№ 9
гр. К., 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20221850100025 по описа за 2022 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ал. 1 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба вх. № 140 / 13.01.2022
година / изпратена по подсъдност / подадена от ищците И. И. Д., ЕГН
**********, К. Г. Д., ЕГН ********** и Г. Г. Д., ЕГН ********** всички от с.
Д., ул. ***, чрез адв. Р. – САК против „***“ ЕАД, ЕИК : ****, със седалище и
адрес на управление : гр. С., ***, представлявано от И. Г. Д. - М., с която
ищците искат да бъде признато за установено, че не дължат на ответника
„***“ ЕАД, ЕИК : **** сумата от 10 299.54 / десет хиляди двеста деветдесет и
девет лева и петдесет и четири стотинки / лева, представляваща главница по
договор за кредит от 15.04.2008 г., за което вземане е издаден изпълнителен
лист от 27.05.2014 г. по ч. гр. д. № 302 / 2014 г. по описа на Районен съд – К..
В исковата молба ищците твърдят, че с изпълнителен лист от 27.05.2014
г., издаден по гр. д. № 302 / 2014 г. по описа на КРС ищците, като наследници
на Г. К. Д. са осъдени да заплатят солидарно на „Б. сумата от 5 266.07 евро –
главница по договор за кредит от 15.04.2008 г., лихва в размер на 492.27 евро,
за периода от 12.09.2013 г. до 22.05.2014 г., наказателна лихва в размер на
112.72 евро, за периода от 05.03.2014 г. до 22.05.2014 г., заемни такси в
1
размер на 50.00 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
23.05.2014 г. до пълното изплащане на вземането, както и съдебни разноски в
размер на 850.61 лева, от които : 231.61 лева – заплатена ДТ и 619.00 –
адвокатско възнаграждение.
Ищците сочат, че не дължат сумата от 10 299.54 / десет хиляди двеста
деветдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки / лева, тъй като
вземането е погасено с изтичането на предвидения в закона давностен срок.
Твърди се още, че въз основа на издадения ИЛ е било образувано изп. дело №
1654 / 2014 г. по описа на ЧСИ Д. В.. Последното изпълнително действие по
делото е извършено на 26.04.2016 г. и ищците считат, че делото е прекратено
на 26.06.2021 г. по силата на закона.
Ищците заявяват, че съдия изпълнителят не следи служебно за
давността и затова длъжникът, ако счита, че вземането на взискателя е
погасено по давност, следва да установи това по съответния исков ред.
С оглед на гореизложеното ищците молят съдът да постанови решение,
с което да признае за установено, че ищците И. И. Д., ЕГН **********, К. Г.
Д., ЕГН ********** и Г. Г. Д., ЕГН ********** всички от с. Д., ул. *** не
дължат, като погасени по давност на „***“ ЕАД, ЕИК : ****, със седалище и
адрес на управление : гр. С., ***, представлявано от И. Г. Д. – М. сумата от
10 299.54 / десет хиляди двеста деветдесет и девет лева и петдесет и четири
стотинки / лева, представляваща главница по договор за кредит от 15.04.2008
г., за което вземане е издаден изпълнителен лист от 27.05.2014 г. по ч. гр. д.
№ 302 / 2014 г. по описа на Районен съд – К..
Ищците редовно призовани не се явяват, не се явява и упълномощеният
им защитник – адв. Р. – САК, но е депозирала становище вх. № 5487 /
06.12.2022 г., с което заявява, че поддържа така предявения иск, изразява
становище по същество и моли да й бъдат присъдени направените в
производството разноски, като е приложен и списък по чл. 80 от ГПК към
молба с пощенско клеймо 19.09.2022 г.
Ответникът редовно призован, не се явява, не изпраща представител, но
също е депозирал становище вх. № 5337 / 28.11.2022 г., с което моли съдът да
постанови решение, с което да признае така предявения иск за основателен,
не се противопоставя да се приемат писмените доказателства и да се приложи
изп. дело № 780 / 2015 г. по описа на ЧСИ А. Ц.. Моли на основание чл. 78 ал.
2
2 от ГПК направените по делото рразноски да се възложат на ищците, тъй
като ответникът не е дал повод за завеждането на делото.
Районен съд – гр. К., като взе предвид доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за
установено следното от фактическа страна :
По делото не се спори, че посочените задължения са предмет на
изпълнително дело № 20148610401654 по описа на ЧСИ Д. В. В., район на
действие СГС, образувано на 08.09.2014 г., по молба от „Б., ЕИК : ****, със
седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „М.“ № 19, представлявана от
В.М.С. – главен изпълнителен директор и Д.Н.Н. – изпълнителен директор
срещу длъжниците И. И. Д., ЕГН **********, К. Г. Д., ЕГН ********** и Г. Г.
Д., ЕГН ********** всички от с. Д., ул. ***, въз основа на изпълнителен лист
от 27.05.2014 г. издаден от РС - К. по ч. гр. д. № 302 / 2014 г. по описа на съда,
след като е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 т. 2 от ГПК.
На 17.02.2015 г. е постъпила молба от „*** Б.“ ЕАД, ЕИК : ****, със
седалище и адрес на управление : гр. С., ***, представлявано от И. Г. Д. – М.
– изпълнителен директор за конституиране на дружеството, като взискател по
изпълнителното дело, въз основа на договор на договор за покупко –
продажба на вземанията от 15.09.2014 г., с който вземането на „Б., ЕИК : ****
против длъжниците / настоящите ответници / му е прехвърлено.
От приложеното съобщение изх. № 43011 / 07.10.2015 г. от ЧСИ Д. В.
В., район на действие СГС е видно, че съгласно молба на взискателя „***“
ЕАД, ЕИК : **** изп. дело се изпраща за продължаване на производството на
ЧСИ А. Ц., с рег. № 701 – ОС – Б. и е образувано изпълнително дело №
20157010400780, по описа на ЧСИ А. Ц..
Последното изпълнително действие по образуваното изпълнително дело
през 2014 г. е извършено на 26.04.2016 г, като след това в период по – дълъг
от две години не са били предприемани годни изпълнителни действия, нито
са подавани молби от взискателя с искане за насочване на принудително
изпълнение.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна :
Ответникът признава искът за основателен, но моли на основание чл. 78
3
ал. 2 от ГПК разноските по производството да се възложат на ищеца, тъй като
ответникът не е дал повод за завеждане на делото.
Правната квалификация на претендираните права са предявен
отрицателен установителен иск, с който ищецът иска да реализира защита
срещу материалноправна незаконосъобразност на принудителното
изпълнение по посоченото изпълнително дело, като бъде признато за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи по
изпълнителното дело посочените парични суми.
Предявеният отрицателен установителен иск, съдът е приел за допустим.
Ищецът следва да установи и да докаже, че фактите, на които основава
твърдяното в исковата молба основание за оспорване на вземането са
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което
е издадено изпълнителното основание. Правният интерес от предявяване на
настоящия иск се обосновава с твърденията за изтекла погасителна давност.
По съществото на спора, съдът формира следното мнение:
Предявен е иск срещу взискателя за установяване несъществуването на
правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира
по чл. 439 от ГПК, във вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от
ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск
изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение
или да е предмет на издаден изпълнителен лист. В последният случай
длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите, като се
позова на факти / погасяване по давност, плащане, прихващане и др./,
настъпили след издаването му. Настоящият иск се основава на твърдения за
факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист.
Ищецът претендира за настъпила погасителна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 117 ал.2 от ЗЗД, с влизането в сила на
Заповедта за изпълнение и съответно издаването на изпълнителния лист е
започнала да тече 5 – годишната погасителна давност, в който период от
време кредиторът да се възползва от издадения в негова полза ИЛ и да
предприеме действия за принудителното изпълнение, за да прекъсне
течащата погасителна давност.
Също така съдът споделя становището на ищеца, че по изпълнително
дело № № 20157010400780, по описа на ЧСИ А. Ц. са изтекли повече от две
4
години, в които не са предприемани действия и тогава съдебният изпълнител
е следвало да прекрати изпълнителното дело.
С оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че искът е
основателен и доказан и същият следва да бъде уважен.
Относно разноските :
Ответникът би бил освободен от заплащане на разноските, ако с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.
Или, за да бъде освободен от задължението за разноски тези две
предпоставки кумулативно следва да бъдат налице. В конкретния случай,
съдът намира, че същите са налице, поради което на основание чл. 78 ал.2 от
ГПК възлага разноските на ищеца.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищците И. И. Д.,
ЕГН **********, К. Г. Д., ЕГН ********** и Г. Г. Д., ЕГН ********** всички
от с. Д., ул. *** не дължат на „***“ ЕАД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на
управление : гр. С., ***, представлявано от И. Г. Д. – М. сумата от 10 299.54 /
десет хиляди двеста деветдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки /
лева, представляваща главница по договор за кредит от 15.04.2008 г., за което
вземане е издаден изпълнителен лист от 27.05.2014 г. по ч. гр. д. № 302 / 2014
г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА И. И. Д., ЕГН **********, К. Г. Д., ЕГН ********** и Г. Г. Д.,
ЕГН ********** всички от с. Д., ул. *** да заплатят на „***“ ЕАД, ЕИК : ****,
със седалище и адрес на управление : гр. С., ***, представлявано от И. Г. Д. –
М. на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, сумата 400.00 / четиристотин / лева разноски
за производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5