Решение по дело №526/2019 на Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№…

гр. Плевен, 12.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-ІV гр.с. в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

при секретаря ………. и в присъствието на прокурора ………………., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 526 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:            

          Депозирана е жалба  от „***“АД със седалище гр.София, срещу постановление от 12.04.2019 г. по изп.д.№ 20134430410108 за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.На 17.04.2013 г. е образувано изпълнителното дело по молба на взискателя „***“АД срещу длъжника Н.Й..С молбата за образуване на изпълнителното дело, както и с последващи допълнителни молби на основание чл.426, ал.2 ГПК, взискателят е посочил начина на изпълнение, като е поискал извършването на справки относно установяване на имуществото на длъжника, както и налагането на запори на банковите сметки в „***“АД, по които длъжникът е титуляр.Исканите действия са изпълнение от съдебния изпълнител, като в резултат на това започва постъпване на суми, превеждани периодично от съдебния изпълнител по сметката на взискателя.Преводите от съдебния изпълнител продължават до 28.08.2017 г., като се представят и 4 бр.бордера.Счита за безпредметно искане от страна на взискателя за извършване на нови действия от СИ, докато са постъпвали плащания за погасяване на задължението.С оглед на извършените плащания по делото, като се позовава и на т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№ 2/2013 г., ОСГТК счита, че към момента на постановяване на обжалваното постановление не са изтекли две години, считано от датата на последното плащане.Прави се искане да се отмени обжалваното постановление.

             За ответника по жалбата – Н.В.Й. не е депозирано становище.

          Депозирано е становище от  ДСИ З.Н. за неоснователност на жалбата.Изпълнителното дело е образувано на 26.04.2013 г.По делото всички книжа до длъжницата до настоящия са върнати в цялост.На 26.04.2015 г. е изтекъл 2-годишният преклузивен срок, но делото не е прекратено.На 14.10.2016 г. е подадена молба за налагане на запор на банковите сметки на длъжника в банка „***“ЕАД, наложен е запор на сметките на 17.10.2016 г.На 07.02.2019 г. е постъпила сумата от 2 842.81 лв.

           Жалбата   е депозирана в преклузивния срок,  от надлежно легитимирана страна.Според чл.435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва  отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, поради което жалбата е процесуално допустима.     

         Съдът приема за установено следното от фактическа страна.

          Предмет на обжалване е постановление от 12.04.2019 г. по изп.д.№ 10108/2013 г., с което е прекратено производството по събиране на присъдено парично вземане по изп.д.№ 10108/2013 г. по описа на СИС при РС - Плевен срещу длъжника - Н.  К..

         Изпълнителното дело е образувано на 26.04.2013 г. въз основа на молба и изпълнителен лист, издаден на 23.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 5121/2012 г. по описа на ПлРС в полза на „***“АД със седалище гр.София срещу Н.Й..

          По делото изпратените книжа до длъжницата Н.Й. са върнати в цялост.До взискателя е изпратено писмо от 16.01.2014 г. от справка относно постоянния и настоящ адрес на Н.Й..

          Взискателят е депозирал молби от 01.02.2016 г. за извършване на справка в НАП за регистрирани трудови договори на длъжницата; от 14.07.2016 г. да бъде извършено проучване за разкрити банкови сметки и регистрирани МПС.

          С молба от 11.10.2016 г. от взискателя е направено искане да бъде наложен запор върху разкритите банкови сметки от длъжника по изпълнителното дело в „***“ЕАД, като на 17.10.2016 г. е разпоредено налагането на запор на банкови сметки.       

            Към жалбата са представени от жалбоподателя „***“АД със седалище гр.София 4 бр. банкови бордера, от които е видно, че по изпълнителното дело на взискателя са преведени суми на 04.11.2016 г., 01.02.2017 г., 30.06.2017 г. и 28.08.2017 г.

            В т.10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по т.д.№ 2/2013г., ОСГТК,  е посочено, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителния действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

          Аналогично на гореизложеното, следва да се приеме, че двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 ГПК започва да тече от предприетото последно валидно изпълнително действие, като в процесния случай искането за налагане на запор е от 14.10.2016 г.,  първият превод е направен на 31.10.2016 г., като преводите продължават до 28.08.2017 г. - последното плащане преди 12.04.2019 г.Към датата на постановяване на обжалваното в настоящето производство постановление - 12.04.2019 г. този 2-годишен срок не е изтекъл.

            В чл.433, ал.1, т.8 ГПК е посочено, че изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.       

Срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е процесуален преклузивен, а не давностен и започва да тече от последното изпълнително действие по изпълнителното дело.Изтичането на този срок води до прекратяване на започналото изпълнително производство.Но то не води  до погасяване на материалното право и след неговото изтичане може да започне ново принудително изпълнение.Срокът, както се посочи, е процесуален преклузивен и не се отразява на съществуването на самото материално право на вземане, а само на упражненото по съответното дело сезиране въз основа на процесуалното право на взискателя да иска изпълнение.Началото на срока се поставя от последното изпълнително действие, осъществено по искане на взискателя, като изява на волята му да упражнява правото си.Всяко искане за извършване на действие, което съставлява елемент от динамичния фактически състав на предвиден в закона способ, опровергава презюмираното бездействие на взискателя.      

              Последното искано изпълнително действие е налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в „***“ЕАД, от които  по изпълнителното дело са превеждани суми в горепосочените периоди от време, както и продължават да постъпват и след постановлението от 12.04.2019 г. - на 20.05.2019 г.

             Настоящата инстанция приема за основателен доводът на  жалбоподателя, че счита за безпредметно искане от взискателя за нови действия от съдебния изпълнител, докато са постъпвали плащания за погасяване на задължението.

Постановлението за прекратяване при условията на чл.433,ал.1,т.8 ГПК има  декларативен, а не конститутивен характер (ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Но ако преди предприемане на съответния изпълнителен способ е настъпило прекратяване по силата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, но взискателят е направил искане да бъде приложен посочен от него изпълнителен способ - в процесния случай запор на вземане на длъжника, като е наложен такъв от съдебния изпълнител, който е дал резултат и са превеждани суми в полза на взискателя, започва да тече нов двугодишен срок, който не е изтекъл, с оглед на гореизложеното.

След като по последното предприето изпълнително действие - налагането на запор върху банковата сметка на длъжника в „***“ЕАД с разпореждането на съдебния – изпълнител от 17.10.2016 г. продължават да постъпват суми от длъжника Н.Й., взискателят е получавал частично удовлетворение от изпълнителен способ, който не е изчерпан.Поради това не е било необходимо да прави и искания за извършване на нови действия по изпълнителното дело, поради което настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, поради което обжалваното постановление на ДСИ следва да бъде отменено.ЗАКОН за частните съдебни изпълнители

 

 

 

 

Чл. 81. (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.)

           Водим от горното, Плевенски окръжен съд

                                     Р     Е     Ш       И      :

          ОТМЕНЯ постановление от 12.04.2019 г. по изпълнително дело на Държавен съдебен изпълнител при Плевенски районен съд по изп.д.№ 10108/2013 г., с което е прекратено производството по събиране на присъдено парично вземане по изп.д.№ 10108/2013 г. по описа на СИС при РС-Плевен срещу длъжника - Н.В. К., ЕГН **********.      

           Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                   

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: