Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Стара Загора, 22.03.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в открито заседание на двадесет и пети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря Зорница Делчева
и в присъствието на прокурора Маргарита Димитрова,
като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА кас.адм.д. № 775 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. във връзка с § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за
изменение и допълнение на Правилника за приложение на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.
Образувано е по касационна жалба
от Кмета на Община Стара Загора чрез пълномощника мл.експерт
правно обслужване М.П.против Решение № 260095/ 16.09.2020г,
постановено по адм.д.№ 1732/ 2020г на Районен съд
Стара Загора, с което е отменена Заповед № 10-00-490/ 24.02.2020г на Кмета на
Община Стара Загора, издадена на основание § 62, ал.3 от ППЗСПЗЗ във връзка с
§4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, и е отказано на наследниците на С.Т.С. да придобият право
на собственост върху имот в землището на с.Малка
Верея. Изложени са оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение
поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати
съществени процесуални нарушения и необосновано. Според касатора
съдът неправилно се е произнесъл по същество на спора като е отказал да признае
право на собственост на наследниците на ползвателя на процесния имот,
изземвайки функциите от изричната компетентност на кмета. Направено искане за
отмяна на решението и връщане на преписката за ново произнасяне от
административния орган. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците Ю.Х.Д. *** и Н.К.К.
*** чрез пълномощника си адвокат К.А. намират жалбата за неоснователна.
Поддържат, че обжалваната заповед е издадена при липса на доказателства за
съществуване на изискванията на § 4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ и правилно е отменена като незаконосъобразна. Молят жалбата да
бъде оставена без уважение и да им бъдат присъдени направените разноски.
Останалите ответници М.К.К. ***,
К.И.С., Т.С.С., И.С.С.-Е. и Т.И.И.,***, редовно призовани, не се явяват и
представляват, както и не изразяват становище по подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Стара Загора дава заключение, че
жалбата е неоснователна и предлага решението на районния съд да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда като взе предвид събраните по делото
доказателства, наведените основания от жалбоподателя, мотивите
към обжалваното решение и
след служебна проверка по реда
на чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен
и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се
явява неоснователна.
С обжалваното решение № 260095/ 16.09.2020г Старозагорският районен съд в
производство по §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ е отменил по жалба от Ю.Х.Д. и Н.К.К. Заповед № 10-00-490/ 24.02.2020г на
Кмета на Община Стара Загора, с която на наследниците на И.Н.Д.е
признато правото да придобият собствеността върху 400/800 идеални части от имот
№ 331.8 с площ 800кв.м. по неодобрен план на новообразуваните имоти, местност „Н.пръти”, в землището на с.Малка
Верея, общ.Стара Загора.
За да постанови този резултат, след обсъждане
на всички събрани по делото доказателства, районният съд е приел от фактическа страна, че административното производство е
започнало по заявление вх. № 0801088, подадено на 04.06.1992г от ползвателя С.Т.С.,
с което е поискал да придобие предоставения за ползване имот без посочена площ,
находящ се в м. "Седми километър", община Стара Загора, представляващ
овощна градина. Имотът е предоставен за ползване по реда на ПМС № 11/1982 г. и решение № 111а от 21.09.1978 г. на ИК на ГОНС Стара Загора,
съгласно Удостоверение № 163 от 04.06.1992г
на Общински народен съвет Стара Загора, представено по преписката като
дубликат. По заявлението се е произнесла назначената със заповед на кмета на
община Стара Загора комисия по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като с Протокол от
02.05.2018г е приела, че по отношение на имот № 331.8 по неодобрен план на
новообразуваните имоти с площ 400кв.м., местност „Н.пръти”,
в землището на с.Пряпорец, са налице основанията на §
4б от ПЗР на ППЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост /към момента на
подаване на заявлението имотът е представлявал овощна градина/ и предложила на
Кмета на общината да издаде заповед, с която да признае правото на ползвателя С.Т.С.
да придобие собствеността върху този имот. На наследниците на С.Х.М.– М.К.К., Ю.Х.Д.,
Н.К.К., с Решение № 25145 от 08.10.1997г на Поземлена комисия в гр.Стара Загора въз основа на Решение № 60 от 29.07.1997 г
по гр.д.№ 426/ 1997г на Районен съд Стара Загора е признато правото на собственост върху нива
с площ 5 дка в м.”Сахат дере”, нива с площ 3 дка в м.“Равна усойна и лозе с площ 7 дка в м.“Сахат дере“, всички в землището на с.Малка
Верея, общ.Стара Загора, находящи се в терен по § 4.
Заключението на назначената по делото експертиза сочи, че предоставеният за
ползване на И.М.имот № 8 /331.8 по неодобрения
кадастрален план/ попада върху югоизточната част от имот № 833.32,
собствеността върху който е възстановена на С.М.и
като такъв е отразен в кадастралния план на имоти на бивши собственици. От заключението
се установява също наличие в имота на стари овощни дървета- орех, 2 бр круши, 2 бр череши, слива кайсия и саморасли дървета. Според вещото
лице имотът е пустеещ, без огради, с отделни саморасли дървета.
При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел,
че оспорената Заповед № 10-00-490/ 24.02.2020г на Кмета на Община Стара Загора е
незаконосъобразна поради липса на всички предпоставки на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Не
се споделя становището на първоинстанционния съд, че правото на ползване не е предоставено
на С.Т.С. по силата на предвиден от закона акт. По преписката е налично Удостоверение
№ 163 от 04.06.1992г на Общински народен
съвет Стара Загора, което е прието като доказателство по делото без оспорване
от страните, т.е. материалната доказателствена сила на този официален свидетелстващ
документ не е оборена по надлежния ред. Само от обстоятелството, че в
приложената извадка от списъка към решение № 111а от 21.09.1978 г. на ИК на
ГОНС Стара Загора не фигурира С.Т.С., а С.И.С., без да е изследван списъкът в
пълнота и дали не се касае за техническа грешка, не може да се приеме, че
липсва надлежно учредено право на ползване.
Този извод обаче не влияе върху установената
незаконосъобразност на процесната заповед, тъй като не е налице посоченото в нея фактическо обстоятелство за
издаване на административния акт, кореспондиращо с правното основание на §4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ, а именно имотът да е представлявал овощна градина към момента на
подаване на заявлението от ползвателя за трансформиране на правото му в право
на собственост. Обоснован със събраните доказателства е и изводът на
съда, че в имота няма сграда, която да е била построена преди 01.03.1991г и да
отговаря на критериите за сграда по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с
§1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ.
В съответствие с материалния закон Старозагорският
районен съд е постановил отмяна на оспорената заповед и с оглед липсата на материалноправни предпоставки за издаване на заповед по §
62, ал.3 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4 а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ е отказал да бъде
признато на ползвателя С.Т.С. правото да придобие собственост върху идеални
части от имот № 331.8, местност „Н.пръти“, в
землището на с. Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните имоти.
Доколкото преценката дали са налице законовите изисквания за трансформация правото
на ползване в право да се придобие собственост върху имота е свързана с прякото
прилагане на закона, т. е. въпросът не е предоставен на преценката на
административния орган, нито актът е от естество, непозволяващо
решаването на въпроса по същество, в случая не е налице нито една от хипотезите
на чл.173, ал.2 от АПК за връщане на преписката на Кмета на Община Стара Загора
за ново разглеждане и произнасяне. Ето защо правилно съдът е решил спора по
същество при условията на чл. 173, ал. 1 АПК, а наведеното в тази насока
оплакване от касатора е неоснователно.
По тези съображения обжалваното решение като валидно,
допустимо, обосновано и постановено в съответствие и при правилно приложение на
материалния закон следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора искането на ответниците Ю.Х.Д. и Н.К.К.
за присъждане на разноски е основателно, поради което Община Стара Загора
следва да бъде осъдена да им заплати сумата от 300 лева на всеки,
представляваща договорени и заплатени адвокатски възнаграждения за осъществено
процесуално представителство в съдебното производство пред касационната
инстанция.
Водим от тези мотиви и на основание чл.221,
ал.2 от АПК Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 260095/ 16.09.2020г, постановено по адм.д.№
1732/ 2020г на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Община Стара Загора
да заплати на Ю.Х.Д. *** сумата 300 /триста/ лв
и на Н.К.К. ЕГН ********** ***0 /триста/лв за
направени разноски.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.