Определение по дело №205/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1003
Дата: 15 март 2019 г.
Съдия: Диана Димитрова Митева
Дело: 20193101000205
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./    .3.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 14.3.2019г., в състав:

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

                                ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА 

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдия Митева

въззивно търговско дело № 205 по описа за 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано частна жалба, подадена от С.М.А., Я.А.Я. и И.А.Я.,   като правоприемници на починалия А.Я.А.от гр. Варна, чрез пълномощник адв. М. Петров (ВАК),  срещу протоколно определение от открито заседание, проведено на 19.12.2018г по гр.д.8602/2017г по описа на ВРС 16 с-в, с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производство по ликвидация на ответното дружество ЗК„ОЛИМПИК ЛИМИТЕД“, регистрирано в Кипър.

Жалбоподателят твърди, че съдът е изложил необоснован извод за основателност на молба на лице без представителна власт, като е приложил последици от процедура, която още не е била открита с надлежен акт на кипърския съд. Като счита, че приложимият български закон не предвижда основание за спиране на исковото производство, моли определението да бъде отменено, съответно делото върнато за продължаване на разглеждането му от сезирания първоинстанционен съд.

В срока по чл. 276 ГПК насрещната страна ЗК„ОЛИМПИК ЛИМИТЕД“, уведомена чрез регистрирания в България клон и помагачът на застрахователя Н.С.А. не са изразили становище.

Жалбата вх. №84841/21.12.2018г е подадена преди изтичане на преклузивен едноседмичен срок, считано от постановяване на акта в присъствие на страната. Въззивната инстанция е сезирана от надлежна страна – ищец, срещу определение, което временно препятства упражняването на съдебната защита и подлежи на обжалване на осн. чл. 274 ал.1 т. 1 ГПК. Доколкото праводателят на жалбоподателите е пострадал от престъпление и е освободен по право от внасяне на такси(чл. 83 ал.1 т.4 ГПК), такава не следва да се събира и за настоящата инстанция. Пълномощниците на страните са надлежно овластени, като дадените права на адв. Петров до приключване на делото в първа инстанция съдът приема за покриващи и настоящото производството, доколкото с него се цели именно продължаването на делото в тази инстанция. Пълномощното на юрк. Сандулов е дадено  от  Ивайло Пеев, вписан като управител на клона, с права да представлява кипърския принципал в България към 14.08.2017г., когато е упражнена представителната власт на преупълномощения юрисконсулт. Едва след тази дата са регистрирани както промяна в представителството на клона, така и на принципала, но липсва изрично оттегляне на мандата на юрисконсулта, поради което и легитимацията му като пълномощник на ответника не е отпаднала. Съдът приема производството по частната жалба за допустимо.

 

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателите са конституирани като правоприемници – наследници по закон на починал в хода на производството ищец, депозирал, чрез пълномощника си искова молба за претенция на пострадал от причинено от застрахован водач на МПС произшествие в размер на 6000лв, претендирани  като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди  по задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на виновен участник в ПТП, ведно със съответна законна лихва от момента на увреждането 19.10.2016г.

При размяната на книжата ответникът – чуждестранен застраховател, извършващ застрахователна дейност в България чрез регистрирания си клон, е оспорил изцяло фактическия състав, пораждащ отговорност на застрахователя, като допълнително е привлякъл като свой помагач и лицето, чиято отговорност е била застрахована.

С молба вх.№ 66540/12.10.2018г наследниците са поискали да заместят починалия ищец и същевременно са представили доказателства за оповестени в Търговския регистър нови обстоятелства в статута на ответника – чуждестранен застраховател: внасяне на иск за ликвидация и назначаване на временнен ликвидатор на чуждестранния застраховател от компетентния контролен орган в Кипър и  налагане като принудителна мярка от КФН на РБ забрана за разпореждане с активите и развиване на застрахователна дейност чрез клона в България.

Същите обстоятелства е посочил и юрисконсултът на ответника в молба вх.№ 68522/22.10.18г, като се е позовал на чуждестранен закон ( чл. 220 Закон за дружествата на Кипър), приложим според чл. 274 от Директива 2009/138/ЕО и чл. 624 КЗ. Съответно на това позоваване, ответникът е поискал да бъде зачетена пречката за разглеждане на делото, въведена с кипърския закон и делото да бъде спряно, евентуално да бъде издирено съдържанието на този закон по реда на чл. 43 КМЧП.

Първоинстанционният съд е намерил така обоснованото искане за основателно и е постановил обжалвания акт за спиране до приключване на производството по ликвидация на застрахователя.

Настоящият съдебен състав съобразява  правната норма на чл. 624 КЗ, която трябва да бъде интерпретирана в духа и смисъла на Директива 2009/138/ЕО. Общностният акт изисква в рамките на вътрешния пазар да се гарантира взаимното признаване на мерките за оздравяване и на процедурите на държавите-членки по ликвидация на застрахователните предприятия, като се гарантира, че мерките за оздравяване, приети от компетентния орган на дадена държава-членка, с цел запазване или възстановяване на финансовата стабилност на застрахователно предприятие и с цел предотвратяване в рамките на възможното на неговата ликвидация, имат последици в цялата Общност. Производство от типа на започнатото спрямо ответника в държавата по регистрация на застрахователя несъмнено покрива критериите на  чл. 268 от Директивата като колективно производство за реализиране на активите на застрахователно предприятие и разпределение на получените средства между кредиторите и  акционерите. Затова и мерките наложени от компетентния орган за финансов надзор в Кипър, като подготовка на това производство, следва да се ползват от предписаното общностно действие. Държавите членки следва да осигурят такива последици на тези мерки, каквито се пораждат според правото, приложимо в държавата-членка по произход, в това число и действието и последиците им върху висящите производства по искове, заведени от индивидуални кредитори(чл. 274, § 2, б. "д" от Директивата). Следователно и нормата от националното ни право, предписваща зачитане на действие в Република България на решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка от момента, в който има действие в съответната държава членка( чл. 624 КЗ), вкл. и предварителното му зачитане, ако  такова действие е предвидено в Кипърското законодателство.

Доказателство за чуждестранния закон първоинстанционният съд не е събрал, но в нормата на чл. 43, ал. 1 КМЧП е регламентирано правилото, че съдът или друг правоприлагащ орган установява служебно съдържанието на чуждото право, като изискването на информация от Министерството на правосъдието е само един от способите за достигане до съдържанието му. На въззивния съд е известно съдържанието на публично оповестените в Интернет на английски език текстове на материалното право на Кипър на страници на официални органи на тази държава -  на Комисията на финансовия надзор на Кипър(http://mof.gov.cy/en/publications/1-insurance-companies-control-service/2-legislation/legislations-of-the-republic-of-cyprus) и на Комисаря по законодателството на Кипър (http://www.olc.gov.cy ). Като съобрази, че ползването на информация от различни официални справочници и правноинформационни системи е допустим способ за установяване на съдържанието на чуждестранния закон (решение № 233 от 11.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 914/2011 г., II т. о., ТК), съдът намира, че така посочената информация е достатъчна, а доколкото знанията му на този език позволяват да се убеди и в правилното цитиране на посочения от ответника Закон за застрахователната и презастрахователната дейност и Закон за дружествата, намира, че обявените в молбата на юрисконсулта правни норми изцяло съответстват на съдържанието на чуждия материален закон.

В случая, съгласно чл. 220 от Закона за дружествата( приложим според препращане по чл. 315, ал. 4 от Закон за застрахователната и презастрахователната дейност и за процедури по принудителна ликвидация на застраховател), не само наличието на решение за откриване на производство по несъстоятелност, но и назначаването на временен ликвидатор е предвидено като пречка за започване или продължаване не неприключило производство по разглеждане на претенция на кредитор, чието вземане следва да се удовлетвори от активите на несъстоятелния застраховател в специалната процедура по приемане на претенциите от постоянния ликвидатор, назначен при откриване на производството. Нормата има ясно изразен обезпечителен характер, осигуряващ предварително защита на всички кредитори дори и преди окончателното произнасяне на съда по искането на надзорния орган за обявяване на ликвидацията. Такъв характер и има и административната мярка, наложена по чл. 320 от Закон за застрахователната и презастрахователната дейност, овластяващ предварително временния ликвидатор с всички правомощия на бъдещия орган, до назначаването му от съда. Именно преценката за обезпечителната нужда налага и предвиденото в чл. 220 от Закона за дружествата произнасяне на съда, с което би могло да се преодолее ограничението за кредитора, предприел искова защита преди действията на надзорния орган. Съвкупната преценка на двата текста налага извода, че заварените индивидуални производства по искове на кредитори следва да бъдат спрени до получаване на изрично разрешение от съда, разглеждащ молбата за ликвидация или до окончателното стабилизиране на съдебния акт, слагащ началото както на универсалното производство по удовлетворяване на кредиторите, така и на правомощията на органа, който следва да уведоми известните кредитори(какъвто несъмнено ще е ищеца, респективно правоприемниците му) за приетите им претенции в производството по несъстоятелност. Евентуално само при отхвърляне на искането за принудителна ликвидация (несъстоятелност) на застрахователя, индивидуалното производство срещу дружеството ще може да продължи, без да засяга интересите на останалите кредитори на този длъжник.

В този смисъл, като е спрял на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 ГПК съдебното производство, визирайки чуждестранен закон първоинстанционният съд е постановил законосъобразно определение, което трябва да бъде потвърдено, но с пояснение на хипотезата на отпадане на пречката за движението на делото.

Частната жалба е неоснователна, поради което и на осн.чл. 217 ГПК, съставът на Варненския окръжен съд 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от подадена от С.М.А., Я.А.Я. и И.А.Я.,   като правоприемници на починалия А.Я.А.от гр. Варна, чрез пълномощник адв. М. Петров (ВАК),  срещу определение, с което е спряно производството по делото, на осн. чл. 229 ал.1 т. 7 ГПК вр. чл. чл. 624, ал. 1 от КЗ вр. чл. 220 от Закона за дружествата на Кипър до представяне на изрично разрешение за продължаване на делото от съда, сезиран с искането за принудителна ликвидация на ответното дружество ЗК„ОЛИМПИК ЛИМИТЕД“, регистрано в Кипър или до приемане на претенцията от постоянния ликвидатор, назначен от същия съд, евентуално до отхвърляне на искането за ликвидация на застрахователя.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 274 ал. 4 вр. чл. 280 ал. 3 т.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

         

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                        2.