Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

 

гр. К., 30.06.2020 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на първи юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 Районен съдия : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

при секретар – протоколиста Д.М., като разгледа докладваното от съдия Атанасова гражданско дело № 239 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ал. 1 и ал. 4 от Гражданският процесуален кодекс / ГПК /.

         Производството е образувано по искова молба вх. № 1417 / 03.04.2019 година на „М.Е.“ АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „3020“ № 34, представлявано от Г.Д. – изпълнителен директор, чрез юрк. П.С. против ответника Г.Б.Г., ЕГН ********** ***, с която ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че последният дължи сумата в размер на 10 000.00 / десет хиляди / лева, представляваща поето задължение за плащане по договор за паричен заем от 28.09.2015 г. и Запис на заповед, издаден на 28.09.2015 г., представляващ обезпечение по силата на договора и сумата в размер на 10 000.00 / десет хиляди / лева, представляваща поето задължение за плащане по договор за паричен заем от 13.10.2015 г. и Запис на заповед, издаден на 13.10.2015 г., представляващ обезпечение по силата на договора, ведно със законната лихва от 20.03.2017 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. 

 В исковата молба ищецът твърди, че ответникът е сключил с ищеца Договор за паричен заем от 28.09.2015 г. за сумата от 10 000.00 / десет хиляди / лева, като е издал на 28.09.2015 г. и като обезпечение съгласно текстовете на същия, в полза на „М.Е.“ АД, Запис на заповед за сумата от 10 000.00 лева, авалиран от Ю.С.Г.. Сочи се, че Записът на заповед е предявен и на двамата длъжници на 06.01.2016 г., които до настоящия момент не са върнали сумата.

Твърди се още, че ответникът е сключил с ищеца Договор за паричен заем от 13.10.2015 г. за сумата от 10 000.00 / десет хиляди / лева, като е издал на 13.10.2015 г. и като обезпечение съгласно текстовете на същия, в полза на „М.Е.“ АД, Запис на заповед за сумата от 10 000.00 лева, авалиран от Ю.С.Г.. Сочи се, че Записът на заповед е предявен и на двамата длъжници на 06.01.2016 г., които до настоящия момент не са върнали сумата.

Сочи се още, че в РС – К. е образувано ч. гр. д. № 375 / 2017 г. по което е постъпило възражение и е даден едномесечен срок, в който ищецът да предяви настоящия иск. 

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата от 10 000.00 / десет хиляди / лева, представляваща поето задължение за плащане по договор за паричен заем от 28.09.2015 г. и Запис на заповед, издаден на 28.09.2015 г., представляващ обезпечение по силата на договора и сумата в размер на 10 000.00 / десет хиляди / лева, представляваща поето задължение за плащане по договор за паричен заем от 13.10.2015 г. и Запис на заповед, издаден на 13.10.2015 г., представляващ обезпечение по силата на договора, ведно със законната лихва от 20.03.2017 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото, а именно: разноските по заповедното производство – 457.48 лева и по настоящото производство.

Ответникът Г.Б.Г., чрез назначения му особен представител адв. К. - САК оспорва исковете, като моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и необосновани, по изложените в отговора обстоятелства.

Районен съд – гр. К., след като прецени събраните по делото доказателства по опис, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното :

От приложения като доказателство препис от Договор за паричен заем от 28.09.2015 г., сключен  между „М.Е.“ АД и Г.Б.Г., ЕГН ********** се установява, че заемодателят - ищецът предоставя в заем на заемателя - ответникът сумата от 10 000.00 / десет хиляди / лева, наричана в този договор заемна сума, като заемателят е длъжен да върне същата при посочените в договора условия. 

От приложения като доказателство препис от Договор за паричен заем от 13.10.2015 г., сключен  между  „М.Е.“ АД и Г.Б.Г., ЕГН ********** се установява, че заемодателят - ищецът предоставя в заем на заемателя - ответникът сумата от 10 000.00 / десет хиляди / лева, наричана в този договор заемна сума, като заемателят е длъжен да върне същата при посочените в договора условия. 

С молба вх. № 975 / 06.03.2020 г. / л. 91 / се уточнява петитума на исковата молба и се прилагат преписи от сочените от ищеца Запис на заповед, издаден на 28.09.2015 г., представляващ обезпечение по силата на договора и Запис на заповед, издаден на 13.10.2015 г., представляващ обезпечение по силата на договора

Същият се явява допустим, а разгледан по същество и  основателен.

