Решение по дело №308/2021 на Софийски окръжен съд

                                                       Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                  гр. София, 18.06.2021 г.

 

                                      В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание, проведено на втори юни две хиляди двадесет и първа година,  в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                              ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 308 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл. 17, ал.5 от ЗЗДН,  вр. чл. 258 и сл. от ГПК.

  С решение № 37/10.02.2021 г. по гр.д. № 32-Н/2021 г. Самоковският районен съд е уважил молбата на Е.С.Х. лично и като майка на малолетното дете А.А. Х., за защита от домашно насилие, като е наложил следните мерки:  задължил е А.П.Х. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на малолетната му дъщеря А.А. Х., както и по отношение на Е.С.Х.; забранил е на А.П.Х. да се приближава до Е.С.Х., жилището й в гр. Б., ул. „П. Д. П.в” 13, до местата за социални контакти и отдих и на малолетната А.А. Х., както и до местата за медицинско обслужване на всяко от тези лица, за срок от 18 месеца. Съдът е наложил на А.П.Х. глоба в размер на 1000 лева.

Решението е обжалвано от ответника А.Х. с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се отхвърли подадената от молителката молба за защита от домашно насилие. В жалбата е направено оплакване, че с решението си съдът е излязъл извън рамките на молбата, с която е бил сезиран, като е забранил на ответника да се доближава и до малолетното дете А. Х., въпреки че молбата не е подадена от молителката в качеството  й на майка на детето, и не е поискана защита от насилие, извършено по отношение на детето. Излага довод, че по делото не е доказано извършването от ответника на акт на домашно насилие спрямо молителката, а представената декларация по чл. 9           ал. 3 от ЗЗДН е оборена от другите доказателства по делото. Алтернативно е направено искане за намаляване на срока на наложената мярка и размера на глобата.

Ответницата по въззивната жалба не е подала писмен отговор.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Първоинстанционното производство е образувано по молба на Е.С. Х.срещу А.П.Х., с правно основание чл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие.

В молбата се твърди, че страните са съпрузи и от брака си имат две малолетни деца, родени през 2018 г. и 2019 г. Твърди се, че от няколко месеца ответникът започнал системно да предизвиква скандали и да проявява физическа агресия спрямо молителката, поради което тя напуснала семейното жилище заедно с децата и заживяла в жилището на родителите си в гр. Б.. Твърди, че на 27.07.2020 г. около 14,00 ч. ответникът дошъл в жилището й заедно със свой братовчед и баща си. Той се качил в апартамента, като братовчед му останал на входа, а баща му го чакал в автомобила. Ответникът позвънил на вратата и след като молителката му отворила, той влязъл в апартамента, избутвайки вратата, и започнал да отваря чекмеджета и шкафове. След като молителката му направила забележка, ответникът започнал да крещи, блъснал я и започнал да я души. Едно от децата се разплакало, след което ответникът пуснал молителката. На тези действия на ответника станала свидетелка В.М., която била приятелка на майката на ответника. След като видял свидетелката, ответникът си тръгнал. По това време в апартамента се качила и майката на свидетелката, която позвънила на тел. 112.

Отправено е искане съдът да издаде заповед за защита като задължи ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, както и да забрани същият да доближава молителката, местата й за социални контакти и отдих, жилището в гр. Б., за срок от 18 месеца.

Към молбата е приложена подписана от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която са изложени идентични с описаните в молбата обстоятелства относно твърдения акт на домашно насилие.

В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си адв. М., оспорва молбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е недопустимо в частта, с която съдът е наложил мерки за защита спрямо детето А.А. Х., тъй като не е бил сезиран с такава молба, с оглед на което в тази част съдът се е произнесъл „свръх петитум”. Молбата  е подадена от Е.С.  Х. и с нея същата търси защита за себе си, което е видно не само от титулната част на молбата, но и от заявения петитум -  да се задължи ответника да се въздържа от домашно насилие срещу молителката Е.С., както и да се забрани същият да приближава молителката, жилището, местата за социални контакти и отдих. Молбата не е подадена от молителката и в качеството й на законен представител на малолетното дете А.. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, предвиждаща, че за психическо и емоционално насилие над дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие, не означава, че съдът следва да наложи мерки за защита на детето и без да е сезиран с молба с искане за такава защита. Подобно тълкуване противоречи на общото правило, че съдът се произнася в рамките на предмета на спора и отправеното от ищеца искане, като специалният ЗЗДН не съдържа изключение досежно споровете във връзка с актове на домашно насилие. В чл. 3 от закона изрично е посочено, че защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, като самата формулировка на тази част от разпоредбата ясно сочи, че защита от домашно насилие по този закон се дава на лице, което е потърсило такава, т.е. съдът следва да е сезиран с изрично искане за защита на пострадалото лице. С оглед на това, след като молбата не е подадена от молителката в качеството й на законен представител на малолетното дете и не е поискано налагане на мерки за защита спрямо детето, решението на районния съд в частта, с която е наложил такива мерки по отношение на детето Александрина, е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

В останалата му част, с която са наложени мерки за защита от домашно насилие спрямо молителката Е.Х., решението е допустимо.

Молбата е подадена от легитимирано да търси защита лице по чл. 3, т. 1 от ЗЗДН и в предвидения едномесечен срок по чл. 10, ал. 1 от закона от твърдяното извършване на актовете за домашно насилие.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които са намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Видно е от съдържанието на разпоредбата, че целта й е да се даде защита срещу всяко агресивно поведение, което е насочено към накърняване на лично или имуществено благо на пострадалия, осъществено в рамките на семейни или свързани с тях роднински отношения. Основателността на молбата  и нуждата от защита, която ЗЗДН дава възможност да бъде потърсена от пострадалия, почиват на извършено целенасочено деяние, с което са нанесени вреди на физическо лице от семейния или роднински кръг с извършителя, надхвърлящи тези свързани с изострените семейни, родствени, родителски и имуществени отношения между пострадалия и извършителя. ЗЗДН не е предназначен да замести законово регламентираните способи за уреждане на имуществени, семейни или родителски отношения между страните.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 27.07.2020 г. в апартамента, в който живеела молителката Х. гр. Б., ответникът е осъществил спрямо нея акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, изразяващ се във физическо посегателство – блъскане и душене. Извършеният акт на домашно насилие се установява от представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, имаща характер на доказателство в това производство /чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН/, която се подкрепя напълно от събраните гласни и писмени доказателства. Свидетелката В. М. /която няма родствени връзки с молителката/ непосредствено е възприела описаните в молба действия на ответника спрямо молителката, потвърждават изложените в декларацията факти относно осъщественото от ответника физическо посегателство спрямо съпругата му. Няма обосновани от данните по делото основания да не се кредитират показанията на посочената свидетелка. Описаните в декларацията и в показанията на свидетелката физически действия на ответника спрямо молителката кореспондират с представеното медицинско свидетелство от 28.07.2020 г., в което е отразено констатираното при прегледа на молителката охлузване в областта на шията. Всички тези доказателства кореспондират с подадената от молителката жалба до РУ – Б. относно случилото се на процесната дата.

 Фактът на осъществено от ответника физическо насилие над молителката, установен с горепосочените доказателства, не са опровергани от други доказателства по делото,  в частност от показанията водения от ответника свидетел А. В.. Както и посочено и в молбата, този свидетел /братовчед на ответника/ е придружавал ответника при посещението му в дома на молителката, но не е присъствал на срещата между молителката и ответника в апартамента, а е останал да чака отвън. Същият е разбрал за възникналия между страните конфликт от разказаното му от ответника, поради което показанията му нямат пряко доказателствено значение за обстоятелствата, свързани с твърдения акт на домашно насилие. Соченото от свидетеля, че ответникът е имал драскотина на врата, както и представеното медицинско свидетелство на ответника от 28.07.2020 г. с отразено в него нараняване в областта на шията, не могат да обусловят извод, че така установеното посегателство, осъществено от ответника спрямо молителката, е било израз на негова защитна реакция срещу започнало от нея нападение. Дори и да се приеме, че молителката също е упражнила физическо насилие над ответника и е била налице взаимна физическа агресия, това не оневинява ответника за извършения от него акт на домашно насилие и не е основание за отхвърляне на подадената срещу него молба за защита.

С оглед на горното са налице предпоставките за налагане на мерки за защита от домашно насилие спрямо молителката Е.Х..

При преценката на тежестта на извършените действия въззивният съд намира, че видът на така определените от районния съд мерки съответстват на естеството на извършения от ответника акт на домашно насилие и превантивния характер на мерките, които са насочени са към охраняване на интересите на пострадалия чрез ограничаване на достъпа на извършителя до него. Целта на мерките е освен санкциониране на извършителя, да се предприеме и временно установяване на положение, което да гарантира защита на пострадалия от бъдещи актове на насилие.

Съдът счита, че определената от първоинстанционния съд продължителност на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН - забрана на ответника да се доближава до молителката, жилището, местата за социални контакти и отдих, за срок от 18 месеца, е прекомерна с оглед тежестта на извършения акт на домашно насилие и данните за личността на извършителя. Така наложената мярка в максималния законов срок от 18 месеца е твърде тежка санкция за ответника. Същият не е осъждан, няма данни за предходно наложени мерки за защита по ЗЗДН, по делото не се установява осъщественото в конкретния случай от него домашно насилие да е част от системно негово такова поведение спрямо молителката, липсват данни за осъществени преди това посегателства над нея. Осъщественият от ответника акт на домашно насилие, предмет на настоящото дело, не се отличава със значителен интензитет на причинените на молителката физически и психически вреди, която да обуслови налагането на тази мярка в максималния предвиден в закона срок. Следва да се има предвид също и обстоятелството, че страните са съпрузи и имат две малки деца, които живеят с молителката, при което постановяването на забрана на ответника да доближава молителката в определения от първоинстанционния съд максимален срок, би довело до осуетяване или съществено затрудняване на възможността на ответника да вижда децата си, което не е в техен интерес, както и необосновано засяга родителските права на ответника. От друга страна, това би довело и до задълбочаване в още по-голяма степен на съществуващия конфликт между страните.

С оглед на това въззивният съд намира, че продължителност на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН в минималния установен в закона размер от три месеца е адекватна на извършеното от ответника домашно насилие.

По отношение на наложената на ответника на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН глоба, настоящият състав намира, че с оглед вида и интензитета на извършения акт на домашно насилие, както и предвид липсата на данни за имущественото състояние на ответника, то същата следва да бъде определена в минималния, предвиден в посочената разпоредба размер от 200 лева.

С оглед на горните съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която по молбата на Е.С.Х. срещу ответника А.П.Х. са наложени мерки за защита от домашно насилие спрямо малолетната А.А. Х., като недопустимо.

Обжалваното решение следва да бъде изменено в частта относно срока на наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3  от ЗЗДН –  забрана на ответника да приближава молителката, жилището й, местата за социални контакти и отдих, като така определеният срок се намали от 18 месеца на 3 месеца. Този срок започва да тече от датата на издаване на заповедта за защита от домашно насилие по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН – 10.02.2021 г.

В останалите му части, с които на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН ответникът А.Х. задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на молителката Е.С. както и в частта, с която на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на същия е наложена глоба  от 200 лв., решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направените от страните искания за разноски, ответницата по жалбата следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция съразмерно на уважената част от жалбата, а именно сумата 500 лв., представляваща половината от заплатеното адвокатско възнаграждение, с оглед частичната основателност на въззивната жалба. Жалбоподателят следва да заплати на ответницата по жалба направените от последната разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за възивната инстанция в размер на 150 лв., представляваща половината от заплатеното адвокатско възнаграждение, с оглед отхвърлената част от жалбата. 

  

По изложените съображения Софийски окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 37/10.02.2021 г. по гр.д. № 32-Н/2021 г. Самоковският районен съд, В ЧАСТТА, с която която по молбата на Е.С.Х. срещу А.П.Х. са наложени мерки за защита от домашно насилие спрямо малолетната А.А. Х., като недопустимо.

ИЗМЕНЯ решение № 37/10.02.2021 г. по гр.д. № 32-Н/2021 г. Самоковският районен съд, В ЧАСТТА относно срока на наложената мярка за защита от домашно насилие по чл. 5, ал.1, т. 3  от ЗЗДН - забрана на А.П.Х. да приближава Е.С. Х., жилището й, местата за социални контакти и отдих, като НАМАЛЯВА срока на тази мярка от 18 месеца на 3 месеца, считано от издаване на заповедта за защита  по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, а именно 10.02.2021 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 129/12.08.2020 г. по гр.д. № 375-Н/2020 г., постановено по гр.д. № 375-Н/2020 г. на Самоковски районен съд, в останалите му части.

ОСЪЖДА Е.С.Х. да заплати на А.П.Х. сумата 500 лв. за разноски по делото.

ОСЪЖДА А.П.Х. да заплати на И.С.Х. сумата 150 лв. за разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.