Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 03.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
трети юли през
две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Ивелина
Симеонова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №11266
по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №45229
от 24.09.2018г., постановено по гр.дело №30332/2014г. по описа на СРС, ГО, 50
с-в, е признато за установено по предявения от „Т.С.”ЕАД с ЕИК****** срещу М.А.К.
с ЕГН********** и Е.Т.К. с ЕГН********** положителен установителен иск по
чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ, че ответниците дължат
солидарно на ищеца сумата от 4046,23лв.- цена на топлинна енергия и стойност на
услугата дялово разпределение за топлоснабден имот-апартамент №38 в гр.София,
ж.к.“******, абонатен №124153, за периода от м.05.2011г. до м.04.2013г., за
която сума е издадена заповед от 26.03.2014г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№14874/2014 г. на СРС, 50 с-в, като искът е
отхвърлен за сумата от 50,12 лв. до пълния размер от 4096,35лв. Отхвърлен
изцяло е предявения от ищеца срещу ответниците солидарно положителен
установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 542,43лв.-
обезщетение за забава върху главницата за периода 30.06.2011г.-12.02.2014г.
Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца 452,68 лв. разноски в исковото
производство и 324,43лв. разноски в заповедното производство.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Техем
сървисиз"ЕООД.
Срещу решението в
частта с която исковете са уважени, е подадена в законоустановения срок по чл. 259,
ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците. Жалбоподателите поддържат, че в
нарушение на процесуалните правила не е извършена проверка за постоянните и
настоящи адреси на ответниците. Доказателствата не били обсъдени в тяхната
съвкупност. Не било установено, че имотът е ползван именно от ответниците през
процесния период. Експертизите били изготвени въз основа на копия от документи,
представени само от ищеца. Ето защо
молят решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявените искове-
отхвърлени.
Ответникът по
жалбата „Т.С.” ЕАД не е депозирал писмен отговор. С молба от 02.07.2020г.
оспорва жалбата като неоснователна.
Третото
лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Страните са били
редовно призовавани по делото на посочения в исковата молба адрес, след което с
отговора са посочили съдебен адрес и при това положение изискването на справка
за постоянен и настоящ адрес не е било необходимо.
Установено е по делото, че
процесният имот е топлофициран и че сградата, в която се намира е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Доказано е също така, че ответниците са съсобственици при равни
квоти на процесния апартамент №38 в гр.София, ж.к.“******, абонатен №124153,
което обстоятелство се установява от представения по делото от ищеца нотариален
акт. Следователно ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 год./.
Съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. В случая е несъмнено, че
Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение
срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради изложеното,
настоящият съдебен състав приема, че между страните по делото е било налице
облигационно отношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди, с
включените в него права и задължения на страните съгласно ЗЕ и Общите условия
на ищеца. При това положение е ирелевантно кой действително ползва имота,
доколкото липсват данни за учредено вещно право на ползване или сключен писмен
договор между ищеца и трето лице относно доставката на топлинна енергия в този
имот.
Според
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е също така въз основа на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза, че делът на ответниците за сградна инсталация, отопление на имота и битово горещо водоснабдяване са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба. Т.е., доказана е по
несъмнен и категоричен начин по делото потребената от ответниците топлоенергия
в определено количество за исковия период. В този смисъл неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя, че не е било изчислявано реалното потребление на
топлинна енергия.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателя за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
нарушения. Доказателствената сила на счетоводните
книги не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официален
свидетелстващ документ. Тя е производна, което следва от изискването,
установено в разпоредбата на чл. 182 от ГПК, те да бъдат редовни, т.е. всяко вписване в тях да бъде въз основа на
документи, които доказват извършеното вписване. Редовността на счетоводните
книги, обаче, не се предполага, тя трябва да бъде доказана от страната, която
се позовава на тях. Евентуален пропуск на ответника да оспори редовността на
книгите, не ги прави редовни и в този смисъл ищецът не може да бъде освободен
от процесуалното си задължение да установи при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици. Ето
защо съдът не би могъл да основе
решението си само на едностранно съставените от ищеца фактури и извлечение от
сметка. Настоящият случай, обаче, не е такъв. По делото са събрани
доказателства – изравнителни сметки, документи за главен отчет и заключение на
вещо лице, въз основа които може да бъде преценено, че извършените от ищеца вписвания
в счетоводните книги са достоверни.
Стойността на
доставената топлинна енергия за процесния период е установено въз основа на
неоспорените от ответниците заключения на вещите лица по допуснатите и изслушани
в първоинстанционното производство съдебно- техническа и съдебно-счетоводна
експертизи, които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите
данни по делото въззивният съд намира, че следва да бъдат кредитирани.
В този смисъл при
установеното облигационно правоотношение между страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия
правилно СРС е приел, че искът за главницата е основателен до размера и за
периода, посочени в обжалваното решение.
Ето защо
въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено като правилно.
На основание чл. 280,
ал.3 ГПК настоящето решение е окончателно.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №45229 от 24.09.2018г.,
постановено по гр.дело №30332/2014г. по описа на СРС, ГО, 50 с-в в обжалваната
му част.
Решението е постановено при участието на
трето лице-помагач „Т. с."ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/