Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                гр.  С.  21.06.2012 г.

 

 

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

   

          СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД,   Г.О.,  ІI-б  ВЪЗЗИВЕН  СЪСТАВ,

в публичното заседание на деветнадесети юни две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1. РАЛИЦА Д.А

                                                                                       2. МОНИКА ДОБРИНОВА

                       

при секретаря Д. Ш., като разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 108 по описа  за 2011  г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.218з от ГПК (отм.).  Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от И.И.Ц. ***(СО).  Ищцата твърди, че наследодателят й С.Х.Г. притежавал по силата на крепостен акт № 1183, дело № 1321/7.09.1905 г. нива в землището на с. Б., м. „С.”, с площ от 9 300 кв.м, при съседи: В. Д., П. С., път, А. К. и дол, представляващ имот пл.№ 179 от кв.29 по неодобрения кадастрален план на гр. Б. от 1915 г. Ответникът  актувал отделни части от имота като общински, без последният да бил отчуждаван или заплащан, като СО-Район „Б.” владее същия. Съгласно  молба, депозира на 27.03.2007 г., И.Ц. моли съда да осъди ответника да й предаде владението върху следните незастроени части от бившата нива: част от имот пл.№ 179, с площ от 1 200 кв.м (оцветена в зелен цвят по буквите ДЕЖЗД от скицата на в.л. Д., без частта, попадаща в имот пл.№ 841), разположена в югозападната му част, попадаща в УПИ VІІІ – за обществено хранене, кв.28 по действащия регулационен план; част от имот пл.№ 179, с площ от около 1 060 кв.м (с форма на трапец), оцветена в жълт цвят по буквите АБВГА от скицата на в.л. Д., разположена в северозападната част, попадаща в УПИ ІІ-179 – отреден терен за детско ползване, кв.35, по действащия регулационен план. Столична община е оспорила иска с твърденията, че имотът не е идентифициран, както и че го е придобила по давност.

СРС, І Г.К., 40 състав, с решение от 20.01.2006 г. по гр. дело № 7840/2004 г., е отхвърлил иска, като е приел, че по делото не се установява, че закупената от С. Г.нива е идентична с имот пл.№ 179.

СГС, Г.О., ІІ-д състав, с решение от 16.06.2009 г. по гр. дело № 1877/2006 г.,  е оставил в сила първоинстанционното решение. В мотивите си е посочил, че се претендира ревандикацията на бивша земеделска земя, невъзстановена по реда на ЗСПЗЗ, поради което ищцата не се легитимира като неин собственик.

ВКС, І Г.О., с решение № 636/23.12.2010 г. по гр. дело № 1424/2009 г., е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на СГС с указание за изясняване статута на имота и основанието за одържавяването му.

Пред настоящия съд И.Ц. поддържа жалбата си срещу първоинстанционното решение в частта, в която искът й е отхвърлен за частта от имот пл.№ 179, с площ от 1 200 кв.м (оцветена в зелен цвят по буквите ДЕЖЗД от скицата на в.л. Д., без частта, попадаща в имот пл.№ 841), разположена в югозападната му част, попадаща в УПИ VІІІ – за обществено хранене, кв.28 по действащия регулационен план. С молба от 27.04.2012 г. е направила оттегляне на въззивната жалба в останалата й част, поради което с определение от 3.05.2012 г., влязло в законна сила, е прекратено производството пред въззивния съд по иска по чл.108 от ЗС относно  частта от имот пл.№ 179, с площ от около 1 060 кв.м (с форма на трапец), оцветена в жълт цвят по буквите АБВГА от скицата на в.л. Д., разположена в северозападната част, попадаща в УПИ ІІ-179 – отреден терен за детско ползване, кв.35, по действащия регулационен план.

Столична община оспорва въззивната жалба.

Съдът е събрал нови доказателства във връзка със спора между страните.

След преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От удостоверение за наследници № 432/28.05.2004 г. е видно, че И.И.Ц. е законен наследник на  С.Х.Г., починал на 29.09.1952 г.

От представения по делото крепостен акт № 1183, дело № 1321 се установява, че на 7.09.1905 г. С. Хр. Г. е закупил нива с площ от 9.300 дка, намираща се в землището на с. Б., м. „С.”, при  съседи: В. Д., П. С., път, А. К. и дол.

С нотариален акт  № 130/9.02.1911 г., дело № 225/1911 г. С. Г. е закупил нива в м. „Т. Р.” с площ от около 6 дка, при съседи: Ц. Г.,  С. Д., Б. С. и М. А..

Съгласно скица - копие от неодобрен кадастрален план на гр. Б., издадена на 10.10.2001 г. от ОП „Софийски кадастър”, имот с пл.№ 179 по регулационния план от 1915 г., утвърден с Указ на цар Фердинанд, съгласно разписния списък е записан на името на Бр. Г. и П. Д., като по графични данни съдържа 9 700 кв.м.

С акт № 3560/1961 г. са актувани като държавна собственост  6 дка в м. „Т. Р.”, отчуждени от ТПС комисия от  С.Х.Г..

С акт за държавна собственост № 5977/19.09.1969 г. е актуван стар държавен имот, представляващ празно място - парцел 8, кв.35, с площ от 810 кв.м.

С акт за държавна собственост № 339/1971 г. е актуван стар общински имот, представляващ празно дворно място в гр. Б., ул. „Г. Д.”, с площ от около 1 100 кв.м, предаден за ползване на Детски дом – Б..

С акт за държавна собственост № 619/9.03.1982 г., на основание заповед № РД-34-1746/22.07.1981 г. на ИК на СГНС, е одържавена реална част от имот пл.№ 2316, бивша собственост на И. Ц. В., която част се включва в парцел VIII от кв.28 по плана на гр. Б., който имот е предаден за ползване на РПК „Н.” Б. - за обществено хранене.

С акт за държавна собственост № 620/17.03.1982 г. е актуван стар държавен имот, представляващ застроено място с павилиони на „Н.” гр. Б., находящ се на ъгъла на улиците „Г. Д.” и „Ал. С.”, предаден за ползване на РПК „Н.” - за обществено хранене.

На 18.11.1996 г., на основание чл.2, ал.1, т.4 от ЗОС, е съставен акт за частна общинска собственост № 4 за празно дворно място - парцел от 1 810 кв.м в гр. Б., кв.28, парцел VІІІ – за обществено хранене. Като бивш собственик на имота е посочено: И. Ц. В. и стар недвижим имот. В акта е отразено, че са налице съставени по рано АДС №№ 619/9.03.1982 г. и 620/17.03.1982 г. Съгласно „забележка”, с протокол № 7/13.05.1975 г. на ИК на ГПС гр. Б. теренът е предоставен на ГПК „Н.” за построяване на помещения за обществено хранене, като с разрешения за строеж №№ 122/5.07.1984 г., 131/10.09.1984 г. и № 217/19.10.1984 г. е разрешено на РПК „Н.”, гр. Б. да извърши ограждане на парцела и изграждане на закусвалня с кулинарен магазин.

На 28.11.1996 г., на основание чл.2, ал.1, т.6 от ЗОС, е съставен акт за публична общинска собственост № 8 за парцел І, кв.35, застроен с масивна сграда от 4 460 кв.м, застроена площ 390 кв.м - Детски ясли – сутерен (избени помещения и кухня) и два етажа, като е посочено, че имотът е стар държавен и за него има съставени по-рано АДС №№ 336, 339 и 4810.

На 19.05.1997 г., на основание пар.7, т.3 от ПЗР на ЗМСМА и чл.2, ал.2, т.1 от ЗОС,  е съставен акт за частна общинска собственост № 63 за незастроен парцел ХІІ-286а, кв.35, предназначен за индивидуално жилищно строителство, целият общинска собственост, с площ от 750 в.м. В акта е посочено, че В. Х. Я. е обезщетена с право на строеж върху общински парцел ХІІ-286а, кв.35 по плана на гр. Б..

На 4.02.1998 г., на основание пар.7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА, е съставен акт за частна общинска собственост № 194 за дворно място от 7 604.9 кв.м (съгласно нанесена поправка относно квадратурата), ул. „С.”, кв.**, парцел IV - за почивен дом, бивша собственост на С.Х.Г.. В имота е изградена масивна сграда, застроена на 640.75 кв.м.Имотът е включен в капитала на „Ч.-С.” ЕООД  на основание протокол № 17 и решение № 4 от 31.10.1996 г. на СОС. Като предходен акт, съставен за имота, е посочен АДС № 3560/1961 г.

По делото е представен протокол № 17/31.10.1996 г., решение  № 4 на СОС, от който е видно, че капиталът на „Ч.-С.”  ЕООД е сформиран на базата на основания капитал на  ОФ „Ч.” и  ОФ „Ч.-Оборище” по баланса им към 30.06.1996 г.

За имота, визиран в акт за частна общинска собственост № 194/4.02.1998 г., е налице нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит вследствие  преобразуване на общинско предприятие в еднолично търговско дружество по рида на чл.62, ал.2 от ТЗ № 28, том І, рег.№ 7161, дело № 257/2000 г., от който е видно, че имотът е собственост на „Ч. С.” АД.

По делото е представен нотариален акт № 143/1924 г. за недвижим имот, придобит по съдебна делба,  представляващ празно място от 1 000 кв.м в землището на с. Б., м. „О.”, чийто съсед е С. Г..

По делото е приет нотариален акт № 16, том ХІІ, дело № 2115/1951 г. относно покупко-продажбата на недвижим имот, представляващ   урегулирано празно дворно място, находящо се в м. „С.”, с. Б., парцел VІ-173 от кв.28, като един от съседите му е С. Хр. Г..

Приет е и нотариален акт № 197, том ІV, дело № 759/1957 г.  за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ урегулирано празно дворно място в с. Б., м. „Ц.”, парцел VІ от кв.28, като един от съседите на същото е Ст. Г..

Със заявление до ПК „Б.” № 1441-1/3.06.1992 г. С.Д. Н., в качеството си на наследник на С.Х.Г., е поискал възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ собствеността върху земеделски имоти, включително 8.3 дка в землището на гр. Б., м. „С.”, при съседи: В. Д., П. С., път, А. К., дол.

Пред СРС е изслушана единична съдебно-техническа експертиза с в.л. Т. Д.. От същата се установява, че по разписния лист към  регулационния план на Б. от 1915 г.  имот пл.№ 179 е записан на бр. Г., П. Д. х. И.. В този разписен лист няма записан друг имот на името на Г.. Според вещото лице, имотът по представения крепостен акт  е идентичен с имот пл.№ 179 по плана от 1915 г., въпреки че описаните съседи не съвпадат. По действащия регулационен план от 1977 г. процесният имот попада в кв.28  и в кв.35. Вещото лице е посочило незастроените части от имота в кв.35 (1 260 кв.м, попадащи в ограден терен  на детско заведение, оцветени в жълто) и в кв.28 (1 200 кв.м, оцветени в зелено, където са налице налични основи на сграда в лошо състояние, с корозирала арматура), отговарящи на изискванията на чл.19 от ЗУТ за обособяване на самостоятелни УПИ.

Пред СРС е изслушана тройна съдебно-техническа експертиза. Според заключението от същата, частта от имота в кв.28, оцветена в зелено, е отредена за „Обществено хранене”, като в лицевата част към бул. „Ал. С.” са изпълнени ивични основи от бетон и е оставена арматура за колове. Теренът е силно наклонен, поради което в западната част на новия строеж е изпълнена бетонна стена с височина 2.5 м, която служи като подпорна стена. Частта от терена, обозначена на скицата към единичната експертиза с буквите АБВГА, попада в югоизточната част от двора на детската градина в кв.35, в която част теренът е силно наклонен към улицата и върху него няма построена сграда, като за нуждите на детската градина теренът е частично трасиран с изградени три броя детски площадки и асфалтирани алеи към тях, с ширина 2.5 м и с бетонни бордюри.

Пред предходния въззивен състав е прието заключение на единична съдебно-техническа експертиза с в.л. П. П.. Видно от него, в разписната книга от 1914 г. на с. Б. са записани и други имоти на името на бр. Г. или на Ст. Хр. Г., но само един е с площ от 9 700 кв.м, попадащ в м. „С.”. Въз основа на това и на отразеното в нотариалните актове за съседния имот пл.№ 173, вещото лице заключава, че имотът по крепостния акт от 7.09.1905 г. е идентичен с имот пл.№ 179 по регулационния план от 1915 г. на с. Б..

От единичната съдебно-техническа експертиза с в.л. Ив. Д. се установява, че претендираните от И.Ц. реални части от имоти попадат, съответно,  в имотите, предмет на АОС №№ 4/18.11.1996 г. и 8/28.11.1996 г., като скицата на това вещо лице е идентична с тази на в.л. Т. Д.. Посочено е, че имотът, описан в АОС № 4/1996 г. е празно дворно място, а този по АОС № 8/1996 г. – парцел, застроен с масивна сграда с площ от 4 460 кв.м, застроена площ от 390 кв.м – Детски ясли.

Пред СРС са събрани гласни доказателства.

Свидетелят Н. Й. твърди, че му е известен имотът на братя Геневи. Заявява, че не е застроен и бил поляна. По едно време „Н.” сложил един фургон и продавал кебапчета. През 1983-1984 г. кооперацията започнала изкопни работи, които през 1989 г. били прекъснати. След 1989 г. д-р Ц. и съпругата му И. ежеседмично посещавали имота. На края на ул. „Ц.” има детска градина с двор от 3-4 дка. Самата детска градина е извън имота на Г..

Свидетелят В. К. заявява, че му е известен имотът на Г., който се намира на ул. „Ц.” № 1 и ул. „С.” и заема цялото място от южната част на баира. През 1972-1973 г. „Н.” започнал да строи сграда, но прекъснал строителството. През това време Г. живеели в чужбина. През последните 10-15 г. мястото било дадено на кооперация „В.”, като след това било изоставено.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че Столична община владее процесните имоти и не допуска до тях ищцата.

Въз основа на изложеното, въззивният съд прави следните изводи:

По делото по категоричен начин се установява, че праводателят на ищцата  С.Г. е бил собственик на нивата от 9.3 дка в м. „С.”, с. Б.. Установява се, също така, че реалните части от нея-предмет на първоначалната претенция  са били актувани  като държавна собственост, а впоследствие като общинска такава (АОС №№ 4/18.11.1996 г. и 8/28.11.1996 г.). По делото не се установява това актуване и завземане на имотите от страна на държавата и общината да е станало на законно основание. В тази връзка, съдът констатира, че АДС № 3560/1961 г., в който е отразено, че е налице отчуждаване от ТПС комисия, се отнася не до имота, закупен с крепостния акт от 7.09.1905 г., а до този по  нотариалния акт  от 9.02.1911 г., представляващ  нива в м. „Т. Р.”.  

Ето защо, съдът счита, че по отношение на въпросните имоти намира приложение разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ, съгласно която по силата на въпросния закон се възстановява собствеността върху имотите, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, общините и общинските съвети в периода 9.09.1944 г. – 1989 г.

От събраните доказателства и най-вече от назначените съдебно-технически експертизи се установява, че притежаваната от С.Г. нива в м. „С.” е идентична с имот пл.№ 179 по плана от 1915 г., а по действащия регулационен план от 1977 г. попада в кв.28 и кв.35.  От него незастроени са частите, посочени на скиците към заключенията на в.л. Д. и Д.. По отношение на тази част, която е останала предмет на делото след частичното оттегляне на въззивната жалба, оцветена в зелен цвят по буквите ДЕЖЗД от скицата на в.л. Д., съдът заключава, че са  налице изискванията на чл.2, ал.3 от ЗВСОНИ и И.Ц. се легитимира като неин собственик (заедно с останалите наследници на С.Г.).

Същевременно, съдът намира за неоснователно възражението на СО за изтекла придобивна давност, предвид разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ.

По делото не се спори, че СО владее този имот, като това владение, с оглед изложеното по-горе,  се явява без правно основание. 

Налице са, следователно, всички предпоставки за уважаване на ревандикационната претенция по отношение на частта от имот пл.№ 179, с площ от 1 200 кв.м (оцветена в зелен цвят по буквите ДЕЖЗД от скицата на в.л. Д., без частта, попадаща в имот пл.№ 841), разположена в югозападната му част, попадаща в УПИ VІІІ – за обществено хранене, кв.28 по действащия регулационен план.

Горното обуславя отмяна на обжалваното решение в посочената част и постановяване на друго за уважаване на иска. В останалата част решението е влязло в сила.

Жалбоподателката има право на направените по делото разноски, съобразно с изхода на спора.

Съдът следва да намали разноските, присъдени от СРС в полза на СО, предвид уважаването на иска за едната реална част от имота.

СО не е претендирала разноски след първоинстанционното производство, поради което съдът не й присъжда такива.

Водим от горното, съдът

 

 

                                                               Р  Е  Ш  И: 

 

 

ОТМЕНЯ решението от 20.01.2006 г. на СРС, І Г.К., 40 състав, постановено по гр. дело № 7840 по описа за 2004 г., в частта, в която искът по чл.108 от ЗС е отхвърлен за частта от имот пл.№ 179, с площ от 1 200 кв.м (оцветена в зелен цвят по буквите ДЕЖЗД от комбинираната скица на в.л. Д. към заключението от съдебно-техническата експертиза, депозирано в СРС на 15.02.2005 г., без частта, попадаща в имот пл.№ 841), разположена в югозападната му част, попадаща в УПИ VІІІ – за обществено хранене, кв.28 по действащия регулационен план, както и в частта, в която в полза на Столична община са присъдени разноски над сумата 175 лв. и юрисконсултско възнаграждение над сумата 93 лв., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА С.о., гр. С., ул. „М.” № **, да предаде на основание чл.108 от ЗС на И.И.Ц., ЕГН **********,***, владението на следния недвижим имот: частта от имот пл.№ 179, с площ от 1 200 кв.м (оцветена в зелен цвят по буквите ДЕЖЗД от комбинираната скица на в.л. Д. към заключението от съдебно-техническата експертиза, депозирано в СРС на 15.02.2005 г., без частта, попадаща в имот пл.№ 841), разположена в югозападната му част, попадаща в УПИ VІІІ – за обществено хранене, кв.28 по действащия регулационен план, която скица, приподписана от съда, следва да се счита неразделна част от решението.

В останалата част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на И.И.Ц. разноски за всички съдебни инстанции в размер на 454 лв.                                       Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                                             

           

                 2.