Решение по дело №728/2021 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 289

 

  Гр. Стара Загора, 05.07.2022 г.

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

         Старозагорският административен съд, осми състав, в публично съдебно заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                                  СЪДИЯ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА

 

при секретар Николина Николова                                                               

и с участието на прокурора Петко Г.

като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова адм. дело № 728 по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

        

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 127, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

Образувано е по жалба на сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кръстьо Сарафов” № 24, ет.1, представлявано от И.С.П.и М.А.А. в качеството на членове на Управителния съвет на сдружението, чрез адв. А.К. – САК, против Решение № 40-Н2-И0-А0/2021 г. от 05.10.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда гр. София, с което е издадено Комплексно разрешително /КР/ № 40-Н2/2021г. на „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово за изграждане и експлоатация на следните инсталации и съоръжения – 1. горивна инсталация за производство на топлинна енергия – (т.1.1 и т.5.2 б. „а“ от Приложение 4 към ЗООС) и 2. Инсталация за производство на водород - (т.4.2, б.“а“ от Приложение 4 към ЗООС) при условията на разрешително № 40-Н2/2021 г., приложение № 1 към решението. В жалбата са изложени съображения за необоснованост и незаконосъобразност на оспореното решение, като издадено в противоречие с материалноправни  разпоредби на закона и на подзаконови актове, както и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Твърди се противоречие в мотивите на административния орган по фактическите основания за издаване на решението, непосочване на фактически основания и липса на мотиви за конкретно приложение на закона. Според жалбата не е посочена правната разпоредба, въз основа на която е определено емисионното ограничение за серни оксиди в размер на 320 mg/Nm³, като са изложени доводи за вероятната приложимост на изключението на ВАТ 21 от НДНТ ГГИ (2017) но в мотивите на решението и на КР и в техническата оценка („ТО“), според жалбата, не са посочени „технико-икономическите причини“ за допускане на емисионното ограничение от 320 mg/Nm³ в изпусканите газове. В тази част е намерено противоречие с мотивите на административния орган за недопускане на дерогация. В издаденото Решение, в КР и в ТО се претендира противоречие относно факта в коя инсталация ще бъде изгаряна биомасата – в предкамерната скарна пещ или и в останалите 5 котли. Твърди се неяснота относно пропорциите, при които ще бъдат съвместно изгаряни въглищата от една страна и нефтошистите и биомасата от друга страна. Обобщено твърдението е за произнасяне на административния орган без да са изяснени всички факти и доказателства. Акцент е поставен върху част от мотивите за недопускане на дерогация, а именно създадени от оператора пречки пред контролните органи, които не позволили контролният орган да установи дали сероочистващата инсталация на централата е в състояние да пречиства за продължителен период от време емисиите от този замърсител до определената степен на сероочистване при експлоатация на три котела едновременно - това обстоятелство следвало да доведе до отказ да бъде издадено комплексното разрешително. Оспорват се и материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт. Твърди се противоречие с разпоредбата на чл. 71, ал. 2 от ЗООС. Извежда се нарушение във връзка неучастието на юридическото лице „Дайнинг Енерджи“ ЕООД, като според жалбата издаденото КР е трябвало да има за титуляр и „Дайнинг Енерджи“ ЕООД, наред с „Брикел“ ЕАД. Сочи се нарушение и на чл. 123, ал. 11, респективно чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС, във вр. с чл. 2, ал. 3, т. 2 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни (НУРИКР). Според жалбата разрешената с КР предкамерна скарна пещ, предвидена към ЕК 5, не отговаря на НДНТ съгласно Заключенията за НДНТ за ГГИ 2017. С позоваване на Референтния документ за най-добри налични техники за големи горивни инсталации от 2017 г. (Best Available Techniques (ВАТ) Reference Document for Large Combustion Plants от 2017) стр. 687, точка 9.1.4 „Техники за внасяне на отпадъци в горивния процес“, се претендира несъответствие на посочената предкамерна скарна пещ с четири референтни технически решения за съвместно изгаряне, т.е. КР разрешава техническо решение, което не е описано в Референтния документ за НДНТ за ГГИ от 2017 г. Според жалбата КР е издадено и в нарушение на чл. 2, ал. 3, т. 1 и 2 и чл. 11, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни, във вр. с чл. 5 и чл. 30, ал. 1 от Директива 2010/75/ЕС. Цитират се констатации за многократни нарушения на оператора на екологичното законодателство, а същевременно в КР не са предвидени условия и мерки за подобряване на техническото състояние на централата, нито за преустановяване на практиката за продължителни периоди на спиране и пускане на котлите. Констатациите на изпълнителния директор на ИАОС за нарушаване нормите за качество на околната среда при експлоатация на съществуващите инсталации и съоръжения е следвало да обуслови приложението на чл. 11, ал. 2 от НУРИКР и да се откаже издаването на комплексно разрешително, тъй като операторът не може да осигури необходимите условия, които да гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на закона. Настоява се за издаване на решението в нарушение на чл. 21, ал. 3 вр. с чл. 15, ал. 3 на Директива 2010/75/ЕС, тъй като до 17 август 2021 г. националните органи е следвало да осигурят съответствие не само на разрешителното на ТЕЦ „Брикел“ ЕАД със Заключения за НДНТ за ГГИ, но и на инсталацията с разрешителното. Процесното КР е издадено на 5 октомври 2021 г., повече от месец и половина след посочения в Директивата краен срок за осигуряване на съответствие със Заключенията за НДНТ за ГГИ, като в този период инсталацията на ТЕЦ „Брикел“ ЕАД е работила в пълно нарушение на цитираната разпоредба на чл. 21, ал. 3 от Директивата. Подчертава се, че инсталацията не може да постигне нормата от 320 mg/Nm³ за серен диоксид преди инсталиране на СОИ 2, чиято планирана дата за пускане в експлоатация е 2024-2025 г. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и издаденото с него комплексно разрешително с титуляр „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово. В представените писмени бележки доводите в жалбата се поддържат, като допълнително се сочат съображения за противоречие с чл.40 от Директива 2010/75/ЕС, съответно с разпоредбите на глава осма (чл.27-28) от Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации във връзка с ВАТ 21 от НДНТ ГГИ (2017). Направено е възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от ответника и заинтересована страна.

Ответникът по жалбата - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по околната среда, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва основателността на жалбата и поддържа становище за отхвърлянето й. Представя подробни съображения в писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя.

Заинтересованата страна „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово, представлявано от Изпълнителния директор Я.П., чрез процесуалния си представител адв. Ж. в писмен отговор и в съдебно заседание поддържа становище за недопустимост на жалбата поради просрочие, респ. за неоснователност на жалбата. В представена писмена защита излага подробни съображения за неоснователността изложените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага същата да бъде отхвърлена.

Административен съд Стара Загора, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, прие за установено от фактическа страна:

Процедурата по издаване на процесното решение, с което е издадено комплексно разрешително /КР/, е по реда на глава седма „Предотвратяване и ограничаване на промишленото замърсяване“, раздел втори „Комплексни разрешителни“ от ЗООС и Наредбата за условията и реда за издаване на комплексни разрешителни /НУРИКР или Наредбата/. Започнала е по подадено заявление вх. № КР-5906/16.09.2019 г. от „Брикел“ ЕАД до  изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда /ИАОС/ за издаване на КР за планирана промяна в горивната инсталация за производство на топлинна енергия с номинална входяща топлинна мощност от 510 MW по КР № 40-Н1/2011 г., актуализирано с Решение № 40-Н1-И0-А2/2018 г. и инсталация за производство на водород /л.27, том 1 и л.184 и сл. в том 3 от делото/.

Съгласно изискването на чл.7, ал.3 от НУРИКР, с писмо на ИАОС с изх. № КР-2428/30.09.2019 г. заявлението е изпратено до кмета на община Гълъбово /л.29 в том 1 от делото/.

На основание чл. 6, ал. 2 от НУРИКР с писмо на ИАОС с изх. № КР- 2428/30.09.2019 г. от Регионална инспекция по околна среда (РИОСВ) - Стара Загора и Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ са изискани становища по подаденото заявление. Постъпили са отговори в ИАОС, както следва: от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ с вх. № 6329/10.10.2019 г. и от РИОСВ - Стара Загора с вх. № 6462/18.10.2019 г., с приложени заверено копие на Решение № СЗ-61-ПР/2018 г. на директора на РИОСВ - Стара Загора за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда /ОВОС/ и писмо изх. № КОС-01-1873 (11)/09.04.2019 г. /л. 30 до 42, том 1 от делото/.

С писмо изх. № КР-2988/22.11.2019 г. от ИАОС до „Брикел“ ЕАД съгласно чл. 122а, ал. 2 от ЗООС е изискано допълване на заявлението с информация съгласно изготвени указания, приложени към същото. /л.45, т.1 от делото/. С писмо вх. № КР-7687/27.12.2019 г. от „Брикел“ ЕАД е представено допълнено заявление за издаване на КР. /л.57, том 1 и от л.318 и сл. в том 4 от делото/.

С писмо изх. № КР-94/16.01.2020 г. на Изпълнителния директор на ИАОС изпълнителният директор на „Брикел“ ЕАД е уведомен за започване на процедура по издаване на ново КР на оператора /л.58, том 1 от делото/.

Съгласно чл. 122а, ал. 5 от ЗООС и чл.7, ал.4 от НУРИКР е изпратено писмо изх. № КР-94/16.01.2020 г. до кмета на община Гълъбово за осигуряване на обществен достъп до заявлението за издаване на ново КР на „Брикел“ ЕАД /л.60, том 1/. С писмо вх. № КР-1341/21.02.2020 г. от кмета на община Гълъбово ИАОС е уведомена, че в периода на обществен достъп от 17.01.2020 г. до 17.02.2020г. в община Гълъбово не са постъпили писмени становища. Обявата е оповестена на интернет адреса на община Гълъбово, раздел: Администрация, подраздел: Екология. /л.75, том 1 от делото/. На интернет страницата на ИАОС, съгласно приложените в преписката доказателства е осигурен достъп до заявлението, респ. допълненото заявление със срок до 27.02.2020 г. В периода на обществен достъп в ИАОС са постъпили възражения и становища, в които се сочи, че не е проведена задължителна процедура по извършване на ОВОС; изразено е становище против издаването на ново комплексно разрешително на „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово за изгаряне на биомаса, отпадъци и нефтошисти. /л.74, том 1 и сл., л.215 и сл. в том 6, том 7 и том 8 от л.1-141/.

Разпоредбата на чл.120, ал.2 от ЗООС изисква при издаване на комплексно разрешително за нова инсталация или при промяна в действаща инсталация, към които се прилагат изискванията на глава шеста, раздел III, компетентният орган по чл.120, ал. 1 от ЗООС да осигури използването на всяка получена информация и направено заключение от ОВОС. За планираните от „Брикел“ ЕАД промени към преписката е приложено Решение № СЗ-61-ПР/2018 г. от 16.07.2018 г. на директора на РИОСВ-Стара Загора /л.36 и сл. в том 1; л.140 и сл. в том 4 от делото/ за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС), с което е решено да не се извършва ОВОС и оценка на съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони за инвестиционно предложение „Замяна на част от използваното твърдо гориво - лигнитни въглища с биомаса, неопасни отпадъци и нефтошисти при експлоатацията на съществуващата горивна инсталация за производство на топлинна енергия, без промяна на разрешения капацитет от 510 MW и изграждане на предкамерна скарна пещ за съвместно изгаряне на биомаса и неопасни отпадъци и оползотворяване на остатъците от изгарянето им“. Решение № СЗ-61-ПР/2018 г. от 16.07.2018 г. на директора на РИОСВ-Стара Загора е обжалвано, като с окончателен съдебен акт - Решение № 9658/15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2694/2020 г., е отменено Решение № 404/09.12.2019 г., постановено по адм. дело №398/2018 г. по описа на Административен съд - Стара Загора и вместо него е отхвърлена жалбата срещу оспореното в това производство Решение № СЗ-61-ПР/2018г. на директора на РИОСВ – Стара Загора /л.49-56 и л.101-113, том 1 от делото/.

С писмо вх. № 5183/11.08.2020 г. Изпълнителният директор на „Брикел“ ЕАД уведомява ИАОС, че желае внесеното заявление да бъде разглеждано, като от него бъдат изключени всички основни и съпътстващи дейности по замяна на част от основното гориво - въглища с горими неопасни отпадъци с код 19 12 10 - горими отпадъци (RDF - модифицирани горива, получени от отпадъци) и 19 12 12 други отпадъци (включително смеси от материали) от механично третиране на отпадъци, различни от упоменатите в 19 12 11. За посоченото изявление жалбоподателят е уведомен с писмо изх. № 1996/13.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ИАОС. /л.116-118, том 1 от делото/.

С писмо вх. № 7423/23.12.2020 г. от „Брикел“ ЕАД в ИАОС е постъпила следната информация: „Брикел“ ЕАД е титуляр на КР № 40-Н1-И0-А0/2011 г., актуализирано с Решение № 40-Н1-И0-А2/2018 г. за експлоатация на горивна инсталация с обща разрешена топлинна мощност на горивната инсталация 510 MW от инсталирани 1020 MW. Инсталацията се състои от шест броя енергийни котли с единична номинална топлинна мощност 170 MW, като по силата на издадено КР на дружеството е разрешена едновременна експлоатация на три от тях – ЕК1, ЕК2 и ЕК3, ЕК4 е в резерв, а ЕК5 и ЕК6 са в резерв при аварийни ситуации или планов ремонт на котли. Предвид невъзможността да се експлоатират повече от три ЕК и броя на котлите в режим на резерв, ръководството на дружеството е взело решение за прехвърляне чрез покупко-продажба на правото на собственост върху ЕК 6 на друго юридическо лице „Дайнинг Енерджи“ ЕООД. Писмото е мотивирано със задължението на оператора по чл.123в, т.1 от ЗООС за информиране на компетентния орган за всяка планирана промяна във функционирането на инсталацията /л.119, том 1/.

В преписката е приложено писмо вх. № КР-3336/17.05.2018 г. от „Брикел“ ЕАД /л.24, том 1/, с което операторът е представил информация в обхвата и съдържанието на Приложение № 6 от НУРИКР във връзка с предоставяне на дерогация, съгласно разпоредбите на чл. 123а, ал. 3 от ЗООС по отношение на емисионните нива на SO_х, свързани с най-добрите налични техники, описани в Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) при големи горивни инсталации - Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 - OB, L 212/1 от 17.08.2017г. С писмо с изх. № КР-3173/30.12.2020 г. на ИАОС ,,Брикел“ ЕАД е уведомено, че процедурите по издаване на ново КР и по преценяване допускане или недопускане на дерогация са съвместени и е поискано от оператора да представи ново допълнено заявление за издаване на КР, което да бъде преработено съгласно дадените указания /л.120, том 1/.

С писмо вх. № КР-607/14.01.2021 г. от „Брикел“ ЕАД, изпълнителният директор на ИАОС е уведомен, че допълненото заявление ще бъде преработено от оператора съобразно нововъзникналите обстоятелства, а именно: 1.продажбата на ЕК6 на друго юридическо лице и необходимостта от изваждането му от обхвата на КР; 2.изграждане на предкамерна скарна пещ за съвместно изгаряне на биомаса към ЕК5, а не към ЕК6; 3.отказ от намерението за изгаряне на неопасни отпадъци /л.128, том 1/.

С писмо вх. № КР-4644/25.02.2021 г. на основание чл.7, ал.2 от НУРИКР и в изпълнение на указания дадени с писма на ИАОС  изх. № КР-3173/30.12.2020 г. и изх. № 492/16.02.2021 г., от „Брикел“ ЕАД е представено допълнено заявление за издаване на КР /л.138, том 1 и л.142 и сл. в том 8/.

С писмо изх. № КР-885/22.03.2021 г. на ИАОС, „Брикел“ ЕАД е уведомен за започване на процедура по издаване на ново КР /л.141, том 1/.

С писмо изх. № КР-885/22.03.2021 г. на ИАОС до кмета на община Гълъбово в изпълнение на разпоредбата на чл. 122а, ал. 5 от ЗООС и чл.7 ал.4 от НУРИКР е поискано публикуване на обявление на интернет-страницата на община Гълъбово за осигуряване на обществен достъп до заявлението за издаване на ново КР на „Брикел“ ЕАД в периода от 26.03.2021 г. до 26.04.2021 г. /л.139, том 1/. Поради допусната техническа грешка в текста на обявлението, от ИАОС е изпратено ново писмо с изх. № КР-1113/20.04.2021 г. до кмета на община Гълъбово за осигуряване на обществен достъп до заявлението в периода 23.04.2021 г. до 23.05.2021 г. /л.145-146, том 1/. С писмо вх. № КР-13800/28.05.2021 г. кметът на община Гълъбово уведомява ИАОС, че в периода на обществен достъп в община Гълъбово не са постъпили писмени становища /л.245, том 1/. Към преписката са приложени постъпили възражения и становища до изпълнителния директор на ИАОС във връзка с осигурения обществен достъп до заявлението за издаване на ново КР на „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово за изгаряне на биомаса и нефтошисти, както и против искането за допускане на дерогация /л.148-156 и л.161-242, том 1/.

С писмо изх. № КР-1207/22.04.2021 г., изпратено до РИОСВ - Стара Загора и Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ изпълнителният директор на ИАОС е изискал писмени становища по подаденото ново допълнено заявление от „Брикел“ ЕАД за издаване на КР /л.147, том 1/. Същите са постъпили в ИАОС, както следва: от РИОСВ - Стара Загора с вх. № 13427/05.05.2021 г. и от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ с вх. № 13540/13.05.2021 г. /л.157-160, том 1/.

Относно искането за допускане на дерогация съгласно чл.123а, ал.3 от ЗООС по показател SO_х, свързани с най-добрите налични техники, описани в Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442, по реда на чл.18а, ал.4 и ал. 5 от НУРИКР, с писмо изх. № КР-1616/03.06.2021 г. на ИАОС, от РИОСВ - Стара Загора и Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ са изискани становища по подаденото Приложение № 6 към НУРИКР. Получени са становища от РИОСВ - Стара Загора с вх. № 14083/09.06.2021 г. и от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ с вх. № 14092/10.06.2021 г. /л.246-249, том 1/.

С писмо изх. № КР-1752/18.06.2021 г. на ИАОС са изискани становища от Министерство на енергетиката и от Министерство на икономиката по искането за предоставяне на дерогация по показател SO_х на „Брикел“ ЕАД /л.250, том 1/. В отговор са постъпили становища и препоръки в писмо вх. № 14428/28.06.2021 г. от Министерство на икономиката /л.258, том 1/ и писмо вх.№ 14503/01.07.2021 г. от главния секретар на Министерството на енергетиката /л.267, том 1/.

Въз основа на извършения анализ от страна на ИАОС, получените становища и препоръки по представената информация, в писмо изх. № КР-2097/26.07.2021 г. от изпълнителния директор на ИАОС е изразено становище, че не са налице основания за допускане на дерогация по показател SO_х на оператора „Брикел“ ЕАД - Гълъбово, притежаващ КР № 40-Н1/2011 г. /л.285, том 1/.

С писмо изх. № 12-00-817/22.07.2021 г. на директор на дирекция „Екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда и предотвратяване на замърсяването“ в МОСВ до изпълнителния директор на ИАОС са изпратени указания, постъпили с вх. № 14927/22.07.2021 г. в ИАОС относно тълкуването на текст от Решение за изпълнение 2017/1442/ЕС на Комисията от 31 юли 2017 г. за формулиране на заключения за НДНТ за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността. Цитирана е бележката под черта под Таблица 4 „Свързаните с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на SO_X от изгарянето на въглища и/или лигнити“, в която е посочено, че при горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, по-голяма от 300 MW, които са специално проектирани да изгарят местни лигнитни горива и за които може да се докаже, че не са в състояние да постигнат стойностите на НДНТ-СЕН, посочени в Таблица 4, поради технически и икономически причини, среднодневните НДНТ-СЕН, посочени в Таблица 4 не се прилагат, а горната граница на средногодишния интервал на НДНТ-СЕН е, както следва: за съществуваща система за ДДГ - 320 mg/Nm³ за серен диоксид. Даденото тълкуване на забележката под Таблица 4, т.2.1.4 от Решение 2017/1442/ЕС, по отношение на „специално проектирани да изгарят местни лигнитни горива“ следва да се разбира по смисъла на проектирани и изградени за изгаряне на гориво с характерни качества на местните лигнитни горива/въглища (които съобразно характеристиките си се отличават с по-високо съдържание на сяра, пепел и ниска калоричност), като в тълкуваната бележка под черта не се съдържа изрично изискване за изгаряне единствено на местни лигнитни горива. /л.280, том 1 от делото/. В идентичен смисъл са изпратените с писмо изх. № 12-00-817/22.07.2021 г. на директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха“ в МОСВ до изпълнителния директор на ИАОС методически указания, постъпили с вх. № 14928/22.07.2021 г. в ИАОС, също с тълкуване на текста под таблица 4 от Решение за изпълнение 2017/1442/ЕС на Комисията от 31 юли 2017 г. за формулиране на заключения за НДНТ за големи горивни инсталации съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността. Подчертана е липсата на изискване в Решение за изпълнение 2017/1442/ЕС или допълнителни условия инсталацията да изгаря единствено местни лигнитни горива. Тоест изгарянето на смесени горива не води автоматично до прилагането към дадена инсталация на нормите за допустими емисии от таблица 4 /л.282, том 1/.

Проектът на КР и техническата оценка /ТО/ са изпратени с писмо вх. № КР-2133/28.07.2021 г. за съгласуване с РИОСВ Стара Загора и Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, на основание чл. 10, ал.1 от НУРИКР /л.289, том 1/. Получени са становища от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район с вх. № 15174/05.08.2021 г. /л.2, том 2/ и от РИОСВ - Стара Загора с вх. № 15198/06.08.2021 г. /л.3-5, том 2/ и № 15424/20.08.2021 г. /л.12-13, том 2/.

С писмо изх. № КР-2157/30.07.2021 г. от ИАОС, във връзка с разпоредбата на чл.71, ал.2 от ЗООС, от кмета на община Гълъбово е изискано издаване на удостоверение относно наличието или липсата на задължения на „Брикел“ ЕАД, гр. Гълъбово към общината /л.291, том 1/. С писмо с вх. № КР-15233/09.08.2021 г. от община Гълъбово с представена информация, че дружеството няма задължения за местни данъци и такса битови отпадъци /л.7, том 2/. В преписката е приложена справка изх. № 295532102626280/09.08.2021 г. от Национална агенция за приходите, ТД -София - ГДО с информация за наличие на задължения на „Брикел“ ЕАД, гр. Гълъбово към държавата по реда на чл. 87, ал. 11 от ДОПК.

С писмо на ИАОС с изх. № КР-2322/12.08.2021г. съгласуваният проект на КР е изпратен до „Брикел“ ЕАД за представяне на бележки, разяснения, възражения, съгласно чл. 122а, ал. 6 от ЗООС и чл. 10, ал. 6 от НУРИКР, като са дадени указания за представяне в ИАОС на допълнително необходима информация за издаване на КР, както и актуални документи от компетентните органи за липса на обстоятелства по чл.71, ал.2 от ЗООС /л.8, том 2/. С вх. № КР-15529/27.08.2021 г. е представено становище от „Брикел“ ЕАД по проекта на КР, като е приложена допълнително изисканата информация, бележки, коментари и възражения по проекта на КР, писмени документи, в т.ч. удостоверение от НАП, ТД-София - ГДО от 23.08.2021 г. за липса на задължения на дружеството /л.14-17 и л.128-179, том 2/.

Във връзка с представените от оператора забележки и възражения по проекта на КР, с писмо на ИАОС изх. № КР-2482/02.09.2021 г., е изискана от РИОСВ - Стара Загора допълнителна информация във връзка констатирани нарушения, която е представена с писма с вх. №№ 15761/10.09.2021 г., 15848/16.09.2021 г. и 15891/20.09.2021 г. /л.18-20, л.25, том 2/.

Със Заповед № 276/17.09.2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС на 24.09.2021г. е насрочено заседание на специализирания състав на Експертния екологичен съвет /ЕЕС/ при ИАОС с дневен ред: т.1 Издаване на ново комплексно разрешително /КР/ по смисъла на чл.117, ал.2 от ЗООС, за изграждане и експлоатация на следните инсталации: „Горивна инсталация за производство на топлинна енергия с номинална топлинна мощност 510 MWth“, промишлена дейност по т. 1.1 и т. 5.2, буква „а“ от Приложение № 4 към ЗООС, и „Инсталация за производство на водород“, изпълняваща дейност, съгласно т.4.2. б. „а“ от Приложение № 4 към ЗООС; с оператор „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово. На основание чл.7, ал.3 от Правилника за устройството и дейността на EEC на ИАОС заповедта е изпратена с писмо изх. № КР-2640/17.09.2021 г. на РИОСВ - Стара Загора и на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ /л.21-22, том 2/.

На 24.09.2021г. е проведено заседание на специализирания състав на EEC при ИАОС, за което „Брикел“ ЕАД е уведомен с писмо изх. № КР-2640/17.09.2021 г. На заседанието са обсъдени представените възражения и бележки по изготвения проект на КР, а взетите решения са отразени в протокол от проведената консултация с „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово във връзка с процедурата по издаване на ново КР /л.24, л.26 и сл., том 2/. С писмо вх. № КР-16122/01.10.2021 г. операторът е изпратил ново становище по финалния вариант на проект на КР /л.36 и сл. в том 2/. Изготвен е доклад с вътр. № КР-1399/01.10.2021 г. от директор на дирекция „Разрешителни режими“, ИАОС, одобрен от изпълнителния директор на ИАОС на 04.10.2021 г. /л.38 и сл., том 2/. Предвид това и на основание чл. 120, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 117, ал.2 от ЗООС и чл. 11, ал. 1 от НУРИКР, е издадено оспореното Решение № 40-Н2-И0-А0/2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС за издаване на комплексно разрешително № 40-Н2/2021 г. на „Брикел“ ЕАД, гр. Гълъбово за изграждане и експлоатация на следните инсталации и съоръжения: 1.Горивна инсталация за производство на топлинна енергия – (т.1.1 и т.5.2 б. „а“ от Приложение 4 към ЗООС) и 2. Инсталация за производство на водород - (т.4.2, б. „а“ от Приложение 4 към ЗООС) при условията на разрешително № 40-Н2/2021 г., приложение № 1 към решението /л.59 и сл., том 2/.

С писма изх. № КР-2800/05.10.2021 г. цитираното решение е изпратено до „Брикел“ ЕАД, РИОСВ - Стара Загора, МОСВ и Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, а с оглед разпоредбата на чл.127, ал.1 от ЗООС на 07.10.2021 г. е публикувано във вестник „България днес“ бр.237/2021 г. и на интернет страницата на ИАОС /л.42 и сл., том 2/.

С вх. № КР-16252/07.10.2021 г. в ИАОС е постъпило искане от „Брикел“ ЕАД за допускане на предварително изпълнение издаденото решение за издаване на комплексно разрешително от 05.10.2021 г., на основание чл.60 ал.3 вр. ал.1 от АПК. /л.47, том 2/. С Разпореждане от 21.10.2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС, издадено на основание чл.60 ал.2 вр. ал. 1 от АПК, не е допуснато предварително изпълнение на Решение № 40-Н2-И0-А0/2021 г. за издаване на КР на „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово. /л.56-57, т.2/. С писмо изх. № 1304/22.10.2021 г. до ИАОС изпълнителният директор на „Брикел“ ЕАД е заявил, че прави отказ от направеното искане за допускане на предварително изпълнение на решението.

Срещу Решение № 40-Н2-И0-А0/2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС за издаване на комплексно разрешително № 40-Н2/2021 г. на „Брикел“ ЕАД, гр. Гълъбово е постъпила жалба от сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ гр. София до по-горестоящия административен орган - Министъра на околната среда и водите гр. София, подадена по пощата на 21.10.2021 г. и заведена в деловодството на ИАОС на 25.10.2021г. Жалбата е приета за допустима, като подадена в последния ден от срока за обжалване, съобразно датата на оповестяване на решението – 07.10.2021 г. на интернет-страницата на ИАОС и във вестник „България днес“.

С изх. № 3100/01.11.2021 г. на ИАОС и вх. № Ж-199/02.11.2021 г. на МОСВ е изпратено становище от изпълнителния директор на ИАОС по подадената жалба, като същата ведно с преписката е изпратена на горестоящия административен орган по компетентност, на основание чл.92, ал.1 от АПК /л.270 и сл., том 9/.

С писмо изх. № Ж-199/03.11.2021 г. на директор на дирекция „Правна“ в Министерството на околната среда и водите /МОСВ/ препис от жалбата е връчен на „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово, като на основание чл.26, ал.1 вр. чл.34, ал.3 от АПК е предоставена възможност за становище по същата в 7-дневен срок. В писмото е уточнено постъпване на жалбата с вх. № Ж-199/02.11.2021 г. в МОСВ чрез ИАОС /л.220, том 9/.   

С писмо изх. № Ж-199/03.11.2021 г. на директор на дирекция „Правна“ в МОСВ, изпълнителният директор на ИАОС е уведомен, че преписката не е в цялост, като не са получени класьори от 1 до 7, както папка първа и 1 бр. CD и липсва опис на документите в процедурната папка. Изискано е окомплектоване на преписката в най-кратък срок и изпращането й на МОСВ в цялост /л.253, том 9 от делото/.

С писмо изх. № КР-3142/04.11.2021 г. на ИАОС и вх. № Ж-199/05.11.2021 г. административната преписка, описана по класьори и папки, придружени с опис, е постъпила в МОСВ. Писмото съдържа потвърждение за представяне на преписката в пълнота. /л.247, том 9/.

С писмо изх. № Ж-199/05.11.2021 г. на ИАОС, на основание чл.97, ал.1 изр.3 от АПК, жалбоподателят Сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“ е уведомен за постъпването на административната преписка в МОСВ с писмо от 05.11.2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС  /л.280, том 9/.

С решение № 239/22.11.2021 г. на Министъра на околната среда и водите жалбата е отхвърлена, а оспореното решение № 40-Н2-И0-А0/2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС за издаване на комплексно разрешително № 40-Н2/2021 г. на „Брикел“ ЕАД, гр. Гълъбово е потвърдено /л.120 и сл., том 2/.

Въз основа на фактическата обстановка, с оглед описаната процесуална хронология и съдържащата се в преписката информация, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице без пряк правен интерес, но с предоставена правна възможност, с оглед предмета и целите на дейност на сдружението.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на „Брикел“ ЕАД за просрочие на подадената до съда жалба. Видно от приложената по делото кореспонденция между ИАОС и МОСВ, при обжалване на процесното решение по административен ред преписката е постъпила в цялост в МОСВ на 05.11.2021 г. /л.247, том 9/. Същата дата на постъпване на преписката е съобщена на жалбоподателя на основание чл.97, ал.1, изр.3 от АПК /л.280, том 9/.

По аргумент от разпоредбата на чл.97, ал.1, изр.1 от АПК, в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, какъвто е настоящият случай, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение. Този срок в конкретния случай е изтекъл на 19.11.2021 г. – петък, присъствен ден. Решението на Министъра на околната среда и водите е издадено на 22.11.2021 г., т.е. след изтичане на двуседмичния срок. Съгласно чл.97, ал.5 от АПК, когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на оспорване по съдебен ред. Съобразно указанията в ТР № 6/30.06.2015 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВАС и разпоредбата на чл.149, ал.3 от АПК, 14-дневният срок за съдебно обжалване на административния акт започва да тече от крайната дата, на която е следвало да се произнесе горестоящия административен орган. В конкретния случай министърът на околната среда и водите е следвало да се произнесе с решение най-късно на 19.11.2021 г., т.е. срокът за съдебно обжалване на решението на изпълнителния директор на ИАОС е започнал да тече на 20.11.2021 г. и е изтекъл на 03.12.2021 г. Видно от поставения печат върху първата страница на жалбата до съда /л.2, том 1/, същата е постъпила в ИАОС с вх. № КР-17476/03.11.2021 г., т.е. е подадена в последния ден на законоустановения 14-дневен срок за съдебно обжалване. При горните съображения, съдът намира жалбата за процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на оспорването е Решение № 40-Н2-И0-А0/2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС за издаване на комплексно разрешително № 40-Н2/2021 г. на „Брикел“ ЕАД, гр. Гълъбово за изграждане и експлоатация на следните инсталации и съоръжения: 1.Горивна инсталация за производство на топлинна енергия – (т.1.1 и т.5.2 б. „а“ от Приложение 4 към ЗООС) и 2. Инсталация за производство на водород - (т.4.2, б. „а“ от Приложение 4 към ЗООС) при условията на разрешително № 40-Н2/2021 г., приложение № 1 към решението /л.59 и сл., том 2/. Решението е издадено на основание чл.120, ал.1 предл.1, вр. чл.117 ал.2 от ЗООС и чл.11, ал.1 от НУРИКР.

Оспорваното решение е издадено от изпълнителния директор на ИАОС, който е компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.120, ал.1 от ЗООС. Представеното като писмено доказателство в хода на съдебното производство копие от трудов договор на л.230 в том 9 от делото, удостоверява заеманата от издателя на административния акт длъжност – изпълнителен директор на ИАОС. Решението е постановено в необходимата за валидността му писмена форма, а издаденото с него КР - при спазване на установените реквизити в приложение № 3 към чл.9, ал.1 от НУРИКР.

При извършената служебна проверка на процедурата по издаването на оспорения индивидуален административен акт, съдът не установи нарушения на процесуалните правила, оценени като съществени такива и представляващи отменително основание по чл.146, т.3 от АПК. Неоснователни са доводите в жалбата за постановяване на решението в нарушение на чл.35 от АПК при неизяснена фактическа обстановка. Проведената процедура отговаря на изискуемата такава в нормативната уредба в ЗООС и НУРИКР, като са изискани и приложени в отделните етапи на производството становищата на компетентните органи, подробно описани във фактическата обстановка по-горе. Фактите са установени по несъмнен начин, в преписката са приложени всички относими документи, като спорът между страните касае приложението на закона, с оглед изложените в хода на производството тези.

Неоснователно е възражението в жалбата за непосочване в оспорения административен акт на правната разпоредба, въз основа на която е определено емисионното ограничение за серни оксиди в размер на 320 mg/Nm³, както и на технико-икономически причини за определяне на това емисионно ограничение. В тази връзка съдът съобрази конкретното съдържание на оспорения административен акт. Съгласно Условие 9.2.2. (стр. 55 от Техническата оценка към КР, неразделна част от издаденото КР – л.110, том 2), поставените норми за допустими емисии са съгласно заложените критерии в Решение за изпълнение (ЕС) № 2017/1442 за формулиране на заключения за най-добри налични техники (НДНТ) за големи горивни инсталации (Решение 2017/1442/ЕС). В тази връзка в административния акт е посочено основанието, въз основа на което е определено емисионното ограничение за серни оксиди. В Решение 2017/1442/ЕС, под Таблица 4 „Свързаните с НДНТ емисионни нива (НДНТ-СЕН) за емисии във въздуха на SO_х от изгарянето на въглища и/или лигнити“, е посочено, че при горивни инсталации с обща номинална входяща топлинна мощност, по-голяма от 300 MW, които са специално проектирани да изгарят местни лигнитни горива и за които може да се докаже, че не са в състояние да постигнат стойностите на НДНТ-СЕН, посочени в Таблица 4, поради технически и икономически причини, среднодневните НДНТ-СЕН, посочени в Таблица 4 не се прилагат, а горната граница на средногодишния интервал на НДНТ-СЕН за съществуващи инсталации е 320 mg/Nm³ за серен диоксид. Подробни мотиви на органа по приложението на коментираното по-горе съдържание на текста под таблица 4 са дадени и в техническата оценка към КР /л.88, 92 в том 2/. В тази насока административният орган е съобразил дадените методически указания с писма изх. № 12-00-817/22.07.2021 г. от директор на дирекция „Екологична оценка, оценка на въздействието върху околната среда и предотвратяване на замърсяването“ при МОСВ и директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха“ при МОСВ, съгласно които тълкуването на забележката под Таблица 4 от Решение 2017/1442/ЕС, по отношение на „специално проектирани да изгарят местни лигнитни горива“ следва да се разбира по смисъла на проектирани и изградени за изгаряне на гориво с характерни качества на местните лигнитни горива/въглища, като в нея не се съдържа изрично изискване за изгаряне единствено на местни лигнитни горива. /л.280-282, том 1/. Предвид това изгарянето на смесени горива не води непосредствено до прилагането към дадена инсталация на нормите за допустими емисии от Таблица 4 от Решение 2017/1442/ЕС. В този смисъл е неоснователно и изложеното с писмените бележки на жалбоподателя допълнително оплакване за издаване на оспорения административен акт в противоречие с чл.40 от Директива 2010/75/ЕС, съответно с разпоредбите на глава осма (чл.27-28) от Наредбата за норми за допустими емисии на серен диоксид, азотни оксиди и прах, изпускани в атмосферата от големи горивни инсталации във връзка с ВАТ 21 от НДНТ ГГИ (2017), предвид изгарянето на смесени горива - местни лигнитни горива, нефтошисти и биомаса. В контекста на дадените по-горе указания, въз основа на които е възможно определяне на емисионно ограничение за серни оксиди в размер на 320 mg/Nm³, административният орган е приложил правилно материалния закон, съобразявайки точния смисъл на цитираната разпоредба под таблица 4 от Решение 2017/1442/ЕС и даденото тълкуване от ресорните дирекции в МОСВ с писма изх. № 12-00-817/22.07.2021 г.   

Не се подкрепят от приложените в преписката документи твърденията на жалбоподателя, че издаденият административен акт касае нова система. В оспореното решение са изложени конкретни факти, от които е несъмнено, че издаденото КР касае съществуваща инсталация, а за последното обстоятелство са налице безпротиворечиви доказателства /л.60 и сл. в том 2, л.96-гръб в т.2, л.109 в т.2, л.150 и сл. в т.8 и др./. По делото не е спорно, че във връзка изграждане на СОИ 2 е подадено инвестиционно предложение „Изграждане на нова сероочистваща инсталация /СОИ/ за пречистване на димни газове за четири енергийни котела и въвеждане в експлоатация на енергиен котел (ЕК) № 5 и ЕК № 6 на ТЕЦ към „Брикел” ЕАД в РИОСВ - Стара Загора, като за същото е издадено Решение № СЗ-46-ПР/2014/12.06.2014 г. за преценка необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, с което се постановява да не се извършва ОВОС и оценка на съвместимост с предмета и целите на опазване в защитените зони за цитираното инвестиционно предложение. В хода на процедурата относно преценяване необходимостта от ОВОС, операторът „Брикел“ ЕАД е заявил желанието си за прилагане на изключението по чл. 118, ал. 2 от ЗООС. Представена е информация в обхвата на чл. 99а, ал. 1 от ЗООС, в която като алтернативни методи, по отношение на използвания способ в сероочистващата инсталация, е разгледана „мокра” и „полусуха” технология. Съгласно направения окончателен избор за НДНТ (в информацията по чл. 99а, ал. 1 от ЗООС), за реализация е избран „мокър” способ за очистване на димните газове, която техника се прилага и в съществуващата СОИ 1. След проведена консултация с ИАОС е потвърдено прилагането на НДНТ за изграждане на ИОДГ- СОИ 2, е използване на „мокър” способ с адитив - варовик и намаляване на емисиите на азотни оксиди чрез използване на селективна некаталитична редукция. В последствие е издадено от Община Гълъбово Разрешение за строеж № 23/02.09.2014 г. на ИОДГ-СОИ 2, т.е. процесната инсталация ИОДГ-СОИ 2 е планирана, разрешена за строеж и започната да се изгражда преди 17.08.2017 г. - датата на постановяване на Решение № 2017/1442/ЕС, като операторът е подал информация по Приложение № 6 към ЗООС за разрешаване за експлоатация на ИОДГ-СОИ 2 с условията на КР, съгласно дадените указания от РИОСВ-Стара Загора в Решение № СЗ-46-ПР/2014 г. за преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда. В изпълнение на указанията и след определена приложима процедура от МОСВ, с писмо изх. №12-00-1/26.03.2018 г. е започната процедура по преразглеждане на КР № 40-Н1/2011 г. на „Брикел“ ЕАД, във връзка с въвеждането в експлоатация на сероочистваща инсталация (СОИ) 2 и изпускане на димните газове през изпускащо устройство (ИУ) № 3 с височина 100м, както и във връзка с влязлото в сила Решение № 2017/1442/ЕС. Към момента на издаване на оспорения в настоящото производство административен акт СОИ-2 е с изграден абсорбер и комин до кота 45 м. /л.109, т.2/. В този смисъл СОИ 2 не отговаря на определението за нова система за десулфуризация на димните газове (ДДГ), заложено в Решение 2017/1442/ЕС, а именно: система за десулфуризация на димни газове (ДДГ) в нова инсталация или система за ДДГ, която включва/въвежда/ поне една техника за намаляване на съдържанието на сяра, която е въведена в съществуващ обект или е изцяло подменена след публикуването на настоящите заключения за НДНТ, т.е. приложимата НДНТ-СЕН за СОИ 2 е 320 mg/Nm³, заложена и при провеждане на процедурата по преразглеждане на КР, завършила с Решение № 40-Н1-И0-А2/2018 г. за актуализиране на КР № 40-Н1/2011 г. Жалбата срещу последното е отхвърлена с Решение № 299/19.07.2019 г. на Административен съд – Стара Загора по адм. дело № 49/2019 г., оставено в сила с Решение № 17252/17.12.2019 г. по адм. д. № 12128/2019 г. на ВАС, VI отд., за което са налице данни в преписката и на което е налице позоваване в писмените отговори, становища и защити на ответника и заинтересованата страна в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция. Решението е постановено между същите страни, влязло е в сила и на основание чл.177 от АПК обвързва страните, както досежно конкретното оспорване, така и по разрешените с него въпроси. По същото са решени въпросите дали се касае за нова или съществуваща инсталация - възраженията на жалбоподателя, че се касае за нова система са намерени неоснователни, както по отношение на определеното емисионно ограничение на посоченото основание, така също и досежно технико-икономическите причини, поради които се допуска емисионното ограничение от 320 mg/Nm³. За пълнота на изложеното и макар по делото да не е спорно, следва да се отбележи функционирането на „Брикел“ ЕАД като ТЕЦ още от 60-те години на 20 век, т.е. инсталацията за производство на топлинна енергия не е нова инсталация и използва един и същ способ на производство на топлинна енергия от години. На оператора е издадено комплексно разрешително № 40-Н1/2011 г. за горивна инсталация за производство на топлинна енергия с номинална топлинна мощност от 510 MWth и инсталация за производство на водород, актуализирано с Решение № 40-Н1-И0-А2/2018 г., видно от Техническата оценка за обосновка на приложимите условия в КР № 40-Н2/2021 г. на „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово /л. 85-гръб и сл. в том 2/. Настоящото КР касае същата инсталация, като подаденото заявление е поради промени в работата на горивната инсталация – замяна на част от използваното гориво /въглища с биомаса, горими неопасни отпадъци и нефтошисти/ и изграждане на предкамерна скарна пещ. Предвидената СОИ-2 в оспорения в настоящото производство административния акт, с оглед конкретното му съдържание и предвид становището на пълномощника на ответника в хода на настоящото производство, не е разгледана като „нова система“ по смисъла на ВАТ 21, таблица 4, а като съществуваща. Разбирането на пълномощниците на жалбоподателя, изразено в жалбата, в хода на делото и в писмените бележки за необходимостта системата да се разгледа като нова, не се споделя от настоящия състав.

Понятието „система за ДДГ” или система за десулфуризация на димни газове съвсем не означава инсталация или съоръжение за очистване на отпадъчните димни газове от работата на горивната инсталация, каквото е СОИ-2. Съгласно определението, дадено в Приложение „Заключения за най-добрите налични техники (НДНТ)” от Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442, „Система за десулфуризация на димните газове (ДДГ)” представлява система, в която се прилага една (най-добра налична към момента) техника или комбинация от техники за намаляване на емисиите, чието предназначение е да се намали нивото на SO_x, изпускани от горивната инсталация.

Според дефиницията, дадена с разпоредбата на чл.3, т.10 от Директива 2010/75/ЕС, „най-добри налични техники” означава най-ефективният и най-напредналият етап в развитието на дейностите и методите за тяхното осъществяване, показващ практическата пригодност на съответните техники за осигуряване на основа за определяне на съответните норми за допустими емисии и други условия на разрешителното, имащи за цел предотвратяването, а в случаите, когато това е практически невъзможно, намаляването на емисиите и въздействието им върху околната среда като цяло:

а) „техники” включва както използваната технология, така и начина на проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация и извеждане от експлоатация на инсталацията;

б) „налични техники” означава техники, разработени в мащаб, който позволява прилагането им в съответния промишлен отрасъл, при жизнени в икономически и технически смисъл, условия и отчитане на свързаните с тях разходи и предимства, независимо от това, дали тези техники се използват или създават във въпросната държава-членка, при условие че са достъпни в разумна степен за оператора;

в) „най-добри” означава най-ефективни с оглед постигането на висока степен на опазване на околната среда като цяло.

ВАТ 21 на Решение за изпълнение 2017/1442/ЕС определя техниките, които следва да се прилагат за предотвратяване или намаляване на емисиите във въздуха на SO_x, НС1 и HF от изгарянето на въглища и/или лигнити. Съгласно тази разпоредба, НДНТ е да се използва една или комбинация от няколко от посочените техники: впръскване на сорбент в котела (в пещта или в горивния слой); впръскване на сорбент в димохода (ВСД); абсорбер със сухо впръскване (АСВ); сух скрубер с циркулиращ псевдокипящ слой; мокро скруберно очистване; мокра десулфуризация на димни газове (ДДГ); ДДГ с морска вода; комбинирани техники за намаляване на NOX; SOX и замяна или отстраняване на нагревателя газ-газ на димните газове, разположен след системата за мокра ДДГ и избор на гориво. „Брикел” ЕАД използва техниката мокра десулфуризация на димните газове. Съгласно описанието, дадено от Раздел 8.4. от Решение за изпълнение № 2017/1442/ЕС, този вид десулфуризация представлява техника или комбинация от техники за очистване, с помощта на които серните оксиди се отстраняват от димните газове чрез различни процеси, обикновено включващи алкален сорбент за улавяне на газообразен серен диоксид и превръщането му в твърди вещества. В процеса на мокро скруберно очистване газообразните съединения се разтварят в подходяща течност (вода или алкален разтвор). Може да се постигне едновременно отстраняване на твърди и газообразни съединения. След мокрото скруберно очистване димните газове се насищат с влага и се налага капкоулавяне преди отвеждането на димните газове. Получената от мокрото скруберно очистване течност се насочва към съоръжение за пречистване на отпадъчни води, а неразтворимото вещество се събира чрез утаяване или филтрация. Видно от изложеното по-горе, системата за десулфуризация на димните газове (ДДГ) не представлява просто инсталация или съоръжение за очистване на димни газове, каквито са сероочистващите инсталации, а съвкупност от използваната технология, дейностите и методите за нейното осъществяване, както и съответните използвани начин на проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация и извеждане от експлоатация на самите инсталации за очистване на газове (чл.3, т.10 от Директива 2010/75/ЕС). И при двете очистващи инсталации „Брикел” ЕАД използва една и съща система за (ДДГ), прилагаща техниката мокра десулфуризация на димните газове. СОИ-1 и СОИ-2 са част от един и същ „обект” по смисъла на Определенията на Решение за изпълнение 2017/1442/ЕС, който обект е топлоелектрическата централа на „Брикел” ЕАД. Двете сероочистващи инсталации представляват части от една единна система за ДДГ, като произходът на газовете е от една и съща горивна инсталация, газовете се движат по едни и същи димоходи, за очистването се и в двете съоръжения се използва една и съща технология и методи за осъществяване на същата. Не е налице нова система за десулфуризация на димните газове (ДДГ) според определението в Решение за изпълнение 2017/1442/ЕС, цитирано по-горе. Съгласно чл.3, т.3 на Директива 2010/75 „инсталация” означава всяко неподвижно техническо съоръжение, в което се извършват една или повече от посочените в приложение I (в случая т. 1.1. от приложението) или в част 1 от приложение VII, дейности или други такива дейности, извършвани на същата площадка, които са непосредствено свързани с тях и имат техническа връзка с дейностите, изброени в същите приложения, и могат да окажат въздействие върху емисиите и замърсяването. Като се има предвид смисъла на това определение, терминът „инсталация” в конкретния случай означава горивна инсталация. При горните съображения и конкретните факти по делото доводът за неяснота относно правното основание за определяне на емисионното ограничение от административния орган в оспорения административен акт е неоснователен. То е ясно разбрано и от жалбоподателя, с оглед изложените в жалбата конкретни съображения. Неоснователни са и доводите относно претендираната липса на технико-икономически причини за приложението на посочения от административния орган текст от Решение за изпълнение 2017/1442/ЕС. Изискването, заложено в таблица 4 не е операторът да изтъква каквито и да било причини, а да може да се докаже, че поради технически и икономически причини този оператор няма да е в състояние да постигне стойностите на НДНТ-СЕН, посочени в таблицата. Т.е. изискването е такива причини да съществуват реално, да са част от обективната действителност. Именно с тези доказателства се доказват техническите и икономическите причини, поради които няма възможност да се постигнат среднодневните показатели на емисиите, поради което и същите няма да се прилагат. Следва да се тълкува стриктно разпоредбата според смисловото значение на използваните думи. Решението не предвижда това да е доказано, а да може да бъде доказано. Тогава ще се прилагат следните стойности: за нова система за ДДГ: RCG × 0,01 при най-много 200 mg/Nm³, а за съществуваща система за ДДГ: RCG × 0,03 при най-много 320 mg/Nm³. При направения по-горе извод за съществуваща система за десулфуризация на димните газове, мощността е по-голяма от 300 MW, а централата е специално проектирана да изгаря местни лигнитни горива, следва извод за наличието на всички предпоставки за определянето на емисионна стойност от 320 mg/Nm³. В този смисъл е посочената по-горе съдебна практика на ВАС, при съобразяване с която и предвид конкретните факти по делото и дадените на органа методически указания, настоящият състав не констатира неправилно приложение на цитираната разпоредба от административния орган в оспорения административен акт.

Няма противоречие в мотивите на оспореното решение, с оглед съображенията за недопускане на дерогация, които според наведените оплаквания не са съобразени при издаване на административния акт и конкретно, че изключението от емисионното ограничение на ВАТ 21 не може да бъде достигнато. От приложените писмени доказателства е видно, че процедурата по издаване на ново КР за експлоатация за „Горивна инсталация за производство на топлинна енергия“, изпълняваща дейност, съгласно т. 1.1. и т. 5.2., буква „а“ и „Инсталация за производство на водород“, изпълняваща дейност, съгласно т. 4.2., буква „а“ от Приложение № 4 към ЗООС, е съвместена с подаденото, на основание чл. 123а, ал. 3 от ЗООС, респективно на чл. 15, § 4 от Директива 2010/75/ЕС, от оператора искане за допускане на дерогация по показател серен диоксид. Предвид невъзможността на оператора да постигне емисионните нива, съответстващи на НДНТ по показател серен диоксид, в КР са поставени следните условия: „Условие 2.1. На притежателя на настоящото разрешително се разрешава да експлоатира Горивна инсталация за производство на топлинна енергия, единствено след писмено потвърждение от страна на РИОСВ - Стара Загора за изпълнение на технически мерки по Условие 2.1.1. и достигане на заложените НДЕ/НДНТ-СЕН за SО2 в Таблица 9.2.2.1. - продължение към Условие 9.2.2. и Условие 2.1.1. Притежателят на настоящото разрешително да изпълни технически мерки, за спазване на НДЕ/НДНТ-СЕН за показател SО₂ заложен в Таблица 9.2.2.1. - продължение към Условие 9.2.2. За дейностите по изпълнение на настоящото условие притежателят на настоящото разрешително да изпълни задълженията си по реда на Глава шеста, Раздел III от ЗООС - Оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения и по реда на Глава седма, Раздел II от ЗООС, в случай на необходимост от провеждане на процедури по посочения ред.“ /л.65, том 2/. Посочените условия гарантират разрешаването на законосъобразна експлоатация на горивната инсталация, съобразена с изискванията на Решение 2017/1442/ЕС.

Не намира опора в съдържанието на оспорения административен акт твърдението на жалбоподателя за противоречие относно факта в коя инсталация ще бъде изгаряна биомасата. В КР е указано по какъв начин ще се изгаря биомасата и в какво количество. На „Брикел“ ЕАД е разрешено да изгаря биомаса, както в предкамерната скарна пещ към ЕК № 5, така и смесено с въглища и/или нефтошисти във всеки един от котлите (ЕК №№ 1, 2, 3, 4 и 5). Видно от Таблица 4.1 от КР посоченото количество от 40,8 т/ч биомаса, както и общото годишно количество от 357 335 тона, се отнася за инсталацията в нейната цялост. Налице е Условие 15.5, с което се разрешава експлоатацията на ЕК № 4 и ЕК № 5 (без предкамерна скарна пещ) единствено като резервна мощност, за работа при аварийни ситуации или планов ремонт на ЕК № 1, ЕК № 2 и ЕК № 3. Работата на ЕК № 5 с предкамерната скарна пещ е разрешена единствено в случаите, когато се извършват ремонтни дейности по ЕК №№ 1, 2 и 3 (Условие 15.6. от КР). И двете условия не разрешават експлоатация превишаваща разрешената номинална входяща топлинна мощност от 510 МW /л.81, том 2/. Посочените условия и параметри са ясно описани, като не е налице твърдяното противоречие и неяснота за реда и начина на използваната биомаса, както и случаите, в които предкамерната скарна пещ може да бъде експлоатирана. Неоснователен е и доводът за съществуваща неяснота относно пропорциите, при които съвместно ще бъдат изгаряни въглища от една страна и нефтошистите и биомасата от друга. В издаденото комплексно разрешително № 40-Н2/2021 г. на „Брикел“ ЕАД е разрешено да изгаря биомаса отговаряща на определението в условие 6.14, препращащо към определението в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на отпадъците, в т.ч. и на следните отпадъци с код и наименование: 02 01 03 - отпадъци от растителни тъкани; 02 01 07 - отпадъци от горско стопанство; 02 03 04 - материали, негодни за консумация или преработване; 03 01 01 - отпадъци от корк и дървесни кори; 03 01 05 - трици, талаш, изрезки, парчета, дървен материал, талашитени плоскости и фурнири, различни от упоменатите в 03 01 04; 03 03 01 - отпадъчни кори и дървесина, в количество не надвишаващо във всеки един момент 20% от общото количество изгаряни горива, т.е. 40,8 т/ч и 357 335 т/г за цялата инсталация. /л.76-77, том 2/. В условия 8.3.1.2.1, 8.3.1.2.2, 8.3.1.2.3. и 11.5.3.2. са регламентирани отделните годишни количества на биомасата и нефтошистите, които могат да бъдат изгаряни съвместно с въглищата. В този смисъл не остава съмнение относно пропорциите, при които ще бъдат съвместно изгаряни въглищата, биомасата и нефтошистите за всеки отделен случай, надлежно посочен в КР.

