията на подсъдимия за
осъждането му по НОХД № 681/2005
година на РС – Сливен.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
от обясненията на подсъдимия, от показанията на разпитания по делото свидетел Г.Б.,
както и въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – АУАН бл.№765257/27.04.2017г. на РУ – Елхово, справка за
нарушител/водач, писмо на ОД на МВР Ямбол РУ Елхово - УРИ:261р-7730 от
27.04.2017 година, НП№ 16-3392-000622 от 06.12.2016 г. на РУ – Тунджа,
АУАН бл.№945707 от 30.10.2016 г. на
РУ - Тунджа, справка за съдимост, разпореждане за частично прекратяване на
производство по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК на ТД – Бургас
на НАП.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита,
като последователни, логични, кореспондиращи с останалия доказателствен
материал съдът цени с доверие. Показанията на свидетеля Б. са безпротиворечиви,
последователни, дадени от лице
незаинтересовано от изхода на делото и се кредитират от съда изцяло.
Обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля са безпротиворечиви и са
относими към времето, мястото и начина на извършване на деянието. Писмените
доказателства са редовни от външна страна и относими към предмета на доказване,
поради което и съдът ги кредитира. Доказателствата са непротиворечиви и взаимно
допълващи се.
От така изложената фактическа обстановка е видно, че
подсъдимия И.С.Д. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.343в, ал.2 от НК, тъй като на 27.04.2017 година, около 07.40 часа, по път
1-7, километър 282, на разклона за с. Бояново, обл. Ямбол, без съответното
свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство, управлявал лек
автомобил марка „Форд Мондео" с peг. № У *** АК в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответното свидетелство за управление - наказан с влязло в сила
НП № 16 - 3392 - 000622 от 06.12.2016г., в законна сила от 04.01.2017г. на
Началник на РУ - „Тунджа" при ОД МВР – Ямбол.
Налице е извършено съставомерно деяние по посочения
текст на наказателния закон. Авторството на деянието се установява по безспорен
начин от обясненията на подсъдимия, от показанията на разпитания по делото
свидетел, както и от писмените
доказателства по делото.
От обективна страна подсъдимия И.С.Д. е осъществил
всички признаци на престъпния състав на чл. 343в, ал.2 от НК, тъй като на 27.04.2017
година около 07.40 часа е управлявал моторно превозно средство без да притежава
свидетелство за управление на МПС и след като вече е бил наказван по
административен ред за същото такова нарушение с НП № 16 - 3392 - 000622 от
06.12.2016г., в законна сила от 04.01.2017 г. на Началник на РУ - „Тунджа"
при ОД МВР – Ямбол и преди да е изтекъл едногодишен срок от наказването му за
това нарушение.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк
умисъл. Същият е съзнавал, че не притежава свидетелство за управление на МПС,
съзнавал, че към 27.04.2017 година е бил наказван вече по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление на МПС и от момента на влизането му в сила до дата 27.04.2017
година не е бил изтекъл едногодишен срок. Подсъдимият е съзнавал
обществено-опасният характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и ги е целял, като категорични доказателства за
това се съдържат в обясненията на самия подсъдим.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение по
чл.343в, ал.2 от НК.
По отношение на извършеното от подсъдимия деяние съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Съгласно чл. 78а от НПК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност
от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице
едновременно следните условия: за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е
умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание,
когато е непредпазливо; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и
не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; и
причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. За извършеното
от Д. деяние материалният закон, предвижда наказание лишаване от свобода от
една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. По силата на
чл. 85 от НК настъпилата по чл.86 от НК реабилитация за предходното
осъждане на подсъдимия е заличила осъждането и последиците от него, които
законите свързват със самото осъждане, поради което и към момента на извършване на настоящото деяние
подсъдимия се счита за неосъждан. Поради горното подсъдимия към 27.04.2017 година не е бил осъждан.
Подсъдимия не е бил освобождаван и от наказателна отговорност по реда на
глава двадесет и осма от НПК. От деянието не са настъпили имуществени вреди.
Ето защо и на
основание чл.78а от НК съдът след като призна подсъдимия за виновен
в престъпление по чл.343в, ал.2 от НК на основание чл.78а, ал.1 от НК
във вр. с чл.343в, ал.2 от НК го освободи от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание.
При определяне наказанието на подсъдимия съдът като
отегчаващи вината му обстоятелства отчете високата обществена опасност на
извършеното деяние, обусловена от тежестта на засегнатите обществени отношения,
свързани с безопасността на движенето по пътищата. Като смекчаващо вината на
подсъдимия обстоятелство съдът отчете направените от подсъдимия самопризнания,
с които спомогна за разкриване на обективната истина по делото. Преценявайки
горните обстоятелства, съдът в рамките
на предвиденото от чл.78а от НК наказание – глоба в размер от 1000 лв. до 5000 лв. определи на подсъдимия наказание
при превес на смекчаващите вината му обстоятелства в размер на
предвидения от закона минимум -
1000.00 лв.
Мотиви за извършване на деянието – незачитане от
страна на подсъдимия на установените правила за движение по пътищата.
Районен
съдия: