Р Е Ш Е Н И Е
№........................../07.07.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми юни през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАСУФ ИСМАЛ
при участието
на секретаря Илияна Илиева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр. д. № 2740 по описа за 2020 г. на РС-Варна,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано
по предявени от М.Н.П., ЕГН **********,
действаща чрез адв. М.Д., срещу Н. ч. „И.-*“ гр.
В., ЕИК *, с адрес: *, представлявано от председателя на настоятелството Н. Г.
К., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1, т. 2 и 3 вр. чл. 225 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ за постановявяне на съдебно решение, с което:
- да бъде признато за
незаконно и отменено прекратяването на трудовото правоотношение между ищеца и
ответника, извършено със заповед № 13/27.12.2019 г. на основание чл. 328, ал.
1, т. 5 от КТ;
- ищецът да бъде
възстановен на заеманата преди преустановяване на трудовото правоотношение
длъжност „Читалищен секретар“ в Н. ч. „И. * г.“ гр. В.;
- ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение в размер на 7 410.00 лева,
изменен по реда на чл. 214 от ГПК чрез увеличаване размера на иска, за период
от 6 месеца, считано от 27.12.2019 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата;
- ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 644.40 лева, изменен по реда на чл. 214 от ГПК чрез увеличаване
размера на иска, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск за периода от м.януари до м.декември 2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 26.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди в исковата молба, че е работил по трудово
правоотношение с ответника, учредено на 28.04.2011 г. при уговорен платен
годишен отпуск 20 дни – основен и 12 дни – допълнителен, на длъжността
„читалищен секретар“. На 27.12.2019 г. ответникът е връчил на ищеца процесната
заповед, с която е преустновено учреденото трудово
правоотношение поради липса на необходимите качества за заемане на длъжността.
Твърди, че заповедта е изпратена по пощата, като лицата подписали заповедта
като свидетели, които ищецът познава лично, не ги е виждал на 27.12.2019 г.,
когато са свидетелствали, че заповедта е връчена лично. Ищецът оспорва
заповедта за уволнение като незаконна като доводите могат да бъдат обобщени,
както следва: 1./ Липсата на едномесечно предизвестие; 2./ Липса на основание и
форма, доколкото основанието за уволнение „липса на качества“ не е установено
от компетентен орган и не е мотивирано, като се сочи, че ищцата отговаря в
пълнота на критериите за заеманата длъжност, като в този смисъл са и решенията
на колективния орган на читалището; 3./ Липса на разрешение на Инспекцията по
труда, евентуално въпреки отказа на Инспекцията по труда да разреши
прекратяването на трудовото правоотношение; 4./ Липса на компетентност на
органа издал оспорената заповед, въз основа на която е прекратен трудовият
договор, доколкото съгласно Устава на ответника и Закона за народните читалища
назначаването и уволняването на читалищния секретар става по решение на
колективния орган – общо събрание на настоятелството. Сочи се, че никога не е
провеждано събрание на настоятелството на Н. ч. „И. * г.“ гр. В., в което да е
гласувано решение за освобождаването на ищеца от заеманата длъжност и за
прекратяване на трудовото му правоотношение. Ищецът твърди, че допълнителните
дни платен годишен отпуск – 12 дни – не са взети предвид при изчисляването на
обезщетението за неизползвания платен годишен отпуск при прекратяване на
трудовия договор.
В заключение счита
предявените искове за основателни и моли за тяхното уважаване.
Претендира сторените
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника Н. ч. „И. * г.“ гр. В., в който не се оспорва допустимостта
на предявените искове, но същите се оспорват като неоснователни. Оспорват се
всички фактически твърдения на ищеца. Твърди, се че на 29.11.2019 г.
