РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Монтана, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20221600500098 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 245 от 14.12.2021 г. ,постановено по гр. дело № 1892 по описа за
2021 г. Районен съд-Монтана признал за установено по отношение на АНГ. КР. АНГ.
съществуването на вземане на хххххх Б ЕООД за следните суми: 4 824.70 лв. главница,
представляващи размера на неизплатеното задължение по Договор за потребителски кредит
№ хххххот 23.12.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.03.2021 година до окончателното заплащане на сумата, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260405 от 25.03.2021 година по ч.гр.д.
№ 695 по описа за 2021 година на Районен съд Монтана,като е отхвърлил иска по
отношение на договорно възнаграждение в размер на 1 746.57 лева (хиляда седемстотин
четиридесет и шест лева и петдесет и седем ст.), възнаграждение за закупена услуга Фаст в
размер на 1 437.31 лева (хиляда четиристотин тридесет и седем лева и тридесет и една ст.),
възнаграждение за закупена услуга хххв размер на 2 970.83 лева (две хиляди деветстотин и
седемдесет лева и осемдесет и три ст.), лихви за забава в размер на 760.59 лева (седемстотин
и шестдесет лева и петдесет и девет ст.), дължима от 21.01.2020г., дата на изпадане на
длъжника в забава до 03.03.2021г. (дата на предсрочна изискуемост), законна лихва в размер
на 61.00 лева (шестдесет и един лева), дължима от 03.03.2021 г. до 23.03.2021 г.
Така постановеното решение е обжалвано от „хххх Бх ЕООД, ЕИК ********* чрез
процесуалния им представител в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил иска по отношение на
претендираната договорна лихва в размер на 1 746.57 лева с оплакване за
незаконосъобразност. Жалбоподателят поддържа,че в случая не е налице неравноправна
клауза, тъй като същата е в не нарушава както европейското,така и националното право,
освен това е и в съответствие с разпоредбата на чл. 19,ал.4 ЗПК . Предвид гореизложените
1
съображения моли съда да отмени атакуваното решение,като постанови ново, с което да
уважи предявения иск,ведно със законните последици от това.
Въззиваемата страна АНГ. КР. АНГ. не взема становище по жалбата .
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови решението в обжалваната част , първоинстанционният съд е приел ,
че клаузите относно договорната лихва са нищожни,поради което и не са породили никакви
правни последици.
Настоящата инстанция споделя правните изводи на РС поради следните
съображения :
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че между страните е сключен
Договор за потребителски кредит на 23.10.2019 г. № 30041495437 , като задължено лице по
кредита е ответника.Договорът е сключен за сумата 5000 лв. главница,като ответникът е
поискал да му бъдат предоставени със заявлението и две допълнителни услуги за сумата
3600 лв. ,която е следва да връща съобразно приетия погасителен план.С договорът е
уговорен ГРП в размер на 48,98 % и годишен лихвен процент 41.
Не се спори също така,че ответникът е погасил сумата 513,80лв.
Спорът в случая, предмет и на въззивната жалба , е дали размерът на договорената
лихва е нищожен,както е приел РС.
Първоинстанционният съд се е мотивирал подробно защо приема клаузата за
договорната лихва за неравноправна, настоящата инстанция споделя напълно неговите
изводи, поради което и ще разгледа конкретните оплаквания в жалбата.
На първо място се твърди,че в случая не е налице неравноправна клауза с оглед ЗЗП,
защото в съответствие с изискванията на европейското и българското законодателство
ответникът предварително е бил запознат с параметрите на договора и е имал възможност
да прецени доколко същите отговарят на финансовите му условия.Освен това твърдението
на жалбоподателя е в насока,че максималният размер на лихвата е определен в разпоредбата
на чл.19,ал.4 ЗПК и той е петкратния размер на законната лихва ,т.е. договорената лихва в
размер на 41 % не надвишава този размер и тази клауза е действителна.
Настоящата инстанция не споделя тези доводи на жалбоподателя по следните
съображения:
Принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена като основен
лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е
ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. Действително с Постановление на МС №
72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със
заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за
определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов
максимален размер. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за
забава) обаче е ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите
нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г.
на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без
конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в
2
обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната
абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1
ЗЗД). За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални
средства на един субект за облагодетелствуване на друг и пр. Съгласно установена съдебна
практика, която се възприема от настоящия съдебен състав и на която и районният съд се е
позовал, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по
обезпечен и по друг начин заем (напр. ипотека, залог), противно на добрите нрави е нейният
размер да надвишаваща двукратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение №
906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр.
д. № 315/2005 г. на ВКС, II г. о., Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на
ВКС, II г. о.; Определение № 901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.).
Уговорената в процесния договор (необезпечен) възнаградителната лихва надвишава
трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави, което
обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
Неправилно в жалбата се посочва, че максималния размер на лихвата е определен в
чл.19,ал.4 ЗПК.Тази разпоредба посочва максималния размер на Г ПР,който включва като
компонент и договорената лихва.
Предвид гореизложените съображения съдът намира,че решението в атакуваната част е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 245 от 14.12.2021 г. на Районен съд-Монтана
,постановено по гр. дело № 1892 по описа за 2021 г.в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ .
В останалата част решението е влязло в сила .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3