№ 5363
гр. София, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20241100103166 по описа за 2024 година
искове с пр.осн. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът – Д. Й. Д., в исковата си молба и уточнение на същата от 05.04.2024г.,
твърди, че към месец юни 2017г. работел в Областния отдел на Автомобилна администрация
- гр. София (ООАА - гр. София) към Главна дирекция Автомобилна инспекция (ГДАИ) на
длъжност „Старши инспектор“.
На 07.06.2017г., заедно със съпругата му, били в дома им - бил взел годишния си
отпуск. Предстояло им пътуване в Испания.
Служител на ГДБОБ му забранил да напуска жилището – обаждане по телефона.
Впоследствие бил задържан.
Заедно с Постановлението за привличане на обвиняем по ДП № 29/2017г. по описа на
ГДБОП - МВР, пр. преписка № 664/2016г. по описа на Специализираната прокуратура му
било връчено и Прокурорско постановление по чл. 64 ал. 2 от НПК – за 72 часа с оглед
искането на Специализираната прокуратура да му се наложи най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. На 10.06.2017г. му била определена мярка за
неотклонение „парична гаранция“ – 1 000 лева, която впоследствие не била потвърдена.
Едва на 02.08.2021г. Специализираната прокуратура сложила край на досъдебната
фаза и внесла обвинителен акт в Специализирания наказателен съд. Образувано било НОХД
№ 2396/2021г. по описа на 6 състав. Разпоредителното заседание по делото се провело на
30.09.2021г. С протоколно определение от същата дата, съдебният състав приел че в
обвинителния акт са допуснати съществени нарушения, които го правят негоден по
смисъла на чл. 246 от НПК да стартира годно съдебно производство. С оглед
1
гореизложеното и съобразно разпоредбата на чл. 249 от НПК, съдът прекратил съдебното
производство по НОХД № 2396/2021г.
Определението на СПНС от 30.09.2021г. било атакувано с Частен протест от страна
на Специализираната прокуратура в законоустановения седмодневен срок. На 26.10.2021г.
Апелативния специализиран наказателен съд, 4-ти въззивен състав по ВЧНД № 385/2021г.
частично потвърдил определението на СПНС.
След изпълнение на указанията на съда, на 01.11.2021г. Специализираната
прокуратура внесла повторно обвинителен акт - вх. № 5227/01.11.2021г. Образувано било
НОХД № 3455/2021г. по описа на СПНС, 6 състав. С Разпореждане № 2204/16.11.2021г.,
съдебният състав насрочил делото за разглеждане в разпоредително заседание на
26.11.2021г.
Проведени били над десет открити съдебни заседания в рамките на календарната
2022г. - 17.01., 24.02., 18.03., 28.03., 20.04., 09.05., 19.05., 30 05 09.06., 20.06., 25.07., 17.10.,
27.10. и 17.11.
На 17.11.2022г. СГС, 6-ти състав постановил присъда, с която ищецът бил оправдан.
Присъдата била потвърдена от САС (ВНОХД № 336/2023г. по описа на Софийския
апелативен съд, НО, 3-ти състав – Решение на САС № 258/03.07.2023г. по ВНОХД №
336/2023г.). Оправдателната присъда влязла в сила на 12.09.2023г.
Периодът на воденото наказателно производство бил от 08.06.2017г. до 12.09.2023г.,
т.е. - 6 години, 3 месеца и 5 дни.
Ищецът изпитвал силни негативни емоции.
С оглед изложеното моли да се осъди ответникът да му заплати:
- сумата от 40 000 лева, неимуществени вреди, ведно със законната лихва; и
- сумата от 2 813,26 лева, лихва за периода от 12.09.2023г. до 18.03.2024г.
Ответникът - Прокуратура на РБ, оспорва исковете:
- искът бил нередовен;
- претенцията за неимуществени вреди била прекомерна, а и недоказана;
- навежда и други правни и фактически доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че по отношение на ищеца е водено наказателно производство за
обвинение, посочени в исковата молба. Част от съдебните актове, описани в исковата молба
са представени по делото. Решение № 258/03.07.2023г. по ВНОХД № 336/2023г. САС е
влязло в сила на 12.09.2023г. С него е потвърдено потвърдена първоинстанционната
Присъда № 30001 от 17.11.2022г. по НОХД № 3455/2021г., а на нея е поставен съдебен печат
за „влязла в сила“.
2
Началото на производството също е безспорно – становище на ПРБ от о.с.з. Съгласно
обвинителния акт, обвинението, което е било повдигането, е било по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и
пр.4, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК.
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. Д.а (показанията ù са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е съпруга на ищеца) и М. (показанията му са
преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е страна в идентично производство). От
показанията им се установява, че:
-св. Д.а: била съпруга на ищеца от 44г. На 07.06.2017г. били седнали на терасата,
защото им предстояло пътуване извън страната и го обсъждали. Междувременно на съпруга
се обадили от ГДБОБ, като предупредили, че ще има посещение. Били трима униформени,
които, още от вратата му сложи белезници. Ищецът бил много стресиран и се срамувал.
Започнал обиск, като се търсели пари. Забранили на свидетеля да се обади на дъщеря им. Не
открили пари. В обиска участвали поемни лица.
Отвели г-н Д. и го задържали за 72 ч. Мярката за неотклонение, която съдът
определил, била парична гаранция в размер на 1 000 лева. Акцията била отразена много
силно по всички телевизии. Изказал се говорител на Прокуратурата, а Главният прокурор
дал брифинг. Медийната изява била много силна. Изказванията на главният прокурор били в
посока, че това е организирана престъпна група, която може да навреди на сигурността на
държавата.
Ищецът преди бил грижовен, весел, отговорен, емоционален. Пътували, като
семейство, много. След започване на наказателното производство се стигнало до другата
крайност. Станал сериозен, вглъбен, косата му побеляла, започнал да получава паник атаки.
Не желаел да се среща с със семейните приятели.
Отначало делото тръгна леко, имало „затишие“ и през и септември 2021г. се дал ход.
През цялото това време се обаждали на адвоката и го питали какво се случва, защо делото се
бави. Около датите на съдебните заседания негативните емоции се засилвали много. Г-н Д.
не искал да комуникира и седял в изолация. Ищецът работел като държавен служител на
„Витиня“ и след началото на делото всички колеги започнали да странят от него. Шефовете
му го изпращали в командировки извън столицата. След това съкратили длъжността. Било 2
години преди пенсия. Оправдателната присъда изчистила името му, но нещата не се били
променили - той не бил същият човек. Пиел хапчета за кръвно в силна форма. Психиатър не
бил посещавал. Ходили били в дежурни кабинети и личния лекар, също и сърдечен лекар.
-св. Н.: потвърждава показанията на първия свидетел относно стреса при ареста (а и
след него), мярката за неотклонение, силното медийно отразяване, а и активността на
прокуратурата и главния прокурор в тази насока.
В работата били изолирани дори в отделна стая. Прокуратурата поискала всички
обвиняеми да бъдат освободени от длъжност, но съдът отхвърлил искането. Потвърждава
изложеното вече относно командировките.
3
Дори след постановяването на оправдателната присъда ищецът не бил успял да
преодолее случилото се.
от правна страна:
Исковата молба е редовна. Действително към нея има приложени доказателства, за
които не е посочено какви факти ще се установяват. Това не е хипотеза на нередовна
претенция по смисъла на чл. 129, ал. 2 от ГПК. Единствената санкция за пропуска е рискът
решаващия орган да не съобрази документацията за този обстоятелства, за които страната
счита, че е ангажирала доказателства.
Редовността на иска се предопределя от твърденията, изложени в него, а не от
представените за това доказателства: Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в
исковата молба, който заявява, че именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между
тях правен спор материалното право - Решение № 5/06.06.2011г., по гр.д. № 47/2010г., на III г.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, за разлика от материалната легитимация, която се определя от
доказването на иска и обуславя неговата основателност и по която съдът се произнася със съдебното решение;
също: Решение № 61 от 13.06.2014г. на ВКС по гр.д. № 3306/2013г., IV г.о., ГК.
Отделен е въпросът, че двете дати (привличане като обвиняем и край на
наказателното производство), всъщност са установени. За пореден път следва да се обърне
внимание, че страните нямат процесуалната възможност да оспорват факти, които са им
известни. Става въпрос за самата прокуратура, а не за конкретен неин представител. В
наказателното производство тя е била активната страна. Това, че учреждението не е в
състояние да координира процеуалното си поведение в двете производства и че вероятно
липсва адекватен вътрешноведомствен акт, който да урежда проблема (и/или поради
неположена елементарна грижа за публичния интерес), е без каквото и да е значение в
рамките на гражданския процес.
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно: обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано (чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ).
Отговорността на държавата/общините по ЗОДОВ е специална деликтна отговорност
спрямо общата деликтна отговорност, уредена в чл. 45 и сл. от ЗЗД. Тази отговорност
произтича от общото задължение на държавата да спазва правата и законните интереси на
гражданите, респективно на юридическите лица, за разлика от деликтната отговорност по
ЗЗД, произтичаща от общото задължение да не се вреди виновно и противоправно другиму.
Отговорността по ЗОДОВ има обективен характер – възниква при наличие на изрично
предвидените в специалния закон предпоставки и не е обусловена от наличието на вина
(виновно поведение) от страна на конкретното длъжностно лице, причинило с поведението
си вредата – чл. 4 от ЗОДОВ, докато деликтната отговорност по чл. 45 и сл. от ЗЗД е виновна
отговорност – обусловена е от виновно поведение на причинителя на вредата, вкл. в
4
хипотезата на обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, като вината се предполага до
доказване на противното, съгл. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Обемът на отговорност на държавата по ЗОДВОВ е определен с разпоредбата на чл. 4
от закона – държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди
се определя по общото правило, установено в чл. 52 от ЗЗД, а именно – по справедливост.
Оправдаването на обвиняемия с влязъл в сила съдебен акт е достатъчно, за да се
приеме, че обвинението е било незаконно, като доколкото същото е било повдигнато от
ответника, несъмнено е, че неговото поведение е било противоправно.
I. неимуществени вреди:
Съдебната практика е установила кои обстоятелства следва да се установят и
преценят от решаващия орган, за да може след това да се прецени какво обезщетение да се
присъди. Така според Определение № 1 от 6.01.2022г. на ВКС по гр.д. № 1260/2021г., IV г.о.,
ГК, докладчик председателят Зоя Атанасова, например: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали ищецът е оправдан; цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия, обществен
отзвук и пр., отразяването на наказателното производство в една публикация в електронна
медия с посочване името на ищеца, обостряне на съществуващо заболяване в ареста и
причиненото в резултат на незаконното обвинение заболяване "разстройство в адаптацията с
тревожно депресивна симптоматика", обстоятелството.
Съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на вреди в
рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се
унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността,
както и социалното му общуване. - Решение № 3 от 29.01.2014г. на ВКС по гр.д. № 2477/2013г., IV
г.о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева и Решение на ВКС № 388 по гр. д. №
1030/2012г., IV г.о., ВКС. В аналогичен, но по-общ смисъл е и Решение № 32 от 19.02.2015г.
на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г.о., ГК: … Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения
иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и
неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно –
медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни
изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът
е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл.
162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).
