Определение по дело №1345/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3180
Дата: 12 октомври 2022 г. (в сила от 12 октомври 2022 г.)
Съдия: Диляна Господинова
Дело: 20221100901345
Тип на делото: Частно търговско дело
Дата на образуване: 20 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3180
гр. София, 12.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диляна Господинова
при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна Господинова Частно търговско дело
№ 20221100901345 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 679 ТЗ.
Образувано е по молба на Национална агенция по приходите – кредитор на
несъстоятелността на „СП – Б.“ ЕООД, с която се иска от съда да отмени решение, прието на
12.07.2022 г. от събранието на кредиторите на „СП – Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с което
е определено окончателно възнаграждение на синдика на несъстоятелното дружество А.К. в
размер на 15 000 лв.
Молителят твърди, че това решение е прието в нарушение на разпоредбата на чл.
661, ал. 4 ТЗ, тъй като при определяне на окончателното възнаграждение на назначения
синдик не са отчетени всички посочени в тази норма критерии, както и че с вземането на
това решение се ощетяват съществено кредиторите, чиито вземания са с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, сред които е и НАП.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения,
намира следното:
В ТЗ е предвиден изричен ред, по който всеки един кредитор на несъстоятелността
може да защити своите права срещу решение на събранието на кредиторите. Това става при
упражняване в определен в закона преклузивен срок от кредиторите на установеното с чл.
679 ТЗ в тяхна полза потестативно право да поискат от съда да отмени взето от този орган на
несъстоятелността решение при твърдения, че то е незаконосъобразно или че води до
съществено ощетяване на част от тях.
Искането, за разглеждане на което е образувано настоящото производство, е за
отмяна на решението за определяна на окончателно възнаграждение на синдика, прието на
12.07.2022 г. от събраниeто на кредиторите на „СП – Б.“ ЕООД – в несъстоятелност. То е
подадено от НАП, който субект е кредитор на несъстоятелността на „СП – Б.“ ЕООД – в
1
несъстоятелност, поради което трябва да се приеме, че има право да поиска отмяна на
решение, прието от събранието на кредиторите. Установява се, че това искане е подадено в
срока по чл. 679, ал. 1 ТЗ, който е седемдневен и в случая тече от 12.07.2022 г. - дата на
провеждане на събранието, и изтича на 19.07.2022 г. То е изпратено до съда по пощата на
19.07.2022 г., което е видно от датата, посочена върху пощенския плик, която се счита за
такава на неговото подаване. Ето защо следва да се заключи, че заявеното от НАП искане е
допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност.
При направено пред съда искане за отмяна на решение на събранието на кредиторите
съдът е ограничен при произнасянето си само от заявените от ищеца основания за отмяна,
които съгласно чл. 679, ал. 1 ТЗ могат да са два вид – или да се сочат основания за
материална или процесуална незаконосъобразност на приетото решение, или да се твърди,
че то ощетява част от кредиторите на несъстоятелността. Освен това при произнасяне по
такова искане съдът проверява единствено дали решението е законосъобразно, т.е. дали при
вземането му са нарушени конкретни законови разпоредби, съответно дали в резултат от
приемането му се стига до ощетяване на част от кредиторите на несъстоятелното дружество,
но няма право да извършва контрол за неговата целесъобразност, тъй като тази преценка
съгласно разпоредбите в ТЗ е предоставена в правомощие единствено на събранието на
кредиторите тогава, когато приемането на конкретното решение е в компетентността на този
орган на несъстоятелността. В подаденото искане кредиторът НАП се позовава на следните
пороци на решението на събранието на кредиторите: - че то е прието в нарушение на
разпоредбата на чл. 661, ал. 4 ТЗ, тъй като при определяне на окончателното
възнаграждение на назначения синдик не са отчетени всички посочени в тази норма
критерии; - че с решението се увреждат кредиторите, чиито вземания са с ред на
удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ, сред които е и НАП. Ето защо настоящият съдебен
състав трябва да се произнесе дали тези пороци са налице.
От представените в производството доказателства се установява, че на 12.07.2022 г. е
проведено събрание на кредиторите на „СП – Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, на което е
взето решение за определяне на окончателно възнаграждение на назначения синдик в
размер на сумата от 15 000 лв.
В чл. 661 ТЗ е предвидено, че синдикът получава за своята работа възнаграждение,
което е текущо и окончателно, като определянето на размера и на двата вида
възнаграждение, което се дължи на този орган на несъстоятелността, е в компетентността на
събранието на кредиторите /арг. от чл. 661, ал. 1 ТЗ и чл. 677, ал. 1, т. 5 ТЗ/.
В чл. 661, ал. 1 ТЗ е посочено, че възнаграждението, което получава синдикът в
производството по несъстоятелност, е такова, което му се дължи за извършена от него
работа. Следователно предпоставка за дължимостта на възнаграждение на синдика е да бъде
установено, че той е извършил работата в производството по несъстоятелност на едно
дружество, която му е възложена с акта на съда за назначаване, и която е определена по
обем в закона – в чл. 658 ТЗ, като действията, които той е длъжен да извършва се изразяват
основно в управляване на текущите дела на дружеството, по отношение на което е открито
2
производство по несъстоятелност, в издирване и уточняване на имуществото му, в събиране
на паричните вземания на длъжника и други действия свързани с попълване на масата на
несъстоятелността, в осребряване на наличното имущество и удовлетворяване на
кредиторите, както и всички други действия, които са свързани с изброените. При
съобразяване на характера на така възложените на синдика действия, които той трябва да
извърши, се налага изводът, че те не се осъществяват еднократно, а в хода на цялото
производство по несъстоятелност, което продължава във времето, като техният вид и обем,
както и периодът, за който производството по несъстоятелност ще се развие, не могат да
бъдат определени в началото, тъй като зависят от това дали дружеството има имущество,
дали то е в масата на несъстоятелността или от синдика следва да бъдат извършени
определени действия по неговото събиране, както и от това какви действия следва да бъдат
извършени, за да бъде осребрено наличното имущество и удовлетворени всички кредитори
на несъстоятелния търговец. С оглед на това и размерът на окончателно дължимото
възнаграждение на синдика не може да бъде определен при неговото назначаване, а това
става в един последващ момент, в който могат да бъдат съобразени всички посочени
обстоятелства, от които зависи дължимостта и размера на този вид възнаграждение. В чл.
661, ал. 4 ТЗ са регламентирани изрично, но неизчерпателно и конкретни обстоятелства, от
които зависи дължимостта и размера на окончателното възнаграждение на синдика, като
при анализ на вида и характера на тези обстоятелства е видно, че те са свързани точно с вида
и качеството на извършената от синдика работа в производството по несъстоятелност. Тези
обстоятелства включват преценка за обема на извършената от синдика работа, който зависи
от хода на производството – дали то е прекратено, или е извършено осребряване на налично
имущество, което пък е поставено в зависимост от броя и вида на имуществените права,
които са част от масата на несъстоятелността на длъжника /такъв характер имат следните
обстоятелства, посочени в чл. 661, ал. 4 ТЗ: - извършените действия, - прекратяване на
производство по несъстоятелност поради утвърждаване на план за оздравяване, -
осребряването на имуществото при обявяване в несъстоятелност /чл. 661, ал. 4, т. 3, 4 и 5
ТЗ//. Другата част от обстоятелствата, които са от значение за определяне на окончателното
възнаграждение на синдика, касаят качеството на осъществените от синдика в хода на
производството по несъстоятелност дейности, които се включват в неговата компетентност,
преценени съобразно постановените от съда актове, както в производството по
несъстоятелност, така и в производствата по разглеждане на исковете за попълване на
масата на несъстоятелността, както и със сроковете, в които синдикът е извършвал
възложените му по силата на закона действия в производството по несъстоятелност /такива
са следните обстоятелства: - спазване на процесуалните срокове; - дали списъкът на
приетите от синдика вземания е одобрен от съда без извършване на промени в него; -
уважените искове за попълване масата на несъстоятелността; - други обстоятелства от
значение за срока на производството и за масата на несъстоятелността /чл. 661, ал. 4, т. 1, 2,
3 и 6 ТЗ/. Тогава, когато дължимостта и размерът на възнаграждението на синдика са
определени от събранието на кредиторите без да бъдат съобразени така изведените
обстоятелства, които са свързани с вида и качеството на извършената от него работа в
3
производството по несъстоятелност, то решението за това е незаконосъобразно и подлежи
на отмяна. Освен това в този случай може да се стигне и до другия порок на решението на
събранието на кредиторите, който е посочен в нормата на чл. 679, ал. 1 ТЗ, а именно да
бъдат съществено ощетени част от кредиторите. Последното състояние би било налице
тогава, когато размерът на определеното окончателно възнаграждение на синдика е в
размер, който е много по-висок спрямо извършените от това лице като вид и качество
действия в производството по несъстоятелност, както и спрямо събраните в резултат на
осребряване на имуществото на длъжника парични суми за удовлетворяване на вземанията
на кредиторите на несъстоятелността. В тази хипотеза определеното възнаграждение
очевидно няма за цел да изпълни основната си функция да възмезди синдика за положения
от него труд, а представлява единствено средство за облагодетелстване на това лице. Това
облагодетелстване е за сметка на част от кредиторите на несъстоятелността, които търпят
щети, защото се намалява възможността им да получат удовлетворяване на своите вземания
към несъстоятелния търговец. Това е така, тъй като при вземане на решение от събранието
на кредиторите за определяне на окончателно възнаграждение на синдика, той става
кредитор на несъстоятелността с това свое вземане, което се удовлетворява с поредност по
чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ и когато това възнаграждение е в многократно завишен спрямо
положения труд и събраните в хода на осребряването средства размер, облагодетелстването
на синдика би било за сметка на останалите кредитори, чиито вземания са с поредност на
удовлетворяване след неговото, т.е. с ред по чл. 722, ал. 1 от т. 4 до т. 12 ТЗ, за които след
изплащане на вземането за възнаграждение ще останат или много по-малко парични
средства, или никакви парични средства за удовлетворяване. Следователно в тази хипотеза
посочените групи кредитори биха били съществено ощетени в резултат от приетото
решение на събранието на кредиторите за определяне на окончателно възнаграждение на
синдика.
Предвид изложените мотиви съдът счита, че когато решението на събранието на
кредиторите е за определяне на дължимостта и размера на окончателното възнаграждение
на синдика, двете, посочени в нормата на чл. 679, ал. 1 ТЗ основания за неговата
отменяемост, могат да бъдат взаимно свързани, защото неспазването на критериите,
регламентирани с нормата на чл. 661, ал. 1 и ал. 4 ТЗ при вземане на това решение може да
доведе и до съществено ощетяване на част от кредиторите на несъстоятелното дружество. С
оглед на това и предвид вида на заявените от молителя НАП основания за порочност на
решението на събранието на кредиторите на „СП – Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, съдът
счита, че трябва да ги разгледа заедно в тяхната взаимна връзка.
По делото от страна на молителя не са представени доказателства, от които да може
да се установи какви конкретни действия е извършвал синдикът А.К. в производството по
несъстоятелност, открито по отношение на дружеството „СП – Б.“ ЕООД. Обстоятелства в
тази насока обаче се установяват при извършена от съда служебна справка за извършените
по партидата на дружеството в търговския регистър вписвания и обявени актове, както и от
извършените вписвания в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ. От тях е видно, че лицето К.
4
изпълнява задълженията на постоянен синдик на дружеството „СП – Б.“ ЕООД считано от
22.06.2015 г., на която дата е встъпил като такъв след постановен от съда по
несъстоятелността акт за неговото назначаване, до момента. За този период той е извършвал
редица действия, които са му възложени в правомощия съгласно ТЗ, сред които е изготвяне
на общо 4 списъка на кредиторите с приети вземания, всеки от които е одобрен от съда с
определение по чл. 692 ТЗ без да бъдат извършени каквито и да е промени. Той е
осъществил и действия по издирване, оценка и продажба на притежавано от длъжника
имущество, което е видно от съставените от съда по несъстоятелността две постановления за
възлагане на вещи от 18.05.2021 г. и 17.02.2022 г. Това означава, че по делото се доказва, че
синдикът А.К. е осъществил конкретни действия, които се включват в обема на работата,
която му е възложено да извършва в производството по несъстоятелност за времето от
встъпването си в длъжност до сегашния момент. Освен това с оглед факта, че нито един от
изготвените от синдика списъци на приети вземания не е изменен от съда при одобряването
му, а и предвид липсата на ангажирани от кредитора НАП доказателства за несвоевременно
извършени от синдика действия в производството по несъстоятелност, както и за
постановени съдебни решения за отхвърляне на предявени от него искове за попълване на
масата на несъстоятелността, съдът счита, че синдикът е изпълнявал качествено възложената
му със закона и по силата на акта за назначаване работа. С оглед на така установените факти
трябва да се приеме, че са настъпили предпоставките, при които съгласно разпоредбата на
чл. 661, ал. 1 и ал. 4 ТЗ за синдика възниква вземане за получаване на окончателно
възнаграждение, поради което решението за неговото определяне от събранието на
кредиторите, който е компетентният орган да стори това, не противоречи на цитираната
правна норма и установените с нея изисквания за дължимост на този вид възнаграждение.
На следващо място съдът трябва да се произнесе дали размерът на определеното от
събранието на кредиторите окончателно възнаграждение на синдика съответства на вида,
обема и качеството на извършените от последния действия в производството по
несъстоятелност на „СП – Б.“ ЕООД и дали с оглед на това посоченото възнаграждение има
за цел да възмезди синдика за извършената работа или представлява средство за съществено
увреждане на кредиторите на несъстоятелността, чиито вземания подлежат на
удовлетворяване след вземането за възнаграждение по правилата на чл. 722, ал. 1 ТЗ.
Размерът на окончателното възнаграждение на синдика А.К., който е определен с
решението от 12.07.2022 г. на събранието на кредиторите на „СП – Б.“ ЕООД – в
несъстоятелност, е 15 000 лв. От извършените от съда служебни справки за вписванията в
търговския регистър по партидата на несъстоятелното дружество и публикуваните актове в
производството по несъстоятелност е видно, че в резултат от извършените от синдика
действия по издирване, запазване и осребряване на имущества от масата на
несъстоятелността, са събрани парични средства в размер на 266 100 лв. /тези факти се
установяват от публикуваните в регистъра сметки за разпределение и издадените две
постановления за възлагане, вписани в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ/. Следователно
определеното от събранието на кредиторите окончателно възнаграждение на синдика
5
представлява 5, 6 % от общо събраните суми. Освен това то представлява възнаграждение за
положен от синдика труд в рамките на повече от седем години, което означава, че
разпределено по години на синдика се следва сума в размер на 2 142, 86 лв. допълнително
на година над определеното му текущо възнаграждение, дължимо ежемесечно. С оглед на
това и доколкото, както беше посочено, по делото е установено, че синдикът е извършвал
качествено и без доказана забава действията, които са част от възложената му по силата на
закона работа, в хода на производството по несъстоятелност на „СП – Б.“ ЕООД, то
размерът на определеното за заплащане окончателно възнаграждение е съответен на
положения от него труд и следователно има за цел да го възмезди за това, а не да го
облагодетелства за сметка на част от останалите кредитори на несъстоятелното дружество.
Това от своя страна означава, че решението на събранието на кредиторите за определяне на
размера на това окончателно възнаграждение не ощетява изобщо нито един кредитор на
несъстоятелността, включително кредитора НАП и липсва основание за неговата отмяна по
чл. 679, ал. 1 ТЗ.
Предвид всичко изложено, се налага крайният извод, че в полза на кредитора НАП не
е възникнало потестативното право по чл. 679, ал. 1 ТЗ да иска от съда да отмени
решението, прието на 12.07.2022 г. от събранието на кредиторите на „СП – Б.“ ЕООД – в
несъстоятелност, с което е определено окончателно възнаграждение на синдика на
несъстоятелното дружество А.К. в размер на 15 000 лв., което не страда от нито един от
сочените от кредитора пороци. Ето защо подаденото пт НАП искане следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Национална агенция по приходите да бъде
отменено на основание чл. 679, ал. 1 ТЗ решение, прието на 12.07.2022 г. от събранието на
кредиторите на „СП – Б.“ ЕООД – в несъстоятелност, с което е определено окончателно
възнаграждение на синдика на несъстоятелното дружество А.К. в размер на 15 000 лв., като
прието в нарушение на разпоредбата на чл. 661, ал. 4 ТЗ и като водещо до съществено
ощетяване на кредиторите, чиито вземания са с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7
ТЗ.

Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6