Решение по дело №71/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е касационно и намира основанието си в § 19, ал.1 ЗИД АПК във вр. с чл.208 и сл. от АПК и чл.37и, ал.8 от ЗСПЗЗ.

Образувано е по касационна жалба от Община Сливен, чрез пълномощник, против Решение № 557 от 06.07.2023 г., постановено по гражданско дело № 1849/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменен като незаконосъобразен Протокол от 29.04.2022 г. на Комисията, назначена със Заповед № РД-15-485/30.03.2022 г. на Кмета на Община Сливен по жалба на Д. И. Б., [ЕГН], от [населено място], в частта, в която са разпределени пасища, мери и ливади в землището на гр. Сливен и в землището на кв. Речица по отношение на следните лица: Д. И. Б., Г. И. Г., Е. К. Д., „Златно руно – 08“ ООД и Я. Г. П.; преписката е върната на Комисията, назначена със Заповед № РД-15-485/30.03.2022 г. на Кмета на Община Сливен за ново произнасяне в частта за разпределяне на пасища, мери и ливади в землището на гр. Сливен и в землището на кв. Речица по отношение на следните лица: Д. И. Б., Г. И. Г., Е. К. Д., „Златно руно – 08“ ООД и Я. Г. П.; и Община Сливен, ЕИК *********, е осъдена да заплати на Д. И. Б. направените по делото разноски в размер на 2115 лева.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон. Счита, че искането за цялостна отмяна на протокола от 29.04.2022 г. на Комисията е недопустимо, тъй като ищцата била заинтересована страна само от разпределението на пасища и мери в землището на гр. Сливен, където бил регистриран животновъдният й обект. Моли съда да отмени обжалваното решение и се произнесе по съществото на спора, като отхвърли предявения иск, ведно със законните последици. Претендира разноски за двете инстанции.

В с.з. касаторът - Община Сливен, редовно призован, се представлява от юриск. М. М., която поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ответника по касацията.

В с.з. ответникът по касацията - Д. И. Б., редовно призована, се представлява от адв. С. Р. от ***, който оспорва жалбата, изразява становище по същество, като излага доводи за правилност на постановеното от Районен съд – Сливен решение. Посочва, че оспореният от доверителката му административен акт бил незаконосъобразен, немотивиран, произнесен в административно производство, което изначално е било опорочено, още с определяне на площите, които подлежат на разпределение по реда на чл. 37и от ЗСПЗЗ за съответната година. Безспорно било установено, че разпределеният на доверителката му имот нямал характер на пасища или мера, тъй като бил захрастен от едната страна, а в другата си част бил разоран. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, че липсвало приравняване на земите към една и съща категория, за да могат да бъдат разпределени правилно; липсвало и определяне на коефициент за корекция, тъй като подлежащите на разпределение земи, дори и без да се отчита, че не са с характер на пасища, мери и ливади, като площ били крайно недостатъчни за удовлетворяване на всички претенции на участниците в административното производство. Посочва, че първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу протокола, с която са предявени две искания в условията на евентуалност: първото - за цялостна отмяна на протокола; второто, евентуалното спрямо първото – за частична отмяна на протокола, само по отношение на землището на гр. Сливен. В този смисъл, производството било допустимо и съдът се е произнесъл надлежно по предмета на жалбата, по евентуалното в нея искане, като правилно е уважил същата, и правилно е присъдил разноските изцяло в първоинстанционното производство. Моли съда да постанови решение, с което остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Претендира направените пред настоящата инстанция разноски, за които представя списък и доказателства за извършването им.

Заинтересованите страни – Комисия по чл. 37и ал. 6 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № РД 15-485/30.03.2022 г. на Кмета на Община Сливен; Г. И. Г.; Н. М. Н., С. Б. Б., Ц. Д. С., И. С. И., Г. А. Г., И. Й. К., П. О. И., „С. М.“ ЕООД,Т. А. Т., С. Н. Н., И. Х. Х., М. Х. Р., „Л. АГРО“ ЕООД, Д. К. Д., Х. А. Х., С. Н. С., Д. Н. Ж., „БИК“ ООД, „ЕКО МИЙТ“ ЕООД, „ДАЙМЪНД МИЛК“ ООД, Й. С. Й., И. М. М., Г. В. В., Г. Х. П., О. А. М., В. Т. Д., Д. Д. К., Т. М. Д., Ж. В. Ж., С. И. К., С. Г. С., Н. М. Д., „Н. АГРО – 2018“ ЕООД, Н. А. К., Ю. К. К., „ФОС М“ ООД, Я. Г. П., С. Т. С., М. Я. П., Е. И. П., В. Г. П., С. М. П., Й. Й. С., С. А. С., С. Т. Д., „К. ЕМ ДЖИ“ ЕООД, Д. С. С., Х. И. Г., „ПАСТИР 11“ ЕООД, „ЗЛАТНО РУНО 08“ ООД, Е. К. Д., „РЕСПЕКТ АГРО 77“ ООД, СД „К.-МН И СИЕ“ - ***, С. М. Г., К. К. П., Г. Д. П., Ж. С. А., Г. П. И., редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище за основателност на касационната жалба поради непълнота и противоречие на мотивите по отношение на установените факти по делото.

Обжалваното решение е съобщено на касатора на 07.07.2023 г. Касационната жалба е подадена по пощата на 19.07.2023 г., поради което е в срок. Подадена е от надлежна страна в първоинстанционното производство и е процесуално допустима.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На основание чл.37и и 37о от ЗСПЗЗ, Общински съвет - Сливен определил със свое решение № 925/24.02.2022 г. пасищата, мерите и ливадите от общинския поземлен фонд за индивидуално ползване.

Ответникът по касационната жалба Д. И. Б. е подала Заявление с вх. № 9400-4611/07.03.2022 г. за участие в процедурата по разпределението на пасищата, мерите и ливадите в землището на гр. Сливен. Към заявлението са приложени: Приложение №1 към Заповед РД-46-55/ 08.02.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите; Справка за животни в ОЕЗ към 11.03.2022 г. от БАБХ; Приложение №2 към Заповед РД-46-90/ 26.02.2016 г. на министъра на земеделието и храните; декларация по чл. 99, ал. 1, т. 4 от ППЗСПЗЗ; Справка с детайли за ползване на пасища, мери и ливади. Съгласно вписаните данни в Приложение №1 към Заповед РД-46-55/ 08.02.2019 г., за животновъден обект №********** са посочени: говеда на над 2-годишна възраст за месо - 17 броя, говеда от 6 месеца до 2 години за месо - 19 броя, общо животновъдни единици - 36 броя. Според Справка за животни в ОЕЗ към 11.03.2022 г. от БАБХ в животновъден обект №********** са регистрирани 19 броя животни - говеда от 6 месеца до 24 месеца за месо.

Заявления с искания да им бъдат разпределени имоти в землището на гр. Сливен са подали заинтересованите страни: Г. И. Г., Д. И. Б., Е. К. Д., „ЗЛАТНО РУНО – 08“ ООД и Я. Г. П..

Със Заповед на Кмета на Община Сливен № РД-15-485/30.03.2022 г. по реда на чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61 от 2015 г.) е назначена комисия, която да извърши разпределение по реда на ал. 4 на имотите за отдаване под наем, представляващи пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд. Съставът на комисията съответства на изискването на чл.100, ал.1 изр.първо от ППЗСПЗЗ.

Комисията съставила протокол от 29.04.2022 г. за разпределение на имотите по реда на чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, с който на Д. И. Б. е определена площ в размер на 14.325 дка в землището на гр. Сливен.

По делото пред районния съд са приобщени като доказателства 2 броя справки на БАБХ за животни в обект по категории. Съгласно справката за дата 17.01.2022 г. за животновъден обект №********** са регистрирани общо 36 броя говеда и биволи, от които телета и малачета над 1 година и под 2 години за угояване - 19 броя. Според справката към 03.11.2022 г.: в животновъден обект №********** няма животновъдни единици; за животновъден обект №********** са регистрирани общо 44 броя говеда и биволи, от които 25 броя са телета и малачета до 1 година.

На 13.05.2022 г. от Д. И. Б. е подадена жалба до Районен съд – Сливен, чрез лицензиран пощенски оператор, против Протокол от 29.04.2022 г. на Комисия, назначена със Заповед РД-15-485/30.03.2022 г. на Кмета на Община Сливен, във връзка с която е постановено първоинстанционното решение.

По делото пред Районния съд е изготвена и приета съдебно –техническа експертиза, съгласно чието заключение, със свое решение Общински съвет - Сливен е приел годишен план за паша за стопанската 2022/2023 г., съобразно който на територията на Община Сливен има 70 659.150 дка пасища и мери и 4 311.518 дка ливади. За землището на гр. Сливен и кв. Речица пасищата и мерите били в размер на 1 521.104 дка, от тях за разпределение и индивидуално ползване били определени 17 поземлени имота с площ от 444. 979 дка (14 ПИ с площ от 439.745 дка за гр. Сливен и 3 ПИ с площ от 5.234 дка за кв. Речица). За останалите площи, невключени в разпределението към момента на работа на комисията е имало сключени договори за отдаване под наем. За землището на гр. Сливен и кв. Речица нямало вписани налични ливади. Лицата, подали заявления за разпределение на пасища, мери и ливади за землището на гр. Сливен са: Г. И. Г., Д. И. Б., Е. К. Д., „Златно руно – 08“ ООД и Я. Г. П.. За Д. И. Б., Я. Г. П. и „Златно руно-08“ ООД били установени разминавания между животновъдните единици посочени от заявителите и описаните в справките от БАБХ, както и в местоположението на животновъдните обекти. Според заключението на експерта, с оглед животновъдните единици, необходимата площ за Д. И. Б. възлиза на 373.10 дка. Експертът е посочил, че при извършване на своята работа Комисията, назначена със заповед № РД-15-485/30.03.2022 г. на Кмета на Община Сливен, не е извършила приравняване на отдаваните под наем площи към 8-10 категория земя. Определените пасища, мери и ливади били недостатъчни за удовлетворяване на всички заявления, съобразно посочените животински единици. В заключението си е посочил какъв следва да е коефициентът за приравняване, като е констатирал непропорционално разпределение на определените за отдаване под наем площи спрямо потребностите на подалите заявления. При използването на този коефициент, при приравняване към 8 до 10 категория земя, ответникът по касация е следвало да получи площи разпределени от комисията в размер на 28,65 дка. Не е следвало да се разделят землищата на гр. Сливен на землище на гр. Сливен и на землище на кв. Речица, тъй като това е едно общо землище на гр. Сливен.

Според назначената и изпълнена допълнителна съдебно - техническа експертиза, разпределеният на Д. И. Б. поземлен имот с идентификатор 67338.123.2 с площ от 14.325 дка, в североизточната си част е разоран, а в останалата част е обрасъл с дървета и храсти в слята повърхност. Според описаното състояние, парцелът не може да бъде ползван за паша на животните, а ако бъде заявен, за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, същият ще бъде определен, като изцяло недопустим.

При тази фактическа обстановка Районен съд - Сливен е приел, че е налице противоречие на оспорения административен акт с материалноправна разпоредба съгласно чл. 146, т. 4 АПК.

Първоинстанционният съд е приел, че в процесния протокол въпреки недостатъчния брой площи с оглед потребностите на подалите заявления лица, не бил определен коефициент на разпределение; не било посочено кои животновъдни единици Комисията е приела, че са налични в обектите и въз основа на кои от представените справки. Неизяснено било защо в землището на гр. Сливен разпределените пасища са разделени на две - в землището на гр. Сливен и в землището на кв. Речица. Приел също, че без изложени мотиви в разпределението на пасища, мери и ливади в землището на гр. Сливен били включени земеделски стопани, които нямат животновъдни обекти. Относно разпределения на Д. И. Б. поземлен имот, приел, че част от същия е обработваема площ, а другата част представлява затревена и захрастена местност. Имотът не представлявал пасище и не било възможно да бъде ползван за паша на животни. Съответно при заявяването му в схеми и мерки при заявяване на площ от ползвателя, тя не би получила плащане за площ.

При тези мотиви Районен съд – Сливен е приел, че Протокол от 29.04.2022 г. на Комисията, назначена със Заповед № РД-15-485/30.03.2022 г. на Кмета на Община Сливен е незаконосъобразен, при каквито мотиви постановил отмяната му.

Въз основа на горната фактическа обстановка настоящата касационна инстанция формира следните изводи от правно естество:

Касационната жалба е подадена в рамките на регламентирания от закона срок, от заинтересована страна с легитимен правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като неоснователна. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Съгласно чл.37и, ал.1, изр.първо от ЗСПЗЗ (според действащата към 30.03.2022 г. редакция, ДВ, бр. 14 от 2015 г.), пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Според чл.37и, ал.4 и ал. 5 от ЗСПЗЗ, пасищата, мерите и ливадите се разпределят между правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище, съобразно броя и вида на регистрираните пасищни селскостопански животни, като за целта лицата подават заявление по образец до кмета на общината в срок до 10 март, към което прилагат документи, определени в правилника за прилагането на закона.

Съгласно чл.24а, ал.2, т.6 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) земеделските земи от Държавния поземлен фонд могат да се отдават под наем или аренда без търг или конкурс на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), когато земите са пасища, мери или ливади.

В разпоредбата на §2в от ДР на ЗСПЗЗ е дадено легално определение за „пасищни селскостопански животни“, както и за „животновъден обект“, който е обект, регистриран по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност, в който постоянно се отглеждат пасищни селскостопански животни, с изключение на регистрирани обекти върху имоти с начин на трайно ползване пасища и мери.

Според чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ лицата подават заявление по образец до кмета на общината в срок до 10 март, към което прилагат документи, определени в правилника за прилагането на закона. Заявленията се подават лично или по пощата и се регистрират в общинската администрация. Отказът за регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред областния управител по местонахождението на имота.

Кметът на общината назначава комисия, която определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал. 4 и разпределя имотите за всяко землище. Комисията съставя протокол за окончателното разпределение на имотите при наличие на необходимите площи в срок до 1 май (чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ). Съгласно чл.37и, ал.8 ЗСПЗЗ, протоколът по ал.5 и ал.6 се обявява в кметството и се публикува на интернет страницата на общината и може да се обжалва по отношение на площта на разпределените имоти в 14-дневен срок пред районния съд. Обжалването не спира изпълнението на протокола, освен ако съдът разпореди друго.

От горецитираните правни норми става ясно, че процедурата по чл. 37и от ЗСПЗЗ, доразвита в разпоредбите на чл. чл. 98-100 от ППЗСПЗЗ, е специална и касае предоставяне под наем или аренда на пасища, мери и ливади от ДПФ и ОПФ без търг или конкурс на правоимащите лица по чл. 37и, ал.1 от ЗСПЗЗ. Същата се осъществява в един предварителен и два основни етапа. В предварителния етап лицата подават заявление по образец до кмета на общината в срок до 10 март, към което прилагат документи, определени в Правилника за прилагането на закона. Заявленията се регистрират в общинската администрация и в случай на отказ за регистрация, същият подлежи на обжалване пред областния управител по местонахождението на имота. През първия основен етап Комисията по чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4 от закона и извършва разпределение на имотите за всяко землище. Етапът завършва с изготвяне на протокола на Комисията. Съгласно чл. 37и, ал.8 от ЗСПЗЗ, протоколът подлежи на съдебно обжалване по отношение площта на разпределените имоти. Вторият етап касае сключване на договора за наем или аренда от кмета на общината, съответно директора на ОДЗ с правоимащите лица въз основа на протокола на Комисията.

В процесния случай Д. И. Б. е подала Заявление с вх. № 9400-4611/07.03.2022 г. за участие в процедурата по разпределението на пасищата, мерите и ливадите в землището на гр. Сливен. Заявлението е разгледано в първия основен етап, като Комисията се е произнесла по него и с Протокол от 29.04.2022 г. на Б. са разпределени площи, описани като пасища, мери и ливади от землището на гр. Сливен с посочена площ 14.325 дка. С подадената жалба до Районния съд Д. И. Б. оспорва Протокол от 29.04.2022 г. на Комисията, назначена със Заповед № РД-15-485/30.03.2022 г. на Кмета на Община Сливен, във връзка с която е постановено първоинстанционното решение.

С оглед направеното от касационния жалбоподател възражение за недопустимост на атакуваното съдебно решение следва да се има предвид следното:

Съгласно нормата на чл. 147, ал. 1 от АПК, приложима съобразно § 19 ал. 1 от ПЗР на ЗИДАПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. За Д. И. Б., в качеството на заявител за участие в процедурата по разпределението на пасищата, мерите и ливадите в землището на гр. Сливен е налице правен интерес от обжалване на разпределените й с Протокол от 29.04.2022 г. на Комисията, назначена със Заповед № РД-15-485/30.03.2022 г. на Кмета на Община Сливен площи. С подадената до районния съд жалба е поискана от съда отмяната на обжалвания протокол в цялост, като в условията на евентуалност е заявено искане за отмяна на протокола в частта му относно разпределението на пасища, мери и ливади в землището на гр. Сливен. С обжалваното решение районният съд се е произнесъл по заявеното в условията на евентуалност искане, като е отменил Протокола от 29.04.2022 г. на Комисията, в частта, в която са разпределени пасища, мери и ливади в землището на гр. Сливен и в землището на кв. Речица, също част от гр. Сливен. Произнасянето на първоинстанционния съд е допустимо предвид наличието на правен интерес на жалбоподателя Д. И. Б., поради което възражението на касационния жалбоподател е неоснователно.

По отношение на изложените възражения за неправилност на обжалваното решение, следва да се има предвид следното:

Обосновано Районният съд е приел, че при развилото се пред Комисията, назначена със Заповед № РД-15-485/30.03.2022 г. на Кмета на Община Сливен производство са допуснати нарушения на материалноправна разпоредба съгласно чл. 146, т. 4 АПК.

С Протокола от 29.04.2022 г. не е съобразено императивното правило на чл. 37и, ал.4 от ЗСПЗЗ (ред. ДВ, бр. 61 от 2015 г.). При постановяването му на ответника по касацията е разпределен поземлен имот с идентификатор 67338.123.2 с площ от 14.325 дка, за който се установи, че е разоран в североизточната си част, а в останалата част е обрасъл с дървета и храсти в слята повърхност. Според заключението на експерта по назначената от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, парцелът не може да бъде ползван за паша на животните, а ако бъде заявен, за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, същият ще бъде определен, като изцяло недопустим. В Протокола на Комисията не са изложени мотиви за начина на определяне и приравняване на площта за разпределение на заявителите, предвид различните категории земя подлежаща на разпределение. Бланкетното посочване „приравнена разлика към категория на земята от 1 до 7“ и използван коефициент на редукция за полагащите се площи на всеки кандидат, за землищата, в които има недостиг на площи, не обосновава извод за реалното им определяне и прилагане. Предвид липсата на посочване на тези землища; непосочването на реда и начина на определяне на коефициент на редукция и числовото му изражение, непосочване на същия при определяне на разпредената площ, както и категоричното заключение на експерта по назначените от районния съд съдебно-технически експертизи, съдът намира за правилен формирания от първоинстанционния съд извод за незаконосъобразност на обжалвания Протокол от 29.04.2022 г. на Комисията, в частта, в която са разпределени пасища, мери и ливади в землището на гр. Сливен и в землището на кв. Речица, поради което следва да бъде отменен.

Предвид гореизложеното решението на Районен съд – Сливен, с което е отменен Протокол от 29.04.2022 г. на Комисията, назначена със Заповед № РД-15-485/30.03.2022 г. на Кмета на Община Сливен в частта, в която са разпределени пасища, мери и ливади в землището на гр. Сливен и в землището на кв. Речица по отношение на следните лица: Д. И. Б., Г. И. Г., Е. К. Д., „Златно руно – 08“ ООД и Я. Г. П. и е върната преписката на Комисията за ново произнасяне при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото е неоснователна претенцията за разноски на касационния жалбоподател.

Своевременна и основателна е претенцията за разноски на ответника по касацията. Реално извършените такива възлизат на 1200,00 лева заплатено по банков път адвокатско възнаграждение. От страна на касационния жалбоподател е заявено възражение за прекомерност, което съдът намира за неоснователно. Съгласно нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лева. Според уреденото в § 2а от ДР на същата Наредба, за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати (какъвто е и процесуалният представител на Д. Б.), дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Предвид това, претенцията за разноски на ответника по касацията следва да се уважи в заявения размер от 1200,00 (хиляда и двеста) лева заплатено по банков път адвокатско възнаграждение и да се възложи в тежест на касационния жалбоподател.

 

Водим от горното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение №557 от 06.07.2023 г., постановено по гражданско дело № 1849/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен.

 

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Д. И. Б., [ЕГН], с адрес: [населено място], *** сумата от 1200,00 (хиляда и двеста) лева, представляващи направени по делото разноски.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.