Определение по дело №1035/2020 на Окръжен съд - Бургас

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер 1943                                     09.07.2020 г.                                         Град Бургас

 

                                                                                         

Бургаски окръжен съд                                                                                граждански състав

На  девети юли                                                                       Година две хиляди и двадесета

В  закрито  заседание в следния състав:                                                    

                                                                       Председател:  Дарина Костова                       

 

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1035 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявения иск от М.К.К., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, кв. Ветрен, чрез пълномощника адв. П.В.,***, със съдебен адрес:***, офис 6, против „Гаранционен фонд“, Булстат *********, с адрес: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2 ет. 4, представлявано заедно от: Стефан Георгиев Стоилков и Борислав Иванов Михайлов, чрез пълномощника юрк. Нели Попова, с искане ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 06.02.2019 г. от МПС с д.к. № А 8679 МК без валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“: 35 000 лв. за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от причинените телесни увреждания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 06.02.2019 г. до окончателното ѝ изплащане; 257 лв. за имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за лечение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, както и сторените по делото разноски.

Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящите искове.

Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните.

На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 такси и разноски по делото не се внасят от ищеца.

До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение е допустим.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявения иск, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на  делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от ищеца.

Проект за доклад:

Ищецът твърди, че на 06.02.2019 г. около 18:07 ч. в гр. Бургас, кв. Ветрен, ул. „Българка“ № 31, на пешеходната пътека срещу кметството, на прав пътен участък настъпило ПТП между движещия се в посока гр. Айтос лек автомобил с марка „Форд“, модел „Галакси“ с д. к. № А 8679 МК, управляван от П.А.К., ЕГН ********** и пешеходеца М.К.. Твърди се още, че водачът на автомобила нарушил правилата за движение по пътищата и при приближаване пешеходна пътека тип „Зебра“ не пропуснал преминаващия по нея ищец, който пресичал пътното платно от дясно на ляво, вследствие на което го блъснал в средата на пешеходната пътека и напуснал местопроизшествието. Сочи, че пешеходната пътека, обозначена и с пътен знак Д 17, е осветена и пред нея е изграден ограничител на скоростта. Налице е и забранителен пътен знак В 26, ограничаващ скоростта до 30 км/ч. Горното било установено в Констативен протокол с пострадали лица № 769р-1404/07.02.2019г. на ОД на МВР- Бургас. От мястото на удара ищецът бил откаран с екип на СМП в УМБАЛ „Дева Мария“, където след образни изследвания били установени фрактури на 4, 5, 6, 7 ребра по задна паравертебрална и по аксиларна линии, на 8 и 9 по задна скапуларна линия. Поставена била диагноза политравма, за което свидетелствала издадената епикриза по ИЗ № 1586/06.02.2019 г. на Хирургично отделение при УМБАЛ „Дева Мария“.

Ищецът бил изписан на 11.02.2019 г. с предписание за постелен режим, като бил обездвижен напълно в продължение на 14 дни. Търпял изключително силни болки, придружени със затруднено дишане, говорене, хранене и прием на течности, отслабнал значително. Около месец се придвижвал с инвалидна количка, а в последствие с патерици около 45 дни. През този период ищецът бил изцяло зависим от близките си поради невъзможността да излиза от дома си, да се грижи за себе си и да се обслужва. За потискане на силните болки приемал обезболяващи медикаменти. Твърди се, че към настоящия момент пострадалият е възстановен, но получената травма довела до промяна на начина му на живот, която ще продължи до края на живота му. Налице са болки в местата на получените фрактури при застудяване, движенията на тялото са ограничени, невъзможни са физически натоварвания, затруднено е самостоятелното битово обслужване.

Посочва се още, че преживените силен шок и стрес от случилото се прераснали в чувство за самоизолация, отчаяние и безсилие пред сполетялото го нещастие. Освен принудителната неработоспособност, ищецът страдал от безсъние, болки на травмираните места, от внезапно чувство на безпокойство, тревожност и безнадеждност. Станал сприхав, лесно раздразнителен, дори уплашен и асоциален. Страхува се от автомобили и пътувания, от пресичане на платното за движение. Затворил се в себе си и вътрешно преживява случилото се отново и отново. Освен посочените неимуществени вреди, ищецът понесъл и имуществени вреди в размер на 257 лева за медицински разходи.

Ищецът счита, че с поведението си водачът е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 116 и чл. 119 от ЗДвП, като с деянието си виновно е причинил вредоносния резултат.

Сочи се още, че за случая е образувано ДП № 93/2019 г. на 2-ро РУ при ОД на МВР-Бургас и НОХД № 5827/2019 г. по описа на РС - Бургас, по което е постигнато споразумение № 163 от 19.02.2020 г., с което подсъдимият П.А.К. е признат за виновен за това, че на 06.02.2019 г. в гр. Бургас, кв. Ветрен, ул. „Българка“ с посока на движение гр. Бургас - гр. Айтос при управление на МПС л.а. марка „Форд“ модел „Галакси“, с рег. № А 8679 МК, нарушил правилата за движение, посочени в ЗДвП, а именно: чл. 43, т. 5 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, на пешеходна пътека тип „Зебра“, обозначена с пътен знак Д 17, неосигурил предимство и непропуснал преминаващия по нея М.К.К., роден на *** ***, при което допуснал ПТП и му причинил по непредпазливост средна телесна повреда изразяваща се в гръдна травма със счупване на 4, 5, 6 и 7 ребрени дъги, в ляво отзад, край гръбначния стълб и по аксиларната линия, и 8 и 9 ребрени дъги по задна аксиларна линия, което е довело до трайно затруднено движение на снагата, като деянието е извършено на пешеходна пътека и деецът е избягал от местопроизшествието. Наложено му било наказание лишаване от свобода за срок от 7 месеца и лишаване от управление на МПС за срок от 12 месеца.

Счита, че е налице хипотезата на отговорност по 519, ал. 1 вр. чл. 558, ал. 5 КЗ поради липсата на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за посоченото МПС и отказа на ответника да изплати обезщетение по претенцията му с вх. № 24-01-801/10.12.2019 г.

Прави доказателствени искания. Представя доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва изцяло фактическите твърдения в исковата молба относно механизъм, причини и обстоятелства при получаването на травмите от ищеца. Счита, че констативният протокол за ПТП не удостоверява фактите относно „Обстоятелства и причини за ПТП“ и оспорва в тази част съдържанието на документа, тъй като актосъставителят не е отразил настъпване на ПТП, възприето лично от него, а са вписани данни без посочен източник на същите. Липсват доказателства за сключено споразумение в наказателното производство, както и за влизането му в сила. Счита размера на претенцията за неимуществени вреди за прекомерно завишен, тъй като не отговаря на броя и тежестта на уврежданията, наличието на пълно възстановяване в относително кратък срок, съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП. Оспорва изцяло претенцията за лихва, тъй като Гаранционен фонд изплаща обезщетения по силата на закона при определени в него случаи и след изпълнението на специална процедура, предвидена в чл. 558, ал.1 от КЗ. Гаранционен фонд не е деликвент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение и поради това задължението за изплащане на обезщетение възниква след сезирането му. След сезирането му от ищеца е била образувана щета №19-210440/10.12.2019г, по която Фондът се е произнесъл в тримесечния законен срок, за което ищецът е бил уведомен. Поради това счита, че не дължи лихва, както и че не е станал причина за завеждане на настоящата претенция в съда.

Правно основание на иска: Предявените искове обективно кумулативно съединени искове имат своето правно основание в чл. 558, ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

По доказателствената тежест: По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 от ГПК.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи  спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.

При така дадената от съда правна квалификация ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване, че е претърпял неимуществени и имуществени вреди от виновното противоправно поведение на водача на автомобил,  който няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“  и техния размер; механизма на ПТП и причинната връзка между него и претърпените вреди; отправяне към Гаранционния фонд на писмена претенция от увредения, по която е налице отказ за плащане.

Ответникът носи тежестта да установи всички свои правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения.

По доказателствата:

Ищецът е представил писмени доказателства, които поради относимостта и допустимостта си следва да бъдат приети.

Ищецът е поискал, за установяване на търпените от него неимуществени вреди да бъдат разпитани двама свидетели при режим на довеждане. Свидетелските показания са относими и допустими и следва да се допуснат.

Ищецът е направил доказателствено искане на основание чл. 186, предл. 2 от ГПК да бъде изискано и приложено НОХД 5827/2019 г. по описа на РС-Бургас. Съдът намира, че искането е относимо и следва да се допусне.

Предвид направените от ответника оспорвания относно механизма на ПТП и причинната връзка с претърпените от ищеца вреди, с оглед така разпределената доказателствена тежест на ищеца следва да бъде указана възможността да ангажира съдебна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза.

На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК ответникът с отговора на исковата молба е направил искане за конституиране в качеството на трето лице - помагач на страната на Гаранционен фонд на сочения като виновен за процесното ПТП водач П.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***. Искането е  заявено своевременно. При съобразяване на иска, с който е сезиран, съдът счита, че привличането на физическото лице като трето лице-помагач в настоящото производство е допустимо. Съобразно цитираната правна норма, в един висящ исков процес може да бъде привлечено това лице, което има право да встъпи по делото като подпомагаща страна, поради което и същите материалноправни отношения, даващи повод за встъпване, са и основание за привличане. Правото за участие на встъпващия произтича от интереса му да бъде постановено решение в полза на подпомаганата страна и именно той обуславя допустимостта на допълнителното встъпване. Такъв интерес е налице тогава, когато решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице. В конкретния случай ответната по делото страна не е оспорила обстоятелството, че за управлявания автомобил от соченият за пряк причинител на деянието водач не е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. При това положение очевидно за нея се поражда възможността да предяви против това лице иск на основание чл. 558, ал. 8 от КЗ, поради което и именно искането се явява основателно.

По изложените съображения, на основание чл. 146 от ГПК съдът

               

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

КОНСТИТУИРА  П.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, като трето лице - помагач на страната на ответника Гаранционен фонд.

УКАЗВА на ответника, че в тридневен срок от връчване на настоящото определение следва да представи препис от исковата молба, отговора на исковата молба и приложенията към същите, с оглед връчването им на третото лице – помагач. Преписите да се връчат на третото лице – помагач след постъпването им в деловодството.

Да се извърши служебна проверка за настоящ и постоянен адрес на третото лице.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 17.08.2020 год. от 13,00 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо и проект за доклад.

УКАЗВА тежестта на доказване според мотивната част на определението.

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 146, ал. 3 от ГПК в седмичен срок от получаване на съобщението възможността да ангажира по делото съдебна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза с препис за ответната страна.

ПРИЕМА приложените от ищеца към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на довеждане от ищеца в съдебно  заседание.

ДА СЕ ИЗИСКА от РС - Бургас НОХД 5827/2019 г.

Определението е окончателно.

 

Съдия: