РЕШЕНИЕ N
град Русе, 04. 08. 2020 годна
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав, в публично заседание на 02.07.2020год., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,
разгледа
докладваното от съдията АНД N593,
по описа за 2020год. на Русенски районен съд
и за да се произнесе съобрази:
Производството е но чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от С.П.П., ЕГН:**********, против НП N П839/2020год., издадено от зам.кмета на Община - Русе, с което за нарушение на чл.2 ал.1 от Наредба №4 на Общински съвет — гр.Русе, на основание чл.2, ал.2 от с.з. е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 100лв. В жалбата излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли съда да го отмени. РРП не взема становище по жалбата.
Представителят на Община — Русе поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установино от фактическа страна:
На неустановена дата през месез декември 2019год., контролни органи към ГООР-Русе, по сигнал за нарушение на нощната тишина извършили проверка на адрес: гр.Русе, ул."Димчо Дебелянов" №3, бл."Наш дом", вх.1, ег.2, откъдето се чувала музика. Вратата на апартамента не била отворена от проверяващите. Същите изготвили докладна записка и въз основа на нея св.Н. призовал обитателя на имота — жпод.Панайотев и в негоно присъствие му съставил акт за нарушение на чл.2 ал.1 от Наредба №4 на Общински съвет — гр.Русе. Актът бил връчен и подписан без възражение. Впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жпод. П. било наложено горепосоченото наказание.
Горната фактическа обстановка се установи на база събраните писмени доказателства в преписката и установеното с разпита па св.Н..
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, след като изпълни задължението си да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че последното е издадено при съществена нередовност в образуваното административнонаказателно производство, което налага отмяната му изцяло, като едновременно е това прави безпредметно обсъждането на правния спор по същество.
От наличните по делото материали — акт, наказателно постановление
и докладна записка се установява, че нарушението е констатирано при проверка,
извършена на 11.12.2019год. , около 23.55ч.., като посочената дата сама по себе
си е дата на
извършване на нарушението по смисъла на чл.42 т.З ЗАНН. В акта
връчен на жпод.П. обаче, за дата па нарушението е посочена 17.12.2019од., около
23.20ч. В акта приложен по преписката се забелязват поправки
досежно този обективен елемент от нарушението, които явно са направени след
връчване на екземпляр от акта на нарушителя и които следва да имат претенцията
да се четат за дата на нарушението - 12.12.2019год., около 00,10ч. Тези
поправки не са приподписани от лицето, което ти е направило, какао и от жпод.П.,
като субект на нарушението, който пряко е засегнат от тях, с оглед правото му
на защита, гарантираща да е наясно с всички обективни признаци от него. В
издаденото наказателно постановление за дата на деянието е посочена
12.12.2019год., около 00,10ч.
При така установените разминавания не става ясно коя е датата на извършване на нарушението, реквизит който следва да бъде ясно и непротиворечиво посочен, с оглед последиците които произтичат от него. Нещо повече, от разпита на св.Н., съставил акта, се установява, че последният не е очевидец на нарушението, а установил последното по изготвената докладна записка, която отразява различна от останалите дати / 11.12.2019год. , около 23.55ч/ и не става ясно как е установил посочената от него.
Гореизложеното съществено нарушава чл.42 т.3 ЗАНН и правото на защита на наказаното лице, като се явява основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
В допълнение съдът посочва, че делото не съдържа доказателства, сочещи за автор на нарушението именно жпод.П.. Последният е посочен за такъв, единствено по съображения, че е обитател на процесното жилище и за което обстоятелство няма доказателства. От друга страна от показанията на св.Димитров се установява, че никой не отворил вратата на жилището, от което се чувала музика, така че няма как да се приеме по категоричен начин, че лицето което е нарушавало забраната на чл.2 ал.1 от Наредба №4 на Общински съвет — гр.Русе е именно жпод.П.. Предходното прави наказателното постановление за необосновано досежно автора на нарушението.
По гореизложените съображения, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Предвид отмяната на обжалваното НП и налични доказателства за направени по делото разноски от страна на жалбоподателя за възнаграждение по процесуално представителство по делото в размер на 300 лв., платени в брой, съдът следва да възложи тези разноски в тежест на юридическото лице, в чиято структура е административният орган издал процесното наказателно постановление — в тежест на ОБЩИНА -гр. Русе
Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
ОТМЕНЯ наказателно постановление N П839/2020год., издадено от зам.кмета на Община - Русе, с което за нарушение па чл.2 ал.1 от Наредба №4 на Общински съвет — гр.Русе, на основание чл.2, ал.2 от с.з., на С.П.П., ЕГН:**********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА ОБЩИНА -гр. Русе да заплати на С.П.П., ЕГН:**********, направените от него разноски - възнаграждение по процесуално представителство в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: