РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Бургас, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20212000500330 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от „Бургос строй“ ЕООД, чрез процесуален
представител адв.Г.К., срещу решение № 230/21.06.2021 год. по гр.д.№
2411/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е осъдено „Бургос
строй“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.***,
партерен етаж, да заплати на О. А. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.*** , със
съдебен адрес:гр.***, адв.Г.Н., сумата от 18 000 /осемнадесет хиляди/ евро,
платена по развален предварителен договор за продажба и строителство на
недвижим имот от 22.12.2017 год., ведно със законната лихва върху сумата от
12.10.2020 год., до окончателното и изплащане и е осъдено „Бургос
строй“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.***,
партерен етаж, да заплати на О. А. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр.*** , със
съдебен адрес:гр.***, адв.Г.Н. сумата от 3409 /три хиляди четиристотин и
девет/ лева представляваща направени по делото съдебно-деловодни
1
разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно като
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и
необосновано. Твърди се, че в нарушение на правилата по ГПК окръжният
съд е отказал да даде срок за отговор по исковата молба и по своя
инициатива, неоснователно е изменил приетия за окончателен доклад по
делото. Твърди се нарушение по чл.145 от ГПК с дадени последващи
указания и предоставяне на възможност на ищцата да ангажира нови
доказателства. Твърди се, че съдът необосновано не е приел възражението на
ответника, че представеният с исковата молба платежен документ се отнася за
плащане за друг имот, различен от този по представения по делото
предварителен договор. Изложени са възражения срещу изводите на съда
относно неустановени форсмажорни обстоятелства по смисъла на чл.306, ал.2
от ТЗ, твърди се наличието на такива и необоснованост на изводите на съда за
противното. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за
отхвърляне на предявения иск с присъждане на съдебните разноски за двете
съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна О. А. Г. с
ЕГН **********, с адрес: гр.*** , със съдебен адрес:гр.***, адв.Г.Н., с който е
направено искане за оставяне на въззивната жалба без уважение. Изложени са
подробни съображения, че обжалваното решение не страда от твърдените
пороци. Оспорени са твърденията за допуснати процесуални нарушения и
необоснованост на обжалваното решение, направено е искане за
потвърждаване на решението и за присъждане на разноските пред въззивния
съд.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт
на съда, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по иск
с правно основание чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД и по претенция за законна
лихва.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
2
страна следното:
При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е
постановено от законен съдебен състав, в съответната форма, при наличие на
задължителните реквизити и е валидно.
Като постановено по допустими искови претенции, решението е
допустимо.
Бургаският окръжен съд е сезиран от ищцата О. А. Г. с ЕГН
**********, с адрес: гр.*** , със съдебен адрес:гр.***, адв.Г.Н., по исковата й
претенция срещу „Бургос строй“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление : гр.***, партерен етаж, за осъждане на ответника да й
заплати сумата от 18 000 евро, ведно със законната лихва върху сумата
считано от датата на предявяване на иска на 12.10.2020 год. до окончателното
и изплащане. Твърди, че сумата подлежи на връщане на отпаднало основание,
тъй като е била платена на ответника като вноска по предварителен договор за
продажба и строителство на недвижим имот сключен между страните на
22.12.2017 год., за който твърди, че е развален от нея преди предявяване на
иска поради виновно неизпълнение от страна на ответника на задължението
за извършване на строителство на обекта в срок. Ищцата поддържа
предявения иск, ангажира доказателства, моли за уважаването му и за
присъждане на разноските по делото.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срок, но чрез
процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва иска, твърди, че
не е във виновна забава за извършване на строителство на обекта, тъй като са
налице форсмажорни обстоятелства залегнали и в т.3.2 от договора-
строителни забрани по ЗУЧК и обявено извънредно положение през
м.03.2020 год. с последвала епидемична обстановка заради Ковид 19, която
продължава и до днес. Претенцията е оспорена и по размер с твърдение, че
плащането от 18 000 евро касае два обекта –апартаменти *** и *** на ***, а
не както сочи ищцата – само ап.***. В хода на процеса пред окръжния съд е
направено възражение за недопустимо събиране на доказателства ангажирани
от ищцата след преклузия. Ответникът е направил искане за отхвърляне на
иска и за присъждане на разноските по делото.
3
По доказателствата:
По делото е представен договор озаглавен „предварителен договор за
строителство и продажба на недвижим и имот“, сключен между страните
на 22.07.2017 год., съгласно който ищцата като възложител и купувач и
ответникът като изпълнител и продавач са поели насрещни задължения, във
връзка със строителство и покупко-продажба на подробно описан в договор
недвижим имот представляващ апартамент ****** на ***, вход *** с чиста
площ от 69,85 кв.м., ведно със склад ***, съответните ид.ч. от общите части и
правото на строеж и съответно паркомясто, от сградата, която ще бъде
построена в ПС с идентификатор *** по КККР на гр.***. Договорената
цена е общо 36 630 евро, от която ищцата се е задължила при подписване на
договора да заплати на ответника сумата от 18 000 евро.
Представена е квитанция издадена от ответното дружество на дата
22.12.2017 год., в която е посочено, че „по договор от 22.12.2017 год. ищцата
е заплатила на дружеството сумата от 18 000 евро за *** и *** на *** ***“.
Остатъкът от цената е следвало да бъде заплатена на пет равни вноски от по
3726 евро, съответно на 3-та плоча, на 6-та плоча, на 9-та плоча, на акт
обр.14 и на акт обр.15.
Ответникът се е задължил да извърши строителството и да прехвърли
имота на ищцата. Строителството и снабдяването с акт 15 е следвало да бъде
извършено в срок от 24 месеца от издаване на строително разрешение и
строителна линия. В срок от три месеца след снабдяване с акт 15 е следвало
да бъде извършено снабдяването с акт 16.
С покана отправена от ищцата до ответника, получена от последния на
01.06.2020 год. тя е поискала информация за достигнатата степен на
строителство на сградата, за да може своевременно да изпълни задълженията
си за частичните плащания уговорени при 3-та плоча и пр.
В отговор от 01.06.2020 год. ответното дружество е посочило, че към
момента строителната дейност тече, като се работи по подземен паркинг и
укрепване на подпорна стена на запад и изток, а когато наближи време за
плащане на вноската за трета плоча ищцата ще получи информация минимум
една седмица по-рано.
4
С уведомително писмо на ищцата до ответника, получено от последния
на 10.06.2020 год. ищцата е посочила, че повече от 16 месеца от началото на
срока за започване на строителството, от степента на извършени по обекта
СМР сочени от ответника „работа по подземен паркинг и подпорна стена на
изток и запад“ става ясно, че срокът за завършване на строителството от 24
месеца няма да бъде спазен, което представлява липса на изпълнение на
поетото по договора задължение. Посочено, че от това неизпълнение ищцата
търпи съществени загуби, тъй като живее под наем и поради явна
невъзможност за изпълнение разваля договора, и кани ответника в срок
до 20.06.2020 год. да й върне внесените по него парични суми.
Липсват доказателства ответникът да е отговорил на уведомителното
писмо.
С ново уведомително писмо, връчено чрез нотариус на 27.08.2020 год.
ищцата отново е посочила, че поради развалянето на договора ответникът
следва да й върне внесените суми, като е дала срок до 31.08.2020 год.
От приетата от окръжния съд съдебно-техническа експертиза се
установява, че след запознаване с писмените материали и оглед на обекта
извършен от вещото лице *** през м.05.2021 год. е констатирано, че за
строежа представляващ „Сграда със смесено предназначение и спортна зала“
е одобрен инвестиционен проект на 20.12.2018 год., строителното разрешение
е влязло в сила на 17.01.2019 год., а протоколът за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа е от
07.02.2019 год. Обектът се състои от две тела разделени на пет секции – А, Б,
В, Г и Д. Самостоятелният обект за който е сключен процесният договор е
разположен в секция *** /***/. Към момента на изготвяне на експертизата -
м.05.2021 год. обектът е в процес на строителство и не е завършен, поради
което не е достигнал до акт обр.15, /последният се издава след завършване на
строителството, за да удостовери между участниците в строителния процес
съответствието му със строителната документация и условията по сключените
договори/.
Строителството към м.05.2021 год. е на следните етапи:
секция А /предвидена като дванадесететажна с три сутеренни нива/ е
5
масов изкоп,
секция Б /предвидена като дванадесететажна с три сутеренни нива/ и В
/предвидена като тринадесет етажна с две сутеренни нива/-изпълнена
конструкция на долен сутерен и колони и шайби на горен сутерен и
блокове Г и Д /предвидени като четиринадесететажни с две
сутеренни нива/-изпълнена конструкция до таванска плоча на втори
надземен и колони и шайби на трети надземен етаж.
Правни изводи:
Неоснователно е възражението на въззивника относно това, че
окръжният съд не му е предоставил право на писмен отговор. Видно от
приложените съобщения същите са били редовно връчени на ответника по
реда на чл.50, ал.4 от ГПК, но в дадения от съда едномесечен срок отговор не
е бил депозиран. Въпреки неподадения отговор съдът е зачел възраженията на
ответника направени от неговия процесуален представил в открито съдебно
заседание, поради което не е нарушено правото му на защита в процеса.
Настоящият съд кредитира всички доказателства събрани по делото от
окръжния съд. Не се споделят възраженията на въззивника, че като е отменил
определението си за приключване на събиране на доказателства и е внесъл
делото в открито съдебно заседание, след което е дал последващи указания на
ищцата за ангажиране на доказателства, и е събрал доказателствата,
окръжният съд е допуснал процесуално нарушение, както и, че събраните
след тези указания доказателства – в частност приетата експертиза, не следва
да бъдат кредитирани, а съдебният акт е компрометиран дори само заради
това нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.2 от ГПК съдът указва на страните
за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Това съдът следва
да направи първоначално с доклада си по делото, но поради липсата на
процесуална забрана може да го направи и в хода на процеса, включително
след изслушване на становището и възраженията на ответника при неподаден
в срок отговор. Не съставляват съществено процесуално нарушение
извършените от съда последващи действия за отстраняването на пропуск по
указанията за разпределението на доказателствената тежест за релевантните
6
за спора обстоятелства. Съгласно чл.253 от ГПК определенията които не
слагат край на делото могат да бъдат отменяни или изменяни от същия съд
вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск, поради
което отмяната на определението за приключване на събиране на
доказателства и внасянето на делото в открито съдебно заседание не
нарушава процесуалните правила, а е в съответствие с изрично предоставени
правомощия на съда.
Ответникът не оспорва автентичността на представените от ищцата
писмени доказателства - сключения договор, квитанцията за плащане,
получаването на описаните по-горе писма, поради което съдът ги кредитира и
приема сочените от ищцата факти в исковата молба, съдържащи се в тези
документи, за доказани.
Неоснователно е възражението на ответника, че плащането от 18 000
евро по представената с исковата молба квитанция се отнася за два имота.
Тази сума точно отговаря на договорения размер като първа вноска по
процесния договор, с който е поето задължение за плащане и закупуване на
един, а не на два апартамента. По делото не са представени доказателства от
ответника в подкрепа на твърдението му, че на 22.12.2017 год. или на друга
дата е сключен друг договор с ищцата относно покупка на друг апартамент,
поради което само техническото отклонение при оформяне на разписката от
страна на ответника с вписване и на „***“ не може да бъде прието като
доказателство за извършено плащане за два апартамента или по друг договор.
Въпреки твърдението си, че плащането е за два апартамента – т.е. по 9000
евро за всеки един, ответникът не е направил възражение, че ищцата е
неизправна страна за първата вноска по процесния договор поради частично
неизпълнение на задължението по т.4.1 от него, което също е показателно за
яснотата му относно това, че плащането от 18 000 евро е само по процесния
договор. Че договорът с ищцата е само един и се отнася за един имот става
ясно и от водената кореспонденция между страните преди предявяване на
иска, в която друг договор не се споменава. Ето защо съдът приема за
доказано твърдението на ищцата, че към момента на сключване на процесния
договор тя е изпълнила поетото задължение по т.4.1. за плащане на първа
вноска от 18 000 евро на датата на сключването му.
7
Представеният по делото договор включва елементи на два договора-на
договор за изработка и предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот. Предпоставка за изпълнение на задълженията по
предварителния договор за покупко-продажба е изпълнението на
задълженията по договора за изработка, тъй като прехвърлянето на
собствеността е договорено след изграждането на процесния обект
представляващ апартамент в многоетажна, многофункционална сграда.
Строителството в случая не е разрешено на етапи, а е издадено едно
строително разрешение за цялата сграда, поради което процесният обект
възниква и се счита за изграден с построяването на цялата страда, съгласно
одобрения архитектурен проект. От съществено значение се явява
спазването на уговорения срок за изпълнение на строителството, който е
не само срок за завършване на посочения апартамент на етаж ** от вход ***,
а е срок за завършване на цялата сграда, тъй като преди завършването на
сградата не съществува самостоятелен обект по начина описан в договора.
В случая по т.3.1 от договора е уговорен 24 месечен срок за извършване
на строителството, считано от издаване на строително разрешение и
строителна линия, до акт 15. Както става ясно от приетото от окръжния съд
заключение на СТЕ, протоколът за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа е от 07.02.2019 год., от
който момент е започнал да тече 24 месечният срок за изпълнение на
задължението на ответника за извършване на строителството на сградата и
снабдяване с акт 15. От приложения по делото отговор на ответника с дата
01.06.2020 год. се установява, че шестнадесет месеца след като двадесет и
четири месечният срок е започнал да тече, строежът е бил на етап работа по
„подземен паркинг и укрепване на подпорната стена на запад и изток“. На
базата на заключението на вещото лице Ч., като се има предвид описанието на
сградата, обемът на строителство и СМР, които е трябвало да бъдат
извършени до завършването й, и обстоятелството, че към м.06.2020 год.
ответникът частично е бил все още на фаза изкопни работи, става ясно, че
към този момент ответникът е бил в невъзможност да завърши
строителството и да се снабди с акт 15 за сградата за оставащите осем
месеца – до м.02.2021 год. Тази невъзможност за изпълнение на
задълженията в оставащия срок се потвърждава и от степента на извършени
8
СМР констатирани в процеса към м.05.2021 год. – т.е. 27 месеца след
началото на срока за изпълнение и три месеца след изтичането му. Описаните
от вещото лице извършени СМР към момента на огледа показва, че
строителството на сграда е все още в начална фаза. Видно е, че реализираното
до момента строителство е по-малко дори от 50% от необходимото за
завършване на сградата. На осн. чл.235, ал.3 от ГПК съдът взема предвид и
това обстоятелство.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е оспорил
изрично твърдението на ищцата, че за нея забавата в изпълнението на
ответника е създало значителни неудобства и вреди поради обстоятелството,
че живее на квартира и плаща наем, поради което съдът намира това
обстоятелство за безспорно.
Съгласно разпоредбата на чл.262, ал.2 от ЗЗД ако стане ясно, че
изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата или че няма да я
изпълни по уговорения или надлежен начин, поръчващият може да развали
договора, като има право на обезщетения по общите правила.
Преобразуващото право да се развали договора в този случай се упражнява с
едностранно изявление на поръчващия без законодателят да поставя други
допълнителни условия.
Както е прието с Решение № 13 от 07.03.2012 г. по т.д. № 15/2010 г., II
т.о. на ВКС, правилата на чл. 87 ЗЗД са приложими, когато в особената
част на ЗЗД не са уредени особени правила за различните договори и
когато страните не са уговорили друг начин за развалянето.
При горния анализ на доказателствата по делото, съдът намира, че към
м.06.2020 год. ищцата е имала основание да приеме, че изпълнителят няма да
може да изпълни в срок работата. Ето защо съдът намира, че към момента на
получаване на писмото на ищцата от ответника на 10.06.2020 год., с което
за първи път е направено изявление от нея, че разваля процесния договор
/договорът може да бъде валидно развален само веднъж/ и е отправена покана
за връщане на дадената по договора сума, са установени изискуемите
предпоставки по чл.262, ал.2 от ЗЗД, които специалната норма поставя
като условие за валидността на изявлението за разваляне. Дори да се
счете, че извън предпоставките по чл.262, ал.2 от ЗЗД за надлежно
9
упражняване на потестативното право на ищцата да развали договора следва
да са налице и общите предпоставки по чл.87 от ЗЗД, съдът намира, че
хипотезата на чл.262, ал.2 от ЗЗД покрива предпоставките по чл.87, ал.2 от
ЗЗД, при които развалянето на договора може да стане и без даване на срок за
изпълнение. От една страна това е така, тъй като обективно е било
невъзможно ответникът в оставащия осеммесечен срок за завърши изцяло
сградата, което се потвърждава и от установеното в хода на процеса за етапа
на строителството. От друга страна, предвид търпените от ищцата вреди
поради удължаване на времето през което остава без жилище и следва да
заплаща наем, към този момент евентуално последващо забавено
изпълнението при търпяната забава е станало и безполезно за нея.
Неоснователно е възражението на ответника, че забавеното изпълнение
се дължи на форсмажорни обстоятелства. Настоящият съд намира
възраженията по въззивната жалба за необоснованост на решението в тази
част за неоснователни. Като форсмажорни обстоятелства за забавата в
изпълнението, ответникът сочи и поддържа пред въззивния съд наличието на
временната строителна забрана по Закона за устройството на черноморското
крайбрежие /ЗУЧК/, и въведеното извънредно положение през м. март 2020г.
с последвалата епидемична обстановка. Съдът е длъжен да се произнесе само
по направените от ответника възражения, като извън соченото от ответника
няма задължение да изследва други обстоятелства, включително такива по
т.3.2 от договора. Първото възражение е преди всичко неотносимо, тъй като
забраната по чл.15 от ЗУЧК не се отнася за територията на която е
следвало да бъде изградена процесната сграда. Както за 2019 год., така за
2020 год. и 2021 год., в съответствие с правомощия си по чл.15, ал.2 от ЗУЧК
Общински съвет-Б. е приел публично разгласени решения - обявени на
интернет страницата на общината, в които е посочил териториите и
периодите, за които се отнася забраната за извършване на строителни и
монтажни работи. От съдържанието на тези публично оповестени решения
става ясно, че в нито един момент не е имало забрана по ЗУЧК за
извършване на строителни и монтажни работи в ж.к. “***“ гр.Б., където
следва да бъде изградена процесната сграда. Настоящият съд споделя и
принципните съображения на окръжния съд, че въведените със закон
ограничения за строеж в определени времеви периоди не биха могли да
10
представляват форсмажорни обстоятелства, ако са съществували към
момента на договарянето, тъй като не са непредвидено или
непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след
сключване на договора, каквито са изискванията на чл.306, ал.2 от ТЗ.
Със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., за
периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. в страната е обявено извънредно
положение заради появилата се пандемия от заболяване с Ковид 19.
Предвиденото спиране на някои срокове е неотносимо към срока за
изпълнение по настоящия договор. Взетите извънредни мерки не въвеждат
забрана за извършване на строителна дейност, поради което извънредното
положение не обуславя обективна невъзможност за изпълнение на
задълженията на дружеството по договора. Както е посочил окръжният съд,
което се споделя и от настоящия съд, периодът на обявено извънредно
положение в страната е относително кратък на фона на срока, с който
ответникът е разполагал за да извърши строителството в уговорените срокове.
Срокът за изпълнение на ответника е започнал да тече от 07.02.2019г. - повече
от година преди обявяване на извънредното положение, през което време
ответникът е разполагал с време да извършва строителството. С такова време
е разполагал същият и след м. май 2020г. след отмяната на извънредното
положение, но към м.май 2021 г. работата по строителството по отношение на
част от обекта още е на етап изкопни работи. Епидемиологичната обстановка
също няма характера на форсмажор за поетото задължение за строителство по
смисъла на чл. 306, ал. 2 от Търговския закон. Тя не въвежда извънредни
забрани за строителство, а показанията на разпитания от окръжния съд
свидетел Д. относно затрудненията на ответника при намиране на работници
и наемане на машини правилно са оценени и от окръжния съд като
обстоятелства от организационен и субективен, а не от обективен
непредотвратим характер.
Извън изложеното по-горе съдът намира, че в отношенията си с ищцата
ответникът не е проявил грижата на добрия търговец, доколкото не я е
информирал своевременно за затрудненията си с организацията на работа по
изпълнението на договора и не е потърсил контакт с нея за даване на
необходимите разяснения и за провеждане на преговори. Такава грижа се
11
дължи дори при наличието на форсмажорни обстоятелства - чл.306, ал.3 от
ТЗ.
По съображенията изложени по-горе съдът намира, че ищцата установи
твърдението си за преустановено действие на сключения между страните
договор преди предявяване на иска, чрез развалянето му от нея поради
виновно неизпълнение от страна на ответника.
След развалянето на договора от ищцата, сумата от 18 000 евро се
явява платена на отпаднало основание, поради което подлежи на връщане
от ответника на ищцата. Тъй като не се спори, че сумата от 18 000 евро не е
върната от ответника на ищцата, предявеният иск е доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на
ищцата претендираната сума, ведно със законната лихва считано от
предявяване на иска до окончателното и заплащане, както и
направените пред първоинстанционния съд разноски в размер на общо
3409 лв.
Като е стигнал до идентични правни изводи Бургаският окръжен съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено от
настоящия съд.
С оглед изхода на делото в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят направените разноски за платено адвокатско възнаграждение за
защита пред въззивния съд от 1600 лв., които следва да се възложат в тежест
на въззивника.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 230/21.06.2021 год. по гр. д.№ 2411/2020
год. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Бургос строй“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, партерен етаж, да заплати на О. А. Г. с ЕГН
12
**********, с адрес: гр. ***, със съдебен адрес: гр. ***, адв. Г.Н. направени
пред въззивния съд разноски в размер на 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/
- за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13