предизвестието е връчено на ищеца при отказ от получаване от негова страна,
потвърдено от подписалите се свидетели, като ищецът също писмено е потвърдил
чрез отбелязване в дневника за установяване на нарушения. Твърди, че
правилникът за вътрешен ред и длъжностната характеристика на ищеца са съставени
по съответния законоустановен ред. Поддържа се, че ищецът съвместявал
изпълнението на две длъжности – библиотекар и читалищен секретар и след
назначаването на библиотекар и с оглед обстоятелство, че първата длъжностна
характеристика не е съдържала подписа и печата на работодателя е било
наложително да се състави нова длъжностна характеристика прецизираща
актуализацията по заеманата от ищеца длъжност. Твърди се, че новата длъжностна
характеристика също е връчена при отказ, констатирано със свидетели. Сочи се,
че по повод прекратяването на трудовото правоотношение ищецът е сезирал и
инспекцията по труда, която е извършила съответните проверки, като
констатираните нарушения не касаят процесния случай. Ответникът излага, че
прекратяването на трудовото правоотношение е въз основа на решение на
настоятелството на Н. „И. * г.“, при спазване на законоустановените изисквания.
Твърди се, ищецът не притежава необходимите съобразно длъжностната ѝ
характеристика качества за ефективно изпълнение на заеманата длъжност, като
това е едно обективно и трайно състояние, обуславящо преустановяването на
учредената трудова връзка. Твърди се, че неефективното изпълнение на
възложената работа е последица от недостатъчната ѝ организираност,
точност и прецизност. Сочи се, че заповедта е достатъчно мотивирана чрез
протокола от събрание на настоятелството към предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение. Поддържа се, че заповедта е изготвена от овластен от
устава на ответника орган – председателя на читалището, като същата е
достатъчно мотивирана и е спазена законосутановената
форма.
В заключение се моли
съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира се
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В проведеното открито съдебно заседание ищцата, редовно призована, явява се
лично и чрез
адв. М.Д. поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно
призован за същото съдебно заседание, чрез адв. Д.М. поддържа отговора на исковата
молба.
Съдът, като взе предвид доводите
на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание
чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните
фактически положения:
Не се спори
между страните, а и от представените трудов договор и допълнителни
споразумения към него
е видно, че ищцата е работила по трудово правоотношение
с ответното читалище, като към датата на
прекратяване на трудовия договор е заемала длъжността „читалищен секретар“.
От представеното предизвестие
№ 12 /л. 142/ е видно, че ищцата е уведомена, за това че считано от 30.12.2019
г. трудовото ѝ правоотношение с ответното читалище ще бъде прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Предизвестието е връчено на 29.11.2019 г.
в присъствието на свидетелите И. И., Р. П. и Т. Д..
Към
предизвестието е приложен протокол № 5 от 27.11.2019 г., подписан от Н. К.
/председател на читалището/, К. Б. /член на настоятелството/ и И. И. /член на
проверителната комисия/, от който се констатира, че ищцата не се справя с
възложената работа, има пропуски и няма необходимите качества за заемане на
длъжността „читалищен секретар“, доколкото липсват лични качества, като
тактичност, комуникативност, оперативност; не
притежава необходимите нравствени и професионални качества; не организира
текущата основна и допълнителна читалищна дейност, изразяваща се в работи с
художествените ръководители, читалищни членове и самодейци; не познава
правилата, свързани с водене на деловодната дейност, реда и изискванията за
съставяне и оформяне на служебната документация; ищцата отказвала да изготвя протоколи,
като вписва информация относно време на заседанието, дневния ред, разисквания,
решения за дейността; не предоставяла при поискване информация и документи за
читалищната дейност на Проверителната комисия и членовете на Настоятелството;
не поддържала протоколни книги за заседания на настоятелството; не изготвяла и
прилагала протоколи от месечните заседания; не организирала дейности и не
изпълнявала други задължения, възложени от председателя на настоятелството; при
изпълняване на възложените задачи, редовно допускала закъснения, забавяне и
грешки, като например грешно и некоректно попълненият от ищцата формуляр към
Министерството на културата за субсидиарна читалищна
бройка, който е върнат и по молба на експерт К. *** е попълнен от председателя К..
Видно от приобщената заповед №
13/27.12.2019 г., връчена на ищцата на 27.12.2019 г. в присъствието на
свидетелите Я. С. и С. С., трудовият договор е прекратен на основание чл. 328,
ал. 1, т. 5 от КТ, считано от 30.12.2019 г. За пълнота следва да се отбележи,
че и самата ищца признава в сезиралата съда искова молба, че
заповедта за прекратяване на трудовия договор от 27.12.2019 г. ѝ е връчена на същия ден по пощата.
По
делото е ангажирана и длъжностната характеристика на ищцата, от която се
констатира, че същата следва да организира текущата основна и допълнителна
читалищна дейност, като работи с художествените ръководители, читалищни членове
и самодейци; отговаря за работата на щатния и хонорувания персонал на Н. „И. *“;
води деловодната дейност, реда и изискванията за съставяне и оформяне на
служебната документация; осигурява процеса на движение на документите в
читалището; поддържа протоколните книги за заседанията на настоятелството;
изготвя и прилага протоколи от месечните заседания; предоставя при поискване
информация и документи за читалищната дейност на Проверителната комисия и
членовете на настоятелството и др.
По
делото са ангажирани и жалби, подавани срещу ищцата, а именно от В. А.; от
Пенсионерски клуб „С. з.“; от К. П.; от И. П.; от С. С.; от Я. Д., от които в
съвкупност се констатира, че ищцата се държи арогантно, агресивно и неучтиво
при престиране на своята работна сила на заеманата
длъжност.
От
представеното писмо от 17.09.2019 г. /л. 162/ от Дирекция „Културно и духовно
развитие“ при Община В. се установява, че периодично експерт на посочената
дирекция е посещавал предоставените от Община В. за дейността на читалището
сгради. От посещенията е констатирано, че читалищният секретар не спазва осем
часовия си работен ден; не осигурява свободен достъп на гражданите до
читалищната сграда със статут на обществена институция, а художествената
дейност на читалището в по-късния часови пояс е сведена до минимума.
По
делото е приобщен протокол № 8 от 12.08.2019 г. от заседание на настоятелството
на Н. „И. *“. На заседанието са присъствали всички членове на настоятелството
към тази дата, видно от вписванията по партидата на ответното читалище в
ТРРЮЛНЦ, а именно Р. У., Кр. Б., А. М., адв. М.Д. в качесвтото ѝ на пълномощник на М. П. и Н. К., както и
членовете на проверителната комисия - И. И., Р. Б., включително и Е. Г. като
гост. Взето е решение адв. Д. да не гласува досежно въпросите, които касаят М. П..
Взето е решение с 4 гласа „за“ всички покани за заседание на настоятелството да
се считат за връчени по телефона с цел да се намалят разходите. На това
заседание, също така е предложено да се освободи от длъжност М. П., като
предложението е прието с 4 гласа „за“.
От
ангажирания протокол № 9 от 26.09.2019 г. от заседание на настоятелството, се
констатира, че е взето решение ищцата да бъде освободена от заеманата длъжност
след като се върне от болнични, доколкото същата е била хоспитализирана в
дневния стационар към II
Психиатрична
клиника на УМБАЛ „Св. М.“ за периода от 03.09.2019 г. до 03.10.2019 г, видно от
представената по делото медицинска документация.
По
делото е приобщено и искане по чл. 333, ал. 1 от КТ /л. 289/, адресирано от
ответника до Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. В. за даване на предварително
разрешение за уволнение. В отговор на искането Инспекцията по труда са дали
3-дневен срок за посочване на хипотезата от КТ, въз основа на която ще се
прекрати трудовия договор, както и да се предостави документ, удостоверяващ
закрилата по чл. 333 от КТ. От ангажирания протокол от 28.02.2020 г. по описа
на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. В. се установява, че във връзка с
прекратяване на трудовия договор на ищцата са констатирани две нарушения и
съответно дадени две предписания, както следва - ответникът е нарушил трудовото
законодателство, като не е оформил и върнал незабавно срещу подпис трудовата
книжка на ищцата при прекратяване на трудовото ѝ правоотношение считано
от 30.12.2019 г., както и това, че при прекратяване на трудовия договор
ответникът не е отбелязал по надлежния ред връщането на трудовата ѝ
книжка срещу подпис в дневника за издаване на трудови книжки.
Видно
от представения отчетен доклад на дейността на Н. „И.-*“ през 2019 г. с вх. №
КДР 20000509ВН/07.08.2020 г. при Община В., школата по рисуване с ръководител Т.
Н. е с преустановена дейност. Останали да действат само школа „Ф.“ с хореограф Д.
А. и школа по пиано с ръководител Е. В.. Констатира се още, че ищцата в качеството
си на читалищен секретар създава неприятности на членове и посетители, като
спира достъпа им до библиотеката в най-натоварения период, когато учениците се
нуждаят активно от достъп до библиотечния фонд.
От
приобщената справка от НАП и заверен препис от трудовата книжка на ищцата се
констатира, че считано от 30.12.2019 г. последната е с прекратено трудово
правоотношение, като след тази дата същата не е постъпвала на работа при друг
работодател.
От
ангажираното експертно заключение по назначената ССчЕ, което е в унисон с
ангажирания трудов договор и допълнителни споразумения към него, се установява
по несъмнен начин, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за м.11.2019 г.
е в размер от 529.28 лева за 9 работни дни. Последното месечно брутно трудово
възнаграждение получено от ищцата е за м.12.2019 г. в размер от 1 105.00
лева за 17 работни, а последният пълен работен месец на ищцата е м.06.2019 г.,
като брутното трудово възнаграждение е в размер от 1 235.00 лева за 20
работни дни. Констатира се още от заключението, че размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на отпуска, през
който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни, към
датата на прекратяване на трудовия договор – 27.12.2019 г. възлиза на 53.79 лева. Годишният отпуск, който се полага на ищцата е 32 дни,
като през 2019 г. е ползвала общо 9 дни отпуск, от които 6 работни дни за 2019
г. и 3 работни дни за 2018 г. Неизползваният платен годишен отпуск от ищцата за
2019 г. е за 26 работни дни. На ищцата са заплатени 751.75 лева за 14 работни
дни неизползван платен годишен отпуск. Констатира се още, че остатъкът от
неизплатеното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е в размер на
644.40 лева за 12 работни дни.
По делото са ангажирани и гласни доказателства. Свид. Р. У. /член на настоятелството/ и свид.
П. П., водени от ищцата, сочат, че последната се справя с възложените ѝ
функции, като ефективно и качествено
изпълнява трудовите си задължения, а именно създала е школи по
изобразително изкуство, народни танци, литературен клуб, организирала е
концерти. От показанията на свид. И. И. /член на
проверителната комисия/ и свид. Е. Г. /счетоводител
към читалището/ се констатира диаметрално противоположното, а именно че ищцата
не е изпълнявала ефективно трудовите си функции – некоректно е водила
дневниците, протоколите, документите за договорни отношения; отказвала да
маркира на касов апарат внесения членски внос; възпрепятствала работата и
проверките на проверителната комисия; читателите се жалвали, че библиотеката е
затворена.
От показанията на свид. Ж.К. –
експерт в дирекция „Култура“ при Община В. – се установява, че докато ищцата е
заемала длъжността „читалищен секретар“ е имало литературен клуб, народни
танци, балет, пиано, библиотека. Бил организиран концерт в „Г. М.“ във връзка с
годишнина на певицата К. В.. По покана на ищцата свид.
К. е присъствал на „Ден на християнското семейство“ и на „Литературно четене“.
Констатира се още от показанията на свид. К., че през
последните години /2018 г., 2019 г. и 2020 г./ читалището е получило
допълнителна субсидиарна бройка в размер на 0.25.
Констатира се още, че за отпускане на допълнителната субсидиарна
бройка ищцата е попълнила формуляр по утвърден образец, в който впоследствие са
открити технически несъответствия, отстранени от председателя на читалището
поради продължителния болничен на ищцата. Констатира се още, че свид. К. е посещавал читалището и преглеждал документи, за
които няма спомен, във връзка с оплакванията на преподаватели, ръководители,
които посещават читалището.
При
така изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
За да бъдат
уважени предявените искове, ищцата следва да установи
по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване, съществувалото трудово
правоотношение между страните, по силата на което е заемала сочената в исковата
молба длъжност; прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното
основание; размера на последното брутно трудово възнаграждение преди
уволнението; оставането си без работа вследствие на това уволнение за исковия
период, респективно че не е получавал трудово възнаграждение в този период.
Следва да установи и твърденията си, че между страните е уговорено ищецът да
ползва допълнителен платен годишен отпуск; дните, в които е упражнил
субективното си потестативно право на отпуск за
релевирания период и размера на обезщетението за неизползвания платен годишен
отпуск.
Няма
спор, за това че страните по делото са били и страни по валидно възникнало
трудово правоотношение, което е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. За да е законосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение на
соченото правно основание работодателят следва да установи: 1./ че уволненият
работник или служител не притежава посочените от него в заповедта за уволнение
професионални качества, умения, знания, навици; 2./ че тези качества, умения,
знания и навици са необходими за ефективното изпълнение на осъществяваната от
работника или служителя трудова функция и 3./ да установи защо е счел, че тези
необходими качества, умения, знания и навици - в случая липсват. Законът не
предвижда специален ред, по който следва това да бъде установено. Но тъй като
тази липса следва да бъде обективен факт и да отразява трайно състояние,
работодателят следва да посочи обстоятелствата, въз основа на които е направил извода
си. Наличието на посочени обстоятелства, от една страна, дава възможност на
работника или служителя да организира защитата си, а от друга страна, осигурява
възможност на съда да осъществи контрол на работодателската преценка при оспорване
на уволнението.
Липсата
на необходимите качества за ефективно изпълнение на работата може да е налице
въпреки високата професионална квалификация, като се изразява например в
недостатъчна активност, учтивост,
отзивчивост, търпение и желание за усъвършенстване, изучаване и прилагане на
нови работни методи, ако такива качества се изискват за изпълнение на
длъжността. Също така липса на качества е налице и в случаите на немарливост,
неспособност за работа в екип, недисциплинираност. В последния случай
/недисциплинираност/ хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ има предвид
обективно, безвиновно и трайно състояние на липса на
качества, поради което дисциплинарните нарушения, които съставляват виновно
нарушение на трудовата дисциплина, не могат да обосновават прекратяване на
трудовото правоотношение на това основание.
Следва
да се отбележи, също така, че ако липсва длъжностна характеристика или не е
връчена, или в нея не са посочени всички необходими качества за изпълнение на
работата, не следва, че работникът или служителят може да работи без
необходимите качества и работодателят не може да прекрати трудовото
правоотношение поради липсата им. Качествата, необходими за ефективното
изпълнение на възложената работа, се определят не от посочването им в документ
/длъжностната характеристика/, а от нейното естество. В този смисъл е и Решение
№ 800 от 22.03.2011 г. по гр. д. № 776/2009 г. на IV ГО на ВКС.
Относно доводите на ищцата, че не ѝ е
връчена заповедта за прекратяване и документа, удостоверяващ предизвестието за прекратяване:
Оспорената
заповед е приложена към сезиралата съда искова молба от самата ищца, което е в
унисон и с нейното признание, че заповедта ѝ е била връчена на 27.12.2019
г. по пощата. Отделно, в процесната заповед е отразено, че същата е връчена в
присъствието на свидетелите Я. С. и С. С.. Наред с това работодателят не е
длъжен да отправя писмено предизвестие при преустановяване на трудовия договор
на основание чл. 328, ал. 1 от КТ, след като е издал заповед на някое от тези
основания, връчена на работника или служителя по надлежния ред. Липсата на
писмено предизвестие, като отделен документ, не може да бъде самостоятелно
основание за незаконосъобразност на уволнението. То няма значение за
законосъобразността на уволнението, а за евентуалната отговорност на
работодателя за обезщетението по чл. 220 от КТ, като от ангажираното
предизвестие /л. 142/ се констатира, че работодателят все пак е връчил такова в
присъствието на свидетелите И. И., Р. П. и Т. Д., като е обективирал и
изявление за готовност да заплати
обезщетение за неспазено предизвестие.
Ето
защо съдът намира за несъстоятелни доводите на ищцата в тази насока.
Относно доводите, че заповедта не е мотивирана:
Трайна
и последователна е каузалната практика на ВКС, обектвирана
в множество решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, които съдът не
намира за нужно да цитира, че липсващите качества може да бъдат посочени както
в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и в друг известен на
работника документ. Изричното посочване на качествата не е необходимо, ако е
посочен начинът, по който работникът се справя с възложената работа и/или са
посочени задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Както се
посочи и по-горе качествата на работника могат да бъдат телесни и психични,
наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може
да се съди единствено по поведението на работника или служителя – неговите
действия и бездействия. Затова е безразлично дали качествата ще бъдат посочени
чрез по-общо или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на
работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да
изпълни. В никакъв случай обаче работодателят не е длъжен да посочи както
липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса, респективно –
неефективността на работата. В този смисъл са и Решение № 179/07.11.2016 г. по
гр. д. 1237/2016 г. по описа на ВКС, III ГО; Решение № 81/08.05.2012 г. по гр. д. 1363/2010 г. по описа на ВКС,
IV ГО и много др.
В
конкретния случай липсващите качества у ищцата за ефективно изпълнение на трудовите
задължения като „читалищен секретар“ са подробно посочени в Протокол №
5/27.11.2019 г., подписан от председателя на ответното читалище Н. К., К. Б. – член на настоятелството и И. И. – член на
проверителната комисия, който е надлежно връчен на ищцата ведно с предизвестието
на 29.11.2019 г. в присъствието на горепосочените свидетели. Следва да бъде
отбелязано, че констатациите в протокола напълно съответстват на ангажираните
по делото писмени документи /жалби, писмо от Община В., отчет за дейността на
читалището за 2019 г./ и гласните доказателства, събрани чрез разпита на свид. И. И., свид. Е. Г. и свид. Ж.К., които съдът кредитира, като логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалата
доказателствена съвкупност.
Ето
защо съдът счита доводите на ищцата за липса на мотивираност на заповедта за
несъстоятелни.
Относно твърденията за липса на разрешение на Инспекцията по труда:
Закрилата
при уволнение има социален характер. Предназначението ѝ е да постигне
социална справедливост при уволнението. Тя е уредена в чл. 333 от КТ. В
конкретния случай ищцата нито навежда твърдения, нито ангажира доказателства
досежно някоя от хипотезите на цитирания законов текст, за да се направи преценка
за това дали същата се ползва от предварителната закрила на някоя от посочените
в закона основания. Видно е от представения протокол от Инспекцията по труда,
че при извършена при ответното читалище проверка касателно прекратяване на
трудовия договор с ищцата, са установени нарушения свързани с връщане на
трудовата ѝ книжка, за което са дадени предписания, но последните не
обуславят незаконността на уволнението, а са основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на ответника по
реда на Глава XIX от КТ.
Относно
доводите за липса на форма и компетентност на органа издал заповедта за
уволнение:
Видно е от ангажираните документи, че както предизвестието,
така и заповедта за прекратяване на трудовия договор
са в писмена форма, което обуславя
несъстоятелността на твърденията на ищцата в тази насока.
Съгласно чл. 12 от
Закона за народните читалища, органите на читалището
са общото събрание, настоятелството и проверителната комисия. Председателят на читалището е член на настоятелството
и се избира от общото
събрание за срок от 3 г. – арг. чл. 17, ал. 1 от
ЗНЧ. Същият има призната и
гарантирана от закона възможност да сключва и прекратява
трудовите договори със служителите съобразно бюджета на читалището и въз основа решение
на настоятелството по арг. от чл. 17, ал. 2, т. 6 от ЗНЧ, като
настоятелството взема решения с мнозинство повече от половината – арг. от чл. 18, ал. 3 от Устава. В конкретния случай, на заседанието на настоятелството, проведено на 12.08.2019 г. е предложено освобождаването на ищцата от
заеманата длъжност, което е прието от членовете на
органа с необходимото мнозинство, а на заседанието, проведено на 26.09.2019 г. вече е взето решение ищцата да бъде освободена
след завръщането ѝ от
болнични. Т.е. въз основа на тези колективни
решения е издадена и самата писмена заповед от председателя
на читалището.
Ето защо, възражеинията на ищцата са
несъстоятелни и в тези части.
Процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение, с основание липса на качесвта за
ефективно изпълнение на възложената работа, е изпълнена редовно. От гласните доказателства на свид.
Р. У., свид. П. П. и свид. К., които съдът кредитира, като обективни, логични и взаимнодопълващи се, се
констатира по несъмнен начин, че ищцата е създала школи по изобразително
изкуство, народни танци, литературен клуб, включително организирала е концерти
и мероприятия. Но както се посочи и по-горе, липсата на необходими
качества за ефективно изпълнение на работата може да е налице въпреки високата
професионална квалификация на работника или служителя, както е в конкретния
случай. От останалата доказателствена съвкупност по несъмнен
начин се установи, че на ищцата ѝ липсват лични качества като тактичност,
комуникативност, оперативност, отзивчивост, учтивост.
Установи се по категоричен начин, че ищцата е неспособна
да работи в екип и нарушава трудовата дисциплина като това е едно трайно и
постоянно състояние, което е израз на нейната обективна недисциплинираност. Отделно от това, не са налице
данни, обуславящи
предварителната ѝ закрила
по чл. 333
от КТ, като не са ангажирани
по делото и доказателства за приложението на цитирания законов текст.
Крайният извод
на съда е, че уволението е извършено законно, поради което искът
за отмяната му следва да се
отхвърли като неоснователен. Предвид обусловеният им
характер, като неоснователни следва да се отхвърлят
и исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2
и т. 3 КТ за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.
1 КТ.
Относно иска с правно основание чл. 224 от КТ:
При прекратяване
на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, като размерът на
обезщетението се изчислява по реда
на чл. 177 от
КТ към деня на прекратяване на трудовото правоотношение. От експертното заключение по
ССчЕ, което съдът кредитира, като компетентно изготвено, пълно, ясно и
неоспорено от страните, се доказа по несъмнен начин, че годишният отпуск, който
се полага на ищцата е 32 дена, от които 20 дни - основен и 12 дни –
допълнителен, което е в унисон и с допълнителните споразумения към трудовия
договор № 1/28.04.2011 г. Неизползваният платен годишен за 2019 г. от ищцата е
за 26 работни дни. На ищцата са заплатени 751.75 лева за 14 работни дни
неизползван платен годишен отпуск, като остатъкът от неизплатеното обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск е в размер на 644.40 лева за 12 работни дни
при 53.70 лева среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползуването на оптуска, през който работникът или служителят е отработил
най-малко 10 работни дни, към 27.12.2019 г., което обуславя уважаването на
предявения осъдителен иск по основание и размер.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
На първо
място следва да се посочи, че насрещните възражения на двете страни за
прекомерност са несъстоятелни с оглед на действителната фактическа и правна
сложност на делото и обема на оказаната от процесуалните представители на
страните професионална правна помощ и съдействие.
По делото са
предявени обективно кумулативно съединени четири иска, за които ищецът
претендира общо 1 200.00 лева адвокатски хонорар, като в представените
договори за правна помощ и съдействие липсва посочване на конкретно уговореното
възнаграждение досежно съответния иск, поради което съдът приема, че за всеки
иск е уговорен хонорар в равен размер. С оглед основателността само на иска по
чл. 224 от КТ, то в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъди 300.00 лева адвокатски хонорар; 2.40 лева – депозит за призоваване
на свидетел; 4.24 лева – други съдебно-деловодни разноски, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК.
По
аналогичен начин следва да се присъдят разноските и в полза на ответника,
доколкото видно от договора за правна защита и съдействие уговореният хонорар в
общ размер от 1 400.00 лева не е разбит по пера съобразно отделните
искове. С оглед неоснователността на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, и
т. 3 вр. чл. 225 от КТ на основание чл. 78,
ал. 3 от
ГПК в полза на ответника следва да се присъди адвокатски хонорар в размер от 1050.00 лева, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК и договора за правна защита и
съдействие, представляващ разписка по смисъла на
т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
На основание
чл. 78, ал. 6, изр. 2-ро от ГПК в полза на съдебната власт по сметка на РС-В.
следва да се присъди сумата в общ размер от 70.00 лева, от която: 50.00 лева –
държавна такса за иска по чл. 224 от ГПК и 20.00 лева – депозит за вещо лице по
ССчЕ.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
против Н. ч. „И.-*“ гр. В., ЕИК *, с адрес: *, първоначално обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.
3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за постановяване на
съдебно решение, с което:
- да бъде признато за
незаконно и отменено прекратяването на трудовото правоотношение между ищеца и
ответника, извършено със заповед № 13/27.12.2019 г. на основание чл. 328, ал.
1, т. 5 от КТ;
- ищецът да бъде
възстановен на заеманата преди преустановяване на трудовото правоотношение
длъжност „Читалищен секретар“ в Н. ч. „И. * г.“ гр. В.;
- ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца обезщетение за оставане без работа поради незаконно
уволнение в размер на 7 410.00 лева
/седем хиляди четиристотин и десет лева/, изменен по реда на чл. 214 от ГПК
чрез увеличаване размера на иска, за период от 6 месеца, считано от 27.12.2019
г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.02.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 224, ал. 1 от КТ, Н. ч. „И.-*“ гр. В., ЕИК
*, с адрес: * ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер от 644.40 лева /шестстотин четиридесет и четири лева и четиридесет
стотинки/, изменен по реда на чл. 214 от ГПК чрез увеличаване размера на
иска, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
периода от м.януари до м.декември 2019 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
26.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Н. ч.
„И.-*“ гр. В., ЕИК *, с адрес: * ДА
ЗАПЛАТИ на М.Н.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в общ размер от 306.64 лева /триста и шест лева и шестдесет
и четири стотинки/, представляваща съдебно-деловодни разноски, от която: 300.00 лева - адвокатски
хонорар; 2.40 лева – депозит за призоваване на свидетел; 4.24 лева – други
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.Н.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Н. ч. „И.-*“ гр. В., ЕИК *,
с адрес: * сумата в размер от 1050.00
лева /хиляда и петдесет лева/, представляваща адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК, Н. ч. „И.-*“ гр. В., ЕИК *, с адрес: * ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на РС-В. сумата в
общ размер от 70.00 лева /седемдесет
лева/, от която – 50.00 лева – държавна такса и 20.00 лева – депозит за
вещо лице по ССчЕ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: