Р Е
Ш
Е Н И Е
№ 682
гр.Бургас, 24.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми
наказателен състав, в публично заседание на двадесет и девети май две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 283 по описа на БРС за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод жалбата на Б.Р.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, против наказателно постановление № */ 22.08.2019г.,
издадено от началник ОО „АА“ -Бургас, с
което за нарушение на чл.89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България, на основание
чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/
на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000
лева.
С
жалбата се поддържа, че е налице материална и процесуална незаконосъобразност на
постановлението.
В
открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Наказващият
орган не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено
на 27.12.2019 г., а жалбата е депозирана по пощата на 03.01.2020 г. Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично неоснователна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На
14.08.2019г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно
нарушение за това, че на същата дата- около 06,30 часа в гр.Бургас, по улица „Крайезерна“, срещу бензиностанция „Ромпетрол“, в посока на
движение ул. „Проф. Яким Якимов“, управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес“
с рег.№ С05543ВС от категория N3, като извършвал обществен превоз на товари с
маршрут на движение с.Столник - гр.Бургас. При проверката, при която участвал и
св. Д.Б.-***, водачът не представил при поискване от контролните органи
попълнен пътен лист по образец, съгласно приложение № 11 към Наредба №
33/03.11.1999г. на МТ.
За
извършената проверка и констатациите от него св. Б. съставил АУАН с № 260943. Актосъставителят описал в акта констатираното при
проверката на 14.08.2019 г. нарушение.
Впоследствие,
на 22.08.2019 г., въз основа на акта за установяване на нарушението било
издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението. На основание чл. 93,ал. 1, т. 1 от ЗАвП
водачът бил санкциониран с глоба в размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство,
които са безпротиворечиви и кредитирани от съда
изцяло. Съдът счита, че показанията на св. Б. са подробни, последователни и
вътрешно непротиворечиви.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е
издадено от компетентен орган (съобразно представената по делото Заповед № РД-01-616/09.08.2019
г. ( л. 15) в срока по чл. 34 от ЗАНН, като същото е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Неоснователни са доводите за липса на втори свидетел, тъй като не се
изисква определен брой свидетели в конкретната хипотеза. Подробно са посочени
датата, часът и мястото на проверката, респ. на нарушението, както и откъде и в
каква посока е бил превозът. Посочени са нарушените материалноправни
норми.
Съгласно чл.89, т.2 от Наредба №
33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България по време на работа водачът представя при поискване от
контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 - 3 от Закона за
движението по пътищата и попълнен пътен лист по образец (приложение № 11), с
изключение на случаите при придвижване на превозно средство без товар на
територията на Република България до товарен пункт, като част от международен
превоз. От събраните по делото доказателства, в т.ч. показанията на свидетеля Б.
се установява, че при извършената проверка в гр.Бургас на 14.08.2019г.
жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари от с. Столник към гр.
Бургас, като при проверката не е представил пътен лист по образец. От
показанията на свидетеля се установява, че не се касае за международен превоз
на товари, а за превоз на територията на страната. Съдът кредитира показанията
му и в частта, в която се посочва, че водачът е заявил, че е загубил пътния
лист, тъй като и в самата жалба е записано, че водачът е притежавал пътен лист,
а впоследствие се отрича неговата необходимост. Независимо че автомобилът е бил
разтоварен, е налице превоз на товари съгласно пар.
1, т. 2 от ДР на ЗАвП, който посочва, че превозните
средства могат да са и ненатоварени. По делото се установява, че управлението
се е осъществявало именно по време на работа, свързана с превоз на товари, като
непосредствено преди проверката е имало разтоварване.
Отговорността на жалбоподателя, като водач обаче е неправилно ангажирана
по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, съгласно който водач на
моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари без лиценз, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000
лева. От описанието на фактите, а и от сочената за нарушена разпоредба на чл.
89, т. 2 от Наредбата следва, че се вменява във вина на жалбоподателя като
деяние, че не е представил при поискване съответния документ. За хипотезите на
непредставяне на документ при проверка обаче се прилага разпоредбата на чл. 93,
ал. 2 от ЗАвП, съгласно която водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена
сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения
лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането
му, се наказва с глоба 500 лв. Независимо, че в съдебно заседание актосъставителят заяви, че лист не е бил представен, то АНО
е посочил като изпълнително деяние не изобщо липсата на такъв документ, а
неговото непредставяне, което определя предмета на доказване.
Така е допуснато неправилно
приложение на материалния закон при избора на надлежната санкционна разпоредба.
Установената материална незаконосъобразност не е основание за цялостна отмяна
на наказателното постановление, а само за неговото изменение, защото
приложимата за деянието разпоредба по ал.2 на чл.93 е значително по -
благоприятна за нарушителя, в сравнение с приложената с постановлението, т.е.
не се влошава положението на жалбоподателя, и не се нарушава забраната за reformatio in pejus. Доколкото производството по оспорване на
наказателно постановление пред районен съд протича по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 84 от ЗАНН), то за първоинстанционните
районни съдилища е допустимо приложението на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК - за
прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление,
поради което и няма пречка съдът да измени наказателното постановление в тази
му част и да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение при същите фактически
положения. В този смисъл е и практиката
на Административен съд Бургас - Решение № 1256 от 7.07.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 943/2017г.; Решение № 1251
от 6.07.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
1235/2017 г.; Решение № 1116 от 20.06.2017 г. на АдмС
- Бургас по к. а. н. д. № 897/2017 г. и др.
Изложеното налага и изменение на
размера на глобата, като същата бъде намалена до предвидения в закона твърд
размер от 500 лв.
Не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото извършеното
нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция в чл.93, т.9 НК, така че да
бъде направен извод, че е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените
случай на нарушения от този вид.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 2 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № */ 22.08.2019г., издадено от
началник ОО „АА“ -Бургас, с което за
нарушение на чл.89, т.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на Република България, на основание чл.93,
ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/
на Б.Р.Б. с ЕГН **********, с адрес *** е наложено административно наказание
глоба в размер на 2000 лева, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА приложената санкционна разпоредба по чл.
93, ал. 2 от ЗАвП, и НАМАЛЯВА РАЗМЕРА на наложената санкция от 2000 лева на 500 / петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.