№ 10378
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110125199 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „................” ЕАД срещу В.Х.М., с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „................” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че
е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, като купувача не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.
Твърди, че съгласно общите условия, купувачите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните
сметки. Сочи, че ответника не е изпълнил задължението си да заплати сумите за
доставена топлинна енергия и извършена услуга „дялово разпределение”. С оглед
изложеното, претендира съдът да признае за установено по отношение на ищеца, че
ответника му дължи следните суми във връзка с доставена топлинна енергия в
процесния имот, находящ се на адрес: град София, ж.к. „Люлин“, бл. 149, ет. 14 –
апартамент 78, с абонатен номер ............: 2 642,60 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 02.12.2022 г. до изплащане на вземането, и 485,15 лв. –
мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 22.11.2022 г., както и суми за дялово
разпределение:19,88 лв. – главница за периода от м.10.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 02.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,67 лв. -
1
лихва за периода от 01.12.2019 г. до 22.11.2022 г. Претендира разноски за заповедното
и исковото производство.
Ответникът в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Твърди, че не е ползвал процесното жилище и че счетоводството на ищеца е нередовно
водено. Претендира адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ищеца заявява, че дяловото разпределение
за процесните период и имот е извършвано в съответствие със законоустановените
изисквания и представя документи за осъществено дялово разпределение.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По предявените установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за главница за неплатена топлинна енергия и цена на извършена
услуга „дялово разпределение”:
За основателността на обсъжданите искови претенции в доказателствена тежест
на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) валидно правоотношение по договор за доставка
на топлинна енергия между ищеца и ответника за процесните период и имот, 2)
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, 3) изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена, 4) осъществяване на услугата „дялово разпределение” за
процесните период и имот и цена на същата. В доказателствена тежест на ответника е
да установи релевираните възражения в депозирания писмен отговор.
При така разпределелната доказателствена тежест, съдът намира, че исковата
претенция за главница, представляваща неплатена цена на топлинна енергия, е
основателна, като съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване наличието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия. По
аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с тълкувателно решение №
2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба
на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния
ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр.
54 от 17.07.2012г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
2
Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие.
В случая не е спорно и по делото се установява, че сградата, в която се намира
процесният имот, е присъединена към топлопреносната мрежа.
Наличието на валидно възникнало между страните облигационно
правоотношение по повод ползването в процесния период на процесния имот се
установява от част от представените по делото писмени доказателства – молба от
ответника до ищеца за открИ.не на партида за процесния имот от 04.12.1992 г. /л. 15/, и
акт за изключване на отопление за процесния имот от ответника до ищеца от 1997 г. /л.
18/. От посочените документи съдът приема за установено наличието на валидно
възникнало облигационно отношение между страните по делото по повод доставянето
на топлинна енергия в процесните период и имот. В тази връзка съдът съобрази и че по
делото не се твърди и доказва да е открита партида за имота на друго лице след датата
на депозираното заявление от ответника за открИ.не на такава.
В обобщение, съдът намира за установено първото правнорелевантно
обстоятелство за основателност на обсъжданите искове – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото, по което
ответната страна има качеството клиент на топлинна енергия.
За установяване на количеството реално доставена топлинна енергия в имота,
цената на същата и размера на неплатените суми за главница, предвид оспорванията на
ответника във връзка с тях, по делото е прието неоспорено заключение на съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира, като компетентно и обективно
изгответно. Съгласно заключението на вещото лице, процесната Етажна собственост е
сключила договор за услугата „дялово разпределение“, като фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ е извършвала разпределението на топлинна енергия в блока след
отчет на водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. За
процесният период от 01.05.2019-30.04.2021 г. , ответникът не е осигурил достъп на
фирмата за дялово разпределение за отчет в имота. По време на отчетите са попълнени
Констативни протоколи за неосигурен достъп. По данни на ФДР в имота се ползва
топла вода и поради липса на отчет на водомер за топла вода, разходът за топла вода се
изчислява на 2 броя потребители при норма 140 литра на потребител за едно
денонощие, съгласно НТ чл. 69 ал. 2. Фирмата за ДР е изготвяла изравнителни сметки
след всеки отоплителен сезон. Всяка изравнителна сметка изготвена от ФДР съдържа
3
само топлинна енергия за загряване на топла вода. Топлинна енергия за отопление не
се начислява. Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към
действащата Наредба за топлоснабдяване. Вещото лице е посочило, че общият размер
на дължимата сумаза топлинна енергия за процесния период възлиза на 2 642,60 лв.
При изготвяне на заключението вещото лице е работило въз основа на следните
документи: справка за отчет в абонатната станция и нейна техническа характеристика,
свидетелства за проверка на топломера в абонатната станция, акт за разпределение на
кубатурата на имота, изравнителни сметки, протоколи за неосигурен достъп, справки-
извлечения, поради което и като съобрази компетентността на вещото лице и
заключението й, че претендираната сума е начислена в съответствие с действащата
нормативна уредба, съдът намира възраженията на ответника за недоказаност на
размера на обсъжданата искова претенция за недоказани. От приетото по делото и
неоспорено от ответника заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
също кредитира като обективно и компетентно изготвено, не се установява плащане на
претендираната от ищеца сума.
В обобщение, предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 422
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за неплатена цена на доставена топлинна енергия се явява доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск за главницата за неплатена цена за услугата „дялово
разпределение”:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период фирмата за дялово разпределение е извършила услугата „дялово
разпределение“ в процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало
задължение за плащане на дължимото възнаграждение. При така разпределената
доказателствена тежест, съдът намира, че искът е основателен. Съображенията за това
са следните:
Съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.
61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС, като
съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение. В случая от съобраните доказателства – договор № Д-0-
68/03.06.2020 от 03.06.2020 г. /л. 29 и сл./ и от заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че през процесния период е бил сключен договор за дялово
разпределение с лице, регистрирано по реда на чл. 139а от ЗЕ, и че тази услуга е
реално извършвана от него. За това свидетелстват и представените от третото лице-
помагач документи за извършено дялово разпределение в имота. Установява се от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че дължимата цена за извършената
услуга за дялово разпределение за процеснияте период и имот е в размер на
претендирания от 19,88 лв.
Предвид изложеното, исковата претенция срещу ответника за плащане на
възнаграждение за дялово разпределение, следва да бъде уважено изцяло.
По предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете с посоченото правно основание предполага
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на главен дълг и 2)
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
4
По отношение на релевирания период приложими са Общите условия за
продажба на топлинна енергия „................“ ЕАД на битови клиенти в град София, в
сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно, предвид
наличието на уговорен срок за плащане, задължението за заплащане на обезщетение за
забава възниква при реализиране на условието – неплащане на задълженията по
общата фактура в срока по чл. 33, ал. 2 ОУ. Основата, върху която се изчислява
лихвата е неплатената част от реално дължимата сума, а именно неплатената част от
задълженията по общата фактура. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само
върху сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за
плащане на задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г.
/чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава
/арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. Предвид изложеното и като съобрази данните от
заключението на неоспорената по делото съдебно-счетоводна експертиза относно
дължимия размер на законната лихва за забава, начислена върху претендираните
изискуеми гласници за процесния период, който по данни на вещото лице възлиза на
483,28 лв., съдът намира, че обсъжданата искова претенция за мораторна лихва за
забавено плащане на главниците за топлинна енергия, следва да бъде уважена до
посочения от вещото лице размер и отвхърлена за разликата до пълния претендиран
размер от 485,15 лв.
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг – главница за
неплатена услуга „дялово разпределение”, не е доказана втората предпоставка за
уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответника е изпаднал в забава за
погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото не са ангажирани от
ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил уговорения срок за
плащане на услугата „дялово разпределение”, за да може да се определи от кой момент
ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната сума за дялово
разпределение, респективно ако не е бил уговорен такъв срок, то не са ангажирани от
ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника /арг. от чл. 84, ал. 2
ЗЗД/. Предвид изложеното, исковата претенция за начислена мораторна лихва върху
главницата за неплатена цена за услуга „дялово разпределение“, следва да бъде
отхвърлена, като неоснователна
По разноските:
При този изход на спора право и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, ищецът
има право на разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове.
Претендира разноски за исковото в размер на 763,05 лв., от които 63,05 лв. – държавна
такса, 700 лв. – депозит за вещи лица. Претендира и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразно
размера на уважената част от предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да
плати на ищеца юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер
на 99,79 лв. и разноски в размер на 761,56 лв., както и сума в размер на 112,81 лв. –
разноски в заповедното производство.
Право на разноски с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
и ответника, който е заявил бланкетно, че претендира такИ., но не е посочил размер и
не е представил доказателства за извършване на такИ..
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по реда на чл. 422 ГПК, че В. Х. Миланов, ЕГН:
**********, с адрес: г.............. дължи на „................“ ЕАД, ЕИК: ..........., със седалище в
град София и адрес на управление: ..........., следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 2 642,60 лв.,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2019
г. до м.04.2021 г., доставена в топлоснабден имот с абонатен номер ............, находящ се
на адрес: г.............. ведно със законната лихва от 02.12.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 483,28 лв. – мораторна лихва за забава,
начислена върху присъдената главница за топлинна енергия, за периода от 15.09.2020
г. до 22.11.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до
претендирания от 485,15 лв., като неоснователен;
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 19,88 лв. – главница за
неплатена цена за услугата „дялово разпределение” за периода от м.10.2019 г. –
м.04.2021 г., ведно със законна лихва от 02.12.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, за горепосочения недвижим имот с абонатен № ............,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 28.12.2022 г. по ч. гр. д. № .......... г. по описа на Софийски районен съд,
Гражданско отделение, 171 състав.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „................“ ЕАД, ЕИК: ...........,
със седалище в град София и адрес на управление: ..........., срещу В. Х. Миланов, ЕГН:
**********, с адрес: г.............. установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответника дължи на ищеца сума в
размер на 4,67 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху претендираната
главница за цена за услуга „дялово разпределение“ за процесния имот с абонатен
номер ............, за периода от 01.12.2019 г. до 22.11.2022 г., за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.12.2022 г. по ч. гр.
д. № .......... г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 171 състав
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, В. Х. Миланов, ЕГН:
**********, с адрес: г.............. да плати на „................“ ЕАД, ЕИК: ..........., със седалище
в град София и адрес на управление: ..........., разноски за исковото производство в общ
размер на 761,56 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 99,79 лв., както и
разноски за заповедното производство в размер на 112,81 лв., съразмерно с уважената
част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Нелбо Инженеринг“ ЕООД
като трето лице – помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6