№ 267
гр. Стара Загора, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20225501000257 по описа за 2022 година
Oбжалвано е решение № 173/21.04.2022 год. по гр.д. № 288/2022 год. по
описа на РС – К. в частта, с която е отхвърлен иска на „Б.“, Париж рег. №
54209702, чрез „Б.“ клон Б., с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление
гр.С., ж.к.*** против Д. С. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
гр. К., ул. *** за признаване на установено, че Д. С. Р., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. К., ул. *** дължи на „Б.“, Париж рег. №
54209702, чрез „Б.“ клон Б., с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр.С., ж.к.*** сумата за главница в частта над 1349,44 лв. до 3311,63 лв. и за
313,99 лв. - възнаградителна лихва от 20.05.2019 г. до 20.11.2021 г.
потребителски паричен кредит № PLUS 16463650 от 09.11.2018 г. като
неоснователни, за които вземания е издадена заповед № 1582/01.12.2021 г.за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3563/2021
г. по описа на РС-К..
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Б. Париж рег.
№ ********* чрез Б. клон Б., като се правят оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Моли съда да
отмени решението в тази част и да уважи предявения иск. Претендира
1
разноски.
Въззиваемият Д. С. Р. е представила в срок писмен отговор, с който
оспорва жалбата. Моли съда да потвърди решението. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и данните
по първоинстанционното дело, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 3563/2021 г. по описа на РС-К. се
установява, че по подадено от ищеца заявление по чл.410 от ГПК е издадена
заповед №1582/01.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, срещу длъжника Д. С. Р., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр. К., ул. ***, за сумите: 3311.63 лева (три хиляди триста и единадесет
лева и 63 ст.) - главница; 368,33 лева - възнаградителна лихва за периода от
20.05.2019 г. до 20.11.2021 г.; 76,66 лева - мораторна лихва от 20.06.2019 г. до
16.11.2021 г.; законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението; 125,13 лева разноски по
производството, от които 75,13 лева държавна такса и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, като вземането произтича от задължение по
Договор за потребителски кредит № PLUS-16463650, сключен на 09.11.2018
г. между Д. С. Р. и „Б.”.
От договор за потребителски паричен кредит № PLUS 16463650,
сключен между ищеца като кредитор и ответницата Д. С. Р., ЕГН **********
като кредитополучател е видно, че кредиторът предоставил на
кредитополучателя сумата от 3500 лв. за потребителски цели, която сума е
получена от кредитополучателя, със следните уговорени параметри и
условия: застрахователна премия: 705,60 лв.; такса ангажимент: 122,50 лв.;
брой погасителни вноски: 36 бр.; месечна погасителна вноска: 153,26 лв.;
обща стойност на плащанията: 5517,36 лв.; ГПР: 26,95 %; годишен лихвен
процент: 21,51%. и погасителен план, в който са посочени падежните дати и
оставащата главница, с падеж на първата погасителна вноска- 20.12.2018 г., а
последната е с падеж- 20.11.2021 г. В чл.5 от договора за потребителски
кредит страните уговорили, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска.
От представеното от ищеца извлечение по кредит № PLUS 16463650,
2
неоспорено и потвърдено от приложените от ответника платежни нареждания
се установява, че получените плащания по договора към 31.01.2022 г. са в
общ размер 2019,56 лв. След подаването на заявлението по чл. 410 на
03.12.2021. год. е постъпила сума в размер на 131 лв.
Приложено е и копие на последна покана, подписана от представител на
„Б.” С.А., съдържаща изявление за преустановено от длъжника плащане на
вноските по договора от 20.05.2019г. и съществуващо задължение в размер на
43343,05 лева в т.ч. 3311,63 лева - главница, 929,83 лева - договорна лихва,
101,59 лева обезщетение за забава и покана за погасяване на задължението в 7
-дневен срок, като е посочено, че при неплащане, ще се пристъпи към
съдебно събиране на посочената сума. От приложеното удостоверение от
куриерска фирма се установява, че кредитополучателката лично е получила
обратната разписка.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
изводи:
От приетите по делото писмени доказателства съдът приема, че на
09.11.2018 г. между „Б.“ ЕАД и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за паричен кредит, по силата на
който кредиторът е предоставил на длъжника сумата от 3 500 лева. По повод
предоставения на ответника потребителски кредит е сключена и застраховка
"Защита на плащанията" със застрахователното дружество ,,К., клон Б.‘‘ и ,,К.,
клон Б.‘‘ при уговорена в договорът за потребителски кредит застрахователна
премия в размер на 705,60 лева. Страните по договора са постигнали съгласие
задължението под формата на дължима главница, застрахователна премия и
договорна лихва за бъде разсрочено на 36 бр. равни месечни вноски,
последната от които с уговорен падеж на 20.09.2021 г. Общата стойност на
дължимите от кредитополучателя суми за погасяване на задължението са
определени на 5 517,36 лева, при ГПР от 26,95 %.
Договорът е сключен при общи условия (също представени по делото),
представен е и сключен при общи условия договор за застраховка – както се
посочи по-горе, сумата за покупка на застраховка съставлява самостоятелна
част от кредита.
Съдът намира, че на потребителя не е представена пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита.
Съгласно 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
3
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит.
Видно от процесния договор за потребителски заем, формално
фигурира размерът на ГПР – 26,95 %, но в него не са посочени по вид и
размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те са описани в
нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Не е ясна методиката на формиране годишния
процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в договора ГПР. Посочването на размера на ГПР в
договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя
ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Предвид
изложеното, е следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат
конкретизирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани със сключения договор. В конкретния случай, в процесния договор
за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е
лихвен процент по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят
към ГПР по договора. Съществува неяснота относно тези съставни елементи,
като за потребителят не става ясно какво се включва в общите му разходи,
настоящи или бъдещи. Поради това посочването на ГПР в договора за
потребителски кредит е условие за действителността на самия договор, а
неспазването му води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от
ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК договорът за
потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването.
От съдържанието на процесния договор следва изводът, че в същото
фигурира информация за съответните плащания и срокове за това. Съгласно
горепосочената разпоредба, за да бъде прието, че съответни уговорки в
договора по своята правна същност представляват погасителен план, следва
освен да са ясни размерът на съответните плащания и срока за това, а също
така да е изложена и разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главница, лихва, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи. В настоящия случай липсва
разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което да е ясно
в каква част то представлява главница, лихви и допълнителни разходи по
кредита, респ. липсва информация, показваща с всяка отделна вноска каква
част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се
погасява. Не става ясно как се формира сумата от 153,26 лв., съставляваща
4
размер на месечна погасителна вноска. Задължението, произтичащо от ЗПК за
кредитора, е да посочи разбивка не само на целия размер на предоставения
паричен заем, а и на всяка една отделна погасителна вноска. Ето защо
въззивният съд намира, че е нарушена и императивната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 11 от ЗПК, което води до недействителност на договора съгласно чл.
22 от ЗПК.
Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, при недействителност на договора за
кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на
предоставения кредит.
В случая чистата стойност на кредита е в размер на 3 500 лв., която
сума е реално получена от ответника. От данните по делото и от отговора на
исковата молба се установява, че ответника е изплатил по договора суми в
общ размер от 2150,56 лв., като тази сума следва да бъде приспадната от
дължимата от него чиста стойност на кредита, в резултат на което съдът
намира, че дължимата от ответницата по договора за кредит сума е в размер
на 1349,44 лв., представляваща неплатена част от главницата.
Дължимата сума е остатъкът от чистата стойност на кредита, като за
останалите суми иска се явява неоснователен.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивникът дължи на въззиваемия разноски пред настоящата
инстанция за адвокатско възнаграждение, но такива не следва да се
присъждат, тъй като не са представени доказателства за реално заплатено
такова /договор за правна защита и съдействие, от който да се установи
плащането им в брой или по банков път/. Представянето на списък по чл. 80
от ГПК не изключва задължението за представянето на доказателства за
сторените разноски.
Водим от горните мотиви, Окръжен съд - гр. Стара Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 173/21.04.2022 год. по гр.д. № 288/2022
год. по описа на РС – К. в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6