Без правно значение е акцентираното в жалбата обстоятелство за създадени от оператора пречки пред контролни органи в рамките на административната процедура. Видно от многобройните писмени доказателствени материали, налице е водена последователна и интензивна кореспонденция, провеждани са срещи, а изпращаните до оператора писмено указания са изпълнявани чрез подаване на нови и допълнителни документи, съобразно поставените изисквания. Твърдението в жалбата не се подкрепя и от заявената позиция на ответника в настоящото съдебно производство, още по-малко може да обоснове на самостоятелно основание отмяна на оспорения административен акт. Решение № 40-Н2-И0-А0/2021 г. и КР № 40-Н2/2021 г. са издадени след изясняване на относимите факти и доказателства, при съобразяване разпоредбата на чл. 35 от АПК. Административният орган е взел предвид обстоятелствата, касаещи горивната инсталация на оператора и в КР са заложени съответните ограничителни условия (Условия 2.1. и 2.1.1.) с оглед осигуряване спазване на нормативните изисквания по отношение на качеството на атмосферния въздух. С условията на КР на оператора е вменено задължение емисиите на отпадъчни газове от площадката да не водят до нарушаване на нормите за съдържание на вредни вещества в атмосферния въздух и другите действащи норми за качество на въздуха. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗООС, изпълнителният директор е компетентният орган за издаване на КР, но контролът по изпълнението на условията в издаденото разрешително се осъществява от съответната РИОСВ, съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 5 от ЗООС.

Не се подкрепя от приложените писмени документи твърдението за неизпълнени условия по чл.71, ал.2 от ЗООС. Видно от представените в преписката документи, операторът към датата на издаване на административния акт няма непогасени задължения – в тази посока е налична информация от община Гълъбово и от НАП - София ГДО. Разпоредбата на чл. 87, ал. 6 от ДОПК посочва органа, който издава удостоверение за наличие или липса на задължения за публични вземания, както и регламентира реда, по който се удостоверява наличието или липсата на задължения за публични вземания, а чл.162, ал. 2 ДОПК посочва кои са тези публични вземания. Удостоверенията се издават по утвърден от органа по приходите образец. Въз основа на данните отразени във въведената единна централизирана система за управление на вземанията към републиканския бюджет, удостоверението от органа по приходите обхваща всички задължения по аргумент от чл. 87, ал. 2 във връзка с чл. 162, ал. 2 от ДОПК. Тоест приложените в преписката доказателства установяват по категоричен начин липсата на задължения на оператора, респ. отсъствие на противоречие на акта с разпоредбата на чл.71, ал.2 от ЗООС.

По отношение на твърдението в жалбата, че дружеството „Дайнинг Енерджи“ ЕООД (наред с „Брикел“ ЕАД) е следвало да вземе участие в процедурата по издаване на оспорения административен акт и да е също негов адресат: В хода на процедурата по издаване на процесното КР, с писмо вх. № КР-7423/23.12.2020 г. на ИАОС, изпълнителният директор на „Брикел“ ЕАД, гр. Гълъбово е уведомил за взето от дружеството решение да прехвърли правото на собственост върху ЕК 6 на „Дайнинг Енерджи“ ЕООД. След прехвърляне собствеността на ЕК 6 на друго юридическо лице, „Брикел“ ЕАД не отговаря на определението за негов оператор по дефиницията в § 1, т. 43 от Допълнителните разпоредби на ЗООС. Тъй като „Брикел“ ЕАД не може да осъществява експлоатационен контрол върху съоръжението, същото е изключено от обхвата на КР, издадено с Решение № 40-Н2-И0-А0/05.10.2021г. на изпълнителния директор на ИАОС. Съгласно Условие 16.7. от издаденото с Решение № 40-Н2-И0-А0/2021 г. от 05.10.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, КР № 40-Н2/2021 г., в срок до един месец от датата на издаване на КР, дружеството следва да изведе от експлоатация Енергиен котел 6 /л.117, том 2/. Относно инсталацията на „Дайнинг Енерджи“ ЕООД по делото не е спорно издаденото Решение № СЗ-53-ПР/2021 г. на Директора на РИОСВ-Стара Загора, на което органът се позовава /цитирано и в жалбата/, публично достъпно на интернет адрес  https://stz.riew.gov.bg/files/File/OVOS/Precenka_OVOS_i_EO/2021/%D0%A0%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%2053-%20%D0%9F%D0%A0.pdf, с което е преценено, че няма необходимост от извършване на ОВОС за ИП „Изграждане на инсталация за термолитично трансформиране на въглеводороди от обогатено енергийно гориво, шисти, слама и други естествени неопасни материали от селското или горското стопанство, използвани в земеделието и лесовъдството за производството на енергия от такава биомаса, която не попада в обхвата на ЗУО, съгласно чл. 2, ал. 2, т. 6 (слама вършини), както и смес от тези горива в двустепенен нискотемпературен кипящ слой“ с възложител „Дайнинг Енерджи“ ЕООД. /л.89-90, т.2/. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, компетентният орган, в случая РИОСВ - Стара Загора, въз основа на представеното уведомление за ИП, определя необходимостта от провеждане на процедура по реда на Глава седма, раздел II от ЗООС. Липсват основания инвестиционното предложение на „Дайнинг Енерджи“ ЕООД да бъде включено в процедурата по издаване на ново КР на „Брикел“ ЕАД. Административното производство относно издаването на ново КР № 40-Н2/2021 г., касае „Горивна инсталация за производство на топлинна енергия“, изпълняваща дейност, съгласно т. 1.1. и т. 5.2., буква „а“ и „Инсталация за производство на водород“, изпълняваща дейност, съгласно т. 4.2., буква „а“ от Приложение № 4 към ЗООС. От приложените доказателства е несъмнено, че  „Брикел“ ЕАД не е заявил желание инвестиционното предложение на „Дайнинг Енерджи“ ЕООД да бъде разгледано в хода на тази процедура, както и че процедурата по реда на Глава шеста от ЗООС за инвестиционното предложение е приключила след одобряването, оповестяването и изтичането на обществения достъп до допълненото заявление за издаване на новото КР на „Брикел“ ЕАД, гр. Гълъбово, т.е. не са налице основания инвестиционното предложение на „Дайнинг Енерджи“ ЕООД да бъде разгледано в текущото производство. По определението, дадено с разпоредбата на § 1, т. 39 от Допълнителните разпоредби на ЗООС „комплексно разрешително“ е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма. Едно разрешително може да се отнася до една или повече инсталации (или до части от различни инсталации), които са разположени на една и съща площадка са експлоатирани от един и същ оператор и някои от които могат да не попадат в обхвата на приложение № 4. Позоваването на жалбоподателя на разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и 3 от Директива 2010/75/ЕС не държи сметка, че се касае до предвидена възможност /но не и задължение/ държавите-членки да предвидят, че едно разрешително може да се отнася до няколко части на инсталация, експлоатирани от различни оператори, като в този случай разрешителното определя отговорността на всеки оператор. С оглед дефиницията, дадена в §1 т.39 от ДР на ЗООС, дадената в чл.4, ал.3 от Директива 2010/75/ЕС възможност не е възприета в българското законодателство, като КР според регламентацията в ЗООС се издава за една или повече инсталации, експлоатирани от един и същ оператор. При това законодателно решение и незадължителния характер на цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл.4, ал.3 от Директива 2010/75/ЕС за държавите-членки, както и предвид конкретните факти за желанието на заявителя – „Брикел“ ЕАД ЕК 6 да бъде изключен от обхвата на решението, не е допуснато нарушение чрез неучастието на третото лице „Дайнинг Енерджи“ ЕООД в административната процедура, приключила с оспорения административен акт.

Не се установява допуснато нарушение на чл. 123, ал. 11 от ЗООС, респективно чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС, във вр. чл. 2, ал. 3, т. 2 от НУРИКР. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 11 от ЗООС компетентният орган по чл. 120, ал. 1 от ЗООС поставя в разрешителното при необходимост допълнителни по-строги мерки за съответствие с нормите/стандартите за качество на околната среда от тези, постижими чрез прилагането на НДНТ. При това не следва да се засяга действието на мерки, определени за постигане на съответствие с други норми/стандарти за качество на околната среда. Според чл.18 от Директива 2010/75/ЕС, когато даден стандарт за качество на околната среда изисква по-строги условия от тези, постижими чрез използването на най-добрите налични техники, в разрешителното се включват допълнителни мерки, без да се засяга действието на други мерки, които може да бъдат взети с цел спазване на стандартите за качество на околната среда. Според разпоредбата на чл.2, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НУРИКР компетентният орган по чл. 120, ал. 1 от ЗООС издава комплексното разрешително, след проверка и установяване, че операторът е планирал/осъществил необходимите мерки за предотвратяване и контрол на замърсяването съгласно изискванията на Наредбата, и от която проверка следва, че експлоатацията на инсталациите и съоръженията няма да предизвика нарушаване на нормите за качество на околната среда.

Съгласно действащите нормативни актове във връзка с чистотата на атмосферния въздух, изпусканите емисии, от което и да е вредно вещество, задължително не трябва да водят до нарушаване на установените норми за съдържание на съответното вещество в атмосферния въздух. Изпълнението на това изискване се доказва чрез дисперсионно моделиране с Методиката на МОСВ, МРРБ и MЗ за изчисляване височината на изпускащите устройства, разсейването и очакваните концентрации на замърсяващи вещества в приземния слой по чл. 11 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ). Съгласно изискванията на т. 5.5. Въздействие на емисиите на вредни вещества върху качеството на атмосферния въздух от Методика за попълване на заявление за издаване на комплексни разрешителни (https://www.moew.government.bg/static/media/ups/tiny/filebase/Industry/KR/Metodiki/Metodika_KR.pdf ), операторът има задължение да представи: за нова инсталация резултати от математическо моделиране за приноса на емисиите от всички изпускащи устройства на територията на производствената площадка към концентрациите им в приземния въздушен слой и необходимата минимална височина на изпускащите устройства за спазване на изискванията на нормативната уредба по опазване чистотата на въздуха. Същите правила на Методиката се прилагат и за съществуваща инсталация, доколкото се изисква информация, която е необходимо да се представи и да е във формата за нова такава. В конкретната процедура изискването е спазено и е представено математическо моделиране към всяко от подадените заявления /първоначално и допълнени, последно на л. 299 и сл. в том 8/. Няма съмнение, че на територията на община Гълъбово е установено системно и постоянно нарушаване нормите за опазване на човешкото здраве по показател серен диоксид. Тези обстоятелства са подробно застъпени в множество от приобщените в преписката документи, включително са обсъдени в оспореното решение, в т.5 от което /л.61, том 2/ е описана и висящата процедура за нарушение № 2009/2135 във връзка с превишаване на средночасовата норма (СНЧ) и средноденонощната норма (СДН) за серен диоксид в община Гълъбово, стартирала през 2009г. и намираща се към момента в съдебна фаза пред Съда на ЕС (СЕС) - дело С-730/19. Неоснователно е обаче оплакването за нарушаване на посочените разпоредби - чл. 123, ал. 11 от ЗООС, респективно чл. 18 от Директива 2010/75/ЕС, във вр. чл. 2, ал. 3, т. 2 от НУРИКР, с упрек за несъобразяването им от административния орган, тъй като ИАОС не е преценил как предвидените норми серен диоксид, съпоставени с всички други източници на замърсяване по съответния показател, ще допринесат за спазване на нормите за качество на атмосферния въздух. В оспореното решение са поставени конкретни условия, които определят експлоатацията на инсталацията в съответствие с действащото законодателство, отнасящо се до съдържанието емисии в атмосферата. Към датата на издаване на решението - 05.10.2021 г. не са налице доказателства, които да обосновават извод за замърсяване на околната среда от двете инсталации, повече от допустимото по закон. Няма опора в материалите по преписката оплакването за несъобразяване от административния орган на нормите в законодателството и стандарта за опазване на човешкото здраве и живот, респ. че издаденото КР е единствена предпоставка за нарушаване качеството на атмосферния въздух в района, в който функционира "Брикел" ЕАД. Тук е мястото да се обсъди и доводът в сезиращия процесуален документ, както наведен и в хода на производството пред първата съдебна инстанция, с поставен акцент върху несъобразяване на оспореното решение с Програмата за качеството на атмосферния въздух в община Гълъбово /ПКАВ/, разработена за замърсителите: финни прахови частици /ФПЧ10/ и серен диоксид /SO₂/ 2019 – 2023 г., общодостъпна на интернет страницата на община Гълъбово, извадка от която се претендираше да бъде приета като доказателство по делото, респ. да бъде съпоставена чрез заключение на експертиза с приложеното в преписката дисперсионно моделиране. Конкретната извадка от ПКАВ, а и ПКАВ, респ. допълнително направените искания от процесуалния представител на заинтересованата страна за ангажиране на доказателства относно всички източници на замърсяване в процесния регион, съдът прецени като неотносими към настоящето производство. Съображенията за това са следните:  Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) в случаите, когато в даден район общата маса на емисиите довежда до превишаване на нормите за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и на нормите за отлагания, кметовете на общини разработват и изпълняват програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми по чл. 6 от същия закон, като програмите се приемат от общинските съвети. Според разпоредбата на чл.27, ал. 4 от ЗЧАВ програмите включват цели, мерки, етапи и срокове за тяхното постигане, организации и институции, отговорни за тяхното изпълнение, средства за обезпечаване на програмата, система за отчет и контрол за изпълнението и система за оценка на резултатите. Програмите за качеството на атмосферния въздух, както и отчетите за тяхното изпълнение се приемат от общинските съвети. Съгласно чл. 27, ал. 2 и ал.3 от ЗЧАВ, кметът на общината ежегодно до 31 март внася в общинския съвет отчет за изпълнението на ПКАВ за предходната календарна година, като екземпляр от отчета се представя в РИОСВ и се публикува на интернет страницата на общината след одобрение от общинския съвет. Според горната нормативна уредба ПКАВ е документ, издаван, спазван и контролиран от кметовете и общинските администрации в изпълнение на задълженията им вменени от ЗООС. Изпълнението на мерките посочени в ПКАВ, същите следва да доведат до ежегодно намаление на броя на превишенията на нормите за вредни вещества и на средногодишните нива на замърсителите в случаите, когато те са над определените норми за качество на атмосферния въздух, регистрирани в пунктовете за мониторинг - част от Националната система за мониторинг на околната среда на територията на общината. Контролът по изпълнението на програмите за управление на КАВ се осъществява от общинските органи и съответната РИОСВ. При тези положения програмата за качество на атмосферния въздух е документ със стратегически характер, нейната цел е да задава политики и мерки в областта на КАВ, като създава права и задължения за съответните горепосочени органи. Същевременно в административната процедура за издаване на КР, административният орган задължително съобразява предвидените в съответните за процедурата нормативни правила – ЗООС, НУРИКР, както и утвърдени от министъра на околната среда и водите документи - Методика за попълване на заявление за издаване на комплексни разрешителни; Методика за минималните изисквания към вида мястото и съдържанието на условията в комплексните разрешителни; Методика за определяне на най-добрите налични техники. В този смисъл е несъмнено, че програмата за качество на атмосферния въздух се осъществява при различни условия и ред от процедурите, касаещи комплексните разрешителни, съответно регламентирани в реда на Глава седма, раздел втори от Закона за опазване на околната среда и съответните подзаконови нормативни актове. Регламентираната процедура за издаване на КР, съдържаща се в ЗООС и НУРИКР не изисква изработването на ПКАВ като предпоставка за издаване на КР. Освен гореизложеното, в преписката е приложена кореспонденция с кмета на община Гълъбово във връзка административната процедура по издаване на КР по процесното заявление на „Брикел“ ЕАД, като кметът на община Гълъбово, като компетентен орган по изготвяне и изпълнение на ПКАВ, не е изразил становище относно необходимостта от съобразяване на условията на КР със заложените мерки в ПКАВ. Не на последно място в приложеното в преписката математическо моделиране са изследвани въпросите за различните източници на замърсяване, като са направени изводи за големите замърсители в района. Според направените изчисления и достигнатите изводи експлоатацията на ТЕЦ при „Брикел“ ЕАД води до нищожно кумулативно замърсяване на атмосферния въздух, като „Брикел“ ЕАД няма отношение към превишенията на замърсителите в района на ТЕЦ „Марица Изток 2“, където е изчислено замърсяване с азотни и серни оксиди; в района на близките на ТЕЦ на „Брикел“ ЕАД населени места максимално еднократните концентрации на замърсителите ще бъдат в рамките на допустимите норми /л.332-гръб, том 8/. В преписката органът се позовава на предходни процедури по преразглеждане на КР, когато с цел определяне очакваната промяна във въздействието върху качеството на въздуха в гр. Гълъбово, е извършено математическо моделиране (с програмен продукт Plume, разрешен съгласно чл.11, ал.3 от ЗЧАВ) на емисиите от серен диоксид, изпускани в атмосферния въздух при работа на всички разрешени котли на четирите централи, разположени в енергиен комплекс „Марица Изток“, при минимална степен на сероочистване, разрешена на всяка от централите. За входни данни са използвани средните стойности на концентрациите на вход на СОИ, отчетени от автоматичната система за собствени непрекъснати измервания за периода 2014-2017г. Съгласно извършено математическо моделиране преди влизане в сила на Решение за изпълнение 2017/1442/ЕС за измерване на очакваните максимални концентрации на серен диоксид в приземния въздушен слой, дори при най-неблагоприятни условия (натоварване на централите и метеорологични условия) не се очаква превишаване на определените от законодателството норми за съдържание на серен диоксид в град Гълъбово, в съответствие с изискванията на чл.123а, ал. 4 от ЗООС за осигуряване качеството на въздуха и осигуряване на висока степен на опазване на околната среда. Следователно при прилагането на по-строгите изисквания на Решение за изпълнение (ЕС) 2017/1442 превишаване на нормите за качество на атмосферния въздух в гр. Гълъбово също не следва да се очаква. При тези данни по делото е видно, че въпросите свързани с околната среда са били включени още на етапа на планирането, а възможните последици са били взети предвид и затова в процесното решение са въведени строги Условия (изисквания) за работа на инсталациите, за да се гарантира високата степен на защита на околната среда. В този смисъл ефективността на политиката на ЕС в областта на околната среда се определя до голяма степен именно от изпълнението й на национално, регионално и местно равнище. Мониторингът, който също е въведен с КР, е от решаващо значение - както за състоянието на околната среда, така и за степента на изпълнение на законодателството на ЕС в областта на околната среда. Ако се твърди, че е налице необходимост от залагането на по-строги мерки, то същото следва да се съобрази с конкретните източници на замърсяване в района на гр. Гълъбово, като последното е причинено не само от инсталациите на „Брикел“ ЕАД, а и от останалите такива в района – ТЕЦ “Марица изток 2“ ЕАД, „Контур Глобал Марица изток 3“ АД, „Ей И Ес Марица изток 1“ ЕООД, като няма аргумент защо точно на „Брикел“ ЕАД следва да бъдат наложени по-строги мерки /особено при данните от математическото моделиране и предходни наблюдения/. Твърдяното замърсяване на района на гр. Гълъбово е безспорно, но приобщените доказателства не установяват то да се дължи единствено или преобладаващо на дейността на „Брикел“ ЕАД, което да обоснове евентуалното налагане на по-строги мерки точно на този оператор. Поставените в оспореното решение конкретни условия определят експлоатацията на инсталацията в съответствие с действащото законодателство, отнасящо се до съдържанието емисии в атмосферата. Процедурата е протекла при съгласуване на издадения административен акт с РИОСВ и Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, съгласно изискванията на ЗООС и НУРИКР, като и най-малко отклонение от нормативно определените условия води до неблагоприятни последици за собственика и оператор на инсталацията.

Следващ довод в жалбата е твърдението, че разрешената с КР предкамерна скарна пещ, предвидена за изграждане към ЕК5 не отговаря на НДНТ съгласно Заключенията за НДНТ за ГГИ от 2017 г. Цитирана е точка 9.1.4 „Техники за внасяне на отпадъци в горивния процес“ от Референтния документ за най-добри налични техники за големи горивни инсталации от 2017 г. (Best Available Techniques (ВАТ) Reference Document for Large Combustion Plants 2017) - четири референтни технически решения за съвместно изгаряне: 9.1.4.1 Смесване на допълнителното гориво (биомаса и нефтошисти) с основното; 9.1.4.2 Подаване на допълнителното гориво (биомаса и нефтошисти) през отделни горелки; 9.1.4.3        Скарно изгаряне в обема на съществуващата пещна камера; 9.1.4.4        Подаване на биомаса и нефтошисти в котел на кипящ слой. Цитирано е приложение към заявлението на „Брикел“ ЕАД, като се настоява, че предкамерната скарна пещ е предвидена като самостоятелно съоръжение. Следва да се отбележи, че предмет на оспорване в настоящото производство е решението на административния орган – съдът констатира, че с условията на издаденото КР се предвижда към ЕК 5 да се инсталира предкамерна скарна пещ, но противно на твърдяното в жалбата, предкамерната скарна пещ не е предвидена да работи самостоятелно, а само при работа на ЕК № 5. Същото е посочено и в заявлението на „Брикел ЕАД за издаване на ново КР - дружеството е заявило, че предкамерната скарна пещ не може да работи самостоятелно, без да е въведен в работен режим и ЕК № 5. При произнасянето си административният орган е разгледал предкамерната скарна пещ като неразделна част от ЕК №5, а оценката за НДНТ е извършена като за едно общо съоръжение. Целта на предвидения байпасен газоход към предкамерната скарна пещ е при аварийна ситуация на скарата или ЕК5 да е възможно безопасното отвеждане на димните газове към ИУ, но същият не е разрешен да бъде използван при нормалната експлоатация на горивната инсталация, предвид това, че предкамерната скарна пещ е разгледана и разрешена като неразделна част от ЕК №5. Горното е ясно посочено на стр.32 от Техническата оценка към КР /л.98-гръб в том 2/, а в забележка е отразено: Предкамерната скарна пещ не може да работи самостоятелно /ЕК-5 трябва да бъде в режим на работа/. Според административния орган технологията на предкамерната скарна пещ може да бъде отнесена към 9.1.4.2. от BREF LCP 2017, тъй като в представената от оператора информация са предвидени различни горелки за биомасата и нефтошистите в предкамерна скарна пещ и горелките в котела за въглищата. Също така следва да се има предвид, че предкамерната скарна пещ не може да работи самостоятелно, тъй като в нея не се извършва топлообмен, поради което същата е свързана пряко с ЕК № 5. Димните газове от изгаряне на биомасата в предкамерната скарна пещ се подават чрез възходящ димоход към ЕК № 5. Не на последно място съгласно Решение за определяне на НДНТ за ГГИ (стр. 9 – Общи съображения) и в BREF LCP 2017 (стр. 706) техниките, изброени и описани в цитираните документи за НДНТ, нямат характер на предписания и не са изчерпателни. Възможно е да бъдат използвани и други техники, осигуряващи поне равностойна степен на защита на околната среда. При тези обстоятелства наведеният довод за порок в работата на компетентния орган при издаване на оспорения административен акт, поради несъответствие на предвидената за изграждане предкамерна скарна пещ с НДНТ, е изцяло неоснователен.

Не се споделят твърденията за издаване на КР в нарушение на чл. 2, ал. 3, т. 1 и 2 и чл. 11, ал. 2 от Наредбата за КР, във вр. с чл. 5 и чл. 30, ал. 1 от Директива 2010/75/ЕС, като не са предвидени условия и мерки за подобряване на техническото състояние на централата, нито за преустановяване на практиката за продължителни периоди на пускане и спиране на котлите. Съгласно разпоредбата на чл. 121 от ЗООС всеки оператор при експлоатацията на инсталациите и съоръженията е длъжен да прилага подходящи техники и мерки, гарантиращи законосъобразната експлоатация на инсталацията, недопускането на замърсяване на околната среда, съгласно нормите за допустими емисии и нормите/стандартите за качеството на околната среда, в т.ч. предотвратяване появата на аварии и замърсяването на околната среда. Отделно от това нормата на чл. 123в, т. 2 от ЗООС задължава оператора да изпълнява условията в комплексното разрешително, като при нарушаване на някое от условията в разрешителното, същият е длъжен да изпълни изискванията заложени в чл. 125 от ЗООС, а именно да информира незабавно контролния орган; да предприеме незабавно необходимите мерки, с които осигурява възстановяване на съответствието във възможно най-кратък срок; да изпълнява всички допълнителни мерки за възстановяване на съответствието, изискани от контролния орган; да спира експлоатацията на инсталацията до възстановяване на съответствието в случаите, когато нарушението създава непосредствена опасност за човешкото здраве или заплаха за непосредствено значително отрицателно въздействие върху околната среда. Контролът по изпълнение на условията в КР се осъществява от съответната РИОСВ, съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 5 от ЗООС.  Следва да се подчертае в тази връзка и с оглед мотивите на органа за недопускане на дерогация по показател SO₂, поставеното в КР условие - Условие 2.1., съгласно което експлоатацията на горивната инсталация за производство на топлинна енергия се разрешава единствено след писмено потвърждение от РИОСВ – Стара Загора за изпълнение на технически мерки от страна на „Брикел“ ЕАД за спазване на НДЕ/НДНТ-СЕН по показател SO₂ заложен в Таблица 9.2.2.1. - продължение към Условие 9.2.2./л.65, том 2/.

По твърдението за нарушение на чл. 21, ал. 3 вр. с чл. 15, ал. 3 на Директива 2010/75/ЕС, а именно, че комплексното разрешително е издадено повече от месец и половина след изтичане на крайния срок посочен в Директива 2010/75/ЕС: Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от Директива 2010/75/ЕС в срок от четири години от публикуването на решения относно заключения за НДНТ, свързани с основната дейност на дадена инсталация, компетентният орган гарантира, че: а/ всички условия на КР за съответната инсталация ще бъдат преразгледани и при необходимост актуализирани, за да се гарантира съответствие с Директивата, и по-специално с член 15, параграфи 3 и 4, където е приложимо; б/ инсталацията отговаря на условията на разрешителното. При преразглеждането се вземат предвид всички нови или актуализирани заключения за НДНТ, приложими за инсталацията и приети в съответствие с член 13, параграф 5 след издаването на разрешителното или неговото последно преразглеждане.

От наличните в преписката доказателства се установява изпълнение на задължението на ИАОС в посочения срок да преразгледа КР № 40-Н1/2011г., издадено на оператор „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово, във връзка с Решение за изпълнение 2017/1442/ЕС, публикувано на 17.08.2017 г. Процедурата е приключила през 2018 г. с Решение № 40-Н1-И0-А2/2018г. за актуализиране на КР № 40-Н1/2011 г. С произнесеното в хода на съдебното обжалване на Решение № 40-Н1-И0-А2/2018г. окончателно съдебно решение - Решение № 17252 /17.12.2019 г. по адм. дело № 12128/2019 г. на ВАС, шесто отделение, е прието следното: ,,Позоваването на чл. 15, параграф 3 от Директива 2010/75/ЕС е относимо към спорното право, доколкото Глава III от нея съдържа специални разпоредби за горивни инсталации. Тази глава се прилага по отношение на горивните инсталации, чиято обща номинална входяща топлинна мощност е равна или по-голяма от 50 MW, независимо от използвания вид гориво. Видно от обжалваното Решение № 40-Н1-И0-А2/2018 г. касае се за горивна инсталация за производство на топлинна енергия с номинална топлинна мощност 510 MWth (т. 1.1. от Приложение № 4 от ЗООС). Според актуализираното КР операторът „Брикел“ ЕАД определя емисионната норма от серен диоксид за периода от 17.08.2021 г. в размер на 320 mg/Nm³ при степен на десулфуризация 97 %.“ Върховната съдебна инстанция е приела също, че „в случая гаранция, че при нормални експлоатационни условия емисиите на инсталацията няма да надхвърлят емисионните нива, свързани с най-добрите налични техники, е обстоятелство, че в актуализираното комплексно разрешително на „Брикел” ЕАД е предвидено Условие 9.6. “Условия за собствен мониторинг“. Според това Условие притежателят на настоящото разрешително следва да извършва СНИ на емисиите на вредни вещества в отпадъчните газове съгласно Таблици 9.6.1, 9.6.2 от КР при спазване на изискванията по Условия 9.6.1.2 и 9.6.1.3. Съгласно тези таблици, както до 17.08.2021 г., така и след тази дата се предвижда непрекъснат мониторинг във връзка с установяването на достатъчна стабилност на емисиите. При така вменените задължения на оператора, който следва да въведе посочения мониторинг, се създават достатъчно гаранции, че няма да бъдат нарушени изискванията за ниво на вредните емисии“. С оспореното в настоящото производство Решение № 40-Н2-И0-А0/2021 г. от 05.10.2021 г. за издаване на КР е приключило  административно производство във връзка с планирани промени в работата на инсталацията, като същата е съвместена с процедурата по преценяване допускане или недопускане на дерогация по показател SO₂. Операторът е посочил, че не може да гарантира спазването на НДЕ/НДНТ-СЕН, заложена в Решение № 2017/1442/ЕС, но не е представил конкретни мерки за привеждане в съответствие с изискването на законодателството. По тази причина и предвид взетото решение за недопускане на дерогация, административният орган в новоиздаденото КР е поставил Условие (Условие 2.1.1.), изискващо операторът да изпълни технически мерки, осигуряващи спазването на НДЕ/НДНТ-СЕН за показател SO₂ заложен в Таблица 9.2.2.1. - продължение към Условие 9.2.2. При планиране на мерките, дружеството следва да изпълни задълженията си по реда на Глава шеста, Раздел III от ЗООС - Оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения и по реда на Глава седма, Раздел II от ЗООС, в случай на необходимост от провеждане на процедури по посочения ред. С оглед на тези условия и предвид цитираната по-горе съдебна практика, следва да се приеме, че вменените от административния орган на оператора задължения, създават достатъчно гаранции за ненарушаване изискванията за ниво на вредните емисии.

Неоснователно е възражението за допуснати нарушения на процесуалните правила на чл.35 от АПК от административния орган, многократно заявено с оплакване за неизясненост на всички факти и обстоятелства за издаване на законосъобразен административен акт. Приобщените доказателства в преписката сочат за стриктно спазване на предвидената в ЗООС и НУРИКР процедура, осигурено е участието на всички компетентни органи, осигурен е обществен достъп до провежданата процедура, даден е отговор на всяко възражение, постъпило пред административния орган. Изискани са становища по всеки относим въпрос от съответните институции, включително по тълкуването и прилагането на текста под таблица 4 от Решение за изпълнение № 2017/1442/ЕС. В издаденото КР са поставени условия, гарантиращи спазването НДЕ/НДНТ-СЕН за показател SO₂, като разрешаването на експлоатацията на горивната инсталация за производство на топлинна енергия е единствено след изпълнение на техническите мерки и достигане на заложените НДЕ/НДНТ-СЕН за показател SO₂. Преписката е попълнена с всички относими доказателства, поради което не се установи необходимост от събиране на допълнителни такива в хода на съдебното производство пред настоящата инстанция. Всички факти са установени от административния орган, съобразени са в оспорения административен акт, а последният не страда от пороците, претендирани с подадената срещу него жалба или други такива по чл.146 от АПК. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, очертаващ доказателствената тежест в съдебния процес, административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая в приложената по делото административна преписка се съдържат всички необходими данни, от които може да се направи извод за осъществяване на елементите от сложния фактически състав по издаването на оспорения административен акт, т.е. административният орган е установил с надлежни доказателства материално правните предпоставки за издаване на решението, с което е издадено комплексното разрешително. Поставените от административния орган условия са част от мотивите на издадения акт, включващи изискванията към оператора по повод на дейността му по експлоатация на инсталацията. Същите са в съответствие с нормативните изисквания и НДНТ, като не са налице основания за отмяна на административния акт.

По тези съображения, жалбата срещу Решение № 40-Н2-И0-А0/2021 г. на изпълнителния директор на ИАОС за издаване на ново КР № 40-Н2/2021 г. на „Брикел“ ЕАД като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., при условията на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Делото е без материален интерес, но от фактическа и правна сложност, изготвен е писмен отговор от ответника, налице е участие на юрисконсулт в три съдебни заседания, изготвени са писмени становища по основателността и допустимостта на доказателствени искания, представени са писмени бележки.

По тези съображения и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Административен съд Стара Загора

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кръстьо Сарафов” № 24, ет.1, представлявано от И.С.П.и М.А.А. в качеството на членове на Управителния съвет на сдружението, против Решение № 40-Н2-И0-А0/2021 г. от 05.10.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда гр. София, с което е издадено Комплексно разрешително № 40-Н2/2021г. на „Брикел“ ЕАД гр. Гълъбово, като неоснователна.

ОСЪЖДА Сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кръстьо Сарафов” № 24, ет.1, представлявано от И.С.П.и М.А.А. в качеството на членове на Управителния съвет на сдружението, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция по околната среда сумата от 200 (двеста) лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение по адм.дело № 728/2021 г. по описа на Административен съд - Стара Загора.

Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: