№ 1485
гр. Варна, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стояна И.а
при участието на секретаря Маргарита П. С.а
като разгледа докладваното от Стояна И.а Административно наказателно
дело № 20223110202263 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ ПАСАТ
2018” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район „
Приморски”,ул.”Петрич” № 20, представлявано от И. Й. И. с ЕГН ********** срещу НП №
23-0000073/10.02.2022 год. на Началник на отдел „ Контрол” – РД АА Варна.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, като навежда доводи, че
същото е издадено в нарушение на чл.42, т.4 и чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН, тъй като в
АУАН и НП липсвало описание на конкретното поведение на санкционираното лице, не е
била възпроизведена тесктово формата на изпълнителното деяние, както и че ЮЛ не може
да бъде субект на нарушението. Намира, че е била нарушена нормата на чл.7а, ал.2,предл.3
от ЗАвтПр, както и че, нарушението е следвало да се квалифицира като маловажно.
В съдебно заседание дружеството, редовно призовано не се представлява.
Въззиваемата страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от младши
специалист Станчева, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.Претендира за
присъждане на разноски.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН, Серия
А,№ 310405/06.01.2022 год., от компетентно длъжностно лице – Т. С. Т., заемащ
1
длъжността: "старши инспектор" при РД "АА"-Варна, в присъствието на един свидетел,
присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, също длъжностно лице
при РД "АА"-Варна – П. Х. Й. против дружеството-жалбоподател, за това, че на 13.10.2021
г. в гр.Варна, регистрирания превозвач „ПАСАТ 2018” ЕООД, притежаващ удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници № 11073 е извършил
таксиметрова дейност с таксиметров автомобил марка Дачия рег. № ***, кат. М1 ( 17 броя
курсове с оборот 87,49 лв., видно от дневен отчет на водача за 13.10.2021 год., принтиран от
монтирания в МПС ЕТАФП № ЕС020708 с ФП № 46075549 и прикрепен към пътен лист №
053/13.10.2021 год. от пътна книжка сер. „П” № 100/05.07.2021 год., издадена от превозвача
„ ПАСАТ 2018” ЕООД ), управляван от водача Н.Г.Н. с ЕГН **********, който не е
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.След направена справка в
информационната система на ИА АА е установено, че водача е притежавал удостоверение
№ 518123, валидно до 11.10.2021 год., като следващото удостоверение № 729653 е издадено
на 16.10.2021 год.. Нарушението е констатирано при извършване на комплексна проверка на
транспортната документация на дружеството на основание покана, рег. № 81-00-51-
1506/17.11.2021 год. на дата 04.01.2022 год.,с което е нарушена разпоредбата на чл. 34, т. 6
от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ вр.чл.18,ал.1,т.4 от същата наредба.
АУАН е надлежно предявен и връчен срещу подпис лично на управителя на дружеството и
на датата на неговото съставяне –06.01.2022 г., без възражения по направените в него
констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44,ал.1 от ЗАНН в
законоустановения 3 дневен срок от връчване на акта, да представи писмени възражения
пред наказващия орган.
Въз основа на така направените констатации в АУАН, АНО издал процесното НП, в което
дословно възпроизвел описаната в АУАН фактическа обстановка и на основание
чл.96г,ал.1,предл.2 от ЗАвтПр наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция
в размер на 3000 лева, за нарушение на чл. 34, т. 6 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ
вр.чл.18,ал.1,т.4 от същата наредба.
Показанията на свидетелите Т. и Й. кореспондират на отразените в акта за административно
нарушение констатации, както и на данните от приложените по делото писмени
доказателства.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателства – показанията на свидетеля Т. и Й., които съдът кредитира с доверие, като
изхождащи от лице, излагащо непосредствените си впечатления по време на изпълнение на
служебните задължения, без наличие на данни за възможна заинтересованост от изхода на
делото; от приобщените по делото писмени доказателства – процесните АУАН и НП;
покана относно: проверка на документацията относно транспортната дейност на фирмата за
периода от 01.01.2021 год. до 30.10.2021 год. с рег. № 81-00-51-1506/17.11.2021
год.,приемно-предавателен протокол от 01.12.2021 год., справка в Регистъра за
психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо изследване на
Н.Г.Н. с ЕГН **********, прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
2
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – Началник Отдел „ Контрол” в РД АА
Варна, съгласно приложената Заповед № РД-08-30/24.01.2020 год. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, като АУАН също е съставен от
компетентно лице.
Според състава на съда са неоснователни наведените в жалбата възражения за допуснати
нарушения на процес. правила.
Съдът намира, че в хода на административното производство не са допуснати съществени и
неотстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото на
защита на дружеството-жалбоподател, поради което да съставляват самостоятелни
основания за цялостна отмяна на издаденото НП. Процесните АУАН и НП са издадени в
изискуемата форма и по предвидения в ЗАНН ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Налице са всички реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В
обстоятелствените части и на двата акта се съдържат обстоятелства и факти, които в
достатъчна степен описват вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение от
обективна страна. Посочени са дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и нарушената законова норма, като е налице
пълно единствено, между фактическо и юридическо обвинение. Вмененото на дружеството-
жалбоподател административно нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да
може същият да узнае в какво е обвинен. Недвусмислено в АУАН и НП е посочено
извършеното от дружеството нарушение, като са изложени конкретни фактически данни,
относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени са данни за издадения му
лиценз, налице е и достатъчна информация за времето на извършване на нарушението и
мястото на извършването му, индивидуализирано е и конкретното неправомерно
поведение.Както в АУАН, така и в НП се съдържат достатъчно данни, които дават яснота и
пълнота относно съставомерните признаци на административното нарушение, за което е
ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател.
Според разпоредбата на чл.34, т.6 от Наредба № 34/1999 год. за таксиметров превоз на
пътници. Регистрираният търговец е длъжен да извършва таксиметрова дейност само с
водачи, които отговарят на изискванията на чл. 18 и са вписани в регистъра по чл.
20.Съгласно нормата на чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34/1999 год. водачът на лек
таксиметров автомобил трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност, издадено по реда на наредбата по чл.152, ал.1,т.2 от ЗДвП.
3
В случая по делото няма спор, че санкционираното дружество е регистриран търговец и
притежава разрешение за извършване на таксиметров превоз. В това си качество същото е
имало задължение да осъществява таксиметровата дейност само с водачи, които отговарят
на изискванията по чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34/1999 год., а именно с водачи, които
притежават валидно удостоверение за психологическа годност.
Безспорно се установява, и че на 13.10.2021 год. водачът Н. Й. е извършил името на
въззивното дружество превозвач общо 17 таксиметрови курса. В горната насока са
приложената към АНП пътна книжка издадена на превозвача, в частност пътен лист №
053/13.10.2021 год. и прикрепения към него дневен финансов отчет свален от фискалното
устройство монтирано в автомобила. При това положение водачът е следвало да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност, а въззивното дружество е било
натоварено със задължението да не допуска извършването на превозите с водач, който не
притежава валидно такава.
Административнонаказателната отговорност на въззивното дружество е ангажирана на
основание чл.96г, ал.1,предл.2 от ЗАвтПр, предвиждащ специална санкция за лице, което
назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията,
определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да
управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници или товари. Посочената разпоредба съдържа както диспозиция, т. е. дължимото
поведение, така и съответната санкция. От друга страна очертаните от текста на нормата
изпълнителни деяния на нарушение по този текст на закона са "назначи на работа" или
допусне. В случая в НП ясно е посочено, че дружеството се санкционира за нарушение по
чл.96г,ал.1,предл.2 от ЗАвтПр, поради което и няма никакво съмнение за какво
изпълнително деяние е наложена санкцията. Задължението на регистрирания да извършва
таксиметрова дейност търговец да извършва таксиметрова дейност само с водачи, които
притежават валидно удостоверение за психологическа годност, произтича от нормата на чл.
34, т. 6 вр. чл. 18, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34/1999 год. за таксиметров превоз. Посочената
наредба е подзаконов акт по прилагането на ЗАвтП, тъй като е издадена на осн. чл.12, ал.5
от същия закон. Предвид приобщената по делото разпечатка от Регистъра на
психологическите изследвания на водачите съдът приема за безспорно установено, че на
процесната дата Н. Й. не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.
Следователно, като е допуснало същия да управлява МПС и да извършва таксиметров
превоз, дружеството е осъществило състава на нарушение по чл.96г, ал.1,предл.2 от
ЗАвтПр, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно
постановление (Решение № 995 от 20.07.2022 г. на АдмС - Варна по к.а.н.д. № 1018/2022 г.;
Решение № 618/05.05.2022 год. на АдмС - Варна по к.а.н.д. № 336/2022 г.; Решение №
188/22.02.2022 год. на АдмС - Варна по к.а.н. д. № 2579/2021 г. и др.).
Наказанието е наложено във фиксирания размер, предвиден в закона, като липсва
възможност за индивидуализация съобразно особеностите на конкретния случай.
Правилно и законосъобразно административно наказателната отговорност е насочена към
4
въззивното дружество. Задължението за извършване на таксиметрова дейност само с водачи
които притежават валидно удостоверение за психологическа дейност е вменено на
регистрирания да извършва такава дейност търговец, които и следва да носи отговорност за
неизпълнението на това задължение.
Изложените доводи, касаещи приложението на чл.8 от Наредба № 36/15.05.2006 год. и ч.152
от ЗДвП според състава на съда са неотносими към вмененото нарушение. При вменено
задължение на регистрирания търговец да извършва таксиметрова дейност само с водачи
притежаващи валидно удостоверение за психологическа годност в негова тежест и
ангажимент е да следи за това обстоятелство.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид.
Касае се за формално нарушение, несвързано с настъпването на конкретни вредни
последици, чиято тежест да бъде преценена. В случая няма данни за наличие на някакви
извинителни обстоятелства, които да изключват приложението на цитираната разпоредба.
Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл.96г,ал.1, предл.2 от ЗАвтПр , която
предвижда да се наказва с глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лева лицензиран
превозвач, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари. Наказващият орган правилно е определил субекта
на нарушението - лицензираният превозвач, в случая юридическо лице, чиято отговорност е
безвиновна и обективна.
Предвид абсолютния законоустановен размер на наказанието, наложената на
дружествотожалбоподател имуществена санкция в размер на 3000 лева, се явява
справедливо наложена, при спазване изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските
При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание
субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 120 лв. Съгласно чл.
78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не
се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради които съдът счита, че
присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така,
съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се
5
следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лева на
основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Посочената сума следва да се присъди в полза на ИА АА.
Водим от горните мотиви и на осн. чл.63,ал.2,т.5, във вр. с ал.9,във вр. с ал.1, във вр. с
чл.58д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000073/10.02.2022 год. на Началник отдел „ Контрол” в РД
АА Варна, с което на "ПАСАТ 2018" ЕООД, ЕИК203341382, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, район „ Приморски”,ул.”Петрич” № 20, представлявано от И. Й. И. с
ЕГН ********** на основание чл.96г,ал.1,предл.2 от ЗАвтПр е наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.34,т.6, във вр. с чл.18,ал.1,т.4 от Наредба
№ 34/06.12.199 год. на МТ.
ОСЪЖДА "ПАСАТ 2018" ЕООД, ЕИК203341382, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, район „ Приморски”,ул.”Петрич” № 20, представлявано от И. Й. И. с ЕГН
********** да заплати в полза на ИА АА сумата от 80.00 лв., представляваща
юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6