Съобразени са следните обстоятелства:
- ищецът вероятно е изпитал съществено притеснение при първоначалното си
задържане; доколкото може да се прецени, внуците на семейство Д.и са присъствали, което е
било причината да се потърси майка им. Това обстоятелство също е допринесло за
допълнителни негативни емоции – 3 000 лева;
- раздразнение/притеснение от провалената екскурзия – 500 лева;
5
- стресът е продължил впоследствие по време на временното задържане и съдебното
разглеждане на мярката за неотклонение, каквото всъщност не е определена – 2 000 лева;
- производството е продължило относително продължително за този вид
престъпление. Става въпрос въпрос за уредени изпити за кормуване и свързаната с това
корупция. Това е тежко наказуемо деяние (чл. 321, във вр. с чл. 93, т. 7 от НК). Има данни за
период на липса на каквато и да е процесуална активност (свидетелските показания са по
отношение на досъдебното производство, а не за исковото, какъвто довод и наведен от
страна на ответника). Т.е. периодът едва ли е „разумен“ от тази гледна точка – 10 000 лева.
Броят на обвиняемите и структурирането на обвинението не може да се възприеме като
оправдание за забавянето на производството – това не е обстоятелство по отношение на
което ищецът би могъл да повлияе;
- както бе посочено, предмет на производството е деликтно поведение, доколкото
невинен човек е привлечен като обвиняем. С действията си, държавата е предопределила
поведението на медиите – Определение № 463 от 12.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4765/2017
г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геника М.а; също: Решение № 233 от 18.05.2012 г. на ВКС
по гр.д. № 104/2012г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев: Неоснователни са доводите на
прокурора, че държавата не отговаря за последиците от разгласяване на факта на повдигане на обвинение по
медиите, тъй като тази разгласа, дори да не е станала по инициатива на прокуратурата, е пряка последица от
повдигнатото от нея обвинение. Причинната връзка между необоснованото наказателното преследване и вредите
от широкото разгласяване в обществото на започването и протичането му, е несъмнена и тези вреди трябва да
бъдат обезщетени; също: Р. № 673 от 15.11.2010г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 1916/2009г.: … има
ли разгласяване чрез медиите …; Р. № 281 от 04.10. 2011г. На ВКС, ІІІ г.о., по гр.д. № 1684/2010г.:
... до затруднения да си намери работа по специалността, до ограничаване на социалните контакти, до негативни
изживявания за опозореност ... обвинението в тежко престъпление и неговото публично разгласяване обичайно
води до стрес и промяна в начина на живот ... и Решение № 395 от 18.01.2012 г. на ВКС по гр. д. №
159/2011г., III г.о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска.
Налице е хипотеза на чл. 53 от ЗЗД (става въпрос за независимо съизвършителство -
Р. на ВКС № 470/09.12.2010г. II н.о., н.д. № 453 по описа за 2010г., като отговорността е
солидарна - Решение № 52 от 28.05.2019г. на ВКС по т.д. № 1497/2018г., I т.о., ТК, докладчик
съдията Ирина Петрова).
Изложеното е в хипотеза на обикновен медиен интерес, а в случая е имало активно
поведение от страна на главна прокуратура – 4 000 лева;
- ищецът е търпял известна неудобство по време на изпълнение на служебните си
задължения (отделяне в отделен кабинет и командировки), но правоотношението не е
прекратено по вина на ПРБ. Напротив, г-н Д. впоследствие е бил съкратен – 1 000 лева;
- в българския правопрорядък се предполага добросъвестност. Ищецът е с чисто
съдебно минало. Това означава, че се предполага, че е бил с добро име в обществото
(например: Р. № 206 от 26.03.2019г. на ВКС, ГК III г.о., гр.д. № 4762 по описа за 2017 г. -
Правото на добро име, на свобода (неприкосновеност) на личния живот и на свобода на религията са сред
основните права на българските граждани. Религиозната институция, регистрирана като юридическо лице на
територията на Република България (§ 1 ДР на ЗВ), безспорно притежава право на свобода на религията, а и на
добро име (авторитет). Тези неимуществени права са закрепени в нормативни актове от най-висока степен, които
6
регулират обществените отношения на територията на Република България – в чл. 32, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 от
Конституцията (КРБ) и в чл. 8 и 9 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г.,
ратифицирана по конституционен ред, обнародвана и влязла в сила на 5 октомври 1992 г. за Република България,
е част от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които
й противоречат (чл. 5, ал. 4 КРБ); Решение № 104 от 14.07.2022г. на ВКС по гр.д. № 2722/2021г., III
г.о., ГК, докладчик председателят Емил Томов и Решение № 36 от 31.03.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 2110/2021г., III г.о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова – като това
решение, по аргумент за обратното) – 2 000 лева;
- г-н Д., както бе посочено е изживял стрес, особено в началото на наказателното
производство, а вероятно и по време на заседанията. Нормално е да се приеме, че с течение
на времето негативната емоция е спаднала като интензитет (изводът е на базата на
ангажираните доказателства – а те са на съпруга и съподсъдим). Това обаче не означава, че е
установено да е било влошено здравословното му състояние. Доводът на ищеца, че
заболявания не се твърдят в исковата молба, е основателен. Последното означава, че
доколкото няма изложени твърдения, тези обстоятелства не подлежат на доказване (а и не се
предполагат в каквато и да е степен, съобразно цитираната по-горе практика), тъй като не са
част от предмета на делото.
- не е съобразена и полицейската регистрация, като обстоятелство, което само по себе
си представлява някакъв особен проблем. Тя е част от наказателната процедура (арг. от чл.
68, ал. 6 от ЗМВР; следва да се съобрази изложеното в Определение № 18 от 01.04.2024 г. по
адм. д. № 13/2024 г., смесен 5 чл. с-в на ВКС и ВАС - Органите на МВР принадлежат към
изпълнителната власт, но при упражняването на функции по разследване на престъпления те не действат като
административни органи и не осъществяват административна дейност (в този смисъл Определение № 5 от
26.01.2024 г. на ВКС и ВАС по адм. д. № 53/2023 г., 5-членен с-в, Определение № 23 от 13.06.2022 г. на ВКС и
ВАС по адм. д. № 8/2022 г., 5-членен с-в). Съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР) дейността по разследване на престъпления се осъществява от разследващи полицаи и други
полицейски органи при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). В чл. 52, ал. 1, т. 2 и 3
НПК разследващите полицаи и полицейските органи в МВР изрично са дефинирани като разследващи органи).
Подслушването, при абстрахиране от оправдателната присъда, е било хипотеза на
законосъобразно събиране на доказателства. Тъй като ищецът е оправдан, това представлява
допълнително нарушение от страна на ПРБ (както и всички останали процесуални
действия), съобразено в стойността на продължителността на производството;
- основателен е и доводът на прокуратурата, че емоциите на членовете на
семейството на г-н Д., са ирелевантни;
- практиката, за която сочи ищецът в хода по същество се отнася по-скоро до
публични личности (Р. № 344 от 24.11.2014г. на ВКС, IV г.о., гр.дело № 2378 по описа за
2014г. /политик/), държавни служители, но в силови структури (МВР - Решение № 40 от
13.05.2020г. на ВКС по гр.д. № 2683/2019г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геника М.а
/полицай/) и магистрати (Решение № 12 от 30.04.2020г. на ВКС по гр.д. № 1513/2019г., III
г.о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева /прокурор/). Това всъщност се признава и в
писмените бележки на страната.
7
Или, общо сумата, дължима като обезщетение, би могла да се определи на 22 500
лева. За горницата претенцията е неоснователна.
Следва да се посочи, че нито една от страните не сочи документация по
наказателното производство и в тази връзка - доколкото и двете страни са били такива и в
него, възможността да се навеждат нови доводи и твърдения, е преклудирана (Т. 4 от ТР № 1
от 09.12.2013г. по т.д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; Р. 549 от 29.10.2010г. по гр.д. № 56/2010г.,
ІV г.о. на ВКС; също Р. № 76 от 10.02.2011г. на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 648/2010г.).
При липса на твърдения, а и последващото им установяване (събраните
доказателства в друго производство /административно или наказателно/), нямат правно
значение за производството пред гражданския съд, който не може да ползва доказателства,
събрани в такова производство - Определение № 374 от 01.04.2010 г. по гр.д. № 34/2010г., ІV
г.о. на ВКС, Определение № 241 от 07.04.2011г. по т.д. № 840/2010г., I т.о. на ВКС, също:
Определение № 134 от 24.02.2010г. по т.д. № 937/2009г., I т.о. на ВКС, Съдът постановява
решението по спора въз основа на доказателствата, събрани по конкретното дело, в открито заседание с участие
на страните. Той не може да се позовава на събрани извънсъдебно доказателства и дори на доказателства,
събрани по друго дело Решение № 84-II от 05.05.1983г. по гр.д. № 263-II/82г., I г.о.; Решение №
183 от 22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС; Решение № 55 от 30.05.2009г. по
т.д. № 728/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ
т.о. на ВКС; Определение № 817 от 14.07.2010г. по гр.д. № 554/2010г., г.к., Іv г.о. на ВКС;
Решение № 65 от 28.02.1985г. по гр.д. № 933/1984г., І г.о. на ВС; например не може съдът да
постанови решението си, като се позове на показания на свидетел, който е бил разпитан по друго дело, дори и
страните да са се съгласили за това - Решение № 2169 от 21.09.1976г. по гр.д. № 1684/1975г., I г.о.
на ВС.
II. по иска с пр.осн. чл. 86 от ЗЗД:
Лихвата се дължи, считано от 12.09.2023г. (т. 4, абз. 2 от ТР № 3 от 22.04.2004г. по
тълк.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС и Решение № 60189 от 04.11.2021г. по гр.д. № 262/2021г.,
г.к., ІІІ г.о. на ВКС).
Сумата, изчислена по реда на чл. 162 от ГПК (лихвен калкулатор - Решение № 92 от
1.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 83/2013 г., I т. о., ТК), възлиза на 1 582,46 лева. За горницата
претенцията е неоснователна.
по разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът дължи
сумата от 20 лева – заплатена от ищеца държавна такса
На процесуалния представител на ищеца се дължи възнаграждение – 2 567,42 лева,
съобразно уважената част от исковете.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД, Прокуратура на РБ, гр.
София, бул. "Витоша" № 2, да заплати на Д. Й. Д., ЕГН **********, гр. София, р-н Нови
Искър, с. Житен, ул. „*******, съд.адр.: гр. София, ул. „*******, чрез адв. К. Л. Н.,
следното:
- сумата от 22 500 (двадесет и две хиляди и петстотин) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 08.06.2017. до 12.09.2023г.,
настъпили в резултат от наказателно преследване срещу ищцата (НОХД № 3455/2021г. по
описа на СПНС и свързаните с него предварително производство и въззивно такова), ведно
със законната лихва, считано от 18.03.2024г. до окончателното изплащане (Банка ДСК
BIC: STSABGSF IBAN: BG*******), като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния
предявен размер от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА;
- сумата от 1 582,46 (хиляда петстотин осемдесет и два лева и четиридесет и шест
стотинки) лева, лихва за периода от 12.09.2023г. до 18.03.2024г. като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за горницата до пълния предявен размер от 2 813,26 (две хиляди осемстотин и
тринадесет лева и двадесет и шест стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА, като и на
основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
- сумата от 20 (двадесет) лева, заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ,
Прокуратура на РБ, гр. София, бул. "Витоша" № 2, да заплати на адв. К.Л. Н., гр. София,
ул. „*******, сумата от 2 567,42 (две хиляди петстотин шестдесет и седем лева и
четиридесет и две стойки) лева, адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9