О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1243
гр.Плевен, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, V-ти състав, в публично
съдебно заседание на седми септември две хиляди двадесет и първа година, в
състав: Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №510
по описа на Административен съд-Плевен за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.159, т.4
от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО).
Делото е образувано по жалба от Е.В.Г. ***,
ЕГН ********** срещу Решение №2153-14-32/18.06.2021 г. на Директора на ТП на
НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата му вх.№1012-14-112/19.05.2021 г. и
допълнение към нея вх.№1012-14-80#7/28.05.2021 г.
и е оставено в сила Разпореждане №2175-14-63#2/18.05.2021 г. на Ръководител на “ПО”, с което е спряна
от 25.02.2021 г. личната социална пенсия за инвалидност на Е.В.Г., като
правилно и законосъобразно.
В жалбата са наведени доводи, че оспореното решение е
неправилно и незаконосъобразно, противоречащо
на материалния закон. Жалбоподателят сочи, че органът неправилно се позовава на
решение № 187 от 14.01.2021 г. на III-ти
състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“. Същото е обжалвано от Г. пред
НЕЛК и не е влязло в сила. Счита, че е приложим чл.98, ал.7 от КСО, като, доколкото
към момента няма окончателно решение на НЕЛК, не е разрешен по същество
въпросът за определяне на трайно намалената работоспособност и е неоснователно
твърдението, че е отпаднало основанието за получаване на пенсията. Сочи, че с
ЕР №1097 от 18.05.2021 г. НЕЛК отменя ЕР и връща на ТЕЛК за ново произнасяне.
Сочи, че на основание чл.96, ал.1 от КСО пенсията може да бъде прекратена в изчерпателно
изброени случаи, които в случая не са налице. С чл.98, ал.7 от КСО се
обезпечава елементарното жизнено ниво и потребности, при забавено произнасяне
по обжалването би останал без доходи и би излязъл от кръга на
здравноосигурените лица. Счита, че тази разпоредба предвижда специфично
предварително изпълнение на невлязъл в сила административен акт. Моли решението
на директора на ТП на НОИ да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява и
не се представлява. Постъпила е молба вх.№ 4182 от 01.09.2021 г., с която
поддържа релевираните в жалбата оплаквания.
Ответникът - Директорът
на ТП на НОИ – Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Т. с
пълномощно на л.92 от делото. Моли да се остави без
уважение жалбата на Е.Г. и да се потвърди обжалваното решение като правилно и
законосъобразно постановено. Поддържа мотивите, изложени в решението. Счита, че
в същото подробно и ясно е изяснена фактическата обстановка. В случая правилно
е постановено разпореждане, с което е спряна социалната пенсия на Г. до
приключване на производството по обжалване на ЕР на ТЕЛК. В случая за периода
до приключване на производството по
обжалване на ЕР на ТЕЛК, за да бъде налице отпусната и изплащана инвалидна
пенсия в размер на социалната пенсия за старост, самото обжалвано ЕР на ТЕЛК
трябва да определя процент трайно намалена работоспособност на лицето повече от
71 %. Това сочи, че не е налице, т.к. със същото са определени 60 % трайно
намалена работоспособност. Именно в тази връзка счита, че постановеното
разпореждане на ръководител ПО и впоследствие потвърдилото го решение на
Директора на ТП на НОИ – Плевен са правилно и законосъобразно постановени и
моли да бъдат потвърдени.
От доказателствата
по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Г. е подал заявление
на 27.11.2017 г. за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл.90а от КСО /л.24/. Към същото е приложено Експертно решение /ЕР/ на ТЕЛК №2898/10.11.2017
г. /л.25-26/, с което му е определена ТНР в размер на 72%, със срок 1.11.2020
г. ЕР не е оспорено от медицинската комисия към ТП на НОИ /л.27/, и с разпореждане
№13/01.12.2017 г. /л.28/ е отпусната социална пенсия за инвалидност. С
Разпореждане от 29.10.2018 г. /л.29/ е отказано да бъде отпусната лична пенсия
за инвалидност поради общо заболяване с оглед липсата на достатъчно
осигурителен стаж до датата на инвалидизиране. За това разпореждане няма данни
да е оспорено.
С ЕР №0187/14.01.2021 г. на ТЕЛК III-ти състав към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“
/л.30-31/ Г. е преосвидетелстван, като са му определени 60 % ТНР. Медицинската
комисия при ТП на НОИ не е оспорила това ЕР /л.32/. С разпореждане
№101/05.03.2021 г. /л.33/, във връзка с това ЕР на ТЕЛК от ръководителя на ПО е
прекратена социалната пенсия за инвалидност, считано от 2.11.2020 г. Същото разпореждане
е получено на 30.03.2021 г. /л.34/, и срещу него е подадена жалба по
административен ред от 1.04.2021 г. /л.35-36/. По същата е постановено решение
№ 2153-14-21/20.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ /л.38-40/, с което решение
разпореждането е отменено и преписката е върната за ново произнасяне. Прието е,
че не са налице хипотезите на чл.96 от КСО за прекратяване на пенсията,
доколкото е налице обжалване на ЕР на ТЕЛК.
След връщането е постановено Разпореждане
№2175-14-63#2/18.05.2021
г. на Ръководител на “ПО”, с което е спряно от 25.02.2021 г. получаването на
лична социална пенсия за инвалидност /л.48/. Посочено е, че с ЕР
№0187/14.01.2021 г. са определени 60 % ТНР, като същото ЕР е обжалвано. На
основание чл.95, ал.1 от КСО социалната пенсия за инвалидност е спряна от
25.02.2021 г. – датата на постъпване на информация за обжалване по реда на
чл.112 КСО. Посочено е в разпореждането, че след влизане в сила на ЕР, ще се
извърши ново произнасяне. Разпореждането е връчено по електронен път на
18.05.2021 г. /л.49/, като е отворено на същата дата. Срещу него е подадена
жалба по административен ред на 19.05.2021 г. /л.50-51/. Допълнителни
съображения към нея относно приложението на чл.98, ал.7 от КСО са изложени в
писмо от 28.05.2021 г. /л.55/.
С процесното Решение
№2153-14-32/18.06.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е отхвърлена подадената
по административен ред жалба вх.№1012-14-112/19.05.2021 г. Описани са фактите,
като е прието, че разпоредбата на чл.98, ал.7 от КСО не може да се приложи в
случая, доколкото с ЕР №0187/14.01.2021 г. са определени 60 % ТНР и лицето няма
право на социална пенсия за инвалидност по чл.90а от КСО, а разпоредбата на
чл.98, ал.7 от КСО не намира приложение. На това основание жалбата е отхвърлена.
По делото е приобщено и ЕР на НЕЛК
№1097/18.05.2021 г. /л.8-11/, с което ЕР №0187/14.01.2021 г. на ТЕЛК е отменено
и преписката е върната за ново становище. Видно от мотивите в ЕР на НЕЛК,
следва да се извършат консултации и изследвания, след което ТЕЛК да се
произнесе.
След връщането ТЕЛК е постановила ново
експертно решение - №1193/23.07.2021 г. /л.89-90/, с което е определен процент
ТНР 60%. На същото е поставен печат „влязло в сила, 09.08.2021 г.“.
Постановено е последващо разпореждане за
прекратяване на пенсията № 1011-14-5429#2/01.09.2021 г. /л.91/. Със същото се
прекратява пенсията на Г., считано от 2.11.2020 г., като е посочено, че добросъвестно получените суми не подлежат на възстановяване. Посочено е, че
с ЕР №1193/23.07.2021 г. е определен процент ТНР 60%, като същото е влязло в
сила на 9.08.2021 г. Посочено е, че съгласно чл.90а от КСО, право на социална
пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с ТНР/вид и
степен увреждане повече от 71 на сто, на които не е отпусната друга пенсия,
включително от друга държава.
Във връзка с постановеното разпореждане
ответникът е направил искане /л.80/ да се прекрати делото, тъй като е отпаднал
правния интерес на жалбоподателя да обжалва решението, оставило в сила
разпореждането за спиране.
По това искане на ответника в постъпило
становище /л.97/ жалбоподателят сочи, че правният му интерес продължава да
съществува, тъй като разпореждането за спиране на пенсията не е отменено, и че
ако делото бъде прекратено, ще бъде лишен от правосъдие и от реален съдебен
контрол върху действията на административния орган. Твърди, че има право да
получава социална пенсия за инвалидност по време на обжалване на ЕР на
ТЕЛК/НЕЛК. Сочи, че са допуснати съществени технически грешки в ЕР на ТЕЛК,
като твърди, че срокът за отстраняването им е 3 месеца. Счита, че съдът следва
да се произнесе по правото му да получава пенсията в периода 25.02-23.07.2021
г.
Представено от Г. е допълнително становище
с приобщена молба до НЕЛК /л.112-114/, в които се иска поправка на технически
грешки в ЕР на ТЕЛК №1193/23.07.2021 г.
В последваща молба от Г. /л.117/ се сочи,
че новото разпореждане за прекратяване на пенсията не му е връчено, узнал е от
него от съда, и ще го обжалва. Приобщено е копие на жалба от 4.09.2021 г.,
адресирана до ръководителя на ТП на НОИ, подадена срещу това разпореждане /л.120/.
Решение №2153-14-32/18.06.2021 г. на Директора на ТП
на НОИ-Плевен /л.57-59/ е изпратено по електронен път, като е получено и
отворено на 18.06.2021 г. /л.60/. Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО,
срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ (РУСО) е
14-дневен от момента на получаване му. Жалбата
е подадена на 21.06.2021 г., видно от вх.№ на съда – л.2. Предвид изложеното,
съдът намира, че жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен
акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд.
По отношение на правния интерес на жалбоподателя за
оспорване на решението на Директора на ТП на НОИ-Плевен, съдът съобрази следното:
Не е спорно, че към датата на подаване
на жалбата Г. е имал правен интерес да обжалва решението. Настоящият съд обаче
счита, че този правен интерес е отпаднал след постановяване на разпореждане №
1011-14-5429#2/1.09.2021 г., с което се
прекратява социалната пенсия за инвалидност на Г., считано от 2.11.2020 г. ,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.95, ал.1,
т.6 от КСО, изплащането на пенсията се спира с разпореждане на длъжностното
лице по чл. 98, ал. 1,
когато: т.6 са представени или се установят данни за обстоятелства, които могат
да доведат до нейното прекратяване на основанията по чл. 96, ал. 1;
Видно от тази разпоредба, спирането на пенсията е възможен етап, в който след
като са станали известни обстоятелства, които могат да доведат до
прекратяването на пенсията, същата се спира. Спирането не решава окончателно
въпроса относно правото за получаване на съответната пенсия. Това става с последващо
разпореждане за прекратяване, или ако се установи, че спирането е неоснователно
- същото се отменя, респективно производството се възобновява и пенсията
продължава да се получава.
В настоящия случай, преди края на устните състезания,
на 1.09.2021 г. е постановено разпореждане за прекратяване на пенсията, считано от 2.11.2020 г. – преди датата,
от която е постановено спиране на същата пенсия. Г. има право да обжалва
разпореждането за прекратяване на пенсията, от което право се е възползвал,
видно от копието на жалбата, подадена по административен ред срещу това
разпореждане. Независимо какъв ще бъде резултатът от обжалването, ще бъде решен
по един окончателен начин въпросът за правото му да получава социална пенсия за
инвалидност. Ако разпореждането бъде отменено и бъде постановено ново, с което
се признава правото му да получава посочената пенсия, на това разпореждане не
може да бъде противопоставено предходното разпореждане за спиране. Ако правото
му да получава пенсия бъде отречено, това ще стане от дата 2.11.2020 г., с оглед
което е безпредметно да се обсъжда и решава въпросът за спиране на пенсията,
считано от 25.02.2021 г.
Налага се извод, че правният интерес на жалбоподателя да оспори
разпореждането за спиране, съответно потвърдилото го решение, вече не
съществува, въпреки че разпореждането за спиране на пенсията формално не е
отменено. С изясняването на въпроса относно законосъобразността на
разпореждането за прекратяване № 1011-14-5429#2/01.09.2021 г. ще бъде решен по окончателен начин въпросът
за правото му да получава социална пенсия за инвалидност. В това производство
по обжалване ще се осъществи реален съдебен контрол върху действията на
административния орган, и Г. няма да бъде лишен от правосъдие. Настоящият съд
не може да се произнесе по правото му да получава пенсията в периода
25.02-23.07.2021 г., доколкото този период е част от периода в разпореждането
за прекратяване на пенсията. Такова произнасяне може да се направи само при
обжалване на разпореждането за прекратяване № 1011-14-5429#2/01.09.2021 г. Защото дори да се отмени
разпореждането за спиране, след като е налице ново разпореждане, според което в
този период пенсията е прекратена, Г. отново няма да получава пенсия с оглед
това прекратяване.
Воден от горните мотиви и на основание чл.159,
т.4 от АПК, Административен съд-Плевен, V-ти състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, с което е даден ход
по съществото на спора.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е.В.Г. ***,
ЕГН ********** срещу Решение №2153-14-32/18.06.2021
г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалба вх.№1012-14-112/19.05.2021
г. и допълнение към нея вх.№1012-14-80#7/28.05.2021
г. и е оставено в сила Разпореждане №2175-14-63#2/18.05.2021 г. на Ръководител на “ПО”, с което е
спряна от 25.02.2021 г. личната социална пенсия за инвалидност на Е.В.Г..
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по
административно дело №510 по описа на Административен съд-Плевен за 2021 год.
Определението може да се оспори с частна жалба пред Върховен
административен съд в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/