Решение по дело №334/2023 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда 156 и сл. от ДОПК.

Д. Л. Й., [ЕГН] от [населено място], обл.Кюстендил, махала „Сърбинска“ №12 оспорва РА №Р-22001019005558-091-001/14.07.2020г. на органи по приходите в частта, потвърдена с решение №1974/29.12.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София за ангажирана отговорност по чл.19 от ДОПК за задълженията на „Милано Шуус“ ЕООД в общ размер на 128 875.29лв., от които главница 91 108.98 лв. и лихви 37 756.31лв., както следва за: корпоративен данък за данъчни периоди 2014г., 2015г. и 2016г., ДДС за данъчни периоди от м.03.2015г. до м.10.2017г., данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за данъчни периоди от м.03.2015 до м.10.2017г., ДОО за осигурители за данъчни периоди от м.08.2015г. до м.10.2017г., УПФ за осигурители за данъчни периоди от м.08.2015г. до м.10.2017г. и за вноски за ЗО за осигурители за данъчни периоди от м.08.2015г. до м.10.2017г. Релевират се възражения за нарушение процесуалния и материалния закон. Претендират се разноски.

Ответникът чрез процесуалния представител в писмени бележки излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Делото се разглежда повторно след като с решение №9760/17.10.2024г. на ВАС, постановено по адм.д.№3078/2023г. е отменено решение №21/06.02.2023г. по адм.д.№42/2021г. по описа на КАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Производството по издаването на оспорения акт е започнало със ЗВР №Р-22001019005558-020-001/26.08.2019г., изменена със ЗИВР №Р-22001019005558-020-002/13.01.2020г. и №Р-22001019005558-020-003/12.02.2020г. Определен е обхватът на ревизията – установяване отговорността на Д. Л. Й. за задължения на „Милано Шуус“ ЕООД за корпоративен данък за периода 01.01.2014г. – 31.12.2016г., за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода 01.03.2015г. – 30.11.2017г., за ДДС за периода 01.03.2015г. – 31.12.2017г., за ДОО – за осигурители за периода 01.08.2015г. – 31.10.2017г., вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода 01.08.2015г. – 30.10.2017г. и за УПФ – за осигурители за същия период.

Изготвен е РД №Р-22001019005558-092-001/14.04.2020г. на ревизиращия екип, с който са установени задълженията на „Милано Шуус“ ЕООД, както следва: за ДДС за данъчни периоди м.03-м.12.2015г., м.01-м.11.2016г., м.01.2017г. и м.04-м.12.2017г. в размер на 37 877.36лв. по подадени месечни справки-декларации, за корпоративен данък за данъчни периоди 2014г., 2015г. и 2016г. в размер на 9 357.36лв. по подадени годишни данъчни декларации, за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за данъчни периоди м.03-м.12.2015г., м.01-м.12.2016г. и м.01-м.11.2017г. в размер на 11 049.35лв. по подадени декларация обр.6, за ДОО за данъчни периоди м.08-м.12.2015г., м.01-м.12.2016г. и м.01-м.10.2017г. в размер на 19 569.61лв. по подадени декларации обр.6, за вноски за здравно осигуряване за същите данъчни периоди в размер на 9 540.68лв. по подадени декларации обр.6 и за УПФ за същите данъчни периоди в размер на 5 413.12лв. по подадени декларации обр.6. Общата сума на задълженията е в размер на 128 629.79лв., включваща 92 807.48лв. главница и 35 822.31лв. лихва към 14.04.2020г.

Изложено от фактическа страна в РД е следното: Д. Й. не притежава движими и недвижими активи, няма декларирани движими и недвижими имоти, не притежава превозни средства, няма регистрирана земеделска и горска техника, не притежава земеделски земи, гори и земи от ГФ, няма данни за вписани недвижими имоти и вещни права върху тях, няма записано заложено имущество, не притежава въздухоплавателни средства, има наложен запор върху банкови сметки от взискател НАП и има открити през периода на ревизията сметки в „Токуда Банк“ АД, „ОББ“ АД, „Юробанк България“ АД и „Уникредит Булбанк“ АД със съответните салда и движения по сметките. Към датата на изготвяне на РД дружеството “Милано Шуус“ ЕООД е със спряна дейност, няма действащи трудови договори и не притежава активи за обезпечаване на дълга. Дружеството е вписано в ТР на 05.04.2013г. с управител Е. Р. Ю.. На 23.04.2013г. е регистрирано по ДДС. През периода 03.11.2014г. – 27.10.2017г. жалбоподателят е негов управител, след което управител отново е съпругата му Е. Р. Й., а от 20.06.2018г. собственик на капитала и управител е М. Д., съгласно договор за продажба на дружествени дялове с Е. Р. Й.. Дружеството е дерегистрирано по реда на ЗДДС на 10.04.2018г. На 25.04.2013г. жалбоподателят като пълномощник на Е. Ю. е сключил договор за електронно банкиране с „ОББ“ АД, като в банката дружеството има открити 2 сметки за разпореждане. От сметка BG38UВВS80021096230330 през периода 06.11.2014г. – 23.12.2014г. ревизията е установила тегления на стойност 47 300лв., от които 44 300лв. на каса от сметката на дружеството и 3 000лв. от банкомат. За периода 12.01.2015г. – 23.12.2015г. ревизията е установила тегления на стойност 170 810лв., от които 156 530лв. на каса от сметката на дружеството и 14 280лв. от банкомат. За периода 11.01.2016г. – 25.19.2016г. ревизията е установила тегления на стойност 114 400лв., от които 108 200лв. от каса от сметката на дружеството и 6 200лв. от банкомат. Така, общия размер на тегленията е 332 510лв. По отделни календарни дати от същия период са посочени и постъпленията по двете сметки на жалбоподателя в лева и чужда валута с основание „захранване“ на сметките – съответно 27 794лв. и 19 972лв. Сумите на отделните тегления са посочени в РД на л.54-59 от делото. По данни от НАП дружеството е подало ГФО за 2013г., 2014г., 2015г., 2016г. и 2017г. Активите в ГФО включват суровини и материали, вземания от клиенти и доставчици, други вземания, касови наличности и разплащателни сметки. Касовите наличности за 2013г. ся в размер на 9 000лв., за 2014г. – в размер на 146 000лв., за 2015г. – в размер на 218 000лв., за 2016г. – в размер на 205 000лв. и за 2017г. – в размер на 224 000лв. По разплащателните сметки за 2013г., 2014г. и 2017г. няма налични суми, за 2015г. сумите са в размер на 1 000лв., а за 2016г. - в размер на 3 000лв. Съгласно ГФО активите са равни на пасивите. Към 25.06.2019г. дружеството има образувани изпълнителни дела за просрочени задължения в размер на 130 194.50лв., от които 92 945.11лв. главница и 37 249.39лв. за лихви.

В РД е формиран извод за ангажиране на отговорността на жалбоподателя по чл.19, ал.2 от ДОПК, доколкото през периода 03.11.2014г. – 27.10.2017г. е притежавал качеството „управител“ на дружеството и е извършил действия, изразяващи се в плащания в пари от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалба по §1, т.5, б.а“ от ДР на ЗКПО и отчуждавания на имущество на задълженото лице безвъзмездно, тъй като е теглил получаваните по банковите сметки на дружеството парични плащания от клиенти в общ размер от 332 510лв., като няма доказателства как тази сума е разходена и дали е преминала в патримониума на дружеството. Прието е, че Й. е действал недобросъвестно, тъй като през посочения период като управител е подписвал платежни документи и друга счетоводна и финансова документация /декларации обр.1 и обр.6/, оперирал е със средствата на дружеството по банковите сметки, осъществявал е администриране на задълженията за данъци и осигуровки, знаел е за възникналите данъчни и осигурителни задължения, но е предприел действия за безвъзмездно отчуждаване на активи /парични средства от банковите сметки/ под формата на скрито разпределение на печалба. Взето е предвид, че в хода на ревизията не е предоставен достъп до ведомостите за заплати, счетоводните регистри, свързани с начислените по наетите по трудово правоотношение лица възнаграждения, направените удръжки за сметка на работника и дължимите осигурителни вноски за сметка на работодателя, не са представени и данни за касовата наличност и къде се съхраняват паричните средства. Според органите, жалбоподателят целенасочено във времето е насочвал финансовите потоци на дружеството в своя полза. Формирани са изводи за доказана причинно-следствена връзка между действията на жалбоподателя по отчуждаване на имущество и неплащането на установените публични задължения. Установена е и обективната невъзможност да се съберат задълженията за данъци и осигурителни вноски от дружеството, доколкото дългът е категоризиран като несъбираем, наличното имущество е в незначителен размер и не е достатъчно да покрие целия размер на задълженията по изпълнителното дело.

Ревизията е завършила с издаване на оспорения РА №Р-22001019005558-091-001/14.07.2020г., с който са възприети фактите и изводите, изложени в РД. Извършено е само актуализиране на задължението по ревизията на сумата от 130 98.71лв., включващ 92 807.48лв. главница и 38 191.23лв. лихва към 14.07.2020г.

РА е обжалван по административен ред по чл.152 и сл. от ДОПК, като директорът на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП - София се е произнесъл с решение №1974/29.12.2020г., с което е потвърдил акта в частта, с която е ангажирана солидарната отговорност на Д. Й. за задължения и съответните лихви за просрочие за корпоративен данък за данъчни периоди 2014г., 2015г. и 2016г., ДДС за данъчни периоди от м.03.2015г. до м.10.2017г., данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за данъчни периоди от м.03.2015 до м.10.2017г., ДОО за осигурители за данъчни периоди от м.08.2015г. до м.10.2017г., УПФ за осигурители за данъчни периоди от м.08.2015г. до м.10.2017г. и за вноски за ЗО за осигурители за данъчни периоди от м.08.2015г. до м.10.2017г. Изводът на органа е за безвъзмездно разпореждане с имущество на дружеството и за скрито разпределение на печалбата по см. на §1, т.5, б.“а“ от ДР на ЗКПО.

Изготвено и прието е заключение вх.№3192/02.07.2021г. на в.л. М. В., неоспорено от страните. На база представени и проверени ПКО вещото лице е посочило, че изтеглените суми от сметките на дружеството за периода 06.11.2014г. – 25.10.2016г. са внесени в касата на дружеството, като за ПКО от 14.04.2015г. сумата не е 400лв., а 200лв. съгласно банково извлечение и тази сума от 200лв. е внесена в касата. Данните са видни от „Справка за изтеглени от банкова сметка и осчетоводени с ПКО суми“ в заключението. Съгласно годишните оборотни ведомости на дружеството за 2015г., 2016г. и 2017г., крайното салдо на касата от преходната година е записано като начално салдо за текущата, като в дебитния оборот /постъпление/ на касата са включени внесените от банка по ПКО суми. Данните са отразени в „Справка за движението на касовата наличност“ в съдържанието на заключението. Вещото лице прави изводи за съответствие между представените ПКО с датите и сумите, изтеглени от банковата сметка на дружеството, като изтеглените суми са отразени като приход в касата на дружеството. Годишния приход на касата за 2015г. и 2016г. е повече от изтеглените от банковата сметка суми. Към 31.12.2017г. касовата наличност е 223 766.83лв. и е отразена в ГФО като наличност в размер на 224 000 лв. Вещото лице е приложило извлечение от банковата сметка за м.04.2015г. и оборотните ведомости за 2015г., 2016г. и 2017г. В с.з. експертът сочи, че е посетила фирма „Ериданс“, която счетоводно обслужва дружеството и е работила със счетоводните документи на фирмата. За процесния период документите са били архивирани в запечатан кашон. ПКО се съхраняват в оригинали и съдържат всички изискуеми подписи – на касиер, счетоводител и ръководител. В кашона липсват хронологични описи на сметка 501 „Каса“. Върху оборотните ведомости няма подписи на съставителите, но сумите напълно съответстват със сумите в ГФО, които са подписани от съставителите и са публикувани в АВ.

По искане на ответника при първоначалното разглеждане на делото съдът е приобщил материали по издаване на РА №Р-22221719002205-091-001/11.12.2019г. за извършена ревизия на „Милано Шуус“ ЕООД за корпоративен данък за периода 05.04.2013г. – 31.12.2017г. и за ДДС за периода 01.10.2013г. – 31.12.2017г. с установени допълнително задължения /РА, РД и ПИНП от 29.05.2019г. на фирма „Данели 07“ ЕООД/. Посоченият РА е коментиран в оспорения РА, като на основание чл.19, ал.10 и 11 от ДОПК тези задължения не са взети предвид при ангажиране на отговорността на жалбоподателя в рамките на процесното ревизионно производство.

Като доказателства по делото в настоящото производство са приети 143 бр. квитанции към ПКО и 143 бр. ПКО.

Изготвено и прието като неоспорено е заключение вх.№2093/04.06.2024г. на в.л. В. С., изводите в което са: Няма методика, по която да се установи давността за изготвяне на съставени във времето от м.ноември 2014г. до м.март 2016г. документи. Подписите, положени върху оригиналите на квитанции са изпълнение с различни пишещи средства/химикални пасти – тъмно и светло синя химикална паста. Не се наблюдават безцветни релефни щрихи върху и около мястото, където са изписани подписите, което може да обуслови извода, че при изготвянето им тези документи не са били поставени един под друг, т.е. попълнени по едно и също време с други такива. Подписите, положени и отразени върху ксерокопия на ПКО са отражение на подписите на Л. И. С..

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, в срок, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт по чл.160, ал.2 от ДОПК, оплакванията в жалбата и обхвата, зададен с оглед задължителните указания на ВАС при повторното разглеждане, съдът счита следното:

РА и решението, с което е потвърден, са издадени от компетентни органи с оглед представените заповеди, РА е подписан от посочените органи по приходите с електронни подписи и е издаден във формата на електронен документ. Изложени са правни и фактически основания за издаването им, в сроковете по закон. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на мотиви относно периода на действията по чл.19, ал.2 от ДОПК. Този период е ясно посочен и обхваща времето от 03.11.2014г. до 27.10.2017г.

Спазена е и процедура по ДОПК чрез издаване на ЗВР и ЗИЗВР, връчването им на РЛ, спазване на срока за извършване на ревизията, изготвяне на РД и издаване на РА. Проведена е и процедурата по задължителен административен контрол на РА по чл.152-155 от ДОПК.

Съдът счита, че акта не е съответен на материалния закон. Отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.19, ал.2 от ДОПК. С оглед ревизирания период 03.11.2014г. – 27.10.2017г., приложими към казуса са редакциите на нормата, обнародвани в ДВ бр.94/2015г. /като чл.19, ал.2 от ДОПК/ и ДВ бр.63/2017г. /като чл.19, ал.2, т.1 от ДОПК/. Анализът на така визираните норми на база установената фактическа обстановка в РА обуславят извод за идентичност на фактическия състав на отговорността. Прието е, че жалбоподателя като управител на дружеството, което е задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК, през посочения период недобросъвестно е извършил действия, в резултат на които имуществото на дружеството е намаляло и по тази причина не са погасени задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. Действията касаят нормативните основания за „извършени плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалба“ и „отчуждаване безвъзмездно на имущество“. В този смисъл наведените възражения за незаконосъобразност в аспекта на приложима норма, която не е действала към периода, за който са установени публичните задължения, е неоснователно.

За да бъде ангажирана отговорността на Д. Й. при условията на чл.19, ал.2 от ДОПК е необходимо да са доказани от органа по приходите елементите от фактическият състав на нормата, а именно: жалбоподателят да има качеството управител на „Милано Шуус“ ЕООД, за да бъде субект на отговорността; дружеството да е задължено лице по чл.14, т.1 или т.2 от ДОПК; от субекта на отговорността да е извършено недобросъвестно действие – извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, или отчуждаване безвъзмездно имущество на задълженото лице, водещо до намаляване на имуществото му; причинно следствена връзка или т.н. „уникалност“ на връзката между поведението на третото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията. Отговорността за непогасените задължения е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

Анализът на събрания доказателствен материал обуславя извод за доказаност на първата и втората предпоставка за ангажиране отговорността на Д. Й. на основание чл.19, ал.2 от ДОПК. Лицето има качеството управител на „Милано ШУУС“ ЕООД [населено място] през периода 03.11.2014г. – 27.10.2017г., т.е. доказано е особеното качество на субекта на отговорността за периода на вменените задължения по РА в частта, в която е потвърден с решението на директора на ОДОП.

Дружеството се явява задължено лице по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК, доколкото безспорно се установява, че е носител на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски в обхвата на процесната ревизия /установяват се неизплатени корпоративен данък и ДДС, задължителни осигурителни вноски за УПФ, ЗО, данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения и за ДОО – за осигурители/. Задълженията към държавата са установени с подаваните от името на дружеството декларации обр.6, месечни справки-декларации по ЗДДС и ГДД по чл.92, ал.1 от ЗКПО.

Съдът обаче счита, че останалите елементи от фактически състав на отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК не са доказани чрез проведено от ответника пълно и главно доказване. Не е налице нито недобросъвестно извършване на плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи изплащане на дивиденти, нито „скрито разпределение на печалба“ по см. на §1, т.5 ДР ЗКПО. Изхождайки и от понятието за „скрито разпределение на печалба“, а именно че това са сумите, несвързани с документи за разходи, свързани с дейността на дружеството или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, съдът приема, че не са събрани каквито и да било преки доказателства за извършено плащане в пари в полза на Й.. Т.е. не се доказват действия от страна на жалбоподателя по теглене на суми от банковата сметка на дружеството, с които той се е разпоредил в своя полза. Извлеченията от банковите сметки на дружеството, обобщени в РД установяват тегления на суми по отделни дати и внасяне на други суми на част от тези дати като постъпления в личните сметки на жалбоподателя. Но съхранените счетоводни документи съдържат данни за налична касова наличност по време на тегленията и след освобождаване на лицето от управление на дружеството. Представените счетоводни документи /ГФО за 2017г., баланса и отчета за приходите и разходите/ са в съответния документален вид, поради което съдържанието им не може да обоснове недостоверност на воденото счетоводство.

По делото са представени и приети като писмени доказателства ПКО и квитанции към тях, които като първични документи установяват внасянето в касата на дружеството на изтеглените от банковата сметка суми по отделни дати. ПКО в качеството на частни писмени документи не са оспорени от ответника по реда на чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и §2 от ДР на ДОПК по отношение на тяхната автентичност и съдържание /съдът е отхвърлил искането поради изтичане на преклузивния срок за заявяването му/, поради което те се ползват с доказателствена сила. Освен това чрез изготвената графологична експертиза от в.л. В.С. не можа да се установи целения резултат от ответника, а именно да се докаже, че тези документи са съставени в по-късен период. Вещото лице сочи, че няма методика, по която да се установи давността за изготвяне на съставени във времето от м.ноември 2014г. до м.март 2016г. документи. Подписите, положени върху оригиналите на квитанциите са изпълнение с различни пишещи средства/химикални пасти – тъмно и светло синя химикална паста, но не се наблюдават безцветни релефни щрихи върху и около мястото, където са изписани подписите, поради което може да се направи извод, че при изготвянето им тези документи не са били поставени един под друг, т.е. че са попълнени по едно и също време с други такива. От счетоводната експертиза на в.л. М.В. пък се установява, че сумите по ПКО съответстват на изтеглените суми, т.е. има пълно съответствие в движението на касовата наличност през периода 2015г. – 2017г. В този смисъл съдът приема, че с оглед воденото счетоводство няма липса на парични средства в касата, което води след себе си извода, че жалбоподателя е извършвал отчитане на изтеглените от банковата сметка на дружеството суми на каса в брой. От счетоводната експертиза се установява и че оборотните ведомости съдържат обобщена информация за съставените счетоводни записи въз основа на ПКО. Т.е. през целия период, в който жалбоподателят е бил управител на дружеството се доказва касова наличност, достатъчна за заплащане на задълженията на дружеството. В подкрепа на този извод е и факта, че в ГФО не са констатирани липси на имущество, вкл. на парични средства.

Същевременно по делото не се доказа и че изтеглените суми са изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на жалбоподателя или че е налице увеличаване на имуществото му. Безспорно доказано е, че лицето няма придобити активи, недвижими и движими имоти, техника и парични средства в размер, съотносим към размера на изтеглените суми по справката от РД. Следователно се явява необоснован извода на органите по приходите, че изтеглените суми от банковата сметка на дружеството са използвани за лични нужди, като по този начин е извършено намаление на имущественото състояние на фирмата. По делото не е доказано твърдяното от органите скрито разпределение на печалба по см. на §1, т.5, б.“а“ от ДР на ЗКПО във вр. с чл.19, ал.2 от ДОПК, респ. безвъзмездно разпореждане с имущество в лична полза, което определя като недоказани твърдените в РА недобросъвестни действия на жалбоподателя. От тук, недоказано е и че тези действия са довели до невъзможност дружеството да погаси публичните си задължения за данъци и задължителни осигуровки. Приетите в ревизионното и съдебното производство счетоводни документи /ПКО, квитанции към тях, ГФО, отчети за приходите и разходите, баланс и годишни оборотни ведомости/ и изводите на в.л.М.В. в заключение вх.№3192/02.07.2021г. са достатъчни, за да изключат приложението на чл.37, ал.4 и чл.56, ал.2 от ДОПК.

С оглед изложените мотиви съдът намира оспорения РА за незаконосъобразен в частта, в която е потвърден с решението на директора на Д“ОДОП“ при ЦУ на НАП – София, поради което ще бъде отменен.

С оглед изхода от делото разноски се присъждат на оспорващия, на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, в размер на 1045 лв. – 10 лв. държавна такса за образуване на делото, 300лв. адвокатско възнаграждение и 735 лв. възнаграждение за вещо лице

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ РА №Р-22001019005558-091-001/14.07.2020г. на органи по приходите в частта, потвърдена с решение №1974/29.12.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с която е ангажираната отговорността на Даниел Любенов Йорданов [ЕГН] от [населено място], обл.Кюстендил, махала „Сърбинска“ №12 по чл.19, ал.2 от ДОПК за задълженията на „Милано Шуус“ ЕООД в общ размер на 128 875.29 лв., от които главница 91 108.98лв. и лихви 37 756.31лв. за корпоративен данък в размер на 9 357.36лв. и лихви за забава 4 388.86лв. за данъчни периоди 2014г., 2015г. и 2016г., ДДС в размер на 36 619.42лв. главница и лихви 16 044.88лв. за данъчни периоди от м.03.2015г. до м.10.2017г., данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения в размер на 10 618.79лв. и лихви 4 221.21лв. за данъчни периоди от м.03.2015 до м.10.2017г., ДОО за осигурители в размер на 19 569.61лв. и лихви 7 422.13лв. за данъчни периоди от м.08.2015г. до м.10.2017г., УПФ за осигурители в размер на 5 413.12лв. и лихви 2 061.3лв. за данъчни периоди от м.08.2015г. до м.10.2017г. и вноски за ЗО за осигурители в размер на 9 540.68лв. и лихви 3 618.20лв. за данъчни периоди от м.08.2015г. до м.10.2017г.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес гр.София, [улица]да заплати на Д. Л. Й., [ЕГН] от [населено място], обл.Кюстендил, махала „Сърбинска“ №12 съдебни разноски в размер на 1045 лв. /хиляди четиридесет и пет/.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.