№ 122
гр. Търговище , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ в публично заседание на
осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Зорница Д. Павлова
при участието на секретаря Михаил С. Пенчев
като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно
наказателно дело № 20213530200033 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ш. А. Ю. от с.Руец, общ.Търговище, ЕГН **********
чрез пълномощник – адв.А.М. против Наказателно постановление № 38 - 0001341 от
24.09.2020г., издадено от Директора на РД „АА” – Русе. Считайки, че НП е издадено в
нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения,
жалбоподателят желае същото да бъде отменено. В с.з. жалбата се поддържа от
пълномощника.
Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
На 20.08.2020г. около 09:30ч. на път II -74, км.19+800, на около 800 м. от разклона
за с.Руец, общ.Търговище, полицейски служители от РУ - Търговище спрели за проверка лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ Т 4975 ТН, категория М1, който бил управляван
от жалбоподателя. Полицейските служители установили, че в автомобила освен
жалбоподателя, се намирали още три лица, които били поканени в РУ - Търговище. На
последните били снети писмени сведения относно обстоятелствата, при които се извършвал
превоза. Сигнализирани били и органите на РД „АА“- Русе, чийто представител, на база
снетите писмени сведения и справка в информационната система на ИА „АА“ съставил на
1
жалбоподателя АУАН № 276743 / 20.08.2020г. за нарушение на чл.6, ал.1, изр.1 от ЗАвПр.
Актосъставителят приел за установено, че жалбоподателят в качеството си на водач на
посочения автомобил е извършвал обществен превоз на пътниците от с.Баячево до
гр.Търговище, без да притежава удостоверение за регистрация за извършване на
таксиметров превоз на пътници. Жалбоподателят подписал акта с отбелязване, че има
възражения и подал писмени такива в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на основа на
АУАН № 276743 / 20.08.2020г, Директорът на РД „АА” – Русе издал Наказателно
постановление № 38 - 0001341 от 24.09.2020г. Посредством същото за нарушение на чл.6,
ал.1, изр.1 от ЗАвПр и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр наложил на жалбоподателя
“глоба” в размер на 2000 лв.
Съдът установи изложената фактическа обстановка след анализ на събраните по
делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Михайлова -Димитрова, Н., А.,
С..
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в
предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни
реквизити. От материалите по делото е видно, че в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
жалбоподателят е депозирал писмено възражение срещу акта, като липсват данни същото да
е било преценено от наказващия орган по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Очевидно
последният е приел, че нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства и е
издал обжалваното НП. Съдът намира този извод за необоснован, респ. нарушението за
недоказано по несъмнен начин.
Съгласно чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр „ Водач на МПС, който извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното
превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон
и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. -
при първо нарушение”
От цитирания текст е видно, че за да е съставомерно деянието по чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвПр на първо място следва да е установено, че в процесния момент жалбоподателят е
извършвал обществен превоз на пътници. Легална дефиниция на понятието „обществен
превоз” се съдържа в § 1, т.1 от ДР на ЗАвПр, който в приложимата си редакция /ДВ
бр.60/2020г./ гласи, че обществен е превозът, извършван за чужда сметка или срещу
заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство.
Следователно за да се приеме, че жалбоподателят е извършвал „обществен превоз“
следва да са налице безспорни доказателства, че осъществяваният от него превоз на
пътници е бил срещу заплащане или друга икономическа облага. Събраните по делото
2
доказателства с категоричност установяват липсата на извършено плащане на превоза от
страна на пътниците. В НП също не се твърди, че е имало такова плащане, а се сочи, че е
била договорена цена на пътуването от 2 лв. Съдът намира това обстоятелство за
недоказано. По делото са приложени писмените сведения, снети от пътниците в
автомобила, въз основа на които актосъставителят е приел, че е извършено нарушението.
В сведението, дадено от Ф.М., същата е обяснила, че заедно с внука си и още един мъж от
с.Баячево се намирали в центъра на с.Баячево, като и тримата трябвало да ходят до
гр.Търговище. По пътя се появил автомобилът, управляван от жалбоподателя. Тя му
махнала и поискала да ги закара до града. Същата знаела, че трябва да му плати 2 лв., тъй
като имало друг случай, при който същият човек ги бил карал до Търговище и тогава
съпругът й му бил платил.
В сведението, дадено от М.Ш. /внук на М./ същият е посочил, че баба му спряла
автомобила, управляван от жалбоподателя и поискала да ги закара до гр.Търговище.
Посочил е, че пари за превоза не са давали, както и че щели да оправят сметките си при
пристигането. От баба си разбрал, че тарифата е 2 лв., защото и друг път същия човек я бил
карал до Търговище.
В сведението, дадено от Х.С., същият е заявил, че шофьорът на въпросния
автомобил казал, че ще ги закара до гр.Търговище срещу 2 лв. в посока. Посочил е, че
въпросният човек и друг път го бил карал до града срещу заплащане. Това сведение
противоречи на първите две, доколкото е видно, че нито М., нито Ш. е посочил, че
жалбоподателят им е поискал пари за превоза, въпреки че тримата са се качали заедно в
автомобила му. Въпросното сведение противоречи и на свидетелските показания на самия
С.. Пред съда свидетелят заяви, че жалбоподателят не му е искал пари и не му казвал
колко ще струва превоза. По принцип знаел, че вземат по 2лв. до Търговище.
С НП жалбоподателят е наказан за това, че 20.08.2020г около 09.30ч. на път II- 74 е
извършвал обществен превоз при договорена цена от 2лв. на тримата пътници, без да
притежава удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
Предвид посочените по -горе данни, предоставени от пътниците, не може да се приеме за
доказано с категоричност, че между водача на автомобила и пътниците е било договорено
заплащане за превоза, извършен на 20.08.2020г. Единствено в писменото сведение от Х.С. са
налице данни, че жалбоподателят е поискал превозът да му се заплати, но в с.з под страх
от наказателна отговорност същият посочи обратното - че водачът не му е искал пари за
превоза. От показанията на останалите разпитани свидетели също не може да се направи
такъв извод.
С оглед изложеното, само въз основа на данни за предишни превози, извършени от
същото лице, не може да се направи извод за условията на процесния превоз, извършен на
20.08.2020г. Тези данни водят до предположение, но не и до безспорен извод, че
процесното деяние е осъществено по начина, описан в НП.
3
Реализирането на административнонаказателната отговорност засяга съществено
правната сфера на наказания субект. Поради това, НП не може да се основава на
предположения или съмнения за това, че извършеното деяние съставлява административно
нарушение. Доколкото изводите за вината трябва да са обосновани по несъмнен начин,
съдът намира, че в случая визираното в НП нарушение на чл.6, ал.1, изр.1 от ЗАвПр е
недоказано, поради което и обжалваното НП следва да бъде отменено като необосновано и
незаконосъобразно. С оглед този извод, обсъждането на възражението във вр. с чл.28 от
ЗАНН е безпредметно.
От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за присъждане
на разноски, което с оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН е
основателно. От материалите по делото е видно, че направените от жалбоподателя
разноски са в размер на 300лв. – за адвокатско възнаграждение. Предвид разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възражението за прекомерност е неоснователно. Предвид това, ИААА
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по
делото в посочения размер.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38 - 0001341 от 24.09.2020г., издадено от
Директора на РД „АА” – Русе, с което на Ш. А. Ю. от с.Руец, общ.Търговище, ЕГН
********** за нарушение на чл.6, ал.1, изр.1 от ЗАвПр и на основание чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвПр е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000лв., КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” гр.София да
заплати на Ш. А. Ю. от с.Руец, общ.Търговище, ЕГН ********** сумата от 300лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Търговище в 14 -дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4