Р Е Ш Е Н И Е
№……………../……………..
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско
отделение, първи състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети
януари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря Н.И.,
като
разгледа докладваното от съдия Р.Станчева
въззивно гр.д. № 782 по описа за 2016г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно,
образувано по жалба на В.С.Й., С.И.Й. и И.С.Г. ***, постановено на 25.01.2016г.
по гр.д. № 1171/2014г. и с което на
основание чл.135 ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на ищцата Й.С.И.
/лично и в качеството й на универсален правоприемник на починалата в хода на
процеса С. Г. П./, сключения между въззивниците
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в нот.акт № 22, дело 8331/2009г. на СВ – Варна.
В жалбата са изложени оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение като
постановено при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Сочи
се, че съдът не е извършил задълбочена преценка на всички събрани по делото
доказателства, в резултат на което е направил необосновани фактически и правни
изводи. Наведени са и доводи за неправилна правна квалификация на процесните отношения /считат, че приложимата норма е тази
на чл.135 ал.3 ЗЗД, а не чл.135 ал.1 ЗЗД/, както и за процесуални нарушения в
доклада досежно указанията по доказателствената
тежест на ищците. Твърди се още, че обявяването недействителността на целия
договор не кореспондира на петитума на исковата
молба. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения срещу тях иск,
ведно с присъждане на разноски.
В с.з., чрез процесуални
представители жалбата се поддържа.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил
отговор от въззиваемата Й.С.И.. В с.з., чрез
процесуален представител жалбата се оспорва като неоснователна. По същество се
пледира за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.
Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.
При
извършената проверка по валидността на обжалваното решение, съобразно нормата
на чл.269 ГПК и наведените в жалбата оплаквания за произнасяне в отклонение от
заявения петитум, ВОС съобрази следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
В исковата си молба ищците С. Г. П.
и Й.С.И. са изложили твърдения, че с влязло в сила решение, постановено по
гр.д. № 5027/2009г. на ВРС е развален сключения между първата ищца и
наследодателя им С. П., от една страна и ответницата В.С.Й. договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до размер
на 5/6 ид.ч. Искът по чл.87 ал.3 ЗЗД е бил предявен
на 19.05.2009г., а исковата молба вписана на 28.07.2009г. За намерението си да
развали договора за издръжка и гледане С.П. е уведомила първата ответница още
през м.май 2009г. Знаейки това, последната и съпругът й С.Й. са прехвърлили на
дъщеря си И.Г. придобития от тях имот. Твърди се, че тази прехвърлителна
сделка е симулативна, прикриваща договор за дарение,
както и че страните по нея са знаели, че със сключването й увреждат кредиторите
си /двете ищци/. С оглед на това са предявили и иска си за прогласяване на
нейната недействителност по отношение на тях.
Искът срещу посочения в исковата молба
ответник В. Г.Г., бивш съпруг на И.Г. е оттеглен и
производството срещу нето е прекратено с влязло в сила определение на първоинстанционния съд.
В срока по чл.131 ГПК ответниците
В.Й., С.Й. и И.Г. са оспорили предявения срещу тях иск с възражения за неговата
неоснователност. Твърдят, че до получаването на преписа от исковата молба по
чл.87 ал.3 ЗЗД не са знаели за намеренията на ищците, изпълнявали са поетите
задължения по договора за издръжка и гледане. Сочат, че оспорваната сделка е
възмездна, сключена преди вписването на исковата молба по настоящия спор, със
същата не са намалили имуществото си с цел увреда
бъдещите си кредитори. Оспорват, че към датата на извършената в полза на И.Г.
покупко-продажба ищците имат качество на техни кредитори, тъй като в
производството по чл.87 ал.3 ЗЗД не са заявявали претенции за връщане на имота.
Ищцата С.П. е починала в хода на първоинстанционното производство, преди постановяване на
обжалваното решение. Като неин правоприемник е конституирана единствено ищцата Й.И.,
като съдът е приел, че същата е универсален наследник по завещание.
Доколкото въпросното завещание не е било
представено пред ВРС, и предвид направеното оспорване на същото от въззивницата В.Й., явяваща се един от наследниците по закон
на С.П., и предвид обстоятелството, че това оспорване е относимо
към валидността на обжалваното решение, пред настоящата инстанция са събирани
доказателства в тази насока. От същите е видно, че със саморъчно завещание от
23.02.2014г. С.П. е завещала на дъщеря си Й.И. цялото свое движимо и недвижимо
имущество.
Съгласно неоспореното заключение по
проведената СГЕ процесното завещание е написано и подписано
от лицето, сочено за негов автор, т.е. наследодателката
П.а, поради което и направените оспорвания относно неговата автентичност са
неоснователни.
Неоснователни
са и възраженията за недействителност на завещанието поради това, че към момента
на съставянето му завещателката не е могла да разбира
свойството и значението на действията си.
От показанията на ангажираните свидетели В. С.
и Н. Д. се установява, че след получаването на инсулта през 2013г. С.П. е имала
забавени движения, не винаги е отговаряла на зададените й въпроси. И двете
свидетелки сочат за затруднената комуникация, но не възпроизвеждат възприятия,
обуславящи извод за състояние на невъзможност
да разбира казаното й или формира воля, а се налага извода, че това се
дължи по-скоро на физическите поражения от инсулта /слабост в крайниците,
изкривена уста/. Освен това последните преки впечатления на св.Д. са от лятото
на 2013г., докато завещанието е с дата 23.02.2014г. Св.С. също е видяла наследодателката за последно през м.ноември 2013г.
От заключението на СМЕ, което съдът кредитира
като изготвено въз основа на компетентно обсъждане на наличната медицинска
документация и гласни доказателства, също не се установява завещателна
недееспособност.
Следователно, ищцата Й.И. се легитимира като
единствен наследник на починалата в хода на процеса С.П. и като такава е
легитимирана да упражнява нейните права по настоящия иск в пълен обем. Не е
налице сливане на качеството ищец-ответник по отношение на въззивницата
В.Й..
Независимо от това, настоящият състав намира,
че обжалваното решение е частично недопустимо, но не поради произнасяне в
отклонение от предявения петитум. Изрично в исковата
си молба ищците са поискали прогласяване на недействителността на цялата сделка
по нот.акт № 22/2009г. и имаща за предмет недвижимия
имот, предмет на договора за издръжка и гледане. Същият, обаче, съгласно
изложеното в исковата молба, а видно и от приетото като доказателство влязло в сила
решение по гр.д. № 5027/2009г. на ВРС, на което основават правата си, е че
договорът за издръжка и гледане е развален в тяхна полза само до размер на 5/6 ид.ч. от прехвърления имот. Останалата 1/6 ид.ч. съответства на наследствената квота на въззивницата от наследството на баща й С. П., прехвърлител по разваления договор. Поради това и за 1/6 ид.ч. от имота липсва правен интерес от иска по чл.135 ЗЗД,
което обоснова и извода за недопустимост на обжалваното решение до този размер.
За тази част същото следва да бъде обезсилено, а производството по иска
прекратено.
По
съществото на спора:
Между страните липсва спор, респ. наведени
оплаквания във въззивната жалба относно установената
в първоинстанционното производство фактическа
обстановка, а именно, че с влязло в сила на 24.04.2012г. решение на ВРС,
постановено по гр.д. № 5027/2009г. сключеният с нот.акт
№ 18/1996г. между С.П. и С. П., от една страна и въззивницата
В.Й. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане е развален до размер на 5/6 ид.ч., поради
неизпълнението му от страна на приобретателите, на
основание чл.87 ал.3 ЗЗД. Исковата молба по този иск е депозирана на
19.05.2009г. и вписана на 28.07.2009г., като в периода между тези дати, на
13.07.2009г. приобретателите В.Й. и съпругът й С.Й.
са продали на дъщеря си И.Г. придобития по договора за издръжка и гледане
недвижим имот.
Спорните моменти са относно това, дали въззиваемите имат качеството кредитори, от кой момент са
такива и обусловените от тези отговори въпроси дали атакуваната сделка е
увреждаща за тях и знанието за увреждане на страните по нея.
В тази връзка настоящият състав намира, че прехвърлителите по договора за издръжка и гледане са кредитори
на приобретателите относно поетото от последните
задължение за полагане на грижи и издръжка. Когато това задължение не бъде
изпълнено, то за кредитора възниква правото да иска разваляне на сключения
договор и връщане на прехвърленото имущество. Следователно качеството кредитор
на непаричното вземане за реалното връщане на имота в патримониума
на прехвърлителя е налице от момента на
неизпълнението, а не от момента на предявяване на иска по чл.87 ал.3 ЗЗД, респ.
вписване на исковата молба или влизане в сила на решението, с което този иск е
уважен /в т.см. е и константната съдебна практика по чл.290 ГПК – Р № 79/2010г.
по гр.д. № 3356/2008г. на І г.о. на ВКС; Р № 121/2010г. по гр.д. № 3118/2008г.
на ІІІ г.о. на ВКС; Р № 100/2016г. по гр.д. № 3071/2015г. на ВКС/.
Видно от решението по гр.д. № 5027/2009г. е,
че въззиваемата Й.И. е упражнила правото да развали
договора за издръжка и гледане на своя наследодател С. П., починал през 2005г. С.П.,
освен като един от прехвърлителите също е предявила и
право, в качеството й на наследник на съпруга си С. П.. Следователно и предвид
уважаването на исковата претенция неизпълнението на задължението за издръжка и гледане
предхожда значително извършената между въззивниците
сделка от 13.07.2009г. Към този момент прехвърлителите, респ. техните наследници вече са кредитори
относно притезанието за реалното връщане на имота. С
оглед на това и формираната СПН с решението по чл.87 ал.3 ЗЗД представените
пред ВРС писмени доказателства /пощенски записи/ за плащане на издръжка в полза
на С.П., начиная от 11.07.2009г. /след завеждане на
исковата молба по чл.87 ал.3 ЗЗД и в хода на процеса/ до 01.03.2013г. се явяват
неотносими. По същата причина съдът не обсъжда и ангажираните
от въззивниците гласни доказателства – показанията на
свидетелите Йовка Делева и Йордан Христов, които свидетелстват за полагани от въззивницата В.Й. грижи за праводателите
й С. и С. П.и в периода 2003г. – 2009г.
С оглед на така изложеното съдът намира за
неоснователни наведените от въззивниците възражения,
че приложима към настоящия спор е разпоредбата на чл.135 ал.3 ЗЗД.
Неоснователни са и доводите им, че с
извършеното прехвърляне не се уврежда кредиторовия
интерес. Предмет на притезанието е връщането на имота
в патримониума на прехвърлителите
по договора за издръжка и гледане, поради което самият факт на отчуждаването му
осуетява възможността за неговото удоволетворяване,
като без значение е материалното състояние на длъжника след извършеното
разпореждане. А знанието, че е длъжник по такова вземане предпоставя
и знанието за увреждане.
Увреждащата сделка е възмездна, като във въззивното производство въззиваемата
не е навела оплаквания относно формираните в тази насока от първоинстанционния
съд изводи, предвид направеното в исковата молба възражение за относителна
симулация на покупко-продажбата. Приобретател по тази
сделка е дъщерята на отчуждителите, поради което и на
основание чл.135 ал.2 ЗЗД е приложима презумцията за
знание за увреждането. Същата не е оборена в настоящия процес.
Следователно, налице са всички предпоставки
от фактическия състав на нормата на чл.135 ал.1 вр.
ал.2 ЗЗД – ищците са кредитори на прехвърлителите по атакуваната
от тях сделка, същата ги уврежда, за което страните по нея знаят. С оглед на
това и отчитайки обема на правата им съобразно решението по чл.87 ал.3 ЗЗД,
съдът намира, че предявеният иск за прогласяване за относително недействителен
по отношение на ищците сключения между ответниците
договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 22/ 2009г. на СВ – Варна, на основание чл.135 ЗЗД
е основателен до размер на 5/6 ид.ч. от прехвърления
в полза на И.Г. недвижим имот.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено
в частта, в която исковата претенция е уважена до размер на 5/6 от имота, а за
останалата 1/6 – обезсилено, съобразно изложеното по-горе.
Относно
разноските:
Частичното обезсилване на решението и
прекратяване на производството по част от исковата претенция налага ревизиране
на обжалваното решение и в частта му за разноските. В тази връзка съдът
констатира, че и двете страни по спора са претендирали присъждане на съдебни
разноски, но доказателства за направени такива пред първоинстанционния
съд са представени само от въззиваемата. На основание
чл.78 ал.1 ГПК и отчитайки уважената част от исковата й претенция следващите й
се разноски за тази инстанция са в размер на 626 лв.
Поради липса на доказателства за реално
извършени разноски пред ВРС в полза на въззивниците
не се присъждат такива.
Разноски са претендирани
от двете страни и във въззивното производство. С
оглед изхода от спора и представените доказателства в полза на въззиваемата Й.И. следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 417 лв., съответен на уважената част от
исковата й претенция.
В полза на въззивниците
следва да се присъдят разноски в размер на 21лв., представляващи съответна на
прекратената част от иска заплатена държавна такса. Доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение не са ангажирани.
Що се отнася до направените от въззивниците разноски за СГЕ и СПЕ, то същите следва да
останат в тяхна тежест, доколкото са направени във връзка с оспорване
процесуалната легитимация на въззиваемата като
единствен наследник по завещание и тези възражения са приети за неоснователни.
Това важи и за възложените им от съда разноски за СГЕ, тъй като същата е
поискана от тях, при което разпределението им съобразно тежестта на доказване е
без значение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ОБЕЗСИЛВА
решението на Варненския районен съд,
постановено на 25.01.2016г. по гр.д. №
1171/2014г. , с което на основание чл.135 ЗЗД е обявен за недействителен по
отношение на ищцата Й.С.И. /лично и в качеството й на универсален правоприемник
на починалата в хода на процеса С. Г. П./, сключения между В.С.Й. и С.И.Й., от
една страна и И.С.Г., от друга договор за покупко-продажба на недвижим имот –
апартамент № 14, находящ се в блок № 4, жк „****“, гр.Аксаково, област Варна, ведно с прилежащото
му избено помещение и общите части от сградата, построена в УПИ VІІІ-517 в
кв.90 , обективиран в нот.акт
№ 22, дело 8331/2009г. на СВ – Варна ДО
РАЗМЕР НА 1/6 ид.ч. от имота, предмет на договора
И ПРЕКРАТЯВА производството по иска
на Й.С.И. /лично и в качеството й на универсален правоприемник на починалата в
хода на процеса С. Г. П./ против В.С.Й., С.И.Й. и И.С.Г. с правно основание
чл.135 ЗЗД до този размер.
ПОТВЪРЖДАВА решението на Варненския районен съд,
постановено на 25.01.2016г. по гр.д. №
1171/2014г. в останалата му обжалвана част, в която е обявен за недействителен
по отношение на ищцата Й.С.И. /лично и в качеството й на универсален
правоприемник на починалата в хода на процеса С. Г. П./, сключения между В.С.Й.
и С.И.Й., от една страна и И.С.Г., от друга договор за покупко-продажба на
недвижим имот – апартамент № 14, находящ се в блок №
4, жк „****“, гр.Аксаково, област Варна, ведно с
прилежащото му избено помещение и общите части от сградата, построена в УПИ
VІІІ-517 в кв.90 , обективиран в нот.акт
№ 22, дело 8331/2009г. на СВ – Варна В
РАЗМЕР НА 5/6 ид.ч. от имота, предмет на договора.
ИЗМЕНЯ
първоинстанционното решение в частта му за разноските
КАТО
ОСЪЖДА В.С.Й., ЕГН **********,
С.И.Й., ЕГН ********** и И.С.Г., ЕГН **********, тримата с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Й.С.И., ЕГН ********** *** сумата
от 626 /шестстотин двадесет и шест/ лева, представляваща направени разноски
пред ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.С.Й., ЕГН **********,
С.И.Й., ЕГН ********** и И.С.Г., ЕГН **********, тримата с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Й.С.И., ЕГН ********** *** сумата
от 417 /четиристотин и седемнадесет/ лева, представляваща направени
разноски във въззивното производство, на основание чл. 78 от ГПК.
ОСЪЖДА Й.С.И., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на В.С.Й., ЕГН **********,
С.И.Й., ЕГН ********** и И.С.Г., ЕГН **********, тримата с адрес: *** сумата
от 21 /двадесет и един/ лева, представляваща направени разноски във въззивното производство,
на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Решението може да се обжалва при условията на
чл.280 ГПК с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.