Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.12.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в закрито заседание на десети декември две хиляди и
двадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдията т.д. №
2279 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър /ЗТР/.
Образувано е по жалба, подадена от „Р.Е.Ф.“ ЕООД, вписано в търговския
регистър при Агенция по вписванията, с ЕИК: *******, срещу отказ № 20201020112050/16.11.2020 г. на длъжностно лице по
регистрацията при Агенция по вписванията да извърши вписване по партидата на
дружеството на действителния собственик на капитала на основание чл. 63, ал. 1
и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/.
Жалбоподателят посочва, че със
заявление с вх. № 20201020112050 поискал вписване на действителния собственик
на капитала на „Р.Е.Ф.“ ЕООД – „С.Б.П.Ф.“ АДСИЦ, който притежава 100% от
капитала на заявителя, съгласно представена от управителя декларация по чл. 63,
ал. 4 ЗМИП. Твърди, че длъжностното лице следва да извършва проверка само дали
подадената декларация е по образец, дали съдържа данните по чл. 63, ал. 4 ЗМИП
и дали декларираните обстоятелства подлежат на вписване. Счита, че мотивите на
длъжностното лице не са съобразени с приложимите норми на ЗМИП. Поддържа, че
отказът е неправилен и незаконосъобразен. Иска от съда да го отмени и да укаже
на Агенция по вписванията да впише заявените обстоятелства.
Софийски
градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните
по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок
срещу акт, подлежащ на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТР и от
лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
В разпоредбата на чл. 21 ЗТР е
изброен изчерпателно обхватът на проверката, която длъжностното лице по
регистрацията следва да извърши, която проверка е формална и обхваща преценка
дали заявеното за вписване обстоятелство съществува, както и съответствието му
със закона, което се установява от представените със заявлението документи,
съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на
изискванията на закона /чл. 21, т. 5 ЗТР/.
В конкретния случай е подадено
заявление Б7 с искане да бъде вписано по партидата на дружеството на
действителния собственик на капитала, като се посочи, че „С.Б.П.Ф.“ АДСИЦ
притежава 100% от капитала на заявителя.
В обжалвания отказ длъжностното лице
приема, че заявените за вписване обстоятелства не съответстват на данните,
декларирани от представляващия „Р.Е.Ф.“ ЕООД, тъй като в декларацията не е
налице посочване на действителен собственик. Липсва деклариране и на
обстоятелства относно юридически лица, чрез които пряко и/или непряко се
упражнява контрол, както и посочване на лице за контакт. Длъжностното лице
приема също така, че разпоредбите на ЗМИП не допускат възможността като
действителен собственик да бъде вписано юридическо лице – аргумент от § 2 от ДР
на ЗМИП.
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗМИП за
производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно
действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър
БУЛСТАТ. Налице е утвърден образец на заявление Б7 за вписване на обстоятелства
относно действителни собственици, включително и с подраздел: „Юридически лица
или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява
контрол“.
В чл. 63, ал. 5 ЗМИП е предвидено,
че учредените на територията на Република България юридически лица и други
правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят
за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от
допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или
еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или
еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни
образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните
собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по
ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на
участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни
образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези
юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република
България.
Съгласно дадената легална дефиниция
в § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП „Действителен собственик“ е физическо лице или
физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират
юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или
физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена
операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от посочени
условия. Относно корпоративните юридически лица и други прави образувания е
посочено по т. 1, че действителен собственик е лицето, което пряко или косвено
притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това
юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане
на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с
изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран
пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с
правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти,
осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. В §
2, ал. 5 от ДР на ЗМИП е предвидено, че когато, след като са изчерпани всички
възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се
установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато
съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният
собственик, за „действителен собственик“ се счита физическото лице, което
изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Задължените лица водят
документация за предприетите действия с цел установяване на действителния
собственик по ал. 1.
При извършена по партидата на
жалбоподателя справка безспорно се установява, че „Р.Е.Ф.“ ЕООД е подало
Заявление Б7 № 20190605143300 за вписване на обстоятелства относно действителни
собственици, включително и за вписване на лицето С. А. Е. в поле № 550. По
заявлението е поставено вписване № 20191030162630.
При така установените данни следва
да се приеме, че заявителят подава процесното заявление Б7, с което иска да
бъде вписано обстоятелство относно действителен собственик, след като по
предходно заявление сам е поискал вписване и е получил такова на същото
обстоятелство.
В чл. 63, ал. 4, т. 4 ЗМИП е
предвидено, че в съответния регистър се вписват данните съгласно декларация,
чиято форма и съдържание се определят с правилника за прилагане на закона за всяка промяна в обстоятелствата по т.
1-3. В разглеждания случай не се твърди някаква промяна в обстоятелствата,
които вече са вписани с предходно заявление, поради което подаденото заявление
за вписване правилно е оставено без уважение, макар и по различни мотиви.
За пълнота следва да се посочи, че „С.Б.П.Ф.“
АДСИЦ е вписано като едноличен собственик на капитала на заявителя „Р.Е.Ф.“
ЕООД. Следователно по аргумент от чл. 63, ал. 5 ЗМИП дружеството не е длъжно да
заявява за вписване след като лицето по § 2 е вписано по партидата му като
едноличен собственик на капитала му. Целта на закона е да се обявяват данни, които
не са вписани в търговския регистър, а в конкретния случай е налице вписване по
отношение на дружеството „С.Б.П.Ф.“ АДСИЦ.
Предвид изложеното настоящият
съдебен състав счита, че отказът се явява законосъобразен, поради което жалбата
следва да се остави без уважение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „Р.Е.Ф.“ ЕООД, вписано в търговския регистър при Агенция по
вписванията, с ЕИК: *******, срещу отказ
№ 20201020112050/16.11.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при
Агенция по вписванията да извърши вписване по партидата на дружеството на
действителния собственик на капитала на основание чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона
за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: