№ 4192
гр. София, 26.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110161305 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.
Образувано е по искова молба на К. Е. Х. против К........... Препис от исковата молба и
приложенията е връчен на ответника, който в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на
исковата молба.
Искането на страните за приемане на представените писмени доказателства е
основателно. Искането на ищеца по чл. 190 ГПК е необходимо за правилното решаване на
делото, поради което следва да бъде уважено, като ответникът бъде задължен да представи
документите, посочени в исковата молба, молба вх. № 334028/02.07.2021 г. и молба вх. №
269370/20.03.2023 г. по делото на СГС, в случай че не е представил някои от тях.
На страните следва да бъде допуснат по двама свидетели при режим на довеждане.
Следва да бъде допусната поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза по
въпросите, поставени в молба вх. № 334028/02.07.2021 г., вх. № 357030/20.10.2021 г., вх. №
293293/24.06.2022 г. и вх. № 269370/20.03.2023 г. по делото на СГС.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-трудова експертиза не необходимо за
правилното решаване на делото, поради което съдът го отхвърля.
Искането на ответника по чл. 183 ГПК не необходимо, като не следва да се открива и
производство по чл. 193 ГПК, тъй като оспорванията на ответника касаят доказателствената
стойност на представените от ищеца писмени доказателства.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с
настоящето определение дава и проект на доклад на същото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
СЪСТАВЯ, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния проект на доклад на
делото:
Ищецът К. Е. Х. твърди, че със Заповед № СПО-68/05.06.2013 г. бил назначен на
длъжност „директор“ на дирекция „С.П.А.П“ при ответника К........., с дневно работно време
7 часа и 35 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Посочва, че така уговореното
намалено работно време било следствие от устна уговорка между страните, според която до
края на годината щяло да се проведе конкурс за заемане на длъжността, в който ищецът щял
да може свободно да участва, а до провеждането му следвало да изпълнява служебните си
задължения при пълно работно време. Поддържа, че от назначаването му на 06.06.2013 г. до
21.03.2015 г. редовно е изпълнявал задълженията си при пълно работно време, макар това да
било в негов ущърб, предвид начислявания трудов стаж по намаленото работно време.
Излага твърдения, че между страните била постигната устна договорка и относно размера на
основната месечна заплата, според която, ако атестационната оценка на ищеца за 2013 г. е
„изпълнението надвишава изискванията“ или „изключително изпълнение“, то основната му
месечна заплата ще бъде повишена на максималната стойност на четвърта степен, считано
от датата на назначаването му, съгласно Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация. Ищецът посочва, че е приемал безкритично всички поставяни
му от работодателя условия, тъй като бил в затруднено финансово положение, като
отправил покана до ответника чрез ЧСИ да му бъде заплатено увеличено трудово
възнаграждение. Твърди, че вместо да му бъде увеличена заплатата, ответникът постъпил
недобросъвестно и му връчил предизвестие изх. № 12-11-386/21.03.2015 г. за прекратяване
на служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността, с оглед предстоящото
провеждане на конкурс. Независимо от това, впоследствие работодателят го убедил, че са
налице усложнения около конкурсната процедура, поради което двамата постигнали устна
уговорка ищецът да не се счита за уволнен и да не напуска по своя инициатива, а да
продължи да изпълнява служебните си задължения като „директор“ на дирекция „С.П.А.П“,
при пълно работно време, до последваща заповед. Твърди, че продължил да изпълнява
служебните си задължения, като осъществявал достъпа си до работното място с електронна
карта за посетители, защото служебната бил върнал при формалното прекратяване на
правоотношението му. Сочи, че това отново било в негов ущърб, защото официално не му
се зачитал трудов стаж. Поддържа, че на 21.04.2015 г. бил назначен по заместване на
длъжността „началник“ на отдел „Специализирано производство“ в дирекция „С.П.А.П“, с
дневно работно време от 8 часа и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като
основната му месечна заплата била значително намалена. Посочва, че въпреки това му било
поставено и изискването временно да изпълнява служебните си задължения и по
предходната длъжност като директор, като аргументите отново били, че скоро предстои
конкурс. Ищецът развива доводи, че по описания начин работодателят му се е възползвал от
уязвимото му положение, накърнил е достойнството му и го е поставил в безпрекословна
подчиненост, като му е внушил страх, че във всеки един момент може да загуби работата си
и да остане без така необходимия му доход. Счита, че е било възпрепятствано кариерното
му развитие и е бил нарушен принципът по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. за осигуряване на равно
2
възнаграждение за еднакъв и равностоен труд, съпоставено с останалите директори на
дирекции. Изяснява, че е бил поставен в по-неблагоприятно положение и по отношение на
възможностите за повишаване на квалификацията и участие в различни дискусии, срещи,
семинари и конференции, с каквито опции останалите директори разполагали. Във връзка с
изложеното, акцентира върху следните обстоятелства: изпълнявал е същите по обем и
сложност задължения при същите функционални длъжностни характеристики, каквито са
изпълнявалите директорите на ДАПО и ДРП; справял се е с възложената му работа като
директор на ДСПАП съобразно със стандартите за добро управление, каквито стандарти са
изпълнявали и директорите на ДАПО и ДРП при идентични длъжностни характеристики и
основни показатели за определяне на основната месечна заплата; имал е идентични или по-
високи атестационни оценки, но въпреки това възнаграждението му в сравнение с това на
останалите директори било по-ниско. С оглед посоченото ищецът счита, че през периода
06.06.2013 г. – 16.10.2017 г. работодателят го е поставил в неравностойно положение, като
го е оставил на по-ниска длъжност от фактически изпълняваната и е отказал да му заплаща
по-високо възнаграждение, идентично с това на останалите директори и съответстващо на
реално изпълняваната длъжност и оценките от атестациите. Предвид изложеното ищецът
счита, че ответникът му дължи обезщетение в размер на 27200 лв., представляващо разлика
между полагащото му се трудово възнаграждение за заеманата длъжност и получаваното
такова за периода от датата на назначаването му /06.06.2013 г./ до датата на прекратяването
на служебното му правоотношение /16.10.2017 г./. Ето защо, ищецът моли /съобразно
уточненията по гр. д. № 3682/2021 г. на СГС/ съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 27200 лв., представляваща разликата между заплащаното
от ответника на ищеца възнаграждение в периода 06.06.2013 г. -16.10.2017 г. и онова
възнаграждение, което ищецът е щял да получава, ако не е бил държан в уязвимост от
ответника поради негови финансови проблеми, в потискаща и застрашителна среда, като е
бил третиран неблагоприятно спрямо останалите аналогични служители и в нарушение на
принципа за равно заплащане за равен труд му е плащано по-малко. Претендира разноски.
Ответникът К......... оспорва иска. Поддържа, че не е осъществявал дискриминация
по отношение на ищеца, а законосъобразно го е назначил на непълен работен ден, тъй като
това не е налагало провеждането на конкурс, а ако е искал да заеме директорската длъжност
при пълен работен ден ищецът е следвало да премине през конкурсна процедура. Оспорва да
е възлагал на ищеца да работи при пълен работен ден, като евентуалното оставане след
работа било доброволно и се дължало на лична преценка на работника. Посочва, че
служебното правоотношение на ищеца е прекратено с предизвестието от 21.03.2015 г. и
последвалата го заповед № СПО-21/21.03.2015 г., с която се съкращавал щатът за длъжност
„директор“ на ДСПАП при непълно работно време. Ответникът твърди, че впоследствие е
преназначил ищеца на длъжността „началник“ на отдел „Специализирано производство“ по
негово желание, тъй като е бил навършил пенсионна възраст и е бил в затруднено
финансово положение, като единствено е можел да заеме експертна длъжност, за която не се
е изисквало конкурс. Поддържа, че ищецът не е съвместявал длъжността на началник с тази
3
на директор, като подписваните от него доклади в качеството му на директор не са му били
връщани само за да се запази достойнството му. Развива доводи, че дори да е бил третиран
по различен начин, това не било виновно и противоправно, поради което не следвало да се
носи отговорност за дискриминация. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът намира, че е сезиран с иск по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. вр. чл. 14, ал. 1
ЗЗДискр.
УКАЗВА на ищеца, че негова е тежестта да докаже: 1) че описаните в исковата молба
действия са извършени от служители на ответника, като същите са довели до по-
неблагоприятно третиране на ищеца при упражняване на трудовите му права, отколкото се
третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства; 2) претърпени имуществени вреди и техният размер; 3) пряка причинно-
следствена връзка между извършеното дискриминационно деяние и претърпените вреди; с
оглед възражението за давност – обстоятелства, водещи до спиране и прекъсване на
давността.
УКАЗВА на ответника, че негова е тежестта да докаже обстоятелствата, на които
основава възраженията си.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит по двама свидетели при режим на довеждане от всяка от
страните.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника, в срок до първото открито
съдебно заседание, да представи документите, посочени в т. 1-4 вкл. от доказателствените
искания в исковата молба, както и в молба вх. № 334028/02.07.2021 г. и молба вх. №
269370/20.03.2023 г. по делото на СГС, в случай че не е представил някои от тях, като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при непредставянето им без уважителна причина съдът може да
приеме за верни твърденията на ищеца.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, поставени в
молба вх. № 334028/02.07.2021 г., вх. № 357030/20.10.2021 г., вх. № 293293/24.06.2022 г. и
вх. № 269370/20.03.2023 г. по делото на СГС, при депозит в размер на 600 лв., вносим от
бюджета.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л.Б.Б., който да се призове за съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
(извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за
разрешаване на спора.
НАСРОЧВА делото за 18.03.2024 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните с препис от настоящото определение, а ищецът – и с препис от молбата на
ответника от 18.04.2023 г. и приложенията.
4
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5