Видно е от приложените по делото писмени доказателства, че ищецът на 28.09.2015 г. е сключил с Г.Б.Г., ЕГН ********** Договор за паричен заем в размер на 10 000.00 / десет хиляди / лева, обезпечен с издаден от него запис на заповед „без протест“ и „без разноски“ от 28.09.2015 г., авалиран от Ю.С.Г., ЕГН **********.

Видно е от приложените по делото писмени доказателства, че ищецът на 13.10.2015 г. е сключил с Г.Б.Г., ЕГН ********** Договор за паричен заем в размер на 10 000.00 / десет хиляди / лева, обезпечен с издаден от него запис на заповед „без протест“ и „без разноски“ от 13.10.2015 г., авалиран от Ю.С.Г., ЕГН **********.

С разпореждане № 324 / 30.05.2017 година, постановено по ч.гр.д. № 375 / 2017 г., по описа на РС – К., IІ – ри състав отхвърля заявлението на настоящия ищец срещу Г.Б.Г. и Ю.С.Г. за незабавно изпълнение за претендираните с него суми, предмет и на настоящото производство.

С определение № 575 от 01.08.2017 г. постановено  ч. гр. д. № 434 / 2017 г. ОС – гр. С. е отменил разпореждане № 324 / 30.05.2017 г. по ч. гр. д. № 375 / 2017 г. по описа на РС – К. в частта, с която е отхвърлено заявлението на „М.Е.“ АД за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу Г.Б.Г. за сумата от 10 000.00 лева по запис на заповед от 28.09.2015 г. и сумата от 10 000.00 лева по запис на заповед от 13.10.2015 г. и връща делото на РС – К. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

   В качеството си на авалист Ю.С.Г., ЕГН ********** се е задължила да заплати на ищеца сумата в размер на 10 000.00 / десет хиляди / лева, въз основа на запис на заповед от 28.09.2015г., предявен за плащане на 06.01.2016 г. и запис на заповед от 13.10.2015 г., предявен за плащане на 06.01.2016 г.

По делото е прието ч. гр. д. № 375 / 2017 г., видно от което по делото е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, ответникът е подал възражение срещу заповедта в срок, което е обусловило и правния интерес от предявяване на настоящия иск от ищеца по делото. Предявеният от ищеца иск по чл. 422 ГПК, предмет на настоящото производство е предявен в законоустановения едномесечен срок и касае вземането по заповедта, поради и което производството се явява допустимо.

Съгласно т.17 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.

На първо място с оглед проверката дали процесния документ има качеството на твърдяната от ищеца ценна книга - а именно запис на заповед, съдът следва да провери дали същият е редовен от външна страна и дали съдържа изискуемите законови реквизити по чл. 535 от ТЗ, без които същият би бил недействителен, респ. в случай, че някой от реквизитите липсва дали може да бъде заместен или саниран по смисъла на чл. 536 от ТЗ. Съгласно нормата на чл. 535 от ТЗ записът на заповед като ценна книга следва да бъде съставен в писмена форма и да съдържа изрично посочени реквизити: наименованието „запис на заповед“, както в заглавието му, така и в самия му текст, безусловно обещание да се плати определена парична сума, падеж, името на лицето, на което следва да се плати, дата и място на издаване. Същият трябва да съдържа подпис, да няма добавки, поправки и зачертавания в съдържанието му.  

 

 

 

При проверка на редовността на процесните запис на заповед от външна страна по смисъла на чл. 535 и чл. 536 от ТЗ, съдът констатира, че същите съдържат всички законови реквизити.

Възраженията посочени в отговора на исковата молба, че няма доказателства относно действителното извършване на предявяването на процесните записи на заповед са неоснователни. На самите Записи на заповед е отбелязано, че същите са предявени на 06.01.2016 г.  

Задължението за заплащане на суми по запис на заповед може да бъде обезпечено чрез поръчителство, което в случая се нарича авал. Авалът се отличава от договора за поръчителство, който се сключва за обезпечение на чуждо задължение. Подписалият като авалист записа на заповед се задължава едностранно да плати сумата по записа на заповед наред с издателя на записа на заповед. За разлика от авала, поръчителството е договор между поръчителя и кредитора, по силата на който поръчителят се задължава спрямо кредитора да отговаря за заплащане на дълга на длъжника. В Закон за задълженията и договорите за поръчителя са предвидени някои облекчения и неговата отговорност е по - ограничена в сравнение със задължението на авалиста. Така например поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му; поръчителят се освобождава от отговорност ако в срок от шест месеца от падежа на главното задължение, кредиторът не предяви иск против длъжника; прекъсването на давността по отношение на длъжника или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо поръчителя; прекъсването на давността по отношение на поръчителя или отказът му от изтекла давност няма действие спрямо длъжника. Авалистът не се ползва с горните предимства. Той остава задължен за заплащане на главното задължение, дори и да са налице посочените хипотези. Отговорността на авалиста може да отпадне единствено в случай, че записът на заповед е нередовен от формална страна, което в настоящия случай не е налице. Това произтича от обстоятелството, че за разлика от поръчителството, при авала един и същ документ материализира волеизявленията, които пораждат и обезпеченото и обезпечаващото задължение. Ето защо недостатъците във формата са едновременно основание за недействителност и на  задължението за заплащане на сумата по записа на заповед, поето от издателя на записа на заповед, и на задължението поето от авалиста. Авалистът отговаря и когато издателят по записа на заповед бъде освободен от отговорност поради това, че при подписването на записа на заповед неговата воля е била опорочена, поради това, че записа на заповед е подписан по принуда или от недееспособно лице и др.

