Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 435 29.11.2021
година град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 402 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба на К.А.К. ***,
подадена чрез пълномощника му адв. Д.И. ***, против Заповед № З-248 от
14.06.2021г., издадена от Кмета на Община Гурково. С оспорената заповед, на
основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено да бъде
премахнат незаконен строеж: „Плътна ограда“ с дължина
22.60м, находяща се в УПИ Х – 759 в кв. 42 по плана за регулация на гр.
Гурково, представляващ ПИ с идентификатор 18157.501.759 по КККР на гр. Гурково,
с административен адрес гр. Гурково, ул. „Христо Ботев“ № 1, извършен от К.А.К.
и Г.С.К..
В жалбата са изложени
доводи за нищожност и незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения
за постановяването му при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди че длъжностните лица, съставили и подписали Констативен
акт № 4 от 18.11.2020г., нямат компетентността на служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ с правомощия да установяват незаконно строителство, което обуславяло
нищожността на този констативен акт и съотв. нищожността на издадената въз
основа на него Заповед № З-248 от 14.06.2021г. на Кмета на Община Гурково. Поддържа, че в нарушение на процесуалните правила, не са събрани доказателства и не са
разгледани, обсъдени и преценени релевантни за разпореденото премахване на
строежа факти и обстоятелства, вкл. дали строежът не е търпим по см. на § 16 от
ПР на ЗУТ, респ. на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като обстоятелство от
съществено значение за законосъобразното упражняване на правомощието по
чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Излага доводи че е закупил
имота с построената в него плътна ограда, поради което неправилно е определен
като извършител на незаконния строеж и като адресат на разпореждането за
неговото премахване. Направено е искане за прогласяване нищожността на
оспорения административен акт и в условията на евентуалност - за отмяната му
като незаконосъобразен.
Ответникът
по жалбата - Кмет на Община Гурково, чрез
пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа че обжалваната заповед, като издадена от компетентен
орган, в изискуемата форма, в съответствие и при правилно приложение на
материалния закон и при спазване на процесуалните правила, е законосъобразна.
Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява
наличието на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, подлежащ на
премахване, доколкото по отношение на същия не са изпълнени нормативно
регламентираните условия за определянето му като търпим.
Заинтересованата страна – Г.С.К.,
редовно и своевременно призована за съдебно заседание, не изпраща представител
по делото и не взема становище по основателността на оспорването.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На 18.11.2020г. работна група от служители на общинска
администрация – Гурково, определена със Заповед № З-461 от 13.10.2020г., е
извършила проверка на строеж: „Плътна ограда“ – шеста категория, намираща се в
УПИ Х – 759 в кв. 42 по плана за регулация на гр. Гурково, представляващ ПИ с
идентификатор 18157.501.759 по КККР на гр. Гурково, с административен адрес гр.
Гурково, ул. „Христо Ботев“ № 1. Резултатите от проверката са обективирани в
съставен и подписан Констативен акт № 4 от 18.11.2020г. /л.23- л.26 по делото/.
Извършилите проверката длъжностни лица са констатирали, че в УПИ Х – 759 в кв.
42 по плана на гр. Гурково, представляващ ПИ с идентификатор 18157.501.759 по
КККР на гр. Гурково, собственост на К.А.К. и Г.С.К. съгласно нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 09.07.2015г. № 83, том II, рег. № 3631,
дело № 210/ 2015г., е изградена плътна ограда – строеж
шеста категория, без издадено разрешение за строеж и протоколи за откриване на
строителна площадка и за определяне на строителна линия и ниво. Строежът –
ограда е с височина 1.80м до кота стреха и 2.00м до кота било. Оградата е
иззидана с дялан камък и е с дебелина 35см. В горния край на оградата има
изпълнен бетонов калпак с керемиди върху него. Общата дължина на оградата е
22.60м, като на оградата има изпълнена 1 врата с ширина 3.90м. Оградата е
изпълнена върху съществуваща ивична основа на уличната регулационна линия, от
запад и се явява продължение на съществуващата каменна ограда на северната
регулационна линия на същия имот. Посочено е, че строежът е изпълнен от собствениците
на имота – К.А.К. и Г.С.К.. В констативния акт се съдържа и окомерна скица на
строежа. В заключение е прието че строежът е незаконен, тъй като е извършен без
издадено разрешение за строеж по чл.147, ал.1, т.7 от ЗУТ.
Срещу съставения Констативен акт № 4 от 18.11.2020г. К.К. и Г.К. са подали
писмено възражение, с което са оспорили фактическите констатации за извършено
незаконно строителство, по съображения, че оградата на имота, придобит през
2015г., е съществувала преди 31.03.2001г. и представлява
търпим строеж.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед № З-248 от 14.06.2021г., издадена от Кмета на Община
Гурково, на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е
разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж „Плътна ограда“ с дължина
22.60м, находяща се в УПИ Х – 759 в кв. 42 по плана за регулация на гр.
Гурково, представляващ ПИ с идентификатор 18157.501.759 по КККР на гр. Гурково,
с административен адрес гр. Гурково, ул. „Христо Ботев“ № 1, извършен от К.А.К.
и Г.С.К.. От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с
констатациите, съдържащи се в съставения Констативен акт № 4 от 18.11.2020г. и
наличието на подлежащ на премахване незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж, като изпълнен от К.К. и Г.К. без издадено разрешение за строеж и
строителни книжа /конструктивно становище/, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Със заповедта е разпоредено премахването на незаконния строеж да се изпълни до
ивичните основи на оградата, като плътната част на оградата не следва да
надвишава 0.6 м.
По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи
се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № З-248
от 14.06.2021г. на Кмета на Община Гурково. Представени
са длъжностни характеристики за длъжностите
Директор на Дирекция „ОДУТИ“, главен експерт „Общинска собственост“ в Дирекция
„ОДУТИ“, главен специалист „Капитално строителство“ в Дирекция „ОДУТИ“, главен
специалист „Кадастър и регулация“ в Дирекция „ОДУТИ“ и договор за изпълнение на
дейности /функции/, отговарящи на длъжността Главен инженер на Община Гурково.
Допуснато е събиране на
гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата
Д.Ф.Ф., С.В.С. и Д. И. С.. Свидетелят Д.Ф. /работещ в „БУЛМЕТАЛ“ АД, Изпълнителен
директор на което дружество е жалбоподателят К.К./, заявява, че живее в гр.
Гурково от 1996г. и още оттогава е имало ограда на имота. Свидетелят не си
спомня колко е била височината на оградата, не знае дали е променяна след
закупуването на имота от К.К.. Преди е имало паднали камъни от оградата, сега
вече нямало, като свидетелят е минавал покрай имота преди 4-5 години. Свидетелят
С.С. преди години /до 1989г./ е работил в сграда – собственост на „БУЛМЕТАЛ“
АД. Заявява, че процесният имот винаги е имал каменна ограда, около два метра.
Не знае дали е правено нещо по оградата – скоро не е минавал оттам, но знае, че
има промяна – оградата е ремонтирана. Свидетелят Д. С. – работещ в Дирекция
„Социално подпомагане“, гр. Гурково, заявява, че преди оградата на имота,
собственост на възрастна жена, е била от керпич и от
малки камъни – стара ограда, с едновремешни керемиди – кръгли, висока около
1.70м. Преди две – три години, когато К.К. е станал собственик на имота, старата
ограда е била съборена и е била построена ограда с масивен камък с циментов
калпак и нови керемиди, с височина над два метра. Свидетелят е виждал в
имота фандроми, които разчиствали мястото, както и строителните работи по
оградата.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в
законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против
административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Заповед № З-248 от 14.06.2021г., с
която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж от шеста категория, е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган -
Кмета на Община Гурково, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл.
225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Оспореният административен
акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите се
реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за
упражненото от Кмета на Община Гурково правомощие /чл.225а, ал.1 от ЗУТ/, така
и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправните предпоставки за
разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по см. на чл.225,
ал.2, т.2 от ЗУТ. В заповедта строежът е описан от гл.т на съществените му
характеристики - вид, местонахождение и
параметрите на извършеното строителство, при посочване, че оградата е изпълнена
без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж, в нарушение на
чл.148, ал.1 от ЗУТ. С оглед на което съдът приема, че е спазено изискването на
закона за мотивировка на акта от фактическа и правна страна.
Заповед № З-248
от 14.06.2021г. на Кмета на Община Гурково е издадена след надлежно
проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални
процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното
производство е образувано на основание Констативен акт № 4 от 18.11.2020г., съставен и подписан
от Комисия, назначена с издадена на основание чл. 223, ал.2 от ЗУТ Заповед №
З-461 от 13.10.2020г. на Кмета на Община Гурково. Неоснователно е възражението
на жалбоподателя за нищожност на Констативен акт № 4 от 18.11.2020г., което
възражение е обосновано със съображения, че в длъжностните функции и задължения
на две от длъжностните лица, извършили
проверката, съставили и подписали констативния акт /Директор на Дирекция
„ОДУТИ“ и главен експерт „Общинска собственост“ в Дирекция „ОДУТИ“/, не се включват такива във връзка с констатиране на незаконни строежи и контрол
по строителството. Не намира каквото и да е било нормативно основание
твърдяното от оспорващия, че служителите за контрол по строителството по чл.223, ал.2
от ЗУТ, могат да бъдат „само длъжностни лица – инспектори, които са обособени в
самостоятелно „контролно“ звено, разполагащи както със законова, така и с
професионална и академична компетентност да извършват определени контролни
дейности, свързани с контролирането на строителния процес на територията на
Общината“. Нито в Закона за устройство на територията, нито в подзаконов нормативен
акт по неговото прилагане, са регламентирани специфични изисквания към служителите
за контрол по строителството в администрацията на общината, от гл.т на вида на
заеманата длъжност и наименованието на длъжностното ниво; за структурното
организиране на длъжностните лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ в отделно
/самостоятелно/ „контролно“ звено и за притежаването на специална „професионална
и академична компетентност“. При условие, че съгласно
чл.30 от Устройствения правилник на общинска администрация – Гурково, цялата
специализирана администрация е организирана в една дирекция – Дирекция
„Общински дейности, устройство на територията и инвестиции“, с обща численост
/в т.ч Директор на дирекция/ 15 служители и с оглед общата численост на
общинска администрация – Гурково – 27 служители,
несъстоятелно е предявеното от жалбоподателя изискване за осъществяване на контролната
дейност по чл.223, ал.2 от ЗУТ от служители в отделно обособено структурно
звено по контрол на строителството в администрацията на Община Гурково. Ето
защо нито обстоятелството, че никой от служителите, извършили проверката, съставили и подписали Констативен акт №
4 от 18.11.2020г., не заема длъжността „инспектор“, нито обстоятелството, че
тези длъжностни лица не са организирани в отделно звено по контрол на
строителството в структурата на администрацията на Община Гурково, не може да
обуслови извод за липса на компетентност на определените със заповед на Кмета
на Община Гурково като служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ длъжностни лица, съотв.
за нищожност на съставения Констативен акт № 4 от
18.11.2020г. Действително в преките задължения за длъжностите Директор на Дирекция „Общински дейности, устройство
на територията и инвестиции“ и главен експерт „Общинска собственост“ в Дирекция
„ОДУТИ“, не са включени такива за контрол на строителството и констатиране на незаконно
строителство. Но и в двете длъжностни характеристики като пряко задължение за
длъжността е предвидено изпълнението на възложени задачи, поставени от Кмета на
общината. В случая осъществяването на функциите по чл.223, ал.2 от ЗУТ за
контрол по строителството – извършването на проверки по законността на
строителството на територията на община Гурково с конкретно поставени задачи,
вкл. за констатиране на незаконни строежи и строежи с нарушения, е възложено на
длъжностни лица от общинска администрация Гурково с издадената на основание
чл.223, ал.2 от ЗУТ Заповед № З-461/ 13.10.2020г. на Кмета на Община Гурково
/л.20 по делото/. С оглед на което съдът приема, че Констативен акт №
4 от 18.11.2020г. е съставен и подписан от длъжностни
лица, на които е възложено осъществяването на контрол по строителството на
територията на община Гурково и които са били надлежно оправомощени с функции
на служители по чл.223, ал.2 от ЗУТ да извършат проверката и да констатират
незаконното строителство. Със съставения констативен акт са установени и
удостоверени релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие
на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване като
незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ строеж на посочения в акта обект.
Противно на твърдяното от жалбоподателя, административният орган е изпълнил
задължението си по чл. 35 от АПК да издаде заповедта след като обсъди всички
факти и обстоятелства от значение за случая. След като е прието, че незаконният
строеж е изпълнен от К.А.К. и Г.С.К., след придобиване на собствеността
върху имота през 2015г., извършването на проверка и преценка дали строежът
не е търпим см. на § 16 от ПР на ЗУТ, респ. на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, не е
било необходимо. Жалбоподателят, в качеството си на заинтересовано лице по
чл.225а, ал.2, изр. второ от ЗУТ, е упражнил правото си да подаде възражение
срещу съставения Констативен акт № 4 от
18.11.2020г., поради което обстоятелството, че този констативен акт не е бил
връчен лично на К.К., очевидно не е довело до твърдяното „съществено“
ограничаване на правото му на защита. Неспазването на изискването по чл.225а,
ал.1, изр. второ от ЗУТ, за публикуване на оспорената заповед в Единния
публичен регистър по устройство на територията по чл.5а от ЗУТ, не може да
обуслови процесуална незаконосъобразност на административния акт.
С оглед на гореизложеното
съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и съответно не
е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на обжалвания административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от административния орган
релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се
субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване норма и
респ. дали се следват разпоредените правни последици. С оглед нормативното
предписание на чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, съдът приема,
че оспорената заповед е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните
разпоредби на ЗУТ, като съображенията за това са следните:
Упражняването на
правомощието по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две
предпоставки, а именно: 1. Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да
представлява незаконен такъв по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в
чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Безспорно
разпоредената за премахване „плътна ограда“ представлява строеж по см. на
легалната дефиниция на понятието по §5, т.38 от ДР на ЗУТ. Видно от
съдържанието на обжалваната заповед, строежът е квалифициран като незаконен
такъв по см. на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като извършен без издадено разрешение
за строеж. Разпоредбата на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ регламентира, че
строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по съответния ред
разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове
строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, като
в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се изискват
одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. В случая строежът не попада в законово установените изключения по чл.151 от ЗУТ, а по аргумент от разпоредбата на чл.147, ал.1 т.7 от ЗУТ, за изграждането
на плътна ограда с височина на плътната част от 0,60м до 2,20м, макар да
не е било необходимо одобряването на инвестиционен проект, а единствено
конструктивно становище, законът изисква издаването на разрешение за строеж. По делото е установено /а и този факт не се оспорва от жалбоподателя/, че за изпълнения
строеж плътна ограда с дължина 22.60м. и с височина 1.80м до кота стреха и
2.00м до кота било, няма издадено разрешение за строеж. Това е основание за квалифицирането на строежа като незаконен по см. на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което това визирано фактическо основание
за издаване на заповедта се установява по категоричен и безспорен начин.
Противно на поддържаното от жалбоподателя,
строежът не може да се квалифицира като търпим по см. на §16 от ПР на ЗУТ или
на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно не е налице предвиденото в
закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие
по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ за премахването на изграден
без строителни книжа строеж. Абсолютно недоказано е твърдението, че
разпоредената за премахване с обжалваната заповед ограда е построена преди
31.03.2001г. и е съществувала към момента на придобиването на имота през 2015г.
Действително, от показанията на разпитаните в качество на свидетели лица - Д.Ф.,
С.С. и Д. С., се установява, че преди закупуването през 2015г. на имота от К.К. и Г.К., в
УПИ Х – 759 в кв. 42 по плана на гр. Гурково, с административен адрес гр.
Гурково, ул. „Христо Ботев“ № 1, е съществувала плътна
ограда с височина на плътната част над 0.6м. Но въз основа на същите
свидетелски показания съдът приема за доказано, че разпоредената за премахване
с оспорената заповед плътна ограда /с височина 1.80м до кота стреха и 2.00м до
кота било, иззидана с дялан камък, с изпълнен бетонов калпак с керемиди върху
него, при обща дължина на оградата 22.60м и дебелина 35см./, не е съществувалата
отпреди 2001г. ограда, с която е бил закупен имотът. Не водят до друг фактически
извод показанията на св. Д.Ф. - заявеното от свидетеля, че след закупуването на
имота от К.К., „не знае дали е променяна оградата“ и че „предполага, че
височината на оградата е същата“, не установява по несъмнен начин липсата на изпълнени СМР по оградата след
придобиването на имота от жалбоподателя през 2015г. Още повече че самият
свидетел сочи, че е минавал покрай имота преди 4-5 години т.е очевидно св.
Филев не знае и няма впечатления относно състоянието на оградата към момента на
извършването на проверката, съставянето на Констативен акт № 4 от 18.11.2020г.
и издаването на обжалваната заповед. В показанията си св. С.С. /който свидетел
също заявява, че скоро не е минавал покрай имота/, сочи, че има промяна в
оградата и че оградата е ремонтирана и че както всеки човек, който си вземе
някакъв, имот, първата работа на К.К. е било да си оправи оградата. Че оградата
не съществува във вида, в обема и с височината т.е в параметрите на изпълненото
строителство към момента на придобиването на имота от К.К. и Г.К. през 2015г., еднозначно
се установява от показанията на св. Д. С., които показания съдът кредитира с
доверие като обективни, безпристрастни и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото и за който свидетел, противно на твърдяното от
пълномощника на жалбоподателя, не е установено да се намира в отношения на
зависимост или на близост с Кмета на Община Гурково. Според тези показания на
мястото на старата ограда с височина около 1.70м, изградена от керпич, малки камъни и едновремешни керемиди, след като жалбоподателят К.К.
е станал собственик на имота, е била построена нова ограда с масивен камък с
циментов калпак и нови керемиди, с височина над два метра. Очевидно
изпълнените строително-монтажни работи по оградата след придобиване през 2015г.
на имота от К.К. и Г.К., не могат да бъдат определени като текущ ремонт по см.
на §5, т.43 от ДР на ЗУТ, за който да не е било необходимо издаването на
разрешение за строеж по аргумент от чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ. Независимо, дали изпълнените
строителни дейности представляват основен ремонт на оградата по см. на §5, т.42
от ДР на ЗУТ или реконструкция на оградата по см. на §5, т.44 от ДР на ЗУТ или
се свързват с изграждането на изцяло нова ограда на мястото на старата върху
съществуващи ивични основи, се касае за изпълнен след 2015г. без строителни
книжа строеж по см. на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, който не отговаря на условията
за търпимост. Извършеният след 2015г. без одобрени строителни книжа и издадено
разрешение за строеж, основен ремонт или реконструкция на търпим строеж или изграждането
на мястото на търпимия строеж на същия по вид, характеристики и предназначение
нов строеж, не представлява търпим строеж по см. на §16 от ПР на ЗУТ
или на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Изложеното обуславя извода, че разпореденият за
премахване строеж не отговаря на законово регламентираните изисквания за
определянето му като търпим и неподлежащ на премахване.
Противно на твърдяното от
жалбоподателя, правилно К.А.К. и Г.С.К. са определени като адресати на
оспорената заповед и на разпореденото в тяхна тежест задължение за премахване
на незаконния строеж, като собственици на имота, в който е изпълнено незаконното
строителство и на незаконния строеж и възложители на този строеж по см. на
чл.161, ал.1 от ЗУТ. С оглед изрично обективираното в заповедта разпореждане,
че премахването на незаконния строеж следва да се изпълни до ивичните основи на
оградата, като плътната част на оградата не следва да надвишава 0.6 м, очевидно
не е налице и сочената от оспорващия неяснота относно това какъв обем от
строежа следва да бъде премахнат.
Предвид така
установеното по делото съдът намира, че кумулативно са налице юридическите
факти – елементи от правопораждащия фактически състав по чл.225а, ал.1 във вр.
с чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на
заповед за премахване на незаконен строеж. Административният орган обосновано е
приел, че е осъществен незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ,
като изпълнен без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, който строеж не отговаря на условията за определянето му като търпим и
следователно са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки
за разпореждането на неговото премахване.
С оглед
на гореизложеното обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в
предвидената от закона форма; постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на ЗУТ, при
спазване на административно-производствените правила и съобразно с целта на
закона, е законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва
да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.К.
***, против Заповед № З-248 от 14.06.2021г., издадена от Кмета на Община
Гурково, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ,
е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Плътна ограда“ с дължина
22.60м, находяща се в УПИ Х – 759 в кв. 42 по плана за регулация на гр.
Гурково, представляващ ПИ с идентификатор 18157.501.759 по КККР на гр. Гурково,
с административен адрес гр. Гурково, ул. „Христо Ботев“ № 1, извършен от К.А.К.
и Г.С.К., като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: