Мотиви
към присъда по НОХД № 4488/16 по описа
на СГС, НО, 18 състав.
Подсъдимият А.Р.Х. е предаден на съд с
обвинение за това, че на 25.08.2015г. в гр. С.,***, в района на бензиностанция
„Шел“, при управление на МПС, л.а. „Мерцедес“, модел „С 500“ с ДК № ********, нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал.1 от ЗДвП: „При
избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности в км/ч: За пътно превозно средство от
Категория „B“ в населено място 50км/ч, вследствие на което
реализирал пътнотранспортно произшествие с попътно движещия се лек автомобил марка „БМВ“, модел
„М5“, с рег.№ ********, управляван от В.В. Д. с ЕГН **********, в резултат на
което по непредпазливост причинил смъртта на последния, която е в пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка с получените при ПТП травматични
увреждания: тежка черепно-мозъчна травма, довела до несъвместимо с живота
разкъсване на главния мозък, като деянието е извършено след употреба на
високорисково наркотично вещество, съдържащо тетрахидроканабинол – престъпление
по чл. 343,ал.3 предл. 2, б. „Б“, пр.1 вр. ал.1 вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК.
Съдът конституира в качеството на частни
обвинители наследниците на пострадалия В. Д.-*** В.Д. и родителите му-Л.Ц.Д. и В.Т.Д..
В съдебно заседание прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение, като счита, че същото е доказано по несъмнен и
категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства.Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК като
бъде лишен и от право да управлява МПС..
Повереникът на частните обвинители,счита
,че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода ,което
за бъде изтърпяно ефективно.
Защитата на подсъдимия моли за
приложението на чл.66 от НК.
Подсъдимият А.Х. признава изцяло
фактите,включени в обстоятелствената част на обвинителния акт.Признава се за виновен.Моли
съда за снизхождение.
Софийски градски съд, като прецени
доводите на страните, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият А.Р.Х. с ЕГН ********** е
правоспособен водач на МПС и притежава свидетелство за управление на МПС №
*********, категория „А,В,Б,“ на отчет в гр. С. и със срок за валидност – до
27.02.2023г.
На 25.08.2015г., около 00:05 часа в гр. С.,
подсъдимият управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С 500“ с ДК № ********
по бул.П. Д. с посока на движение от
бул.Ген.******** към бул.Царица Йоанна.Скоростта му на движение била
около 130 км./ч. В автомобила освен водача пътували свидетелите П.Г.- на
предната седалка до шофьора и свидетелите К.П., А.К. и С.Б., - на задната
седалка. Подсъдимият Х. управлявал автомобила под въздействието и след
употребата на високорисково наркотично вещество съдържащо тетрахидроканабинил.Пътното
платно било асфалтова настилка, без неравности, наклони и посипаности. Пътната
настилка била суха, имало добра видимост при условията на движение нощем на
фарове и при наличие на локално улично осветление.
По същото време зад автомобила на
подсъдимия с посока на движение от ул.
„Ген. ********“ към бул. „Царица Йоанна“ се движел лек автомобил марка „БМВ“,
модел „М5“ с ДК № ********, управляван от пострадалия В. Д.. Скоростта на
управлявания от пострадалия автомобил била в порядъка на 145км/ч. Когато автомобила му достигнал района на
бензиностанция „Шел“ настъпил страничен удар с автомобила управляван от
подсъдимия, като автомобила на пострадалия със задно дясно колело, калник и
дясната си част на задна броня влязъл в съприкосновение със зоната на преден
ляв калник и броня на л.а. „Мерцедес“. Съприкосновението било приплъзващо
предвид по-високата скорост на л.а. „БМВ“. Ударът между двата автомобила настъпил в
средната пътна лента. След удара, движещият се с по-висока скорост л.а. „БМВ“
преминава пред л.а. „Мерцедес“и в условия на загуба на устойчивост и контрол
над управлението навлязъл в тротоарната площ, ударил се с предната си дясна
зона в паркираните там л.а. „Форд Пума“ и л.а. „Фиат Пунто“. След това лекия
автомобил БМВ се ударил в метален стълб със зоната на предния си десен калник.
Вследствие на този удар със скорост от порядъка на 103км/ч се отделил двигателя
на автомобила, заедно с окачването на предно ляво колело. При удара се отделило и предно дясно колело заедно с
макферсона, а автомобилът се завъртял в посока на часовниковата стрелка, като с
предната си зона се ударил в дясната странична част на паркиран л.а. „Опел
Вектра“. В това състояние и след плъзгане по терена автомобил „БМВ“ се е установил
на мястото, регистрирано в протокола за оглед.
От транспортното произшествие,
пострадалия В.В. Д. получил травматични наранявания несъвместими с живота,
вследствие на което починал на място.
След удара с л.а. „БМВ“, водачът на лекия
автомобил „Мерцедес“ е реагирал за аварийно спиране, като автомобилът му се е
насочил на дясно, оставил е спирачна следва с дължина 28,5м, задрал е странично
с двете си десни колела в бордюра оставяйки специфична следа с дължина 9,6
метъра. Последвало е завъртане в посока обратна на часовниковата стрелка,
оставяйки следва от протектор с дължина 33м., като в края на тази следа водачът
е успял да овладее автомобила и го е насочил в посоката на първоначалното му
движение, след което е спрял на място.
Местопроизшествието било посетено от
служители на МВР и екип на спешна помощ, като на място констатирали смъртта на
постр. В. Д.. На подс. Х. бил издаден талон за медицинско изследване, след
което бил съпроводен до ВМА, където дал кръв и урина за химически анализ.
От заключението на изпълнената в хода на
делото съдебно химическа (токсилогична) експертиза, както и от заключението на
КМАТЕ се установява, че при изследванията на пробите от кръв и урина, дадени от
подс. Х. се констатира наличието на специфичен метаболит на
тетрахидроканабинол, доказващ употребата на тетрахидроканабинол в кратък
интервал от време преди инцидента. Активното вещество тетрахидроканабинол
попада в списък I на Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП.
От заключението на извършената в хода на
делото съдебно медицинска и КМАТЕ експертизи се установява, че причината за
смъртта на В. Д. е тежка мозъчно-черепна травма, довела до контузия и
разкъсване на главния мозък. Посочено е от експертите, че между травмата
получена при пътно-транспортното произшествие на 25.08.2015г. и смъртта на
пострадалия е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка.
Назначената по делото автотехническа
експертиза и комплексна експертиза сочат, че мястото на удара при настъпилото
ПТП между л.а. марка „БМВ“ и лек автомобил „Мерцедес“ се намира: по дължината
на пътното платно – около 30,0-35,0 метъра преди линията на ориентира – (лявата
колона на входа на бл. 133, с посока на огледа от ул. „Ген. ********“ по бул. „П.
***).По широчината на пътното платно: от 7-8 метъра в ляво от десния край на
платното за движение, считано в посоката на огледа.
Мястото на удара на л.а. „БМВ“ с водач –
пострадалия В. Д. с метален стълб: по
широчината на пътното платно – 0,8 м. вдясно от десния край на платното за
движение, считано в посоката на огледа. По дължина на пътното платно- на 55,8
метъра, след линията на ориентира, считано в същата посока.
Скоростта на лек автомобил „Мерцедес“ с
водач подс. Х. в района на произшествието преди и към момента на удара с лек
автомобил марка „БМВ М5“, управляван от пострадалия Д. е била от порядъка на не
по-малко от 130км/ч. Скоростта на лек автомобил „БМВ М5“ в района на
произшествието, преди удара с автомобила управляван от подсъдимия и преди
загуба на напречна устойчивост е била в порядъка и не по-малка от 145 км/ч. В
момента на удара в металния стълб скоростта е била около 103 км/ч.
Опасната зона за спиране на автомобил
„Мерцедес“ с водач подс. Х. при конкретните пътни условия и скорост от 130км/ ч
е 129-130 метъра, а при движение с разрешената в населено място скорост от
50км/ч. е 28 метъра.
Опасната зона за спиране на лек автомобил
„БМВ“ с водач пострадалия В. Д. при конкретните пътни условия и скорост от 145км/ч
е 142 метъра, а при движение с разрешената в населено място скорост от 50км/ч е
26 метъра.
От изготвената КМАТЕ се установява, че
при навлизане на лек автомобил „БМВ М5“ в средната пътна лента, водачът на
автомобил „Мерцедес“ движейки се със скорост 130км/ч., от момента, в който е
възприел навлизащия в пътната му лента автомобил „БМВ М5“ не е имал възможност
да спре преди мястото на удара. Направено е заключение, че при движение с
разрешената скорост в населено място от 50км/ч. водачът на лек автомобил
„Мерцедес“ е имал възможност да спре преди мястото на удара, с което да
предотврати пътно-транспортното произшествие. Вещите лица са заключили още, че
при скорост на движение от 50км/ч. за лек автомобил „БМВ М5“ с водач В. Д. и
загуба на напречна устойчивост, удар в два паркирани автомобила и последвал
удар в метален стълб не би настъпил. Причината за реализиране на пътно транспортното
произшествие според заключението на експертизата е по вина на двамата водачи,
които в тъмната част на денонощието, в населено място са се движели със скорост
почти трикратно превишаваща разрешената такава от 50км/ч., което обстоятелство
не им е позволило при възникналото препятствие да спрат.
Гореустановената фактическа обстановка се
установява от събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни
доказателства: показанията на свидетелите П.И.Г., К.И.К., М.Х.Д., А.Г.К., С.М.С.,
Р.М.Г., М.В.В., М.Л.М., М.В.И., А.Г.К., С.С.Б., К.И.П., М.М.Г., Д.П.Й., В.Т.Д.,
Л.Ц.Д.; констативен протокол № К692, протокол за оглед на местопроизшествие и
скица към него, албум за станалото ПТП, фиш за спешна медицинска помощ, протокол за медицинско изследване, справка за
съдимост, справка картон на водача А.Р.Х., Акт за установяване на
административно нарушение № 822825, ЗППАМ № 15-4332-002508 и др.; заключенията
на съдебно-медицинска експертиза, съдебнохимическа експертиза, автотехническа
експертиза, КМАТЕ.
Гласните доказателствени средства са
логични, последователни и пресъздават обстоятелства от значение за предмета на
доказване като напълно подкрепят направеното самопризнание. Не са налице
основания за дискредитирането им, тъй като същите кореспондират както помежду
си, така и с останалите събрани и приложени по делото доказателства.
Категорично въз основа на тях се установяват фактите свързани със времето,
мястото и механизма на осъществяване на инкриминираното деяние, като не се
установиха съществени противоречия в тази насока.
Настоящият съдебен състав кредитира
изцяло показанията на свидетелите А.К., С.Б., К.П. и П.И.Г., тъй като те като
пътници в лекия автомобил, управляван от подсъдимия се явяват непосредствени
свидетели на станалата катастрофа. Показанията им са основани на преки техни
възприятия за случилото се като изявленията им напълно кореспондират с
останалия доказателствен материал.
Съдът напълно даде вяра и възприе
показанията на свид. М.Д. (собственик на лекия автомобил „Опел вектра“, в който
се е врязъл автомобила на пострадалия), С.С., М.В., както и А.К. (приятел на
пострадалия), които пряко са наблюдавали
ситуацията непосредствено след инцидента и в детайли разказват подробности
около случилото се.
Като логични и последователни съдът
оцени и показанията на Р.Г.. Въз основа на тях се установява, че същият е
провел разговор със свид. С.Б., която му е разказала, че се е возила в л.а., на
подсъдимия, когато е настъпило процесното ПТП.
Съдът не обсъжда показанията на К.Р.,
тъй като те касаят друг пътен инцидент и с нищо не допринасят за изясняване на
правнорелевантните факти от значение за разкриване на обективната истина.
Писмените доказателства, приети в
хода на съдебното следствие съдът кредитира изцяло като прецени, че същите
кореспондират по категоричен начин с останалите доказателства и ги оценява като
подкрепящи повдигнатото обвинение и направеното самопризнание.
От заключенията на назначените в
хода на досъдебното производство съдебнохимически експертизи става ясно, че към
момента на настъпване на произшествието както подс. Х., така и пострадалия Д.
са били под въздействието на наркотични вещества. По-конкретно при извършения
анализ на предоставените проби кръв и урина от подс. Х. се установява наличие
на тетрахидроканабинол в кръвта, което доказва употребата на упойващо вещество,
съдържащо тетрахидроканабинол – марихуана, канабис и производни в кратък
интервал от време преди вземането на пробата (макс. 8-12 часа). При извършения
анализ на предоставените проби кръв и урина взети от трупа на В.В. Д. се
доказва наличие на кокаин – 0,009мг%. Следва да бъде отбелязано, че настоящият
съд възприе посочените експертни заключения като обективни, пълни и отговарящи
на поставената им задача.
Съдът даде вяра на неоспорените
заключения на извършените по делото СМЕ и КМАТЕ експертизи, въз основа на които
по категоричен начин се изяснява, че причината за смъртта на В. Д. е тежка
черепно-мозъчна травма, довела до несъвместимо с живота разкъсване на главния
мозък.
Съдът възприе изцяло като
компетентно изготвено и заключението на изготвената по делото автотехническа
експертиза. Въз основа на него се установяват настъпилите деформации по л.а.
„БМВ М5“ л.а. „Мерцедес С500“.
Скоростта на движение на процесните
автомобили преди катастрофата, опасната зона, мястото на настъпилия удар,
механизма на ПТП и техническите причини за него, както и възможността за
предотвратяване на инцидента се установяват въз основа на заключението на
изготвената КМАТЕ. Настоящият съдебен състав възприе това заключение като
пълно, ясно и обосновано и не намери основание да се съмнява в неговата
правилност, още повече, че то е неоспорено от страните. Същото е изготвено от
висококвалифицирани експерти, в чиято професионална компетентност и
добросъвестност няма съмнение.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
С деянието си подс. Х. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на престъпление по чл. 343,
ал.3, пр.2, б.“б“, пр.1, вр. ал.1 вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК.
От обективна страна подсъдимият на
25.08.2015г., около 00:05 часа в гр. С. при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С500“, с рег.№ ******** по
пътното платно на бул. „Д-р П. Д.“ в района срещу бензиностанция „Шел“ със
скорост не по-малка от 130км/ч, с посока на движение от ул. „Ген. ********“ към
бул. „Царица Йоанна“, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани
в ЗДвП, а именно нарушил чл. 21, ал.1 от ЗДвП „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности: за категория В – в населено място - 50 км/ч“. Настоящият състав
намира, че на процесното място позволената скорост за движение е 50 км/ч, като
взе предвид, че при огледа на местопроизшествието не са намерени пътни
ограничителни знаци, които да ограничават същата или да допускат по-висока от
разрешената за градски условия при липса на други ограничения, а именно 50
км/ч. Съгласно заключението на комплексна медико-автотехническа експертиза, на
която съдът изцяло се доверява, като обективно и компетентно изготвена,
автомобилът, управляван от подсъдимия, преди сблъсъка с лекия автомобил на
пострадалия, се е движел със скорост не по-ниска от 130 км/ч.
От обективна страна налице е квалифициращият
признак на престъплението визиран в ал. 3 на чл. 343 от НК, а именно: „ако
деянието е извършено след употреба на наркотични вещества“. Безспорно по
надлежния ред и видно от заключението на изпълнената по делото
съдебно-химическа експертиза, в кръвната проба на подсъдимия е установено наличието
на тетрахидроканабинол,.т.е. доказва употребата на наркотично вещество
марихуана, канабис и производни. В сравнително кратък времеви интервал
подсъдимият е употребил наркотичното вещество и въпреки това и знаейки добре
този факт е предприел управлението на МПС-то.
Поради гореописаните нарушения
подсъдимият е причинил произшествието, при което е починал пострадалия В. Д..
От субективна страна подсъдимият е
извършил деянието при форма на вината непредпазливост. Деецът не е предвиждал
общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието му, но е бил
длъжен и е могъл да го стори. Вината представлява отношението на дееца към
деянието, както и към предизвиканите чрез него общественоопасни последици.
Подсъдимият при извършване на деянието си не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но в конкретната обстановка ( шофиране с
превишена скорост почти три пъти над допустимата в условията на нощна видимост
и предвид обстоятелството, че същият е употребил наркотични вещества) е бил
длъжен и е могъл да предвиди, че те ще настъпят, поради което е налице
„престъпна небрежност“.
При определяне на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл. 36 от НК относно целите на наказанието и на чл. 54 и следващите от НК за неговата
индивидуализация.
С оглед на това, че делото се разгледа
по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.
373, ал. 2,
вр. с чл.
372, ал. 4 от НПК,
при определяне вида и размера на наказанието с оглед императивната разпоредба
на чл.
373, ал. 2 от НПК,
наказанието следва да се определи при условията на чл.
58а от НК.
Съгласно чл.
58а, ал. 1 от НК
при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.
373, ал. 2 от НПК
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета. За извършеното от подсъдимия престъпление, предвиденото
в закона наказание е лишаване от свобода от три до петнадесет години.
Обществената опасност на престъплението
е сравнително висока и се определя от тежкия престъпен резултат – смъртта на
пострадалия.
Подбудите за извършване на деянието се
коренят в грубото нарушаване и пренебрежение към основни правила за безопасност
при движение по пътищата.
Като смекчаващи обстоятелства съдът
прецени чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни,
трудовата му ангажираност, младата възраст, както и фактът, че подсъдимият учи.
Отговорността се снижава и от изразеното от дееца искрено разкаяние и вътрешна
тревога от стореното. Като самостоятелно смекчаващо обстоятелство следва да
бъде отчетено и съпричиняването от страна на пострадалия, който също се е
движел с висока скорост и е управлявал автомобила си след употреба на
наркотични вещества.
Като самостоятелно оттегчаващо
обстоятелство следва да бъде отчетена изключително високата скорост, с която
подсъдимият се е движел с управлявания от него лек автомобил, тъй като същата надвишава
с 80км. допустимото ограничение от 50км/ч.
Доколкото не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и с оглед посочените
по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността му такива, съдът прие, че по
правилата на чл. 54 от НК следва да се определи на А.Х. наказание „лишаване от
свобода“ при значителен превес на смекчаващите обстоятелства по-близо до
минимума на предвиденото в закона наказание в размер на 4 години и 6 месеца.
На основание чл. 373, ал.2 НПК,
във вр. чл. 58а НК, така
определеното наказание, следва да бъде намалено с една трета от този срок,
поради което и съдът постанови подсъдимия да изтърпи наказание "лишаване
от свобода" за срок от 3 години.
При решаване на въпроса за вида и
размера на наказанието, както и за това дали да бъде ефективно изтърпяно,
когато е лишаване от свобода, безспорно предимство има индивидуалния подход към
личността на конкретния извършител. Наказанието се налага на конкретна личност
за конкретно престъпно поведение. Този принцип за предимство на личната
превенция произтича от нормата на чл.
36 от НК,
където като първа цел на наказанието е посочено, че същото се налага, за да се
поправи и превъзпита осъденият към спазване на закона и добрите нрави. Вторият
аспект на индивидуалната превенция е предупредителното въздействие върху
осъденото лице. Едва на трето място е поставена генералната превенция -
предупредителното и възпитателно въздействие върху другите членове на обществото.
Ръководен от основните принципи на целта на наказателното правоприлагане съдът отдаде решаващо значение
на личността на подсъдимия,който по време на извършване на деянието е бил на
20г. като до момента не е имал противообществени прояви. По мнение на настоящия
състав воденото срещу него наказателно производство само по себе си е започнало
да оказва превъзпитателно и поправящо действие. Наред с това и вземайки предвид
установените добри характеристични данни на подсъдимия, неговата трудова
ангажираност и желанието му да продължи образованието си, се налага извода, че
за постигане целта на наказанието не е наложително подсъдимият да бъде изолиран
от обществото. При преценка на справедливото наказание трябва да бъде отчетен
превеса на специалната над генералната превенция и това, че наказанието служи
за превъзпитание на извършилия престъплението и за защита на обществото от
подобни посегателства. В този смисъл е и Решение № 698/2008 г. на ВКС, НК, І
н.о. По делото не съществуват доказателства, че за превъзпитанието на подс. Х..
е необходимо той да бъде изолиран от обществото, която е целта на ефективното
наказание, нито, че е налице реална опасност при отлагане на изпълнението му
той да извърши ново престъпление. В подкрепа на извода за прилагане на института
на условното осъждане е характеристиката на подс. Х. като личност с ниска
степен на обществена опасност, с оглед на което
постановяването на изтърпяването на наложеното наказание ефективно в
затворническо общежитие би било неоправдано за постигане на целите по чл.
36 НК.
Поради изложеното и за да се постигне принципът за справедливост на
наказанието, чрез неговата индивидуализация, настоящият състав намери, че на
основание чл.
66, ал. 1 от НК
изтърпяването на наложеното наказание от три години лишаване от свобода следва
да се отложи за срок от пет години, който е максималния предвиден от закона
като по този начин ще се реализира в пълна степен предупредителния потенциал на
условното осъждане.
Съдът, като съобрази, че кумулативно
предвиденото наказание по чл.
343г
от НК, вр. чл.
37, ал. 1, т. 7,
вр. чл.
49, ал. 2 НК
не може да бъде за срок по-малък от наказанието лишаване от свобода и като отчете
посочените по-горе смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства наложи
наред с наказанието лишаване от свобода и кумулативно предвиденото в чл.
343г от НК
наказание лишаване от право да управлява МПС, като счете, че справедлив размер
за това наказание е за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в
сила. С отнемането на възможността на подсъдимия да управлява МПС за
продължителен период от време, какъвто е срокът от пет години, ще се отнеме
възможността той да извърши ново нарушение на правилата за движение.
С оглед изхода на делото, съдът на
основание чл. 189, ал.3 от НПК осъди подс. А.Х. да заплати направените по
делото разноски в размер на 1236,00лв. по сметка на СГС, представляващи
възнаграждения за вещи лица.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимият да заплати на Л.Ц.Д., В.Т.Д. *** В.Д. сумата от 3600,00лв.,
съставляваща направени разноски за адвокат, както и сумата от 5,00лв. държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: