О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 548
гр.
Шумен, 19.12.2018 г.
Шуменски
окръжен съд, в закрито заседание на деветнадесети
декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Л.
Томова
ЧЛЕНОВЕ:
1. Т. Димитрова
2. Н. Цветанкова
като
разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова,
в.ч.гр.д. № 437 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на 274 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 3756 от 19.09.2018 г.
/пощ.кл. от 17.11.2018 г./, депозирана от М.Х.Д. ЕГН **********, чрез
адв. П.К.Р. ***, срещу протоколно определение от
11.09.2018 г. по гр. д. № 461/2017 г. по описа на РС – В. П., с което не е допуснато изменение на иска по чл. 214 от ГПК чрез увеличение на
размера му.
Жалбоподателят счита, че
определението е незаконосъобразно и неправилно и моли съда да го отмени. Сочи, че
на 11.09.2018 г., в
открито съдебно заседание, след приемане на допълнителната СТЕ в присъствието на
пълномощника на ответника, с устна молба е предявил увеличаване на
исковата претенция до 6 083.00 лева – съобразно приетата експертиза. Съдът
е дал на ответника, възможност да изрази становище по така заявеното
увеличение, след което с обжалваното определение не е допуснал увеличението
поради обстоятелството, че молбата не отговаряла на предвидената форма –
писмена и не била заплатена съответната държавна такса. Поддържа, че
изменението на иска относно неговия размер е основателно, с оглед приетата в съдебно заседание
експертиза относно действителния размер на стойността на извършените СМР –
предмет на делото, поради което счита, отказа за постановен в противоречие с тълкувателната
практика на ВКС. С оглед на това,
моли протоколното определение от 11.09.2018 г. да
бъде отменено и да се допусне изменение на
първоначалния иск, чрез
увеличаване на заявения размер от 3 000.00 лева на 6 083.00 лева.
Ответниците по жалбата,
редовно уведомени, чрез процесуалният им представител не вземат становище по
същата.
Съдът
след като се запозна с изнесените доводи в жалбата и материалите по
делото, приема за установено следното:
Частната
жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт подлежащ на
обжалване и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна,
поради следните съображения:
Производството пред
Районен съд – В. П. по гр.
д. № 461/2017 г. е
образувано по искова молба от М.Х.Д. с правно основание чл. 30, ал.3 от ЗС, против С.Х.Д. и П.Ж.Д., с която
се иска осъждане ответниците да заплатят на ищеца сумата от 3 000.00 лева, представляваща стойността на извършени необходими разходи за ремонт
на общите части на сграда и прилежащи обекти, находящи се в УПИ XV-165 в кв. 11
по плана на гр. Върбица, цялото с площ от 680 кв. м., при граници УПИ XVI-163,
164, УПИ VI-163,164, УПИ VII-169, УПИ VIII-168,169 и УПИ XIV-166, за
съответните идеални части, притежавани от ответниците, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане от сумата. В
исковата молба се твърди, че ответниците дължат на ищеца процесната сума поради
заплатени от него разходи за извършени СМР на общи части в съсобствени с ответниците
недвижими имоти, както следва: дворно място, находящо се в гр. В., ул.“..., съставляващо УПИ XV-165
в кв. 11 по плана на гр. В.,
цялото с площ 680 кв. м.; жилищна сграда, състояща се от първи приземен етаж с
площ от 94 кв.м., втори жилищен етаж с площ от 94 кв. м. и
две избени помещения под приземния етаж; стопанска постройка, построена в
същото място с площ от 56 кв. м..
Твърди се, че общата сума на заплатените от ищеца разходи за извършени СМР на
общите части в съсобствените с ответниците имоти е 14 600.00 лева с ДДС. Твърди се и, че ответниците притежават 5/6 идеални част от посочените
имоти, а ищецът - 1/6 идеална част.
С определение № 289 от 11.06.2018 г. районният съд е допуснал, по искане на ищеца назначаване на
съдебна строително - техническа експертиза, която да
отговори на посочените в исковата молба въпроси. На вещото лице е поставена задача да определи направените ремонти и/или подобрения в размер на
14 600.00 лева, явяващи се стойност на извършените СМР, с колко увеличават пазарната
стойност на имота, съответно да изчисли размера на увеличената стойност
съразмерно с притежаваните от страните идеални части от правото на собственост.
В заключението на вещото лице е посочено, че
стойността на извършените СМР е 14 600.00 лева, а увеличената пазарна стойност на имота е 10 414.00 лева. Размерът на увеличената стойност
съразмерно с притежаваните от страните идеални части от правото на собственост
на жилищната сграда е 4 339.17 лева съответно за ответницата С.Д.
/5/12 ид. ч./ и 6 074.83 лева за ищеца /7/12 ид.ч./.
От изслушването на вещото лице в съдебно заседание на 03.07.2018 г. става
ясно, че сумата от 10 414.00 лева, с която е увеличена пазарната стойност на имота, е изчислена без да
са взети предвид разходи за ремонт на оградата и навеса, които според ищеца
също са общи части и разходите за тях следва да бъдат включени при определяне
сумата, с която се е увеличила пазарната стойност на имота. С оглед на горното, в същото съдебно заседание е
поставен допълнителен въпрос на вещото лице - да изчисли увеличената пазарна
стойност на процесния имот, ако бъдат включени извършените разходи за СМР за
оградата и навеса, изградени в него.
На 03.09.2018 г. е депозирано заключение по допълнителната експертиза, според
което извършените СМР за оградата и навеса в имота са на стойност 4 168.00 лева с ДДС и, ако бъдат
включени в увеличената пазарна стойност на процесния имот, тя става 14 600.00 лева.
В съдебно заседание на 11.09.2018 г., на което е присъствал
и процесуалният представител на ответниците, ищецът е направил искане за увеличаване
размера на иска, като същият да
се счита предявен за сумата от 6 083.00 лева, вместо за сумата от 3 000.00 лева, която представлява 5/12 от сумата 14 600.00 лева, равняваща се на квотите на
ответниците.
С протоколно определение от същата дата
първоинстанционният съд е отхвърлил искането, като е счел същото за допустимо, но за неоснователно, тъй като исковата молба не е представена в предвидената
от закона форма, както и не е внесена дължимата държавна такса.
Настоящата инстанция намира определението за
неправилно. Съгласно разпоредбата на чл.214, ал.1 от ГПК, в първото заседание
за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с
оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без
да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното
дирене в първата инстанция ищецът може да измени само размера на предявения
иск, както и да премине от установителен към осъдителен и обратно. В настоящия
случай, фактите, от който ищецът черпи права остават непроменени и се заявява само увеличение размера на първоначално
предявената претенция, без да се прави изменение на основанието или петитума на
иска. Искането е направено въз основа заключението на вещото лице по допуснатата
СТЕ, в съдебно заседание, преди приключване на съдебното дирене, в присъствието
на представител ответниците, с оглед на което, както правилно е приел и първоинстанционният
съд, е допустимо.
Доколкото става дума
за правно действие, което е извършено съгласно законовите разпоредби на чл. 214 ГПК, направеното от ищеца искане е и законосъобразно. Според приетото в т.7б от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато исковата претенция не е предявена като
частична, а се търси изцяло вземането, силата на пресъдено нещо на съдебното
решение се простира върху целия заявен размер. Ето защо, докато е налице висящ спор между същите
страни на същото основание и за същото вземане, предявяването на претенция за
разликата по друго дело е недопустимо. Силата на пресъдено нещо на
постановеното решение, чиито обективни предели обхващат целия размер на
спорното материално право, освен ако искът не е предявен като частичен, преклудира непредявения размер и представлява
отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на друг иск между същите
страни за разликата, която не е била поискана. В такъв случай е
правилно да се даде възможност на претендиращата страна да увеличи размера на
своя иск в
рамките на висящото производство, с предмет спорното материално право, при
съблюдаване изискванията на чл.214 от ГПК, като не е пречка това да стане и устно в
съдебно заседание, съгласно изричната разпоредба на чл.100 от ГПК, особено, ако
то се провежда в присъствието на ответника или негов представител. В
конкретната хипотеза, първоинстанционният съд е констатирал, че искането за
увеличение размера на иска е заявено в срок, но е нередовно, тъй като не е
предявено с писмена молба и не е заплатена държавна такса върху увеличението.
Предвид това, съобразно, вменените му с чл.7, ал.1 и чл.101, ал.1, вр. чл.129,
ал.4, вр. ал.1 от ГПК, служебни задължения, съдът е следвало да предостави на
ищеца срок, в който да изправи визираните нередности и едва, ако не ги отстрани,
да остави без уважение искането му за допускане изменение размера на иска. Ето
защо, като не е дал възможност на ищеца да приведе молбата си по чл.214 от ГПК в
съответствие с изискванията на закона, първоинстанционният съд е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила и ограничаване правото на защита
на ищеца, поради което обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да
се отмени.
В съответствие с
изложеното, настоящата инстанция приема, че атакуваното определение,
обективирано в протокол от съдебно заседание проведено на 11.09.2018 г. следва да бъде
отменено като незаконосъобразно, а делото да бъде върнато на РС – В. П. за предоставяне
възможност на ищеца за изправяне нередностите на молбата му по чл.214 от ГПК и
произнасяне по допускане изменение размера на иска, в случай на отстраняването
им в срок.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.09.2018 г.
по гр. д. № 461/2017 г. по
описа на РС – В. П., с което е отхвърлено
искането на ищеца М.Х.Д. за увеличение размера на първоначално предявения иск.
ВРЪЩА делото на РС – В. П.,
за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно
дадените указания.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.