Мотиви към присъда №27/13.10.2015 г., постановена по НОХД №341 по описа за 2014 г. на Районен съд гр.Левски

 

Срещу подсъдимия Р.А.Г. е повдигнато обвинение за това, че на 19.04.2014г., в центъра на с. Обнова, обл. Плевен, причинил на В.Г.М., ЕГН**********,***, средна телесна повреда, изразяваща се в се в прободно – порезно нараняване, проникващо в дясната половина на гръдната кухина.

Престъпление по чл.129, ал.1, във вр. с ал.2, пр.6 от НК.

Срещу подсъдимия Р.А.Г. със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение за това, че на 19.04.2014г., в центъра на с. Обнова, обл. Плевен, причинил на В.Г.М., ЕГН**********,***, средна телесна повреда, изразяваща се в контузия и хематом на белия дроб, които представляват разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Престъпление по чл.129, ал.1, във вр. с ал.2, пр.5 от НК.

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението, не желае да дава обяснения.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Счита, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин от обективна и субективна страна. Пледира съдът да наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” около средата за предвиденото наказание, което следва да изтърпи в затвор при първоначален общ режим.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител адв. С. счита, че обвиненията срещу подсъдимия са доказани по несъмнен и безспорен начин. Моли съда да го признае за виновен по повдигнатите обвинения и наложи наказание лишаване от свобода около средата. Счита, че и предявените граждански искове са основателни и доказани  по основание  и размер. Моли съда да ги уважи изцяло, като осъди подсъдимия да заплати на пострадалия претендираните за двете престъпления суми в претендирания размер, законната лихва върху присъдените суми, считано от датата на увреждането – 19.04.2014г. до погасяване на главницата, както и подсъдимият да бъде осъден да заплати на пострадалия и направените от него разноски в наказателния процес.

Защитникът на подсъдимия адв. Т. счита, че деянието следва да бъде квалифицирано по чл. 132 от НК, че афектът е доказан. Пледира, че по отношение на  неговия подзащитен е, че е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед най – тежкия резултат.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

          Подсъдимият Р.А.Г., роден на ***г***, с постоянен адрес:***, и настоящ адрес:***, български гражданин, с основно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН**********.

          Установява се от събраните по делото доказателства, че на 19.04.2014г. свидетелят В.Г.М. заедно с братята си и други свои роднини се намирали в гр. Долни Дъбник на погребение на свой близък. Подсъдимият Г. и неговият баща също присъствали. На връщане от гр. Долни Дъбник св. В.М. и близките му спрели на паркинга на с. Обнова. По същото време на същия паркинг спрели подсъдимият и баща му. Малко след това в едно от заведенията се срещнали В.М. и братята му със св. А. – бащата на подсъдимия. Между тях възникнал конфликт. Всички напуснали заведението, като спорът продължил навън.

          Свидетелят В.М. след като излязъл от заведението тръгнал по паркинга в посока гр. Левски, където спрели негови роднини, които искал да види. Подсъдимият също се е намирал отвън. Обръщайки се, свидетелят е видял подсъдимия зад него на няколко метра, с нож в ръка. Ножът бил насочен към гърдите на свидетеля, който се опитал да се предпази. Посегнал с ръка, завъртял се е и ножът го намушкал в дясната част на гръдния кош. Подсъдимият избягал от мястото.

          Веднага след това свидетелите М. и С. помогнали на св. М. да се качи в автомобила и го транспортирали до ЦСМП – Плевен. На 19.04.20115г. свидетелят претърпял операция.

С протокол за доброволно предаване св. В.М. предал на разследващ полицай при РУ на МВР – Левски 1 КТ – изследване, 4 бр. рентгенови снимки, 1 бр. СД диск. 

Изготвена била съдебно – медицинска експертиза, която дава заключение, че на пострадалия е причинено прободно – порезно нараняване, което прониква в дясната гръдна половина; контузия и хематом на белия дроб. Контузията и хематома на белия дроб представляват разстройство на здравето, временно опасно за живота. 

Според заключението описаното проникващо прободно – порезно нараняване на дясната гръдна половина е резултат от действието на предмет с остър връх и режещ ръб при вдигната дясна ръка и отговаря да е от удар с нож, в условията, съобщени от пострадалия и от свидетелите. 

Вещото лице по съдебно – медицинската експертиза поддържа заключението си и в съдебно заседание.

Заключението като компетентно, обективно и неоспорено от страните, е прието от съда.

          Изложената по – горе фактическа обстановка се установява и от показанията на разпитаните свидетели В.Г.М., Н.З.М., В.Г.З., З.Г.З., Г.И.М. и Х.М.М., които си кореспондират напълно, както по-между си, така и на данните от извършените процесуално – следствени действия, за които са съставени съответните протоколи. В показанията им няма противоречие нито относно времето, мястото, механизма на причиняване на уврежданията. Освен това, показанията им кореспонират и със заключението на съдебно – медицинската експертиза.

Разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели дават добросъвестно показанията си. Същите са последователни, логични, непротиворечиви, съответстват на събраните писмени доказателства, дадени въз основа на техните лични възприятия, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

Съдът приема, че е безспорно установен мотивът на извършване на престъплението – жената, с която подсъдимият е живеел на съпружески начала го е напуснала и заживяла със сина на пострадалия. 

Подсъдимият се възползва от правото си и отказа да даде обяснения в настоящия процес.

В обясненията, дадени на досъдебното производство, присъединени чрез прочитането им, подсъдимият заявява, че не признава вината си. Заявява в обясненията си, че е видял трима човека „В., З. и В.” да гонят баща му, а малко по – късно същите тези хора бият баща му. След като подсъдимият започнал да вика, тримата се засилили към него, обградили го и започнали да го дърпат, като получил и няколко удара в областта на гърба. Според показанията му нямал спомен как е взел ножа от ръцете на З.. Обградили го и продължили да го бият, което принудило подсъдимия да се отбранява, като впоследствие успял да се отскубне, като заявява, че се страхувал за живота си. Нямал представа как е получил В. това нараняване, нито дали той е намушкал „В.”, а единствено – че бил уплашен и афектиран. Пак според неговите показания имат вражда с този род, тъй като неговата жена отишла да живее със сина на „В.”.

Показанията на свидетеля А.А. – баща на подсъдимия са присъединени чрез прочитането им. В тях той сочи, че срещнал свидетелите – В. с двамата му братя З. и В.. В. замахнал към А., за да го удари с юмрук. След като се опитал да избяга бил нападнат от тях. Свидетелите го оставили и тръгнали, непосредствено след което пристигнали полицаи. 

 Впоследствие разбрал, че синът му е бил нападнат, но той успял да избяга. Установява се от показанията му, че през целия конфликт не е виждал сина си.

Не се спори, че на бащата на подсъдимия е нанесен побой от В.З., което се потвърждава и от самите свидетели, които са нанесли леки телесни увреждания на бащата на подсъдимия, но това е станало след като синът му е пробол пострадалия. Съдът споделя становището на повереника на гражданския ищец, че показанията на св. А.А. не противоречат на показанията на останалата група свидетели. Самият А.А. заявява, че не е имал видимост извън заведението, поради което и самият той не е имало начин да бъде видян, както и че В. го удрял по главата и се заканвал, че ще го убие. Самият свидетел А. е заявил, че непосредствено след нанесения му побой са пристигнали полицаи, което пък кореспондира на показанията на другата група свидетели, че леката телесна повреда по отношение на св. А. е нанесена след като подсъдимият е пробол пострадалия.

 Съдът приема, че обясненията на подсъдимия са защитна теза, тъй като противоречат на показанията на групата свидетели, чиито показания съдът кредитира като достоверни по изложените по - горе съображения. Поради горните съобржения не споделя становището на защитника на подсъдимия, че деянието е извършено в състояние на афект, тъй като дори и св. А. не твърди, че му е нанесен побой от страна на пострадалия, а побой над бащата на подсъдимия е нанесен в по – късен момент от време – след като Р.Г. е пробол с нож пострадалия.

С оглед на изложеното обвиненията са доказани по несъмнен и безспорен начин поради което съдът признава подсъдимия за виновен по повдигнатите  обвинения.

Подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 129, ал.2, пр.6, във вр. с ал.1 от НК и престъпление по чл.129, ал.2, пр.5, във вр. с ал.1 от НК.

С деянието си подсъдимият е причинил на пострадалия средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, изразяваща се в прободно – порезно нараняване, проникващо в дясната половина на гръдната кухина, както и , средна телесна повреда, изразяваща се в контузия и хематом на белия дроб, които представляват разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Подсъдимият Г. е извършил престъплението виновно, при форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал, че действията, които извършва по нанасяне на удар с нож на пострадалия са в състояние да причинят телесна повреда на лицето, както и че това действие не е било провокирано по никакъв начин от пострадалия. Г. е осъществил деянието, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е целял настъпването им.  

Подсъдимият Г. следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК. При определяне на наказанието за престъплението по чл. 129, ал.2, пр.6 от НК съдът счита, че същото следва да се определи при условията на чл.54 от НК. При определяне на размера на наказанието съдът съобрази причините, мотивите и начина на извършване на деянието и цялостното поведение на подсъдимия.

 Предвид изложеното съдът е определил на И. наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Съдът счита, че следва да се отложи изпълнението на така наложеното наказание с изпитателен срок от три години.

При определяне на наказанието за престъплението по чл. 129, ал.2, пр.5, от НК съдът счита, че същото следва да се определи при условията на чл.54 от НК.

При определяне на размера на наказанието съдът съобрази причините, мотивите и начина на извършване на деянието и цялостното поведение на подсъдимия.

 Предвид изложеното съдът е определил на Г. наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като изпълнението на наложеното наказание се отлага с изпитателен срок от три години.

На основание чл.23 от НК е определил по отношение на подсъдимия Р.А.Г. едно общо наказание, като налага най – тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като изпълнението на наложеното наказание се отлага с изпитателен срок от три години.

Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства, като е постановил същите след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на правоимащия.

 

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

 

В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск от В.Г.М. срещу подсъдимия Р.А.Г. за сумата общо от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на престъплението – две средни телесни повреди, или по 25 000 лв. за всяка, със законната лихва, считано от деня на увреждането -19.04.2014г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените деловодни разноски в размер на 1000 лв.   

Съдът е конституирал в качеството на граждански ищец и частен обвинител В.Г.М..

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено по делото, че на 19.04.2014г. подсъдимият Г. причинил на пострадалия средни телесни повреди, изразяващи се в прободно – порезно нараняване, което прониква в дясната гръдна половина; контузия и хематом на белия дроб. Контузията и хематома на белия дроб представляват разстройство на здравето, временно опасно за живота. 

          С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено, че гражданският ищец е търпял болки и страдания в резултата на причинените му средни телесни повреди.

От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че на пострадалия е причинено прободно – порезно нараняване, което прониква в дясната гръдна половина; контузия и хематом на белия дроб. Контузията и хематома на белия дроб представляват разстройство на здравето, временно опасно за живота. 

Според заключението описаното проникващо прободно – порезно нараняване на дясната гръдна половина е резултат от действието на предмет с остър връх и режещ ръб при вдигната дясна ръка и отговаря да е от удар с нож, в условията, съобщени от пострадалия и от свидетелите. 

          Експертизата не е оспорена от страните по делото, изготвена е компетентно, поради което и приета от съда.

          Безспорно, в резултат на деянието по отношение на М. е причинена средна телесна повреда, в резултат на която пострадалият е претърпял болки и страдания. Паричното обезщетение се явява единственият еквивалент за компенсиране на претърпените болки и страдания от страна на пострадалия, като съдът счита, че сумата от по 10 000 лв. ще компенсира същите, поради което осъжда подсъдимия да заплати на пострадалия сумата от 20000 лв. за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.04.2014 г. до окончателното й изплащане.

          Следва да бъде осъден подсъдимият да заплати на В.М. деловодни разноски в размер на 1000 лв. – заплатен адвокатски хонорар.

          При този изход на делото следва подсъдимият да бъде осъден да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 800 лв., както и 80 лв. направени деловодни разноски в досъдебното производство и в съдебното – 57.58 лв. 

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

 

         

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: