№ 4978
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.ова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100507108 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК .
В. гр.д. №7108/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „А. 02“ ЕООД
гр.Варна ЕИК ******* срещу решение №6886 от 03.05.2023 г постановено по гр.д.
№63221/22 г на СРС, 82 състав , с което е отхвърлен иска на въззивника да се осъди „У.К.Б.“
АД гр.София ЕИК ******* да му заплати на основание чл.49 ЗЗД сумата от 16 018,52 лева
имуществени вреди от преведени по банков път парични средства по сметка на „Етажна
собственост-Апарт хотел Никея парк-Варна“ за периода 01.04.2017 г – 01.12.2017 г , ведно
със законната лихва от 11.12.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; както и
въззивникът е осъден да заплати на „У.К.Б.“ АД 50 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Не е достатъчно да е
спазен от ответника чл.5 ал.1 т.1 от Наредба №3 от 16.07.2009 г при открИ.ето на банковата
сметка на „Етажна собственост-Апарт хотел Никея парк-Варна“ като в мотивите на СРС не
се съобразяват чл.19 ЗУЕС и чл.25 ЗУЕС . Банката е „контролен орган на работата на
общата администрация“ и трябва да се проверяват представените документи за открИ.е на
банкова сметка . В случая има нищожно вписване в регистъра , а Етажната собственост
никога не е имала правосубектност . Открита е банкова сметка на несъществуващ субект и
липсва учредено сдружение по чл.25 ЗУЕС . По банковата сметка са събирани суми на две
основания за вноски за етажната собственост . Въззивникът е заплашван и притискан със
заплахи за спиране на тока и водата , а ответникът носи отговорност по чл.49 ЗЗД за
1
действията на банковите служители .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Банката е
открила правомерно банковата сметка на Етажната собственост като са й били представени
убедителни документи . Банката не е контролен орган и не може да проверява актовете на
административните органи . Ищецът не сочи какви вреди е претърпял и няма данни
средствата да не са били разходвани по предназначение . Ищецът е внасял суми по
банковата сметка докато е водил дела за заличаване на вписването на Етажната собственост .
Банката не носи отговорност за действия на управителя на Етажната собственост ,
включително неправомерни такива . Искът не е доказан по основание и размер .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 16.05.2023 г
и е обжалвано в срок на 23.05.2023 г / по пощата / .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива пороци в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че ищецът е превеждал суми по банкова сметка на
„Етажна собственост-Апарт хотел Никея парк-Варна“ открита в „У.К.Б.“ АД гр.София .
Основанието за преводите е за такси за поддръжка на общи части на ЕС .
Безспорно Етажната собственост е имала регистрация в регистър БУЛСТАТ , но същата е
била заличена към 06.12.2017 г.
Безспорно Етажната собственост не е регистрирана като юридическо лице , а председател на
УС на ЕС за процесния период е бил Р.Д.Л. .
Ответникът е представил искане за открИ.е на банкова сметка и приложените към него
документи , включително данни за регистрация в регистър БУЛСТАТ .
Според СРС ответникът е спазил чл.5 ал.1 от Наредба №3 от 16.07.2009 г за условията и
реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти при
открИ.е на банковата сметка . Липсват противоправни действия на банковите служители на
ответника , които не са знаели , че откриват банкова сметка на несъществуващ субект . Към
30.09.2016 г етажната собственост е съществувала като правен субект и няма как банката да
следи непрекъснато за правосубектността на лицата .
Решението на СРС е правилно като краен резултат .
Фактическият състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД включва
следните елементи: неправомерно деяние, от лице или лица, на които е възложено
2
извършване на работа, в резултат на което деяние и в пряка причинно-следствена връзка с
него да са настъпили вредоносни последици /вреди/ . В случая ищецът твърди гаранционно-
обезпечителна отговорност на ответника , тъй като негови служители са открили
неправомерно банкова сметка на „Етажна собственост-Апарт хотел Никея парк-Варна“ ,
което никога не е съществувало като юридическо лице /липсва учредено сдружение по чл.25
ЗУЕС / . Ищецът плащал по банковата сметка , от което претърпял имуществени вреди
/загуби/ .
Според настоящия съд след като Етажната собственост няма учредено сдружение по чл.25
ЗУЕС същата не може да открие банкова сметка по чл.5 ал.1 от Наредба №3 от 16.07.2009 г
за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти /отм./. Евентуално може да се открие целева банкова сметка лично на
управителя или председателя на УС на ЕС като физическо лице по реда на чл.5 ал.2 от
Наредба №3 .
От друга страна в случая погрешното открИ.е на сметка с титуляр Етажната собственост не
води до извод за наличие на фактическия състав по чл.49 ЗЗД . На първо място не е доказана
и липсва имуществена вреда , която да е нанесена на ищеца поради действия на служители
на ответникът. Ищецът е превеждал по свой избор по банковата сметка суми – вноски за
етажната собственост - които е дължал и с които е погасил свои задължения към ЕС
/включително и след като е знаел , че сметката е „проблемна“/ .
По делото няма данни Етажната собственост да е оспорила /да не е признала/ плащанията на
ищеца и да е претендирала от него отново същите суми . Няма и доказателства такива суми
да са били повторно платени от ищеца т.е. въобще да е настъпила реална имуществена вреда
за ищеца от „неправомерната сметка“ открита от ответника . Отделно , дори да имаше
двойно плащане от ищеца , пак не би настъпила вреда за същия поради действия на
служители на ответника , защото той може да иска сумата обратно от получилото я лице.
Въобще ако ищецът има някакви претенции по отношение на платените суми изглежда
логично да ги насочи към Етажната собственост или към председателя на УС на ЕС за
процесния период Р.Д.Л. /респ.към негови наследници ако лицето е починало, както твърди
въззивникът / . Банката само е осъществявала плащанията между ищеца и ЕС така както е
поискано от ищеца . Банката не е „контролен орган“ в гражданския оборот и не може да
носи отговорност за спорове в етажната собственост . Безспорно банката или нейни
служители не е присвоили процесните суми , а същите са предадени на ЕС съобразно
нарежданията на ищеца.
В случая положението на ищеца с нищо не е влошено от открИ.е на сметката на самата ЕС
вместо лично на председателя на УС на ЕС . По-скоро е налице една техническа грешка по
отношение на титуляра на сметката /вместо на председателя на УС на ЕС сметката е открита
на името на несъществуваща като юридическо лице ЕС / . При твърденията в исковата
молба дори за ищеца да бяха настъпили имуществени вреди , те нямаше да са в причинна
връзка с поведението на служител на банката. Хипотетично са възможни хипотези , в които
наличието на незаконосъобразно открита банкова сметка да доведе до вреди за трето лице ,
3
но такава хипотеза нито се твърди , нито се доказва в случая .
Само за пълнота трябва да се отбележи , че de lege ferenda е препоръчително ЕС без
регистрирано сдружение по чл.25 ЗУЕС също да имат право да откриват банкови сметки и
такава законодателна промяна в ЗУЕС вече се обсъжда . Макар формално да не са
юридически лица , ЕС в много отношения наподобяват такива и няма основание да им се
отказва достъп дори до най-елементарни банкови услуги .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските по делото на въззиваемата
страна - 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №6886 от 03.05.2023 г постановено по гр.д.№63221/22 г на
СРС, 82 състав .
ОСЪЖДА „А. 02“ ЕООД гр.Варна ЕИК ******* да заплати на „У.К.Б.“ АД гр.София ЕИК
******* сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване поради материален интерес под 20 000 лева по
търговско дело / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4