Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………
Гр. София, 26.08.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-5
състав, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА
БЕНИНА
при
секретаря Антоанета Стефанова , като
разгледа докладваното т.д. № 92 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от ГПК.
Ищецът Т.П.А.
твърди в исковата си молба, че е
фотограф, специализиран в портретна предметна и интериорна фотография. По повод
дейността си бил ангажиран от покойният музикант М.С.познат като „Б.Б.“. През април 2019 г. ищецът заснел „Б.Б.Б.“ с цел конкретна снимка да служи като обложка за нов
албум на групата и изпратил цялата фотосесия на
групата. Част от снимките били публикувани на Фейсбук
страницата на Събев, но там като техен автор бил посочен ищецът. На 21.07.2019
г. Б.Б. починал, поради което започнало
нерегламентирано използване на конкретната снимка. Ищецът
открил, че ответникът „Т.М.“ ЕООД използва без разрешение в търговската си
дейност негови снимки. Така на 23.10.2019 г.
на сайта https://www.monitor.bg била използвана процесната снимка (снимка на Б.Б., свирещ на китара) на следните URL: https://www.monitor.bg/bg/a/view/poc*********-171014 и https://www.monitor.bg/web/files/articles/171014/gallery/picture-17739.jpg. Тя била
използвана за визуализиране на новината „Почина Б.Б.“
от 21.07.2019 г. Ищецът направил нотариален препис от електронния документ,
свидетелстващ за нарушението. Посоченото използване се установявало и чрез
архиватора “Wayback Machine”. Сочи,
че процесната снимка е използвана не само без разрешение,
но и без да бъде посочен нейният автор. С това ответникът нарушил правата на
ищеца по чл. 18, ал. 1 р. ал. 2, т. 1-3 и чл. 19 ЗАПСП, както и правото му по
чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП, поради което му дължал обезщетение. По отношение на
претърпените вреди от посоченото противоправно
поведение на ответника ищецът сочи на първо място, че пропуснал да реализира
ползите, изразяващи се във възнаграждението, което му се дължи за творчеството
и труда му, които оценява на 733.46 лева, съобразно критериите на световния
дистрибутор на фотографии “Getty Images” за дигитална
реклама на уебсайт при същите размери на фотографията за шест месеца.
В същото време ищецът претърпял загуби в
общ размер на 320 лева, изразяващи се
заплатени адвокатски услуги при опитите за доброволно уреждане на
въпроса с ответника (300 лева), както и за обезпечение на доказателства чрез
нотариус (20 лева). Ищецът претърпял и неимуществени вреди – приел тежко
поредната кражба на труда му. Почувствал се унизен и подценен. Необходимостта постоянно
да следи в Интернет дали някой не краде труда му го натоварвала психически и не
му позволявала да се почувства като творец и артист. Ищецът оценява
неимуществените си вреди, представляващи психически болки, страдания, стрес и дискомфорт на 1000 лева. Ищецът на два пъти опитал да уреди
спора с ответника по доброволен път, но не постигнал резултат. Въз основа на
изложеното, претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в
общ размер на 2 053.46 лева. Претендира и обезщетение за забава в размер
на 36.27 лева върху дължимото обезщетение за пропуснати ползи в размер на
733.46 лева, считано от 21.07.2019 г. до 14.01.2020 г., както и 23.33 лева
обезщетение за забава върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от
23.10.2019 г. (когато узнал за нарушението) до 14.10.2020 г.
Ответникът „Т.М.“
ЕООД е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете. Сочи, че процесната
снимка придружавала новината за смъртта на М.С.– Б.Б.
в официалната Фейсбук страница и интернет страница на
Z-Rock на 21.07.2019 г. В този първоизточник на информация
фотографията не била обозначена като обект на авторски права. Новината за
кончината на музиканта била водеща тема във всички медии. Снимката не била
обект на авторско право, тъй като е поднесена като новина в електронното
издание на в. Монитор. Използването на снимковия материал представлявало новина
по смисъла на чл. 4, т. 4 от ЗАПСП. В
конкретния случай обществото било информирано за смъртта на виден български
музикант. Освен това, съгласно чл. 24.т. 6 от ЗАПСП, без съгласието на носителя
на авторското право и без заплащане на възнаграждение било допустимо
възпроизвеждане на фотографски произведения, свързани с актуално събитие. Ответникът
поддържа още, че в случая не били налице предпоставките на отговорността за
непозволено увреждане, каквато отговорност била тази по чл. 95 ЗАПСП. Авторът
на статията се позовал на радио Z-Rock, а използваната
фотография била разпространена публично като част от новина, обект на
журналистическо отразяване. Авторът на статията обективно нямало как да знае,
че фотографията, която публикувал, е обект на авторско право, след като в
първоизточника на информацията никъде не било споменато авторството върху
снимката. Липсвало противоправно поведение на автора
на статията, тъй като той изрично посочил източника на своята информация:
„Тъжната новина съобщиха първи колегите му от Зи
Рок“. Липсвало виновно поведение на автора на статията, тъй като използваната в
нея фотография била използвана като публична във Фейсбук,
която социална платформа била нейният първоизточник. Там не било посочено също
кой е автор и наличие на авторски права върху нея. Целта на автора на статията
не била да увреди ответната страна, а да предаде информация относно кончината
на известен български музикант. Поддържа още, че претендираното
от ищеца обезщетение е прекомерно, още повече, че фотографията била използвана
еднократно. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид изложеното от страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото е
представена интернет извадка от сайта на „Монитор.бг“,
чието съдържание е удостоверено с нотариална заверка от 07.11.2019г. на нотариус
Ем. Б., и от която е видно вписано заглавие „Почина Б.Б.“
с поместена в публикацията снимка на същия. Видна е и датата на поместване на
новината – 21.07.2019г.
Представен е и
Договор за правна защита и съдействие от 08.11.2019г., сключен между ищеца Т.А.
и АД“Г. и Г.“, с предмет на договора – оказване на правна помощ във връзка със
засечено нарушение на авторски права на клиента чрез URL;
откриване на нарушителя; правна квалификация на нарушението; преговори, представителство
и подготовка за сключване на споразумение за доброволно уреждане на спора във
връзка с увреждане авторските права на клиента. В договора е предвидено
възнаграждение за услугите от 300 лв., като е обективирано
волеизявление, че е платено към момента на сключването на договора, служещ за
разписка.
Видно от
представеното по делото писмо, адресирано чрез адв. Г.
до „Т.м.“ЕООД, била е отправена писмена покана за доброволно плащане на претендираните от ищеца суми за причинените му имуществени
и неимуществени вреди – предмет на предявените в настоящото производство искове
и възлизащи, съответно на 500 лв. – пропуснати ползи, 320 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение и 500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. За
удостоверяване получаването на пратката от адресата по делото е представено
известие за доставяне, подписано от получателя на 09.12.2019г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Обекти на
авторското право са всички произведения на литературата, изкуството и науката,
които са резултат на творческа дейност, включително и фотографските
произведения, които са обективирани по какъвто и да е
начин. Авторското право се състои от съвкупност от имуществени и неимуществени
права на неговия притежател и които са конкретизирани в разпоредбите на чл. 15
и чл. 18 ЗАПСП. Сред неимуществените права са включени тези на автора на
произведението да иска да бъде признат за такъв, да се извършват промени върху
произведението, да реши дали произведението му може да бъде разгласено,
начинът, времето за това, под какво име/псевдоним на автора.
Правото да
ползва произведението подлежи изключително на неговия автор, който може да
разреши използването му и от други лица, освен случаите, за които законът е
предвидил изключения. В ал. 2 на чл. 18 ЗАПСП са посочени действията, чрез
които се смята за извършено ползването, сред които разпространение пред неопределен
брой лица на оригинала или на екземпляри от него, публично показване на
произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин и други. В
чл. 19 ЗАПСП е предвидено правото на възнаграждение на автора при всяко
ползване на произведението му от друго лице.
Не е налице спор
относно пасивната легитимация на ответното дружество по смисъла на чл. 95 г ЗАПСП, доколкото се излагат твърдения фотографията да е била изнесена в
публичното пространство при упражняване на журналистическа дейност на служители
при „Т.М.“ЕООД. В нормативната разпоредба е установена отговорността на юридическото
лице за извършените виновно действия от наети от него лица или служители.
По делото е
безспорно, че на сайта на ответното дружество на 21.07.2019г. е била
публикувана статия „Почина Б.Б.“, към която била
приложена илюстрация с процесната фотография на Б.Б., без да е било поискано съгласие за това от ищеца или на
същия да е било заплащано възнаграждение. Безспорно е, че при поместване на
илюстрацията в изданието, не е бил посочен авторът на фотографията. Тези правно
релевантни факти по основатеността на предявените
искове съдът намира за установени като ненуждаещи си от доказване, в приложение
разпоредбата на чл. 153 ГПК.
В защитата си
ответникът не оспорва авторското право на ищеца според твърденията му в
исковата, а именно в качеството му на автор на процесната
фотография. Оспорва да дължи обезщетение за това, доколкото е налице предвидено
в разпоредбата на чл. 24 ЗАПСП изключение, даващо право на безвъзмездно ползва
на обекта на авторския труд.
По делото се установи, че ищецът е носител на
имуществени и неимуществени права, съдържащи се в притежаваното от него
авторско право, като с оглед на това същият се ползва с предвидените в ЗАПСП
благоприятни правни последици, произхождащи от ползването на правото му, както
и санкционните такива спрямо ползването му от трети лица, без да е било дадено
надлежното разрешение за това или да са налице предпоставките, даващи право на
това.
От събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност се установява, а и не е налице спор
между страните, че ищецът е извършил публикация по повод настъпило събитие с
обществен интерес и в качеството му на притежаващ медиата,
излъчила събитието. В този смисъл, на посочената дата – 21.07.2019г., е била
поместена статия в електронното издание на в. Монитор със заглавие „Почина Б.Б.“. Установи се, че
новината е била за събитието като настъпило към момента такова, а не отразява
отзвуци от разгласено в периода преди това. При това положение, настоящият
съдебен състав приема, че поместването в
статията на фотографията на починалия артист попада в хипотезата на свободно
използване на обекта на авторското право, без да се дължи възнаграждение за
това и изрично посочена в чл. 24, ал. 1, т. 6 ЗАПСП. В отделните точки на ал. 1
на нормата са изброени изчерпателно отделните хипотези на свободно ползване,
които не следва да бъдат тълкувани разширително, като
наличието на някоя от тях следва да бъде
преценено спрямо съответно приложимия текст на т. 1-т.15. Налице е и другата
предвидена в материалния закон предпоставка за освобождаване от отговорност на
ответника, а именно непосочване на ищеца като автор на фотографията, доколкото
същият не е било възможно да бъде установен. В този смисъл, безспорно е че
ползваната фотография е била взета от първоизточника на информацията за
настъпилото събитие – официалната страница на радио „Зи
Рок“, в която също не е бил посочен авторът. Ищецът не е опровергал изложените
в този смисъл твърдения на ответника, като не е оспорил публикуването на
снимката от друг първоизточник и преди изнасянето й в публичното пространство
от притежаваната от ответника медиа, което е в негова
тежест на доказване, с оглед претенцията му за обезщетение. Такова би се
дължало за вредите, които авторът е претърпял в резултат на ползване на
авторското му право без надлежното разрешение за това от неговия притежател и
извън хипотезите на приложимите изключения, когато такова не е необходимо.
С оглед
възприетата по-горе в мотивите фактическа и правна страна на спора, настоящият
съдебен състав намира, че не е налице противоправно
ползване на авторското право за процесната
фотография, поради което на ищеца не се дължи обезвреда
за това в размер на обезщетението – предмет на предявените искове – за
имуществени и неимуществени вреди.
Предявените
главни осъдителни искове с правно основание чл. 95 ЗАПСП следва да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни. Такъв се явява и акцесорният
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с оглед характера му на осъдителен такъв за
обезщетение поради забава в плащането на вземането по главния иск, което се
установи, че е недължимо.
Относно
разноските: Въпреки изхода на спора и наличието на предпоставките на чл. 78,
ал. 3 ГПК, на ищеца не следва да бъдат възлагани сторените от ответника разноски за
производството, доколкото не се претендират такива.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Т.П.А., ЕГН**********, с адрес на управление:***, против „Т.М.“ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл.
95 ЗАПСП, за сумата от 733.46 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, сумата от 320 лв. – обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи с цел извънсъдебно
разрешаване на спора, а именно заплатени адвокатско възнаграждение и нотариална
такса, както и за сумата от 1000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в причинени раздразнение и стрес от постоянната кражба на
труда на ищеца, както и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
начисленото върху главницата от 733.46 лв. обезщетение за забава за периода
21.07.2019г. – 14.01.2020г. в размер на сумата от 36.27 лв. и
начисленото върху главницата от 1000 лв. обезщетение за забава за периода от
23.10.2019г. до 14.10.2020г. в размер на сумата от 23.33 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: