№ 10686
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110165301 по описа за 2021 година
/ЮЛ/ е предявило срещу ответника /ЮЛ/ иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр.
с чл. 49 ЗЗД за сумата от 979,06 лева - заплатено застрахователно обезщетение за
отстраняване на вреди по лек автомобил марка /марка/, модел /модел/ с peг. № /рег.№/,
настъпили в следствие на ПТП, реализирано на 08.03.2018г. в /адрес/, ведно със законна
лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба - 16.11.2021 г. до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 08.03.2018г. в /адрес/ лек автомобила марка /марка/, модел
/модел/ с peг. № /рег.№/, вследствие на попадане в необезопасена и необозначена дупка с
остри ръбове в пътното платно реализира ПТП, при което претърпява имуществени вреди в
предна дясна гума, задна дясна гума, предна дясна алуминиева джанта, задна дясна
алуминиева джанта.
Към момента на настъпване на ПТП лекият автомобил /марка/ имал сключена
застраховка „Каско” в /ЮЛ/ по полица № 18-0300-412-5000160-101 със срок на
застрахователно покритие от 10.01.2018 г. до 10.01.2019 г. След подадено уведомление в
застрахователното дружество била образувана щета № 0300-18-777-501654, изготвени били
описи-технически експертизи по щетата, въз основа на които на автосервизите, извършили
ремонта на увредения автомобил, била заплатена сума в общ размер 979,06 лева.
Застрахователят по имуществена застраховка на увредения лек автомобил - /ЮЛ/
изпратил регресна покана до ответника за възстановяване на сумата от 979,06 лева, но
заплащане не последвало. Моли ответникът да бъде осъден да заплати претендираната сума.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът /ЮЛ/ е подал отговор на ИМ, в който оспорва
1
същата по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като излага
доводи, че протоколът за ПТП не се ползвал с материална доказателствена сила и следвало
да бъде изключен от доказателствата по делото. Оспорва валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“ между /ЮЛ/ и собственика на лек автомобил
/марка/ с peг. № /рег.№/, поради това, че не е представена подписана застрахователна полица
и подписани от застрахования Общи условия. Оспорва причинната връзка между дупката на
пътното платно и настъпилите вреди. Навежда в условията на евентуалност възражение за
съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД с твърденията, че по чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачът на лек
автомобил /марка/ е бил длъжен да се движи не само с предвидената разрешена по закон
скорост, но и със скорост, съобразена с пътните условия, така че да може да спре пред всяко
непредвидено препятствие.
Претендира присъждането на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, намира следното:
По иска по чл. 410, ал. 1, КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД:
Релевантни факти по така предявения иск са: наличие на валиден договор за
застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество,
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната
отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие на служители
на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на
застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат,
отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието
на необезопасена и необозначена дупка на същия, вид и размер на претърпените вреди;
извършени разходи по определяне размера на застрахователното обезщетение.
Доказателствената тежест е за ищеца.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяване на дълга, респективно и възражението си за
съпричиняване на водача на МПС.
По делото е представена полица за застраховка „Пълно Каско“ № 18-
0300/412/5000160 на МПС – /марка/ с рама /рама/, както и свидетелство за регистрация на
МПС относно същия автомобил с рег. № /рег.№/ и рама /рама/, от които се установява, че
към датата на процесното ПТП – 08.03.2018г. е съществувало валидно правоотношение по
договор за застраховка “Каско” за увреденото МПС, а възраженията на ответника в
противен смисъл са неоснователни. По делото се представени и Общите условия, при които
е сключена процесната застраховка, поради което възраженията в тази насока се явяват
неоснователни. Видно от съдържанието на застрахователната полица, застраховката е била с
покритие от 00:00ч. на 10.01.2018г. до 24:00ч. на 09.01.2019г.
2
Възраженията на ответника, свързани с липсата на подписи върху представения от
страна на ищеца екземпляр не мотивира съда да изключи от доказателствената съвкупност
този документ.
Обстоятелството, че на представения по делото препис от полицата липсва подпис на
застрахования и застрахователя, не може да доведе до извод за липса на валидно възникнало
застрахователно правоотношение, както изтъква ответника. В т. 2а от ТР № 1/07.03.2019 г.
по тълк. дело № 1/2018 г., ОСТК на ВКС, е дадено задължително за съдилищата разяснение,
съгласно което липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като основание за
нищожност на застрахователния договор не е налице в хипотезата на неположен подпис на
някоя от страните, поради което и правните последици на този вид недействителност няма
да настъпят. Наистина формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като
несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор, установено
с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но
съобразен характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл.
343, ал. 2 КЗ, дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото
правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ, в който смисъл е и последователната практика на ВКС, ТК.
Действително, в разглеждания случай представената по делото застрахователна
полица не носи подписа на застрахования, а за застрахователния договор е предвидена
писмена форма за действителност. От друга страна разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ
установява забраната за позоваване на нищожността на договора по отношение на страната,
която с поведението си е демонстрирала зачитане на действието на изявленията по сделката.
Поведение, от което може да се заключи, че липсва оспорване, е приемането на
изпълнението на насрещната страна по договора, какъвто е именно разглежданият случай. И
това е така, доколкото от всички събрани доказателства по делото е видно, че след
настъпване на процесното ПТП - в срока на действие на договора за имуществено
застраховане, представител на собственика на автомобила е подал до ищцовото дружество
уведомление за щета и последното е извършило действия по образуване и завеждане на
щетата, като е изготвен и опис на щетите, като автомобилът е бил предоставен на сервиз за
възстановяване на щетите, на който сервиз е било заплатено от страна на ищцовото
дружество. Тези обстоятелства се установяват въз основа на приетите по делото и
неоспорени от страните: уведомление за щети по МПС, снимков материал, опис на щета,
калкулация на щета, приемо-предавателен протокол, доклад по щета, фактура № **********
за сумата от 979,06 лева и преводно нареждане от дата 21.03.2018г., ведно със справка за
извършени плащания. Следователно ищецът, а още по-малко трето за договора лице,
каквото е ответникът, не разполага с възражение за нищожност на договора, а в същото
време договорът следва да се счита за надлежно сключен предвид последващо извършените
действия в писмена форма, потвърждаващи възникването на правоотношението между
страните. Ето защо, възражението на ответника в тази връзка е неоснователно.
Въз основа на показанията на свидетелката В. Б. съдът приема за безспорно
установени датата и мястото на ПТП, както и неговия механизъм – преминаване пред
3
неоозначена и необезопасена дупка на уличното платно, в която попада автомобила,
управляван от свидетелката.
Съдът ще обърне внимание, че въпреки изминалия период от време, свидетелката си
спомня инцидента, включително датата и мястото на настъпването му, като показанията й са
логични и вътрешно безпротиворечиви и същите кореспондират както на писмените
доказателства по делото, така и на заключението на АТЕ. Нещо повече, свидетелката е
категорична относно пътната обстановка - валяло дъжд, поради което не успяла да види
дупката, като същата не била и обозначена. Движела се най-много със скорост от 30 км./ч.,
което е в рамките на допустимата за населено място.
С оглед на тези показания, която съдът кредитира изцяло, този състав не възприе за
доказани възраженията на ответника за съпричиняване на водача, управлявал увредения
автомобил, или за негово противоправно поведение.
Базирайки се на протокола за ПТП, уведомление за щета, снимков материал, опис на
щета, калкулация за ремонт, приемо-предавателен протокол, както и на гласните
доказателствени средства и заключението на АТЕ, съдът прие за установено, че в срока на
застрахователното покритие, а именно - на 08.03.2018г. в гр. София, гореописаното МПС,
управлявано от свидетелката Б. по бул. „Арсеналски”, претърпяло пътно транспортно
произшествие, като в участъка на № 45 попаднало в необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно. Увредите по МПС били предна и задна дясна гума и предна и задна дясна
джанта. Същите вреди по застрахования автомобил от реализираното ПТП се установяват и
от преписката по образуваната при ищеца щета, както и от заключението на АТЕ.
Въведените от ответника възражения, свързани с доказателствената сила на
протокола за ПТП, съдът намира за неоснователни. Действително, протоколът за ПТП няма
обвързваща доказателствена сила относно механизма на ПТП, доколкото същият в тази
насока се съставя от лице, което не е очевидец на инцидента, а същият отразява сведенията,
които е получил относно инцидента от други лица, в конкретния случай – от водача на
процесния автомобил. Не може да бъде отминат, обаче, факта, че тези сведения са дадени от
очевидец на случилото се, който потвърди пред съда аналогична на отразената в протокола
за ПТП ситуация. Най-сетне, няма пречка протоколът да бъде кредитиран най-малкото
относно наличието на дупка на процесния пътен участък към момента на ПТП, както и
относно видимите вреди по автомобила, доколкото тези обстоятелства са констатирани от
лицето, съставило протокола и в този смисъл документът за тези обстоятелства би могъл да
бъде ползван като доказателствено средство на пълно основание.
Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по чл. 179, ал.
1 ГПК и обвързва съда да приеме, че на конкретната дата и час, на мястото на
произшествието се е намирал описаният в протокола лек автомобил, с описаните видими
щети, както и че на пътното платно се е намирала необезопасена и необозначена дупка.
Видно от неоспореното заключение на съдебната автотехническа експертиза, вредите
настъпили именно в причинна връзка с описания механизъм на ПТП.
4
Съгласно неоспореното заключение по САТЕ: всички увреждания по лек автомобил
/марка/, с рег.№ /рег.№/, отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил /марка/, с рег.№ /рег.№/,
изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП, е 979,06 лв.
Видно от представената по делото фактура № ********** и платежно нареждане за
кредитен превод от 21.03.2018г., ведно със справка за извършени плащания -
застрахователят-ищец заплатил на застрахователно обезщетение в размер на 979,06 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за осъществен
фактическия състав на чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. 49 ЗЗД: наличие на договор за застраховка
имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение в
размер на 979,06 лева и деликтната отговорност на трето лице по отношение на увредения-
застрахован при причиняване на застрахователното събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ - с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът
намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на
нормата на чл. 49 ЗЗД. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо
установяването по делото на следния фактически състав – виновно противоправно
поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на
определена работа и причинени при или по повод изпълнението на възложената работа
вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на
виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина
за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на
възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г.
на ВС.
С нормата на чл. 31 Закона за пътищата - на общините е възложено задължението за
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. Във връзка с чл. 2 Закона
за общинската собственост - пътния участък, където е реализирано процесното ПТП е
собственост на /ЮЛ/ и нейно във връзка с чл. 31 ЗП е задължението за поддръжка и ремонт
на пътя. Неизпълнението на цитираното законово задължение от отговорните служители в
/ЮЛ/, представлява противоправно и виновно, във връзка с чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поведение при
5
изпълнение на възложената им работа, което във връзка със събраните писмени и гласни
доказателства и заключението по изслушаната САТЕ, е в причинна връзка с настъпилите
щети на МПС, предвид на което, съдът намира за доказан по делото фактическия състав на
нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според заключението
по изслушаната САТЕ е 979,06 лева, която сума съответства на изплатената от
застрахователя такава, която е в размер на 979,06 лева. С оглед на горното, съдът намира
претенцията на ищеца –застраховател за основателна за пълния размер.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца. Ето защо претенцията на ищеца е основателна,
а искът по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът доказва сторени по делото разноски в следния размер: 50 лева - държавна
такса, 300 лева – за АТЕ; 40 лева – депозит за свидетел и 360 лева - адвокатско
възнаграждение с включено ДДС.
Възраженията на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение е неоснователно, доколкото уговореното възнаграждение е в предвидения
минимален размер /300 лева + 60 лева за ДДС/.
С оглед на горното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати сторените от ищеца разноски в настоящото производство в общ размер от 750
лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА /ЮЛ/, /адрес/, да заплати на /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/, на основание чл. 410, ал.
1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД сумата 979,06 лева /деветстотин седемдесет и девет лева и 0,06ст/ –
обезщетение за нанесени щети на лек автомобил марка /марка/, модел /модел/ с peг. № /рег.
№/, настъпили в следствие на ПТП, реализирано на 08.03.2018г. в /адрес/, ведно със законна
лихва за забава върху главницата от подаване на исковата молба - 16.11.2021 г. до
окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА /ЮЛ/, /адрес/, да заплати на /ЮЛ/ с ЕИК /ЕИК/, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата 750 лева /седемстотин и петдесет лева/ – разноски, сторени в производството
пред СРС.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7