      Авалът се извършва чрез полагане на подпис на лицевата страна за записа на заповед като се посочва, че подписът е положен „ като авалист” или „като поръчител”. Когато не е посочено никакво основание, а е положен само подпис, приема се, че записът на заповед е подписан от лице, задължило се като авалист. В случая е безспорно и изрично отразено, че двата броя запис на заповед са подписани от Ю.С.Г., ЕГН **********, като авалист и са предявени на нея и ответника за плащане на 06.01.2016 година.

Поради самостоятелния и неакцесорен характер на задължението на авалиста, произтичащ от разпоредбата на чл. 485, ал.2 ТЗ, както е прието и в решение № 20 от 30.07.2010 год., по т. д. № 988/2009 г. на ІІ т. о., ВКС, той не може да противопостави на приносителя на ефекта възражения, които лицето, чието задължение се обезпечава / хонорат / би могъл да направи. Позовавайки се на тази самостоятелна правна природа на авала не е допустимо авалистът да противопоставя на приносителя на менителничния ефект както абсолютните възражения за недействителност на ефекта  / освен относно формата му /, така и лични / относителни / възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между последния и издателя на записа на заповед, освен ако докаже, че приносителят е недобросъвестен или е  извършил злоупотреба с право, или самият авалист също е страна по каузалната сделка  / Решение № 2 от 12.08.2014 г. на ВКС по т. д. № 984/2012 г., II т.о., ВКС /. 

Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. С авалът, по законова дефениция, е обезпечено плащането по процесния запис на заповед. Не се спори, а и предвид нормата на чл. 484, ал. 3 от ТЗ, в случая авалът обезпечава плащането на издателя на ценната книга. Падежът на задължението по записа е определен съобразно чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ, т. е. „на предявяване”, който в случая е настъпил.

От назначената, изслушана и приета от съда Съдебно – счетоводна експертиза се установява размера и дължимостта на исковата претенция така, както е предявена.

Предвид горното съдът намира, че така предявения иск следва да бъде уважен като основателен, а на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съобразно изхода на спора и представения списък за разноски по чл.80 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 1 679.53 лева, а именно : 457.48 лева – държавна такса по заповедното производство, 457.48 лева – държавна такса по настоящото производство, 114.57 – държавна такса СОС, 300.00 лева – ДТ за особен представител, 250.00 – депозит за вещо лице и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.  

       Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., ІI - ри състав :

 

                       Р        Е        Ш        И        :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Б.Г., ЕГН ********** *** вземането на „М.Е.“ АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „3020“ № 34, представлявано от Г.Д. – изпълнителен директор в общ размер на 20 000.00 / двадесет хиляди / лева, от които :  10 000.00 / десет хиляди / лева, представляваща поето задължение за плащане по договор за паричен заем от 28.09.2015 г. и Запис на заповед, издаден на 28.09.2015 г., представляващ обезпечение по силата на договора и сумата в размер на 10 000.00 / десет хиляди / лева, представляваща поето задължение за плащане по договор за паричен заем от 13.10.2015 г. и Запис на заповед, издаден на 13.10.2015 г., представляващ обезпечение по силата на договора, ведно със законната лихва от 20.03.2017 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. 

ОСЪЖДА Г.Б.Г., ЕГН ********** *** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „М.Е.“ АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., ул. „3020“ № 34, представлявано от Г.Д. – изпълнителен директор направените съдебни разноски в общ размер на 1 679.53 лева, а именно : 457.48 лева – държавна такса по заповедното производство, 457.48 лева – държавна такса по настоящото производство, 114.57 – държавна такса СОС, 300.00 лева – ДТ за особен представител, 250.00 – депозит за вещо лице и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.  

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С.  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                                                           

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :