Р Е Ш Е
Н И Е № 50
гр.Пловдив,
10.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на десети януари две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.д. № 2822/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението Д.И.Г. и
И.Й.Г. от ***, чрез адв.С.М. *** против отказа на ЧСИ Ангел Ангелаков рег. № 826, район на
действие ОС Пловдив, обективиран в съобщение постановление изх.
№8267/18.11.2019г. по изпълнително дело № 20128260400030, с което е оставена
без уважение молбата на Д.И.Г. и И.Й.Г.
от ***, чрез адв.С.М. за прекратяване
на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В жалбата се поддържа, че постановлението
е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се че е изтекъл двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Позовава
се на решение № 45/30.03.2017г. по т.д. №61273/2016г., на ВКС, ІV г.о. и на решение
№1092/30.09.2019г. по в.гр.д. № 1907/2019г. на ПОС, VІІ състав. Иска се
отмяната на отказа и прекратяване на изпълнителното дело.
Въззиваемият взискател «Банка ДСК»
ЕАД гр.София намира жалбата за неоснователна.
Съдебният изпълнител е дал
писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е
допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.
ПОС след като взе предвид
оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е в срок. Същата е против
обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е допустима, като разгледана
по същество е основателна.
Изпълнителното дело е образувано на
25.01.2012г. по изпълнителен лист издаден в полза на «Банка ДСК» ЕАД гр.София
срещу Д.И.Г. и И.Й.Г.
да заплатят солидарно сумата от 41 134,49 лева главница, 3 663,42
лева редовна лихва, 2034,92 лева санкционираща лихва, 371,39 лева такси,
дължими по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 01.03.2006г. ,
ведно със законната лихва върху главницата и разноските по делото. По делото са
извършени две нестанали публични продажби на недвижим имот в гр.Стамболийски,
обл.Пловдив. Като с молби на взискателя «Банка ДСК» ЕАД гр.София от 18.10.2012г. и
30.11.2012г. е спряно изпълнението по това дело и насрочената трета публична
продан. След този период никакви действия по това изпълнително дело не са
извършвани до 28.07.2015г., когато по молба на взискателя изпълнителното
произовдство по делото е възобновено.
Съгласно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. В тази хипотеза – при прекратяване на изпълнителното
производство поради перемпция, прекратяването настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи съществуването на съответните правнорелеванти
факти. Когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва
с осъществяването на правнорелевантните факти. Съгласно трайно установената съдебна практика,
включително приетото по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на бездействие от страна на взискателя
през период от две години изпълнителното производство се прекратява по право
към датата, последваща тази, на която е изтекъл посоченият двугодишен период.
По спорния по делото правен
въпрос – тече ли срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК в случай на спряно
изпълнително дело по искане на взискателя настоящия съдебен състав приема, че
този срок тече, независимо от спирането на делото. В тази насока следва да се
сподели виждането на ВКС, ІVг.о., отразено в решение № 45/30.03.2017г. по т.д.
№61273/2016г., според което тече давност за вземането в периода, когато
изпълнителното производство е спряно по искане на взискателя. Като мотивите за това са
следните в ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК е посочено, че за разлика от исковия процес, където давността за
вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие
за принудително изпълнение. В този смисъл, ищецът няма нужда да
поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ. В
гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако
кредиторът няма правна възможност да действа, тогава давност не тече. Ако
кредиторът не предприема действия, въпреки че има правна възможност да го
стори, давността тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови
изпълнителни способи/. Предвид изложеното,
молбата на взискателя за спиране на изпълнителното производство /респ. и акта
на съдебния изпълнител за спиране на принудителното изпълнение/, не спира
течението на давностния срок за вземането, защото не представлява правна
невъзможност за действие, а е избор на кредитора да не предприема изпълнителни
способи за удовлетворяването на вземането си. Възприемането на обратното е
тълкуване в противоречие със закона /чл.113 ЗЗД/, а на практика би означавало
изпълнителният процес да не приключи никога, респ. срокът на давността, с
изтичането на който се погасява правото на иск и правото на принудително изпълнение
на вземането, да зависи от волята на кредитора, т.е. да се дерогира действието
на императивните норми, с които законодателят е определил продължителността на
давностните срокове.
Същото според настоящият състав
важи и за теченето на срока от 2 години по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК за настъпване
на перемпция. Взискателят е длъжен да поддържа постоянно извършването на
действия по изпълнителния процес и независимо защо не го прави, при условие че
има такава възможност то срокът си тече.
В настоящият случай след датата 30.11.2012г. в периода от 01.12.2012г. до
01.12.2014г., нито са извършвани валидни изпълнителни действия срещу длъжника. Ето защо в изтеклия
двугодишен период от време на 01.12.2014г. е настъпило прекратяване на настоящото изпълнително дело
по право на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Предвид
гореизложените съображения настоящият въззивен състав приема, че отказът на
съдебния изпълнител да издаде надлежен акт, с който да констатира
прекратяването на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20128260400030, на
основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, се явява незаконосъобразен и като такъв
следва да бъде отменен, като делото следва да бъде върнато на ЧСИ Ангел
Ангелаков с указания за постановяване на надлежен акт /постановление/, с който
да констатира прекратяването на изпълнителното производство по това изпълнително дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Ангел Ангелаков рег. № 826, район на действие ОС Пловдив,
обективиран в съобщение постановление изх. №8267/18.11.2019г. по изпълнително
дело № 20128260400030, с което е оставена без уважение молбата на Д.И.Г. и И.Й.Г.
от ***, чрез адв.С.М. за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Ангел Ангелаков рег. № 826, район на действие ОС Пловдив, за издаване на надлежен акт, с който да констатира прекратяване на изпълнително производство по изпълнително дело № 20128260400030, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.